всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Данъчни въпроси

Данъчни въпроси

Дело C-378/21: Finanzamt Österreich (TVA facturée par erreur à des consommateurs finals), Заключение от 8 септември 2022 г.

1. Дължи ли се данъкът върху добавена стойност от издателя на фактура съгласно член 203 от Директивата за ДДС, когато, както в настоящия случай, няма опасност от загуба на данъчни приходи, тъй като получателите на услугите са крайни потребители, които нямат право да приспадат този данък?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос и ако съгласно член 203 от Директивата за ДДС издателят на фактура дължи ДДС:
a) Възможно ли е фактурите да не бъдат коригирани по отношение на получателите на услугите, ако, от една страна, е изключен рискът от загуба на данъчни приходи и от друга страна, коригирането на фактурите е фактически невъзможно?
б) Допустима ли е корекцията на данъка върху добавената стойност, ако крайните потребители са заплатили данъка при плащането на цената и поради това чрез коригирането на ДДС данъчнозадълженото лице се обогатява?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-368/21: Hauptzollamt Hamburg (Lieu de naissance de la TVA – II), Съдебно решение от 8 септември 2022 г.

Трябва ли членове 30 и 60 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че за целите на ДДС мястото на вноса на регистрирано в трета държава транспортно средство, въведено в Съюза в нарушение на митническото законодателство, е в държавата членка, в която е извършено нарушението на митническото законодателство и транспортното средство за първи път е използвано в Съюза като транспортно средство, или е в държавата членка, в която пребивава лицето, извършило нарушението на митническите задължения, и в която последното използва превозното средство?
В случай че мястото на вноса е в държава членка, различна от Федерална република Германия: налице ли е нарушение на Директива 2006/112, по-специално на членове 30 и 60 от нея, ако разпоредба на държава членка обяви член 87, параграф 4 от Митническия кодекс за приложим по аналогия към ДДС при внос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-98/21: Finanzamt R (Déduction de TVA liée à une contribution d’associé), Съдебно решение от 8 септември 2022 г.

Трябва ли член 168, буква а) във връзка с член 167 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че управляващ холдинг, извършващ облагаеми доставки на дъщерни дружества, има право да приспада ДДС и по отношение на доставки, които получава от трети лица и внася в дъщерните дружества срещу предоставянето на участие в общата печалба, въпреки че получените доставки не са в пряка и непосредствена връзка със собствените сделки на холдинга, а с (до голяма степен) освободените дейности на дъщерните дружества, получените доставки не са включени в цената на (предоставените на дъщерните дружества) облагаеми доставки и не са част от общите разходи, формиращи цената на собствената икономическа дейност на холдинговото дружество?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: представлява ли злоупотреба с право по смисъла на практиката на Съда, ако управляващ холдинг „посредничи“ при получаването на доставки от дъщерни дружества, като сам получава доставките, по отношение на които при пряко получаване на доставките дъщерните дружества не биха имали право на приспадане на ДДС, внася ги в дъщерните дружества срещу участие в печалбата им и като се позовава на качеството си на управляващ холдинг, впоследствие предявява пълно приспадане на ДДС по получените доставки, или това посредничество може да бъде обосновано от съображения извън данъчното право, въпреки че пълното приспадане на ДДС по получени доставки само по себе си е в противоречие със системата и би довело до конкурентно предимство на холдингови структури спрямо предприятия, които не са част от група?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-294/21: Navitours, Съдебно решение от 1 август 2022 г.

Трябва ли член 2, параграф 1 от Шеста директива и/или член 9, параграф 2, буква б) от тази директива да се тълкуват в смисъл, че се прилагат и водят до облагане с ДДС в Люксембург на услуги за превоз на пътници, извършвани от установен в Люксембург доставчик, когато тези услуги се извършват в рамките на кондоминиум, който е установен с Договора от 19 декември 1984 г. като обща територия под съвместен суверенитет на Великото херцогство Люксембург и Федерална република Германия и за който не съществува споразумение между тези две държави относно събирането на ДДС върху доставките на транспортни услуги по смисъла на член 5, параграф 1 от този договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-267/21: Uniqa Asigurări, Съдебно решение от 1 август 2022 г.

Следва ли член 56, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че услугите по уреждане на застрахователни претенции, предоставяни от трети дружества от името и за сметка на застрахователно дружество, спадат към посочените в тази разпоредба „услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, адвокати, счетоводители и други подобни услуги, както и обработка на данни и предоставянето на информация“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-332/21: Quadrant Amroq Beverages, Заключение от 14 юли 2022 г.

