Данъчни въпроси
Данъчни въпроси
Дело C-295/17: Meo – Serviços de Comunicações e Multimédia, Съдебно решение от 22 ноември 2018 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 64, параграф 1, член 66, първа алинея, буква а) и член 73 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че телекомуникационен оператор (телевизия, интернет, мобилна и фиксирана мрежа) дължи ДДС за събраната от клиентите му предварително определена сума — в случай че по вина на клиента бъде прекратен договор, съдържащ задължение договорът да действа в определен период (минимален обвързващ срок), преди този период да изтече — равна на размера на дължимата от клиента основна месечна вноска по договора, умножен по броя на оставащите месечни вноски до края на минималния обвързващ срок, при положение че, когато фактурира посочената сума — независимо дали реално е събрана — операторът вече е преустановил извършването на услугите, ако:
a) в контекста на такива договори с фактурираната сума се цели клиентът да се откаже от неизпълнението на поетото от него задължение във връзка с минималния обвързващ срок и да бъдат поправени вредите, нанесени на оператора поради неизпълнението на това задължение — предвид главно пропуснатите ползи, които иначе е щял да реализира, ако договорът бе останал в сила до края на периода, договарянето на по-ниски тарифи, осигуряването на оборудване и други предложения, безплатно или на намалени цени, или разходите за реклама и привличане на клиенти;
б) сключените договори с минимален обвързващ срок предполагат по-голямо възнаграждение за лицата, осигурили сключването им, от това за сключените договори без минимален обвързващ срок, когато в единия или другия случай (тоест при договорите със или без минимален обвързващ срок) възнаграждението се изчислява въз основа на размера на месечните вноски, определен в сключените договори;
в) по националното право фактурираната сума се квалифицира като неустойка?
Възможно ли е евентуалното отсъствие на един или няколко от елементите, описани в подточките от първия въпрос, да промени отговора на този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-695/17: Metirato, Заключение от 22 ноември 2018 г.
1. Трябва ли член 13, параграф 1 от Директива [2010/24], доколкото предвижда, че вземания, събирани въз основа на искане за събиране на вземане, в запитаната държава членка се третират като вземане на запитаната държава членка, да се тълкува в смисъл, че a) запитаната държава членка също е страна в съдебно производство за връщане в масата на несъстоятелността на платени вследствие на събирането суми, или че б) запитаната държава членка се грижи само за събирането на вземането чрез принудително изпълнение и за предявяването му в производството по несъстоятелност, а запитващата държава членка е ответник по отменителния иск в производството по несъстоятелност, който е във връзка с това кое имущество спада към масата на несъстоятелността
2. Как трябва да се тълкува Директивата — в смисъл, че вземания на други държави се събират въз основа на искане за събиране, като се използват същите средства, но така, че събраните активи остават отделно и не се смесват с имуществото на запитаната държава, или в смисъл, че се събират заедно със собствените вземания, така че се смесват с имуществото на запитаната държава членка
С други думи, цели ли Директивата единствено да се забрани по-неблагоприятното третиране на вземанията на друга държава
3. Може ли правен спор по отменителен иск за връщане на активи в масата на несъстоятелността да се приравни на спор във връзка с изпълнителни мерки по смисъла на член 14, параграф 2 и оттук да се направи изводът, че според Директивата запитаната държава членка е ответник и по този спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-664/16: Vădan, Съдебно решение от 21 ноември 2018 г.
Следва ли Директива 2006/112/ЕО като цяло, и по-конкретно разпоредбите на членове 167, 168, 178, 179 и 273, както и принципът на пропорционалност и принципът на неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчнозадължено лице, което отговаря на материалноправните условия за приспадане на ДДС, да упражни правото си на приспадане, в случай че в конкретен контекст като този в главното производство то не е в състояние да докаже сумите, заплатени по получени доставки на стоки и услуги, като представи данъчни фактури?
При положителен отговор на първия въпрос, следва ли Директива 2006/112/ЕО, както и принципът на пропорционалност и принципът на неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че като допустима и адекватна мярка за определяне на обхвата на правото на приспадане може да се възприеме способ за косвена оценка (чрез съдебна експертиза), изготвена от независим оценител въз основа на обема на строителните работи/труда, произтичащ от експертизата в строителството, доколкото доставките на стоки (строителните материали) и на услуги (разходите за труд за съответните строителни работи) са извършени от регистрирани за целите на ДДС лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-648/16: Fontana, Съдебно решение от 21 ноември 2018 г.
