Дело C-258/95: Julius Fillibeck Söhne/Finanzamt Neustadt, Заключение от 16 януари 1997 г.

1) Представлява ли транспортът, предоставян от работодател, услуга „извършена срещу възнаграждение“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 77/388/ЕИО – тоест, извършена срещу част (която следва да бъде изчислена) от труда, извършен от работниците – когато, съгласно колективен трудов договор, работодателят превозва работници (без специално уговорено и изчислено възнаграждение) от домовете им до работното място, когато те са на повече от определено разстояние, а трудът, който трябва да бъде извършен – който няма действителна връзка с тези транспортни услуги – вече се извършва срещу договореното парично възнаграждение, както е при останалите работници?

2) Обхваща ли член 6, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО използването на стоки, които са част от активите на предприятието, или услуга, извършена безвъзмездно, дори когато – както е при безплатния транспорт на работници от домовете им до работното място и обратно със служебно превозно средство – това не служи на други цели освен тези на предприятието от гледна точка на работодателя, но служи на частните цели на работниците и на работниците не се начислява данък върху оборота във връзка с безплатното ползване на транспортната услуга?

3) В случай че на втория въпрос се отговори положително: Обхваща ли член 6, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО и случай, при който работодателят не превозва работниците със собствени превозни средства, а възлага на трето лице (в случая един от своите работници) да извърши транспорта?