1) Трябва ли разпоредбите на член 27, параграф 1, буква д) от [Директива 92/83] да се тълкуват в смисъл, че от акциз се освобождават само продуктите от типа на етиловия алкохол, използвани за производството на ароматизатори, които на свой ред се използват за производството на безалкохолни напитки с алкохолно съдържание, не по-високо от 1,2 % vol, или от посоченото освобождаване се ползват и продуктите от типа на етиловия алкохол, които вече са били използвани за производството на такива ароматизатори, които са били използвани или трябва да се използват за производството на безалкохолни напитки с алкохолно съдържание, не по-високо от 1,2 % vol?
2) Като се имат предвид целите и общата структура на [Директива 92/83], трябва ли член 27, параграф 1, буква д) от тази директива да се тълкува в смисъл, че след като продуктите от типа на етиловия алкохол, предназначени за освобождаване за потребление в друга държава членка, вече са били освободени за потребление в първа държава членка, като са освободени от акциз, тъй като се използват за производството на ароматизанти, които на свой ред се използват за производството на безалкохолни напитки с алкохолно съдържание, не по-високо от 1,2 % vol, държавата членка по местоназначението трябва да ги третира по същия начин на своя територия?
3) Трябва ли разпоредбите на член 27, параграф 1, буква д) и параграф 2, буква г) от [Директива 92/83], както и [принципите] на ефективност и на [пропорционалност] да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да предвиди процедурни изисквания, съгласно които, за да се извърши освобождаване от акциз, е необходимо ползвателят да има качеството на регистриран получател, а продавачът на акцизните стоки — качеството на лицензиран складодържател, въпреки че държавата членка, в която са закупени продуктите, не предвижда изискване икономическият оператор, който освобождава стоките за потребление, да има качеството на данъчен складодържател?
4) С оглед на разпоредбите на член 27, параграф 1, буква д) от [Директива 92/83] и като се имат предвид целите и общата структура на тази директива, допускат ли принципите на пропорционалност и ефективност предвиденото в тези разпоредби освобождаване от акциз да не се прилага по отношение на данъчнозадължено лице на държава членка по местоназначение, което е получило продукти от типа на етиловия алкохол и се е позовало на обстоятелството, че тези продукти са били счетени за освободени от акциз въз основа на официално тълкуване на тези разпоредби на Директивата от данъчните органи на държавата членка по произход, което е прилагано последователно и продължително във вътрешния правен ред и в практиката, но което впоследствие са оказва неправилно, когато с оглед на обстоятелствата може да се изключи хипотезата на измама или на избягване на акциз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-201/19: Servier и др./Комисия, Заключение от 14 юли 2022 г.

1) Следва ли точка 5 от диспозитива на решение на Общия съд на Европейския съюз от 12 декември 2018 г., Servier и др./Комисия (T‑691/14, EU:T:2018:922), да бъде отменена, доколкото с нея се отхвърля искането за отмяна на Решение C (2014) 4955 окончателен на Комисията от 9 юли 2014 година относно производство по членове 101 и 102 ДФЕС (преписка AT.39612 — Периндоприл (Servier)), в частта, в която за дата на преустановяване на нарушението, посочено в член 5, буква б) от него, за Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република се приема 6 май 2019 г. и вследствие на това се определя размер на глобата, наложена с член 7, параграф 5, буква б) на Servier SAS и Laboratoires Servier SAS?
2) Следва ли да бъдат отменени член 5, буква б) и член 7, параграф 5, буква б) от Решение C (2014) 4955 окончателен, доколкото в тях като дата на преустановяване на нарушението по член 5, буква б) за Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република се приема 6 май 2009 г., и вследствие на това се определя размер на глобата, наложена с посочения член 7, параграф 5, буква б) на Servier SAS и на Laboratoires Servier SAS?
3) Следва ли да бъде отменена глобата, наложена от Комисията на основание член 7, параграф 5, буква б) от Решение C (2014) 4955 окончателен на Servier SAS и на Laboratoires Servier SAS, доколкото е наложена за извършването на нарушението, посочено в член 5, буква б) от посоченото решение в Ирландия, Белгия, Унгария и Чешката република?
4) Следва ли жалбата да бъде отхвърлена в останалата ѝ част?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-247/21: Luxury Trust Automobil, Заключение от 14 юли 2022 г.

1. Трябва ли член 42, буква а) във връзка с член 197, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че определяне на лицето, за което е извършена доставката, като платеца на ДДС e налице и когато във фактурата, в която не е отбелязан размер на ДДС, е посочено „освободена вътреобщностна тристранна операция“?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Може ли такова съдържание на фактурата да бъде коригирано валидно впоследствие (чрез вписване „вътреобщностна тристранна операция съгласно член 25 от UStG. Данъчното задължение преминава към получателя на доставката.“)?
б) Необходимо ли е за наличието на валидно коригиране коригираната фактура да бъде връчена на получателя на фактурата?
в) Има ли коригирането обратно действие към датата на първоначалното фактуриране?
3. Трябва ли член 219а от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че трябва да се прилагат правилата за фактуриране на държавата членка, чиито правила биха се прилагали, ако във фактурата (все още) няма определено „лице, придобиващо стоките“ като платец на ДДС, или трябва да се прилагат правилата за фактуриране на държавата членка, чиито правила биха се прилагали при евентуално валидно определяне на „лице, придобиващо стоките“ като платец на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-194/21: Staatssecretaris van Financiën (Forclusion du droit à déduction), Съдебно решение от 7 юли 2022 г.

Трябва ли членове 184 и 185 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което при придобиването на стока или услуга не е приспаднало в рамките на действащия по националното право преклузивен срок начисления му ДДС в съответствие с предвиденото използване на стоката или услугата за облагаеми сделки, има право чрез корекция — при последващо използване за първи път на тази стока или услуга — да извърши това приспадане, ако действителното използване към момента на корекцията не се различава от предвиденото използване?
От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че неизвършването на първоначалното приспадане не е свързано с измама или злоупотреба с право и че не са установени вреди за публичните финанси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-166/21: Комисия/Полша (Exonération de l’accise sur l’alcool utilisé pour la fabrication de médicaments), Заключение от 7 юли 2022 г.

Нарушение на член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83
Нарушение на принципа на пропорционалност

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12627282930305 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form