Съвместима ли е с членове 113 ДФЕС и 114 ДФЕС, както и с [Директивата за ДДС], италианската правна уредба, която включва член 62 sexies, параграф 3 и член 62 bis от Декрет-закон № 331/93, [преобразуван в Закон] № 427 от 29 октомври 1993 г., в частта ѝ, в която допуска прилагането на ДДС към индуктивно установен общ оборот, с оглед на зачитането на правото на приспадане и на задължението за отразяване на данъка в цената, и по-общо, във връзка с принципа на неутралитет и прехвърляне на данъка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-495/17: Cartrans Spedition, Съдебно решение от 8 ноември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав) 8 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Случаи на освобождаване — Член 146, параграф 1, буква д) и член 153 — Сделки за автомобилни превози, пряко свързани с износа на стоки — Доставки, извършвани от посредници, участващи в такива сделки — Правила за доказване на износа на стоките — Митническа декларация — Карнет ТИР“ По дело C‑495/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunalul Prahova (Окръжен съд Прахова, Румъния) с акт от 14 февруари 2017 г., постъпил в Съда на 14 август 2017 г., в рамките на производство по дело Cartrans Spedition SRL срещу Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Ploieşti — Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Prahova, Direcţia Regională a Finanţelor Publice Bucureşti — Administraţia Fiscală pentru Contribuabili Mijlocii, СЪДЪТ (седми състав), състоящ се от: A. Prechal (докладчик), председател на трети състав, изпълняваща функцията на председател на седми състав, C. Toader и A. Rosas, съдии, генерален адвокат: E. Sharpston, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Cartrans Spedition SRL, от R. Ioniţă и R. Popescu, в качеството на представители, – за румънското правителство, първоначално от R. H. Radu, а впоследствие от C.‑R. Canţăr, C.‑M. Florescu и O.‑C. Ichim, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios и L. Radu Bouyon, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-502/17: C&D Foods Acquisition, Съдебно решение от 8 ноември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) 8 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Проект за прехвърляне на акции на непряко дъщерно дружество — Разходи за доставката на услуги, получени за целите на това прехвърляне — Неосъществено прехвърляне — Искане за приспадане на платения данък — Приложно поле на ДДС“ По дело C‑502/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Vestre Landsret (Западен областен съд, Дания) с акт от 15 август 2017 г., постъпил в Съда на 18 август 2017 г., в рамките на производството по дело C&D Foods Acquisition ApS срещу Skatteministeriet, СЪДЪТ (шести състав), състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на първи състав, изпълняващ функцията на председател на шести състав, Aл. Арабаджиев и C. G. Fernlund (докладчик), съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за C&D Foods Acquisition ApS, от T. Frøbert и K. Bastian, advokater, – за датското правителство, от J. Nymann-Lindegren, в качеството на представител, подпомаган от D. Auken, advokat, – за Европейската комисия, от R. Lyal и N. Gossement, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание на 6 септември 2018 г., постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/17: Božičevič Ježovnik, Съдебно решение от 25 октомври 2018 г.
Отговорен ли е вносителят (деклараторът), който в момента на вноса иска освобождаване от заплащането на ДДС (внос по режим 42), тъй като стоките са предназначени за доставка в друга държава членка, за заплащането на ДДС (ако впоследствие се установи липсата на необходимите условия за освобождаване) по същия начин, по който е отговорен за плащането на митническото задължение?
В случай на отрицателен отговор, еднаква ли е отговорността на вносителя (декларатора) с отговорността на данъчнозадълженото лице, което извършва освободена вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС?
