Дело C-29/87: Dansk Denkavit/Landbrugsministeriet, Съдебно решение от 14 юни 1988 г.

1) Дали Директива 70/524/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1970 година относно добавките в храните за животни, изменена до приемането на Директива 84/587/ЕИО на Съвета от 29 ноември 1984 година, установява такава степен на хармонизация, че държавите членки са лишени, по отношение на вноса от други държави членки на фуражи, съдържащи добавки, от възможността да се позовават на член 36 от Договора за ЕИО във връзка с национални мерки за осигуряване на идентификацията на използваните добавки и тяхната чистота?

2) Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, следва ли да се приеме, че до приемането на посочената Директива 84/587/ЕИО е постигната такава степен на хармонизация на изискванията относно опаковането и етикетирането на фуражи, съдържащи добавки, че не може да се позовава на член 36 във връзка с национално изискване, според което върху опаковката трябва да бъде посочено, че съответната добавка е одобрена от национален орган под съответния регистрационен номер?

3) Следва ли член 30 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че забранява национална мярка, съгласно която държава членка изисква вносът от други държави членки на фуражи, съдържащи добавки, посочени в Директива 70/574/ЕИО, да се осъществява само въз основа на документ, наречен „разрешение“, издадено на предприятието еднократно, когато аналогично разрешение се изисква и за вътрешното производство, когато органите не са информирани по друг начин в кои предприятия трябва да се извършва контролът съгласно посочената директива, когато законодателството не предвижда специални условия за издаване или отнемане на разрешенията и се приема, че съгласно принципите на националното право разрешението може да бъде отнето само когато дейността се извършва по начин, който налага това поради съображения, свързани със здравето на хората или животните, когато според административната практика разрешението се издава в рамките на няколко седмици въз основа на заявление, което трябва да съдържа само името и адреса на вносителя, и когато на практика досега никога не е било отказвано или отнемано разрешение на вносител?

4) Дали Директива 70/524/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1970 година относно добавките в храните за животни, изменена до приемането на Директива 84/587/ЕИО на Съвета от 29 ноември 1984 година, установява такава степен на хармонизация, че държавите членки са напълно лишени от възможността да се позовават на член 36 от Договора за ЕИО във връзка с национална мярка като описаната в въпрос 3?

5) Съвместимо ли е с правото на Общността, по-специално с членове 9 и 95 от Договора за ЕИО във връзка с Директива 70/524, държава членка да събира годишна такса от предприятия, които са получили разрешението, посочено в въпрос 3, когато таксата се събира в еднакъв размер от вътрешните производители и вносителите и когато общата сума на таксата съответства на разходите, произтичащи от извършваните по случаен подбор проверки съгласно Директива 70/524?