Данъчни въпроси

Позволяват ли правилата на Общността относно данъчното облагане, и по-специално правилата относно данъка върху добавената стойност, на белгийската държава, съгласно Закона от 3 юли 1969 година за създаване на Кодекса за данък върху добавената стойност и постановленията за неговото прилагане и в съответствие с тълкуването на тези разпоредби от министъра на финансите на Кралство Белгия, в производство срещу Yves Ledoux, с адрес 32 rue Leroy, Marcinelle, да облага с данък върху добавената стойност моторно превозно средство, което е собственост на дружество, учредено по френското законодателство със седалище във Франция и подлежащо на данък върху добавената стойност във Франция, където данъкът е платен, доколкото превозното средство се използва от служител на дружеството, който е жител на Белгия, за изпълнение на служебните си задължения по трудовия договор и за развлекателни цели, като се има предвид, че превозното средство остава собственост на френския работодател и че вносът в Белгия е само временен и с временен характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Mischo

Френски

Дело C-269/86: Mol/Inspecteur der Invoerrechten en Accijnzen, Съдебно решение от 5 юли 1988 г.

Следва ли член 2 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че доставката на амфетамини срещу възнаграждение на територията на държавата не може да бъде обект на данък върху добавената стойност, доколкото такава доставка е забранена от закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Mancini

Нидерландски

Дело C-289/86: Happy Family/Inspecteur der Omzetbelasting, Съдебно решение от 5 юли 1988 г.

Следва ли член 2, параграф 1 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че не възниква задължение за облагане с данък върху оборота при незаконната доставка на наркотични вещества на територията на държава членка?
Дали този извод се прилага и по отношение на всички видове наркотични вещества, включително и при доставка на продукти на основата на коноп?
Ако и на този въпрос се отговори утвърдително, може ли обстоятелството, че поради провеждана политика на въздържане от страна на компетентните съдебни органи по отношение на наказателното преследване е възможно при определени обстоятелства да се извършват забранени доставки на продукти на основата на коноп без наказателно преследване, да бъде основание за различен отговор на въпроса дали се дължи данък върху оборота при доставката на такива продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Mancini

Нидерландски

Дело C-240/87: Deville/Administration des impôts, Съдебно решение от 29 юни 1988 г.

Данъчни въпроси

Съвместимо ли е с общите принципи на правото на Общността да се налага срок, както прави втората алинея на член 18-V от Закон № 85-695 от 11 юли 1985 г., върху последиците от обратно действие на отмяната на специалния данък върху превозните средства с фискална мощност над 16 CV, който е обявен за противоречащ разпоредбите на член 95 от Договора от Рим с решение на Съда от 9 май 1985 г. по дело 112/84?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Sir Gordon Slynn

Френски

Дело C-3/86: Комисия/Италия, Съдебно решение от 28 юни 1988 г.

Съвместимо ли е определянето на прекомерно високи фиксирани компенсационни проценти за сектора на говеждо месо, свинско месо и прясно мляко с изискванията на член 25, параграф 3 от Шестата директива относно ДДС?
Допустимо ли е прилагането на фиксираните компенсационни проценти към доставки на стоки и услуги между земеделски производители, които са обхванати от същия фиксиран режим, съгласно член 25, параграфи 5 и 8 от Шестата директива относно ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Италиански

Дело C-18/87: Комисия/Германия, Заключение от 21 юни 1988 г.

Нарушение на членове 9 и 12 от Договора за ЕИО чрез разрешаване на събиране на такси за проверки, извършвани по време на вътрешнообщностния транспорт на живи животни, които представляват такса с еквивалентен ефект на митническо мито и са несъвместими със забраните, предвидени в Договора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Немски

Дело C-10/87: The Queen/Customs and Excise, ex parte Tattersalls Ltd, Съдебно решение от 21 юни 1988 г.

