Данъчни въпроси

Позволява ли член 22, параграф 3, буква в) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, кредитно известие по смисъла на параграф 14, алинея 5 от Закона за данъка върху оборота от 1980 година да се счита за фактура или друг документ, изпълняващ функцията на фактура (член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива)?
Ако да, допустимо ли е съгласно член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива лице, което приема кредитно известие, в което е посочена по-висока сума на данъка, отколкото дължимата по облагаемите сделки, и не оспорва в това отношение посочената в кредитното известие сума на данъка, да се счита за лице, което е посочило данък върху добавената стойност във фактура или друг документ, изпълняващ функцията на фактура, и следователно да е длъжно да плати този данък върху добавената стойност?
Може ли получателят на кредитно известие при обстоятелствата, посочени във втория въпрос, да се позове на член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива, ако от него се изисква да плати като данъчно задължение разликата между посочения в кредитното известие данък върху добавената стойност и дължимия по облагаемите сделки данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Немски

Дело C-28/96: Fazenda Pública/Fricarnes, Съдебно решение от 17 септември 1997 г.

1. Следва ли „таксите“, описани по-горе и притежаващи посочените характеристики, да се считат за противоречащи на член 95, параграфи 1 и 2 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност?
2. Следва ли те да се разглеждат като такси с еквивалентен ефект на митнически сбор върху вноса, забранени от членове 9 и 12 от този договор?
3. Следва ли те да се считат за данъци върху оборота по смисъла на член 33 от Шестата директива, без да се засяга член 378 от Акта за присъединяване или което и да е друго законодателство на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Tesauro

Португалски

Дело C-145/96: von Hoffmann/Finanzamt Trier, Съдебно решение от 16 септември 1997 г.

Следва ли член 9, параграф 2, буква е), трето тире от Шеста директива 77/388/ЕИО (група „услуги на консултанти, инженери, консултантски бюра, адвокати, счетоводители и други подобни услуги, както и обработка на данни и предоставяне на информация“) да се тълкува в смисъл, че обхваща и услугите на арбитър?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Fennelly

Немски

Дело C-172/96: Commissioners of Customs & Excise/First National Bank of Chicago, Заключение от 16 септември 1997 г.

1. Представляват ли такива валутни сделки доставка на стоки или услуги, извършена срещу възнаграждение?
2. Ако е налице доставка на стоки или услуги, извършена срещу възнаграждение, какъв е характерът на възнаграждението по отношение на такава сделка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Lenz

Английски

Дело C-114/95: Texaco/Middelfart Havn и др. et Olieselskabet Danmark / Trafikministeriet и др., Съдебно решение от 17 юли 1997 г.

Противоречи ли на член 95 от Договора за ЕИО налагането от държава членка на 40% вносна надбавка върху обща такса, събирана за стоки, които се товарят, разтоварват или по друг начин се качват на борда или се разтоварват в нейните пристанища или в дълбоководните подходи към тези пристанища, когато стоките се внасят по море от друга държава членка?
Явява ли се такава вносна надбавка също така противоречаща на правото на Общността, когато се прилага за стоки, внесени от държава, която не е членка, с която Общността е сключила споразумение, съдържащо разпоредби, подобни на член 18 от споразумението между Европейската икономическа общност и Кралство Швеция, подписано в Брюксел на 22 юли 1972 г., сключено и одобрено от името на Общността с Регламент (ЕИО) № 2838/72 на Съвета от 19 декември 1972 г.?
Противоречи ли правото на Общността на налагането от държава членка на такава вносна надбавка върху стоки, внесени директно от държава, която не е членка и с която Общността не е сключила споразумение?
Когато държава членка е наложила или одобрила такса, противоречаща на правото на Общността, длъжна ли е по принцип да възстанови събраната в нарушение на правото на Общността такса
Ако приходите от таксата са били предоставени на независими оператори, подчинени на местни органи, противоречи ли на правото на Общността искът за възстановяване на тези такси да бъде насочен срещу такива оператори, при условие че правилата, уреждащи такива искове, не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешни искове, и не са формулирани така, че да правят практически невъзможно или прекомерно трудно възстановяването на неправомерно платената такса?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jacobs

Датски

Дело C-115/95: Olieselskabet Danmark, Съдебно решение от 17 юли 1997 г.

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз въвеждането на допълнителна такса от 40% върху общата стокова такса при внос на стоки по море от друга държава членка?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз въвеждането на такова допълнително мито върху стоки, внесени от трета държава, с която Съюзът има споразумение, съдържащо разпоредби, еквивалентни на член 18 от Споразумението между ЕИО и Швеция?
Позволява ли правото на Европейския съюз налагането на такова допълнително мито върху стоки, внесени директно от трета държава, с която Съюзът няма такова споразумение?
Възниква ли задължение за държавата членка да възстанови неправомерно събрани такси, дори когато приходът е постъпил в самостоятелни административни субекти под общинско управление?
Възпрепятства ли правото на Европейския съюз прилагането на национален давностен срок за искове за възстановяване на такси, събрани в нарушение на член 95 от Договора или на еквивалентна разпоредба от споразумение със съответна трета държава, когато този срок започва да тече преди отмяната на таксата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jacobs

Датски

Дело C-190/95: ARO Lease/Inspecteur der Belastingdienst Grote Ondernemingen te Amsterdam, Съдебно решение от 17 юли 1997 г.

