всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Данъчни въпроси

Данъчни въпроси

Дело C-194/21: Staatssecretaris van Financiën (Forclusion du droit à déduction), Съдебно решение от 7 юли 2022 г.

Трябва ли членове 184 и 185 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което при придобиването на стока или услуга не е приспаднало в рамките на действащия по националното право преклузивен срок начисления му ДДС в съответствие с предвиденото използване на стоката или услугата за облагаеми сделки, има право чрез корекция — при последващо използване за първи път на тази стока или услуга — да извърши това приспадане, ако действителното използване към момента на корекцията не се различава от предвиденото използване?
От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че неизвършването на първоначалното приспадане не е свързано с измама или злоупотреба с право и че не са установени вреди за публичните финанси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-166/21: Комисия/Полша (Exonération de l’accise sur l’alcool utilisé pour la fabrication de médicaments), Заключение от 7 юли 2022 г.

Нарушение на член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83
Нарушение на принципа на пропорционалност

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-146/21: DGRFP Bucureşti, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.

Допускат ли Директива[та за ДДС] и принципът на данъчна неутралност, при обстоятелства като тези по главното производство, национална правна уредба или данъчна практика, съгласно която механизмът на обратно начисляване (мерки за опростяване) — императивно предвиден за продажба на стояща маса дървесина — не е приложим за подложено на проверка и регистрирано за целите на ДДС лице след тази проверка, тъй като подложеното на проверка лице не е подало заявление и не се е регистрирало за целите на ДДС преди осъществяването на сделки или към датата на надвишаване на тавана?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-56/21: ARVI ir ko, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.

Съвместима ли е с тълкуването на членове 135 и 137 от Директивата [за ДДС] и с принципите на данъчна неутралност и на ефективност национална правна уредба, съгласно която задълженото по ДДС лице може да избере да начисли ДДС [при доставката на] освободен от облагане с ДДС недвижим имот само ако имотът се прехвърля на данъчнозадължено лице, регистрирано за целите на ДДС към момента на сключване на сделката?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, съобразено ли е с разпоредбите на Директивата [за ДДС], уреждащи правото на доставчика за приспадане на ДДС и корекцията на приспаднатия ДДС, както и с принципите на неутралност на ДДС и на ефективност тълкуване на разпоредбите от националното право в смисъл, че доставчикът на недвижим имот трябва да коригира приспаднатия ДДС, начислен при придобиването на прехвърляния недвижим имот, когато е избрал да начисли ДДС по отношение на доставката на недвижимия имот и националните изисквания не позволяват такъв избор поради едно-единствено обстоятелство, а именно че купувачът не е регистриран за целите на ДДС?
Съобразена ли е с разпоредбите на Директивата [за ДДС], уреждащи правото на доставчика за приспадане на ДДС и корекцията на приспаднатия ДДС, както и с принципа на неутралност на ДДС административна практика, съгласно която при обстоятелства като тези в главното производство доставчикът на недвижим имот е длъжен да коригира приспаднатия във връзка с придобиването/изграждането на недвижимия имот ДДС по получени доставки, тъй като сделката за продажба на този имот се счита за освободена от ДДС доставка на недвижим имот поради липсата на право на избор за начисляване на ДДС (понеже към момента на сключване на сделката купувачът не разполага с идентификационен номер по ДДС), въпреки че към момента на сключване на сделката купувачът на недвижимия имот вече бил е подал заявление за регистрация за целите на ДДС и един месец след сключването на сделката е регистриран за целите на ДДС
В такъв случай от значение ли е да се определи дали купувачът на недвижимия имот, който е регистриран за целите на ДДС след сделката, действително е използвал придобития имот за подлежащи на облагане с ДДС дейности и няма данни за измама или злоупотреба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-572/20: ACC Silicones, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.