Член 10, буква в) от Директива 85/362/ЕИО на Съвета следва ли да се тълкува в смисъл, че изразът „такива стоки ... са придобити съгласно правилата, уреждащи прилагането на данъка върху добавената стойност в държавата членка на износа и не са се възползвали поради износа си от освобождаване от данък върху добавената стойност“ по същество се отнася до стоки, чието придобиване в държавата членка на износа е било освободено от данък върху добавената стойност?
Член 11, втора алинея, буква б) от Директива 85/362/ЕИО на Съвета следва ли да се тълкува в смисъл, че изразът „стоките не са били придобити съгласно правилата, уреждащи прилагането на данъка върху добавената стойност в държавата членка на износа или поради износа си са се възползвали от освобождаване от данък върху добавената стойност“ по същество се отнася до стоки, чието придобиване в държавата членка на износа е било освободено от данък върху добавената стойност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Английски

Дело C-415/85: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 21 юни 1988 г.

Допустимо ли е Комисията да предяви иск за неизпълнение на задължения срещу държава членка въз основа на политически мотиви, когато процедурата по член 28 от Шестата директива предвижда решения на Съвета?
Отговаря ли прилагането на нулева ставка на ДДС за определени групи стоки и услуги в Ирландия на изискванията за „ясно определени социални причини“ и „в полза на крайния потребител“ по член 28, параграф 2 от Шестата директива и последната алинея на член 17 от Втората директива?
Може ли прилагането на нулева ставка за тези стоки и услуги да бъде оправдано въз основа на членове 25 и 27 от Шестата директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Английски

Дело C-416/85: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 21 юни 1988 г.

Допустимо ли е Комисията да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, когато се твърди, че мотивите за иска са политически, а не правни?
Съвместимо ли е прилагането на нулева ставка на ДДС за определени групи стоки и услуги от Обединеното кралство с изискванията на член 28, параграф 2 от Шестата директива, по-специално относно наличието на ясно определени социални причини и полза за крайния потребител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Английски

Дело C-29/87: Dansk Denkavit/Landbrugsministeriet, Съдебно решение от 14 юни 1988 г.

1) Дали Директива 70/524/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1970 година относно добавките в храните за животни, изменена до приемането на Директива 84/587/ЕИО на Съвета от 29 ноември 1984 година, установява такава степен на хармонизация, че държавите членки са лишени, по отношение на вноса от други държави членки на фуражи, съдържащи добавки, от възможността да се позовават на член 36 от Договора за ЕИО във връзка с национални мерки за осигуряване на идентификацията на използваните добавки и тяхната чистота?
2) Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, следва ли да се приеме, че до приемането на посочената Директива 84/587/ЕИО е постигната такава степен на хармонизация на изискванията относно опаковането и етикетирането на фуражи, съдържащи добавки, че не може да се позовава на член 36 във връзка с национално изискване, според което върху опаковката трябва да бъде посочено, че съответната добавка е одобрена от национален орган под съответния регистрационен номер?
3) Следва ли член 30 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че забранява национална мярка, съгласно която държава членка изисква вносът от други държави членки на фуражи, съдържащи добавки, посочени в Директива 70/574/ЕИО, да се осъществява само въз основа на документ, наречен „разрешение“, издадено на предприятието еднократно, когато аналогично разрешение се изисква и за вътрешното производство, когато органите не са информирани по друг начин в кои предприятия трябва да се извършва контролът съгласно посочената директива, когато законодателството не предвижда специални условия за издаване или отнемане на разрешенията и се приема, че съгласно принципите на националното право разрешението може да бъде отнето само когато дейността се извършва по начин, който налага това поради съображения, свързани със здравето на хората или животните, когато според административната практика разрешението се издава в рамките на няколко седмици въз основа на заявление, което трябва да съдържа само името и адреса на вносителя, и когато на практика досега никога не е било отказвано или отнемано разрешение на вносител?
4) Дали Директива 70/524/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1970 година относно добавките в храните за животни, изменена до приемането на Директива 84/587/ЕИО на Съвета от 29 ноември 1984 година, установява такава степен на хармонизация, че държавите членки са напълно лишени от възможността да се позовават на член 36 от Договора за ЕИО във връзка с национална мярка като описаната в въпрос 3?
5) Съвместимо ли е с правото на Общността, по-специално с членове 9 и 95 от Договора за ЕИО във връзка с Директива 70/524, държава членка да събира годишна такса от предприятия, които са получили разрешението, посочено в въпрос 3, когато таксата се събира в еднакъв размер от вътрешните производители и вносителите и когато общата сума на таксата съответства на разходите, произтичащи от извършваните по случаен подбор проверки съгласно Директива 70/524?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Darmon