В последната хипотеза, трябва ли субективният елемент на вносителя (заявителя), целящ да злоупотреби със системата на ДДС, да се преценява различно от случая на вътреобщностна доставка на стоки, посочена в член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС
Трябва ли тази преценка да бъде по-снизходителна с оглед на факта, че при митнически режим 42 освобождаването от плащане на ДДС следва да е предварително разрешено от митническия орган, или преценката трябва да бъде по-строга, тъй като става въпрос за сделки, свързани с първо навлизане на стоки от трети страни на вътрешния пазар на [Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/17: Volkswagen Financial Services (UK), Съдебно решение от 18 октомври 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) 18 октомври 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Членове 168 и 173 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Сделки по продажба на превозни средства на изплащане — Стоки и услуги, използвани за извършването както на облагаеми, така и на освободени доставки — Възникване и обхват на правото на приспадане — Подлежаща на приспадане част“ По дело C‑153/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) с акт от 22 март 2017 г., постъпил в Съда на 27 март 2017 г., в рамките на производство по дело Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs срещу Volkswagen Financial Services (UK) Ltd, СЪДЪТ (шести състав), състоящ се от: E. Regan, председател на пети състав, изпълняващ функцията на председател на шести състав, C. G. Fernlund (докладчик) и S. Rodin, съдии, генерален адвокат: M. Szpunar, секретар: L. Hewlett, главен администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 февруари 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за Volkswagen Financial Services (UK) Ltd, от N. Shaw, QC, и M. Jones, barrister, упълномощени от A. Brown, solicitor, – за правителството на Обединеното кралство, от S. Brandon, в качеството на представител, подпомаган от O. Thomas, QC, и A. Mannion, barrister, – за Европейската комисия, от N. Gossement и R. Lyal, в качеството на представители, след като ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-504/17: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 17 октомври 2018 г.
JUDGMENT OF THE COURT (Eighth Chamber) 17. October 2018 ( *1 ) (Failure of a Member State to fulfil obligations — Taxation of energy products and electricity — Directive 2003/96/EC — Articles 4 and 7 — Application of the minimum levels of taxation applicable to motor fuels — Directive 95/60/EC — Fiscal marking of gas oils and kerosene — Refuelling of private pleasure craft) In Case C‑504/17, ACTION under Article 258 TFEU for failure to fulfil obligations, brought on 21 August 2017, European Commission, represented by F. Tomat and J. Tomkin, acting as Agents, applicant, v Ireland, represented by M. Browne, G. Hodge, J. Quaney and A. Joyce, acting as Agents, and by F. Callanan, Senior Counsel, and B. Doherty, Barrister-at-Law, defendant, THE COURT (Eighth Chamber), composed of M. Vilaras (Rapporteur), President of the Fourth Chamber, acting as President of the Eighth Chamber, J. Malenovský and M. Safjan, Judges, Advocate General: N. Wahl, Registrar: A. Calot Escobar, having regard to the written procedure, having decided, after hearing the Advocate General, to proceed to judgment without an Opinion, gives the following Judgment 1. By its action, the European Commission asks the Court to: – declare that, by not ensuring the application of the minimum levels of taxation applicable to motor fuels laid down by Council Directive 2003/96/EC of 27 October 2003 restructuring the Community framework for the taxation of energy products and electricity (OJ 2003 L 283, p. 51), Ireland has failed to fulfil its obligations under Articles 4 and 7 ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-504/17: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 17 октомври 2018 г.
Решение на Съда (осми състав) от 17 октомври 2018 г. — Комисия/Ирландия (Дело C‑504/17) „Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията — Директива 2003/96/EО — Членове 4 и 7 — Прилагане на минималните данъчни ставки за моторните горива — Директива 95/60/EО — Фискално маркиране на газьол и керосин — Зареждане на частни развлекателни плавателни съдове“ Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията — Директива 2003/96 — Прилагане на минималните данъчни ставки за моторните горива — Горива, използвани за задвижването на частни развлекателни плавателни съдове — Липса на гаранция за действително прилагане на минималните ставки — Директива 95/60 — Фискално маркиране на газьол и керосин — Маркирано гориво, за което не се прилага освобождаване от акциз или намаление на акциза — Разрешение за използване на горивото за задвижването на частни развлекателни плавателни съдове — Неизпълнение на задължения (членове 4 и 7 от директиви 95/60 и 2003/96 на Съвета) (вж. т. 69; т. 1 от диспозитива) Диспозитив 1) Като не е следила по отношение на газьола, използван като гориво за задвижването на частни развлекателни плавателни съдове, да се прилагат минималните данъчни ставки за моторните горива, предвидени в Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, включително когато за това гориво не се прилага освобождаване от акциз или намаление на акциза, Ирландия не е изпълнила задълженията си по членове 4 и 7 от ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.