Допуска ли член 63 ДФЕС (предишен член 56 ДЕО) национална данъчна разпоредба като разглежданата в главното производство, която за целите на възстановяването на данъка върху доходите от капитал изисква от установено в чужбина дружество, което получава дивиденти от капиталови участия и което не достига минималния праг на участие в капитала на съответното дружество съгласно член 3, параграф 1, буква а) от Директива 90/435, да докаже с удостоверение от чуждестранната данъчна администрация, от една страна, че то или лица, притежаващи пряко или непряко участие в неговия капитал, нямат възможност да приспадат данъка върху доходите от капитал или да го приспадат като оперативни разходи или като разходи, свързани с дейността, както и, от друга страна, че такова приспадане, признаване или пренасяне към последващ период не е осъществено в действителност, при положение че за целите на възстановяването на данъка върху доходите от капитал подобно доказателство не се изисква от местно дружество?
При отрицателен отговор на първия въпрос: допускат ли принципите на пропорционалност и ефективност изискването за представяне на посоченото в първия въпрос удостоверение, при положение че установеният в чужбина получател на дивиденти от т.нар. „дружествени дялове в дружества с разпръсната структура на капитала“ в действителност не може да представи такова удостоверение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-596/20: DuoDecad, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 43 от Директива 2006/112 на Съвета да се тълкуват в смисъл, че получателят на лицензия за ноу-хау — дружество, установено в държава — членка на Европейския съюз (в случая по главното производство — в Португалия) — не предоставя на крайните потребители услугите, достъпни на определен интернет сайт, така че той не може да бъде получател на услугата по техническа поддръжка на това ноу-хау, извършвана като подизпълнител от данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка (в случая по главното производство — в Унгария), като това данъчнозадължено лице предоставя тази услуга на лицензодателя, установен в последната държава членка, при положение че лицензополучателят:
a) разполага със служебни помещения, наети в първата държава членка, с компютърно и офис оборудване, със собствен персонал и със значителен опит в областта на електронната търговия и има собственик със значителни международни връзки и управител, квалифициран в областта на електронната търговия;
б) е получил въпросното ноу-хау, което отразява процесите на функциониране на интернет сайтовете и тяхното осъвременяване, дава мнения в това отношение, предлага изменения в посочените процеси и ги одобрява;
в) е получател на услугите, които данъчнозадълженото лице предоставя въз основа на това ноу-хау;
г) редовно получава доклади относно извършените от подизпълнителите доставки на услуги (по-специално относно трафика на интернет сайтовете и плащанията, извършени от банковата сметка);
д) регистрира на свое име домейните, които позволяват достъп до сайтовете през интернет;
е) е посочен на интернет сайтовете като доставчик на услугата;
ж) сам извършва управителните действия, насочени към запазване на популярността на интернет сайтовете;
з) сам сключва от свое име необходимите за предоставянето на услугата договори с партньори и подизпълнители (по-специално с банките, които предлагат обслужване на плащания с банкови карти в интернет сайтове, със създателите на достъпното на интернет сайтовете съдържание и с уебмастерите, които промотират съдържанието);
и) разполага с цялостна система за получаване на приходите от предоставяната на крайните потребители услуга, в това число банкови сметки, изключително и пълно право на разпореждане с посочените сметки, база данни с крайните потребители, която позволява да им бъдат издавани фактури за предоставената услуга, и собствена компютърна програма за фактуриране;
й) посочва на интернет сайтовете, че физическият център за обслужване на клиенти е в собственото му седалище в първата държава членка, и
к) е дружество, независимо както от лицензодателя, така и от унгарските подизпълнители, натоварени с изпълнението на определени технологични процеси, описани във въпросното ноу-хау,
като също така се има предвид, че: i) изложените по-горе обстоятелства са потвърдени от съответния административен орган в първата държава членка, в качеството му на орган, компетентен да констатира тези обективни и проверими от трети лица факти; ii) обективна пречка за предоставянето на услугата в другата държава членка чрез интернет сайтовете е обстоятелството, че установеното в тази държава членка дружество няма достъп до доставчик на платежни услуги, който да гарантира получаването на направено в интернет сайта плащане с банкова карта, поради което установеното в тази държава членка дружество никога не е извършвало доставки на услугата, достъпна на интернет сайтовете, нито преди, нито след разглеждания период, и iii) дружеството лицензополучател и свързаните с него предприятия са получили произтичащи от функционирането на интернет сайта печалби, които като цяло са по-големи от разликата, която следва от прилагането на данъчната ставка в първата и във втората държава членка?
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 43 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че лицензодателят — дружество, установено в другата държава членка — предоставя на крайните потребители услугите, достъпни на определен интернет сайт, поради което той е получател на услугата по техническа поддръжка на въпросното ноу-хау, предоставяна от данъчнозадълженото лице като подизпълнител, като това данъчнозадължено лице не предоставя тази услуга на лицензополучателя, установен в първата държава членка, при положение че лицензодателят:
а) разполага със собствени ресурси, състоящи се само от едно наето помещение и от един компютър, използван от управителя;
б) има като собствени служители само един управител и един правен съветник, който работи на непълно работно време няколко часа седмично;
в) сключил само един договор — този за развитие на въпросното ноу-хау;
г) разпорежда притежаваните от него имена на домейни да бъдат регистрирани от лицензополучателя на негово име в съответствие със сключения с последния договор;
д) никога не е посочван като доставчик на въпросните услуги пред трети лица, по-специално пред крайните потребители, пред банките, които предлагат обслужване на плащания с банкови карти в интернет сайтове, пред създателите на достъпното на интернет сайтовете съдържание и пред уебмастерите, които промотират съдържанието;
е) никога не е издавал свидетелстващи документи относно достъпните на интернет сайтовете услуги, освен фактурата за лицензионното възнаграждение, и
ж) не разполага със система (като банкови сметки и друга инфраструктура), чрез която да се получават приходите от предоставяната чрез интернет сайтовете услуга, като също така се има предвид, че съгласно решение от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses (C‑419/14, EU:C:2015:832), сами по себе си не изглеждат решаващи фактите, че управителят и едноличен собственик на дружеството лицензодател е създателят на разглежданото ноу-хау и че същото това лице е оказвало влияние или е извършвало контрол върху развитието и използването на посоченото ноу-хау и върху доставката на основаващите се на него услуги, така че физическото лице, което е управител и собственик на дружеството лицензодател, е също така и управител и/или собственик на търговските дружества подизпълнители — и в крайна сметка на дружеството жалбоподател — които съдействат при предоставянето на услугата като натоварени от лицензополучателя подизпълнители, осъществявайки съответните вече посочени функции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-55/21: Imperial Tobacco Bulgaria, Съдебно решение от 9 юни 2022 г.