Следва ли член 9, параграф 1 от Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, да се тълкува в смисъл, че данъчно задължено лице, установено в Нидерландия, което предоставя на трети лица около 6800 леки автомобила по договори за оперативен лизинг, от които около 800 са закупени и предоставени в Белгия по начина и при обстоятелствата, описани в акта за преюдициално запитване, предоставя тези услуги от „постоянен обект“ в Белгия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Fennelly

Нидерландски

Дело C-242/95: GT-Link/De Danske Statsbaner, Съдебно решение от 17 юли 1997 г.

1. Следва ли специална надбавка от 40% върху такса за стоки, която, както е описано в акта за преюдициално запитване, обичайно се събира за използването на пристанища, разрешени от датския министър на транспорта да функционират като търговски пристанища, да се разглежда като попадаща под правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или под член 95 от този договор?
2. Следва ли правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или член 95 да се тълкуват в смисъл, че е несъвместимо с тези разпоредби да се налага специална надбавка от 40% върху обичайно събираната такса за стоки, ако тази надбавка се налага изключително върху стоки, внесени извън Дания?
3. Ако на втория въпрос се отговори утвърдително: при какви условия такава такса може да бъде оправдана на основание, че представлява възнаграждение за предоставена услуга или по съображения на транспортната политика съгласно дяла от Договора за ЕИО, посветен на транспорта?
4. Ако специалната надбавка се окаже несъвместима с Договора за ЕИО, отнася ли се това заключение за цялата надбавка, събирана от датата на присъединяване на държавата членка към Договора за ЕИО, или само за увеличението на надбавката, което е влязло в сила след тази дата?
5. Налага ли правото на Общността специални изисквания по отношение на националните правила за разпределението на тежестта на доказване, че са изпълнени условията за прилагане на член 86 от Договора за ЕИО?
6. Когато публично предприятие, което притежава и експлоатира търговско пристанище, заема господстващо положение, може ли събирането от търговското пристанище на описаните по-горе такси, определени от министъра на транспорта за използването на публични и частни търговски пристанища, да представлява злоупотреба с това положение, противно на член 86 от Договора?
7. Ако на шести въпрос се отговори утвърдително: имат ли лицата или предприятията, върху които е наложена таксата, право по правото на Общността да искат възстановяване или обезщетение?
8. Когато публично предприятие, което притежава и експлоатира търговско пристанище, заема господстващо положение, представлява ли фактът, че търговското пристанище не налага описаните в акта за преюдициално запитване такси за пристанище върху собствената си фериботна линия или върху тази на своя кооперационен партньор, злоупотреба с това положение?
9. Ако на въпроси 1, 2, 4, 6 и/или 8 се отговори утвърдително: могат ли специалните задължения и задачи, възложени на ответника, да оправдаят неговото поведение съгласно член 90, параграф 2 от Договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jacobs

Датски

Дело C-116/96: Reisebüro Binder/Finanzamt Stuttgart-Körperschaften, Заключение от 17 юли 1997 г.

Следва ли член 9, параграф 2, буква б) от Директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че при определяне на данъчната основа за тази част от транспорта, която се осъществява на територията на страната, общото възнаграждение винаги трябва да се разпределя според изминатите разстояния, така че периодите на спиране и изчакване между отделните етапи на транспортната операция – например при учебни пътувания – да не се вземат предвид, или посочената разпоредба съдържа само правила относно мястото на предоставяне на транспортната услуга, като определя, че единствено мястото на предоставяне трябва да се определя с оглед на изминатите разстояния, което означава, че държавите членки са свободни да определят критерия, по който общото възнаграждение да се разпределя между облагаемите и необлагаемите части на транспортната операция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Заключения

La Pergola

Данъчни въпроси | Институционално право | Сближаване на законодателствата

Немски

Дело C-28/95: Leur-Bloem/Inspecteur der Belastingdienst/Ondernemingen Amsterdam 2, Съдебно решение от 17 юли 1997 г.

1. Допустимо ли е да се отправят преюдициални запитвания до Съда на Европейските общности относно тълкуването на разпоредбите и обхвата на директива на Съвета на Европейските общности, дори когато директивата не е пряко приложима към конкретните обстоятелства по делото, но националният законодател е възнамерявал тези обстоятелства да бъдат третирани по същия начин, както ситуация, за която директивата се прилага?
2. (a) Възможно ли е да има обмен на акции по смисъла на член 2, буква д) от Директива 90/434/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 г., ако придобиващото дружество по смисъла на член 2, буква з) не осъществява само по себе си стопанска дейност?
(b) Изключва ли обмен на акции по смисъла на член 2, буква д) обстоятелството, че същото физическо лице, което е било едноличен акционер и управител на придобиваното дружество преди обмена, е управител и едноличен акционер на придобиващото дружество след обмена?
(c) Съществува ли обмен на акции по смисъла на член 2, буква д) само ако неговият ефект е трайно сливане на дейността на придобиващото дружество и тази на друго дружество в едно цяло от финансова и икономическа гледна точка?
(d) Съществува ли обмен на акции по смисъла на член 2, буква д) само ако неговият ефект е трайно сливане на дейността на две или повече придобивани дружества в едно цяло от финансова и икономическа гледна точка?
(e) Представлява ли обмен на акции, извършен с цел хоризонтално компенсиране на данъчни загуби между участващите предприятия в рамките на данъчно единство по член 15 от Закона за корпоративния данък от 1969 г., валидна търговска причина за обмена по смисъла на член 11 от Директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.