Данъчни въпроси
Данъчни въпроси
Дело C-389/95: Klattner/Elliniko Dimosio, Заключение от 20 март 1997 г.
1) Когато определени превозни средства за частна употреба в рамките на Общността се внасят временно по смисъла на член 3 от Директива 83/182/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г., предоставя ли се освобождаване от данък само за едно частно превозно средство или за повече от едно
Прави ли посочената директива разграничение относно броя на частните превозни средства, които могат да бъдат временно внесени без данък, в зависимост от това дали са предназначени за частна или за служебна употреба?
2) Изисква ли директивата изрично от компетентните гръцки органи да не ограничават чрез законодателство паралелния или едновременен временен внос без данък на повече от едно превозно средство за частна употреба от едно и също лице
Може ли дадено лице да се позове на членове 3 и 9 от директивата пред национален съд, твърдейки, че разпоредбите на закон са несъвместими с тези членове на директивата?
3) Съвместимо ли е с целта и разпоредбите на директивата националният законодател да предвиди, че при нарушение на определени разпоредби (като член 8, параграф 4, който забранява вноса на второ превозно средство от същото лице) на министерската наредба, транспонираща директивата в националното право, дължимите мита и други данъци и допълнително мито в същия размер се заплащат незабавно, доколкото е установено, че частното превозно средство е внесено временно, а не постоянно?
4) Съвместимо ли е с принципа на пропорционалност в Общността да се предвиди, както в горния случай, допълнително мито в размер на 100% от дължимите мита и други данъци, независимо от продължителността на престоя на второто частно превозно средство в Гърция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/96: Chevassus-Marche/Conseil régional de la Réunion, Заключение от 20 март 1997 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/96: Fazenda Pública/Solisnor-Estaleiros Navais, Заключение от 13 март 1997 г.
Следва ли да се счита, че гербовият налог с посочените по-горе характеристики представлява данък върху оборота по смисъла на член 33 от посочената Шеста директива, подлежащ на евентуално дерогиране по член 378 от Акта, приложен към Договора за присъединяване, или по някоя друга разпоредба на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-167/95: Linthorst, Pouwels en Scheres/Inspecteur der Belastingdienst/Ondernemingen Roermond, Съдебно решение от 6 март 1997 г.
Следва ли член 9 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че мястото, където ветеринарен лекар предоставя своите услуги като такъв, трябва да се счита за мястото, където той е установил своята стопанска дейност или има постоянен обект, от който се предоставят услугите, или, при липса на такова място на стопанска дейност или постоянен обект, мястото, където той има постоянен адрес или обичайно пребивава, или този член трябва да се тълкува в смисъл, че мястото, където ветеринарен лекар предоставя своите услуги като такъв, се намира другаде, а именно на мястото, където тези услуги се извършват физически, или на мястото, където клиентът е установил своята стопанска дейност или има постоянен обект, към който се предоставя услугата, или, при липса на такова място, мястото, където той има постоянен адрес или обичайно пребивава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-370/95: Careda и др./Administración General del Estado, Заключение от 27 февруари 1997 г.
1) Изисква ли понятието за прехвърляне на данъка върху потребителя, по смисъла на Шеста директива 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г. и останалата част от правния ред на Общността, и за определяне на понятието оборотен данък, винаги и във всеки случай законът, уреждащ съответния данък, изрично да предвижда, че този данък може да бъде прехвърлен върху потребителя, или е достатъчно, от друга страна, ако данъкът може да се счита, при разумно тълкуване на такъв закон, че действително е включен в цената, платена от потребителя?
2) Може ли данък, който се събира като фиксирана такса с голям размер върху общия оборот или приход, който взема предвид такъв оборот, ако в крайна сметка се плаща от потребителя, да се счита за оборотен данък, въпреки че няма изрично доказателство (фактура) за прехвърлянето на данъка върху потребителя, като съответните сделки са автоматични, чрез използване на монети, и има цена за използване
В този вид нарушава ли член 33 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно данъка върху добавената стойност и следователно е несъвместим с тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-90/94: Haahr Petroleum/Åbenrå Havn и др., Заключение от 27 февруари 1997 г.
1. Следва ли специалната 40% надбавка върху обикновено събираната такса върху стоките да се разглежда като попадаща под правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или под член 95 от този договор?
