Данъчни въпроси

Трябва ли член 4, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че самото придобиване на собственост върху облигации и държането им, дейности, които не са подчинени на друга стопанска дейност, както и получаването на доходи от тях, не се считат за икономически дейности, предоставящи на съответното лице качеството на данъчно задължено лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съдебни решения

Дело C-347/95: Fazenda Pública/UCAL, Заключение от 23 януари 1997 г.

1. Допустимо ли е съгласно членове 9 и 12 от Договора и член 95 от Договора въвеждането на национални налози, които се прилагат по еднакъв начин върху вътрешни и вносни продукти, когато приходите от тези налози се използват за финансиране на дейности, от които се ползват само вътрешните продукти или предимно те?
2. Съвместими ли са тези налози с член 33 от Шестата директива за ДДС (77/388/ЕИО)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Tesauro

Португалски

Дело C-258/95: Julius Fillibeck Söhne/Finanzamt Neustadt, Заключение от 16 януари 1997 г.

1) Представлява ли транспортът, предоставян от работодател, услуга „извършена срещу възнаграждение“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 77/388/ЕИО – тоест, извършена срещу част (която следва да бъде изчислена) от труда, извършен от работниците – когато, съгласно колективен трудов договор, работодателят превозва работници (без специално уговорено и изчислено възнаграждение) от домовете им до работното място, когато те са на повече от определено разстояние, а трудът, който трябва да бъде извършен – който няма действителна връзка с тези транспортни услуги – вече се извършва срещу договореното парично възнаграждение, както е при останалите работници?
2) Обхваща ли член 6, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО използването на стоки, които са част от активите на предприятието, или услуга, извършена безвъзмездно, дори когато – както е при безплатния транспорт на работници от домовете им до работното място и обратно със служебно превозно средство – това не служи на други цели освен тези на предприятието от гледна точка на работодателя, но служи на частните цели на работниците и на работниците не се начислява данък върху оборота във връзка с безплатното ползване на транспортната услуга?
3) В случай че на втория въпрос се отговори положително: Обхваща ли член 6, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО и случай, при който работодателят не превозва работниците със собствени превозни средства, а възлага на трето лице (в случая един от своите работници) да извърши транспорта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Leger

Немски

Дело C-260/95: Commissioners of Customs and Excise/DFDS, Заключение от 16 януари 1997 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

La Pergola

Английски

Дело C-190/95: ARO Lease/Inspecteur der Belastingdienst Grote Ondernemingen te Amsterdam, Заключение от 12 декември 1996 г.

Следва ли член 9, параграф 1 от Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъка върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, да се тълкува в смисъл, че данъчно задължено лице, установено в Нидерландия, което като такова предоставя на трети лица около 6800 леки автомобила по договори за оперативен лизинг, от които около 800 са закупени и предоставени в Белгия по начина и при обстоятелствата, описани в точки 2.1 до 2.4 от настоящото решение, предоставя тези услуги от място на стопанска дейност в Белгия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-45/95: Комисия/Италия, Заключение от 10 декември 1996 г.

Неизпълнение на задължението за въвеждане на освобождаване от ДДС за доставки на стоки, използвани изцяло за освободена дейност, съгласно член 13Б, буква в) от Шестата директива
Неизпълнение на задължението за освобождаване от ДДС на доставки на стоки, за които при придобиването или производството им не е възникнало право на приспадане на ДДС, съгласно член 13Б, буква в) от Шестата директива

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Ruiz-Jarabo Colomer

Италиански

Дело C-85/95: Reisdorf/Finanzamt Köln-West, Съдебно решение от 5 декември 1996 г.

Позволяват ли член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3 от Шестата директива 77/388/ЕИО на държавите членки да считат за фактура не само оригинала, но и всеки друг документ, който изпълнява функцията на фактура и отговаря на критериите, определени от самите държави членки, и предоставят ли им правомощие да изискват представяне на оригиналната фактура за установяване на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, както и правомощие, когато данъчно задълженото лице вече не притежава оригинала, да приемат други доказателства, че сделката, по отношение на която се иска приспадането, действително е осъществена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съдебни решения

Немски

Дело C-167/95: Linthorst, Pouwels en Scheres/Inspecteur der Belastingdienst/Ondernemingen Roermond, Заключение от 28 ноември 1996 г.

Следва ли член 9 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че мястото, където ветеринарен лекар предоставя своите услуги като такъв, трябва да се счита за мястото, където той е установил своята стопанска дейност или има постоянен обект, от който се предоставят услугите, или, при липса на такова място на стопанска дейност или постоянен обект, мястото, където той има постоянен адрес или обичайно пребивава, или този член следва да се тълкува в смисъл, че мястото, където ветеринарен лекар предоставя своите услуги като такъв, се намира другаде, а именно на мястото, където тези услуги се извършват физически, или на мястото, където клиентът е установил своята стопанска дейност или има постоянен обект, към който се предоставя услугата, или, при липса на такова място, мястото, където той има постоянен адрес или обичайно пребивава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/95: Harnas & Helm/Staatssecretaris van Financiën, Заключение от 7 ноември 1996 г.

1. Следва ли простото придобиване на собственост върху и държане на облигации – вземания, въплътени в прехвърляеми ценни книжа – дейности, които не са подчинени на друга стопанска дейност, и получаването на доходи от тях да се считат за икономически дейности по смисъла на член 4, параграф 2 от Шестата директива
2. Ако на този въпрос трябва да се отговори положително, следва ли тези дейности да се считат за сделки по смисъла на член 13Б, буква д), точки 1 или 5 от Шестата директива, които, доколкото се отнасят до облигации, емитирани от орган, установен извън Общността, дават право на приспадане на данъка върху входящите доставки, наложен във връзка с притежаването и управлението на облигациите, в резултат на член 17, параграф 3, буква в) от Шестата директива
3. Ако на въпрос 2 трябва да се отговори положително, в случай че данъчно задължено лице, извършващо дейностите, посочени в предходните въпроси, е също така притежател на акции, които, според решението на Съда от 22 юни 1993 г. по дело C-333/91 Satam SA, не попадат в обхвата на данъка върху добавената стойност, може ли данъкът върху входящите доставки, начислен на това данъчно задължено лице, да бъде приспаднат изцяло или данъкът, свързан с притежаването на акциите, е изключен от приспадане
4. Ако на въпрос 3 трябва да се отговори във втория смисъл, по какъв критерий трябва да се изчисли сумата, която не подлежи на приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Данъчни въпроси | Свобода на установяване | Свободно движение на хора

Дело C-250/95: Futura Participations и Singer/Administration des contributions, Заключение от 5 ноември 1996 г.

Съвместими ли са член 157 от Закона за облагане на доходите и, доколкото е необходимо, член 4 и втора алинея на член 21, параграф 2 от Конвенцията между Франция и Люксембург за избягване на двойното данъчно облагане с член 52 от Договора за ЕИО, доколкото те правят прилагането към данъкоплатци, които не са местни лица, но имат постоянно търговско предприятие в Люксембург, на разпоредбите относно пренасянето на загуби, зависимо от условието загубите да са свързани с получени на място доходи и да се води надлежно счетоводство и то да се съхранява в страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.