Данъчни въпроси

1. Забранява ли член 17 от Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, на държава членка да налага такса, определяна по фиксирана ставка въз основа на: (a) дължимия данък върху оборота за доставки или други услуги, предоставени от други търговци на лицето, подлежащо на таксата, за целите на неговата стопанска дейност, с изключение на дължимия при продажба на предприятия, и (b) дължимия от лицето, подлежащо на таксата, данък върху оборота при внос на стоки за целите на неговата стопанска дейност или при покупки, извършени в рамките на Общността за целите на неговата стопанска дейност?
2. Забранява ли член 33 от Шестата директива налагането на такса като описаната в първия въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Alber

Дело C-43/96: Комисия/Франция, Заключение от 13 ноември 1997 г.

Нарушение на задълженията по член 17, параграф 2 от Шестата директива относно правото на приспадане на ДДС чрез отказ на данъчно задължените лица да приспадат ДДС за средства за транспорт, използвани за стопански цели, при условията на национални разпоредби, предшестващи влизането в сила на Шестата директива.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Jacobs

Френски

Дело C-213/96: Outokumpu, Заключение от 13 ноември 1997 г.

Вътрешно облагане с данъци и такси | Данъчни въпроси | Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

1. Следва ли акцизът върху електроенергията, определен за внесената електроенергия по описания по-горе начин, да се счита за такса с еквивалентен ефект на митническо мито по смисъла на членове 9 и 12 от Договора за ЕО?
2. Ако не е такса с еквивалентен ефект на митническо мито, следва ли акцизът върху електроенергията, определен за внесената електроенергия по описания по-горе начин, да се счита за данък, който дискриминира вноса от други държави членки по смисъла на член 95 от Договора за ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Фински

Дело C-116/96: Reisebüro Binder/Finanzamt Stuttgart-Körperschaften, Съдебно решение от 6 ноември 1997 г.

В случай на трансграничен превоз на пътници следва ли член 9, параграф 2, буква б) от Директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че за да се определи облагаемата сума за онази част от превоза, която се извършва на територията на страната, общото възнаграждение винаги трябва да се разпределя пропорционално с оглед на изминатите разстояния, така че периодите на спиране и изчакване между различните етапи на превоза — например при учебни пътувания — да не се вземат предвид, или посочената разпоредба съдържа само правила относно мястото на предоставяне на услугата по превоз, предвиждайки, че само мястото на предоставяне се определя с оглед на изминатите разстояния, което означава, че държавите членки са свободни да определят критерия, по който общото възнаграждение се разпределя между облагаемите и необлагаемите части на превоза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

La Pergola

Данъчни въпроси | Косвени данъци

Дело C-347/96: Solred/Administración General del Estado, Заключение от 23 октомври 1997 г.

1) Следва ли член 10 от Директива 69/335 на Съвета от 17 юли 1969 г. (с изменението, внесено с Директиви 73/79 и 73/80 от 9 април 1973 г., 74/553 от 7 ноември 1974 г. и 85/303 от 10 юни 1985 г.), и по-специално членове 4, параграф 1, буква а), 5, параграф 1, буква а), 7 и 10, да се тълкува в смисъл, че ако законодателството на държава членка предвижда облагане с данък при учредяване на акционерно дружество в размер на 1 %, изчисляван във всички случаи върху номиналната стойност на капитала, дори когато този капитал не е изцяло внесен, не може впоследствие да се наложи данък от 0,5 % върху вноската на частта от капитала, която не е била внесена по-рано?
2) Прилага ли се ограничението по член 10 от Директива 69/335 и в случай, когато второто плащане на данъка не се отнася конкретно до вноската на капитала, а се дължи поради документа, удостоверяващ тази вноска, когато съставянето на този документ е задължително съгласно националното дружествено право и ставката от 0,5 % се отнася конкретно до размера на вноската, удостоверена в документа?
3) Има ли пряко действие посочената Директива 69/335 (с измененията) и засяга ли, и евентуално има ли предимство пред разпоредбите на националното право, ако тези разпоредби не могат да бъдат тълкувани по начин, съвместим с Директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Tesauro

Вътрешно облагане с данъци и такси | Данъчни въпроси

Испански

Дело C-375/95: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 23 октомври 1997 г.