2. Следва ли правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или член 95 от този договор да се тълкуват в смисъл, че е несъвместимо с тези разпоредби да се налага специална 40% надбавка върху обикновено събираната такса върху стоките, ако тази надбавка се налага изключително върху стоки, внесени от чужбина?
3. Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, при какви обстоятелства такава такса може да бъде оправдана на основание, че представлява възнаграждение за предоставена услуга или на основания, свързани с транспортната политика (член 84, параграф 2 от Договора за ЕИО)?
4. Ако се приеме, че специалната надбавка върху вноса е несъвместима с Договора за ЕИО, това установяване отнася ли се за цялата надбавка, събирана от присъединяването на Дания към Договора за ЕИО, или се отнася само за увеличението на надбавката, влязло в сила след определена дата?
5. Ако се приеме, че надбавката върху вноса е несъвместима с правото на Общността, ще има ли фактът, че искането за възстановяване може да е погасено по давност съгласно националните правила относно давностните срокове, пълния или частичен ефект, че надбавката върху вноса не може да бъде възстановена?
6. Следва ли съвместимостта с правото на Общността на 40% надбавка върху обща такса върху стоките, която се събира от държава членка при внос на стоки по море от друга държава членка, да се преценява с оглед на:
А: – членове 9—13 от Договора за ЕИО, ако е необходимо във връзка с членове 18—29 и Регламент № 2658/87 на Съвета, или – член 95 от Договора за ЕИО
или доколкото се приема, че случаят се отнася до услуги, за които се заплаща възнаграждение, под:
Б: – член 84 от Договора за ЕИО и Регламент № 4055/86 на Съвета относно свободата на предоставяне на услуги
или – членове 90 и 86 от Договора за ЕИО относно злоупотреба с господстващо положение, като в този контекст възниква въпросът дали Регламент № 4055/86 на Съвета е релевантен за определяне на съвместимостта на надбавката с правото на Общността?
7. Съвместимо ли е с разпоредбата/разпоредбите на правото на Общността, посочени в отговора на въпрос 1, да се събира 40% надбавка върху обща такса върху стоките при внос на стоки по море от друга държава членка?
8. Ще бъде ли отговорът на въпрос 7 същият, ако стоките се внасят по море в държава членка от трета държава, с която Европейската икономическа общност има споразумение, съдържащо разпоредби, съответстващи на членове 6 и 18 от споразумението между Кралство Швеция и Европейската икономическа общност, и определянето се прави с оглед на такова (споразумение за свободна търговия)?
9. Ще бъде ли отговорът на въпрос 7 същият, ако стоките се внасят в държава членка директно от трета държава, с която Европейската икономическа общност няма (споразумение за свободна търговия)?
10. Следва ли от правото на Общността, че държава членка, която е наложила или одобрила такса в противоречие с правото на Общността, е длъжна да възстанови таксата, дори ако приходите от таксата са били разпределени на независими оператори под контрола на местните власти?
11. Следва ли от установената съдебна практика на Съда на Европейските общности, че възстановяването на такси, събрани в нарушение на правото на Общността, трябва да отчита материалните и формалните изисквания, установени в националното законодателство, и че Съдът е постановил в точка 12 от решението си по дело 199/82 Amministrazione delle Finanze dello Stato v San Giorgio, че правото на възстановяване на такси, събрани от държава членка в противоречие с разпоредбите на правото на Общността, е последица и допълнение към правата, предоставени на физическите лица от разпоредбите на Общността, забраняващи такси с ефект, еквивалентен на митнически сборове, или, ако е приложимо, дискриминационното прилагане на вътрешни данъци, следва ли съдебната практика на Съда на Европейските общности да се тълкува в смисъл, че правото на Общността съдържа безусловно задължение за възстановяване на такси, които, според отговорите на въпроси 1—4, могат да са в противоречие с правото на Общността, но че това задължение е такова, че подробните условия за действителното обработване на искането за възстановяване подлежат, в определени граници, установени в съдебната практика на Съда на Европейските общности, на съответното национално законодателство?