Следва ли чл. 11 от Директива [2008/118] и чл. 17, § 1, б. „б“ от Директива [2011/64] да се тълкуват в смисъл, че пораждат задължения за държавите членки да създадат правна уредба за възстановяването на акциз, в това число на обработени тютюни, които са освободени за потребление и са унищожени под митнически надзор?
В случай на положителен отговор на първия въпрос и неизпълнение на държавата — членка на задължението да създаде такава уредба, могат ли заинтересованите лица да се позовават на прякото действие на разпоредбите на директивите и принципите на общностното право?
В случай на положителен отговор на първите два въпроса, при установените факти в настоящия случай, директният ефект на посочените норми дава ли право на възстановяване на платения акциз само въз основа на искането, без някакви други формалности?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-188/21: Megatherm-Csillaghegy, Определение от 3 юни 2022 г.

Може ли неизпълнението на формални изисквания, като деактивиране на ДДС номер, да доведе до окончателна загуба на правото на приспадане на ДДС, когато са изпълнени материалноправните изисквания и няма измама или злоупотреба?
Съвместима ли е национална мярка, която предвижда окончателна загуба на правото на приспадане на ДДС за период преди деактивирането на ДДС номер, с принципите на неутралитет и пропорционалност и с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, когато впоследствие номерът е реактивиран и няма данни за измама?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-1/21: Direktor na Direktsia “Obzhalvane i danachno-osiguritelna praktika”, Заключение от 2 юни 2022 г.

1. Съвместното тълкуване на чл. 9 от Конвенция, съставена на основание член К.3 от договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности и на разпоредбата на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност допуска ли в хармонизираната област на ДДС национален правен инструмент като предвидения в националната разпоредба на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, прилагането на който води до последващо пораждане на солидарна отговорност на данъчно незадължено физическо лице, което не е платец на ДДС, но недобросъвестното поведение на което е довело до неплащане на ДДС от данъчнозадълженото юридическо лице, което е платецът на ДДС?
2. Допуска ли тълкуването на тези разпоредби и прилагането на принципа на пропорционалност националния правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, и по отношение на начислените лихви върху неплатения в срок от данъчнозадълженото лице ДДС?
3. Противоречи ли на принципа на пропорционалност националният правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в ситуация при която закъснялото плащане на ДДС, което е довело до олихвяването на задължението за ДДС, не се дължи на поведението на данъчно незадълженото физическо лице, а на поведение на друго лице или на проявлението на обективни обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-706/21: Petróleos de Portugal – Petrogal, Определение от 1 юни 2022 г.

Необходимо ли е актът за преюдициално запитване да съдържа подробно изложение на националната правна рамка и мотивите за поставяне на въпросите относно тълкуването на правото на Съюза, за да бъде допустим?
Възможно ли е ограничаването до изложение само на аргументите на страните да отговаря на изискванията по член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Какви са последиците, когато преюдициалното запитване не изпълнява изискванията за съдържание, предвидени в член 94 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12728293031305 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form