Съвместимо ли е с член 95 от Договора определянето на данъчната основа за специалния акциз върху вносни употребявани автомобили чрез намаляване на цената на еквивалентен нов автомобил с 5% за всяка година възраст, като максималното намаление по правило е 20%?
Съвместимо ли е с член 95 от Договора определянето на данъчната основа за еднократната добавена специална такса върху вносни употребявани автомобили по същите правила като за специалния акциз?
Допустимо ли е изключването на вносни употребявани автомобили с антиполютантни технологии от намалените ставки на специалния акциз, приложими за този вид превозни средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

La Pergola

Гръцки

Дело C-258/95: Julius Fillibeck Söhne/Finanzamt Neustadt, Съдебно решение от 16 октомври 1997 г.

1. Представлява ли транспортът, предоставян от работодател, услуга „срещу възнаграждение“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 77/388/ЕИО — тоест предоставяна срещу част (която следва да бъде изчислена) от извършената от работниците работа — когато съгласно колективен трудов договор работодателят превозва работници (без специално уговорено и изчислено възнаграждение) от домовете им до работното място, когато те са на разстояние, по-голямо от определено, и извършената работа — която няма действителна връзка с такива транспортни услуги — вече се извършва срещу договореното парично възнаграждение, както и при останалите работници?
2. Обхваща ли член 6, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО използването на стоки, които са част от активите на предприятието, или услуга, предоставена безвъзмездно, дори когато — както в случая с безплатния транспорт на работници от домовете им до работното място и обратно със служебно превозно средство — това не служи за цели, различни от тези на предприятието от гледна точка на работодателя, но служи за лични цели на работниците и на работниците не се начислява данък върху оборота във връзка с безплатното използване на транспортната услуга?
3. В случай че на втория въпрос се отговори утвърдително: обхваща ли член 6, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО и случай, при който работодателят не превозва работниците със свои собствени превозни средства, а възлага на трето лице (в случая един от своите работници) да извърши транспорта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Leger

Дело C-384/95: Landboden-Agrardienste/Finanzamt Calau, Заключение от 25 септември 1997 г.

1) Трябва ли земеделски производител, който през 1990 г. е намалил производството си на картофи в Бранденбург (Федерална република Германия) до такава степен, че поне двадесет процента от реколтата му от картофи не е била прибрана от него, да се счита за лице, което е предоставило на конкретен получател услуга по смисъла на член 6, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 г. (77/388/ЕИО) относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота („Шестата директива“)?
2) Представлява ли субсидия, изплатена за намаляване на производството на картофи въз основа на постановлението от 13 юли 1990 г. за насърчаване на намаляването на селскостопанското производство, парично плащане, подлежащо на облагане съгласно член 11 А, параграф 1, буква а) от Шестата директива?
3) Ако отговорът на първия въпрос е положителен: Следва ли предоставената услуга да се облага с намалената ставка, предвидена в четвъртото изречение на член 12, параграф 3, буква а) от Шестата директива във връзка с приложение H към нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jacobs

Дело C-346/95: Blasi/Finanzamt München I, Заключение от 25 септември 1997 г.

1. Следва ли член 13Б, буква б), точка 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъка върху оборота (Шеста директива за ДДС) да се тълкува в смисъл, че „предоставянето на настаняване“ в хотелския сектор или в сектори със сходна функция означава само краткосрочно настаняване на гости?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
(а) Какъв период на настаняване може основателно да се счита за краткосрочен?
Престава ли да бъде „предоставяне на настаняване в хотелския сектор“, ако операторът държи помещенията на разположение за дългосрочно настаняване и това намира израз в сключването на дългосрочен договор за наем (по-дълъг от шест месеца)?
(б) Възможно ли е данъчно освобождаване по член 13Б, буква б), точка 1 за част от времето, ако се окаже, че цялото настаняване може да бъде предоставено по избор както краткосрочно, така и дългосрочно?
3. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
Въз основа на какви времеви, пространствени и концептуални критерии трябва да се определи понятието „предоставяне на настаняване“ в хотелския сектор или в сектори със сходна функция и кои от тях трябва непременно да са налице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jacobs

Дело C-130/96: Fazenda Pública/Solisnor-Estaleiros Navais, Съдебно решение от 17 септември 1997 г.

Следва ли член 33 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че не допуска поддържането на национална такса, имаща характеристиките на гербов данък, която се налага върху договори за извършване на работи и договори за доставка на материали или всякакъв вид потребителски стоки, като основата за облагане е стойността на договора
Ако отговорът е положителен, разрешено ли е поддържането на такава такса съгласно член 378 от Акта за присъединяване или друга разпоредба на правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Leger