12. Ако се приеме, че 40% надбавка върху общата такса върху стоките е в противоречие с правото на Общността, включително (споразумения за свободна търговия), съвместимо ли е с правото на Общността давностен срок, установен в националното законодателство за искове за възстановяване, да тече от по-ранен момент от този, в който съответната държава членка е прекратила таксата, която е в противоречие с правото на Общността?
13. Налага ли правото на Общността специални изисквания по отношение на националните правила относно тежестта на доказване, че са изпълнени условията за прилагане на член 86 от Договора за ЕИО?
14. Ако се приеме, че публично предприятие, което притежава и експлоатира търговско пристанище, заема господстващо положение, може ли да представлява злоупотреба с това положение, в противоречие с член 86 от Договора, това, че търговското пристанище е събирало описаните по-горе такси, определени от министъра на транспорта за използването на публични и частни търговски пристанища?
15. Ако на въпрос 14 се отговори утвърдително: имат ли лицата или предприятията, на които е наложена таксата, право по правото на Общността да искат възстановяване или обезщетение?
16. Ако се приеме, че публично предприятие, което притежава и експлоатира търговско пристанище, заема господстващо положение, може ли злоупотреба с това положение, в противоречие с член 86 от Договора, да се състои във факта, че търговското пристанище не налага описаните в настоящото преюдициално запитване пристанищни такси на собствената си фериботна линия или на тази на своя кооперационен партньор?
17. Ако отговорите на въпроси 1, 2, 4, 14 и/или 16 са утвърдителни: могат ли специфичните задължения и задачи, възложени на ответника, да доведат до заключението, че ситуацията все пак е допустима по член 90, параграф 2 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-330/95: Goldsmiths/Commissioners of Customs & Excise, Заключение от 27 февруари 1997 г.
Следва ли дерогацията, съдържаща се във втората алинея на член 11C, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данък върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО) („Шестата директива“), да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка, която предвижда възстановяване на данъка в случай на лоши вземания, да изключи предоставянето на облекчение, когато изгубеното възнаграждение се състои в нещо различно от пари?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/96: Finanzamt Bergisch Gladbach/Skripalle, Заключение от 27 февруари 1997 г.
1. Попада ли в обхвата на член 27 от Директива 77/388/ЕИО разрешение на Съвета за въвеждане на специални мерки за дерогация от Директива 77/388/ЕИО с цел предотвратяване на избягване на данъци, които, в случай на облагаеми доставки между свързани лица, прилагат разходите за данъчно задълженото лице по смисъла на член 11, буква А, параграф 1, буква в) от Директива 77/388/ЕИО като минимална основа за облагане, дори когато договореното възнаграждение съответства на пазарната стойност, но е по-ниско от минималната основа за облагане и следователно не е налице избягване на данъци?
2. Може ли държава членка да се позовава на специални мерки по член 27 от Директива 77/388/ЕИО като данъчни правила, приложими към данъчно задължено лице, ако нито решението на Съвета, разрешаващо мерките, е било публикувано в Официален вестник на Европейските общности, нито процедурата по разрешаване по член 27, параграфи 2—4 от Директива 77/388/ЕИО е била оповестена — след нейното приключване — в официални публикации на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/95: Commissioners of Customs and Excise/DFDS, Съдебно решение от 20 февруари 1997 г.
При тълкуването на Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (Шеста директива за ДДС), и по-специално член 26 от нея, когато туроператор има седалище в държава членка А, но предоставя услуги под формата на пакетни туристически пътувания на пътници чрез посредничеството на дружество в държава членка Б:
а) при какви (ако има такива) обстоятелства предоставянето на тези услуги от туроператора подлежи на облагане с данък върху добавената стойност в държава членка Б?
б) при какви (ако има такива) обстоятелства може да се приеме, че туроператорът „е установил своята дейност“ в държава членка Б или „разполага с постоянен обект, от който е предоставил услугите“ в държава членка Б?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-247/95: Finanzamt Augsburg-Stadt/Marktgemeinde Welden, Съдебно решение от 6 февруари 1997 г.
Позволява ли четвъртата алинея на член 4, параграф 5 от Директива 77/388/ЕИО на държавите членки да третират освободените от данък дейности, по отношение на които обаче е възможно да се избере облагане, извършвани от органи по публичното право, като дейности, които те осъществяват като публични органи, въпреки че ги извършват при същите правни условия и по същия начин като частни търговци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.