Данъчни въпроси

Следва ли член 18, параграф 4 от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да откаже възстановяване на ДДС кредит за определен данъчен период или да го пренесе към следващ период, като вместо това го задържи чрез процедура на превантивно обезпечение по националното право поради наличие на сериозни основания за подозрение за данъчна измама или поради наличие на оспорено вземане за ДДС, без да е налице окончателно признато право на държавата членка и без тя да е получила разрешение по член 27 от Шеста директива?
Ако това е допустимо, допуска ли принципът на пропорционалност, залегнал в правото на Общността, и член 18, параграф 4 от Шеста директива държавата членка да предвиди, че необходимостта или спешността на задържането не могат да бъдат оспорвани по никакъв начин и че задържането не може да бъде заменено с друга гаранция или отменено, докато оспорваното вземане не бъде окончателно решено с влязло в сила съдебно решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-286/94: Garage Molenheide и др./Belgische Staat, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.

Трябва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да не възстановява значителни суми на ДДС, които се дължат на лица, установени на нейната територия, и също така да не ги прехвърля към следващ данъчен период, а вместо това да извършва обезпечително задържане върху тях по национални правила, с мотива, че съществува силно предположение за данъчна измама, без да съществува ясно правно основание за това и без държавата членка да е получила разрешение по член 27 от Шестата директива за ДДС?
1) Имат ли член 18, параграф 4 и член 27 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизацията на законодателствата на държавите членки относно оборотните данъци (Директива 77/388/ЕИО) пряко действие във вътрешния правен ред на държавите членки, в случая във вътрешния белгийски правен ред?
2) Ако отговорът е положителен, забранява ли член 18, параграф 4 от директивата на държава членка – по отношение на определен период или периоди, през които е възникнал излишък на ДДС – нито да възстанови излишната сума на данъчно задълженото лице, нито да я прехвърли към следващ данъчен период, а да я задържи чрез обезпечително задържане, което в белгийското право се счита за обезпечителна мярка по отношение на вземания към трети лица по смисъла на член 1445 от белгийския Граждански процесуален кодекс, доколкото в този случай не възниква окончателно правно основание и за сума, съответстваща на последващи данъчни вземания за същия или предходни данъчни периоди, когато последващите вземания се оспорват от данъчно задълженото лице?
3) Приложим ли е член 18, параграф 4 от директивата, ако задържането, както твърди белгийската държава, трябва да се счита за мярка, свързана със събирането на данъци?
Ако отговорът е положителен, приложим ли е член 27 от директивата, ако задържането трябва да се счита за част от „условията“ (modalités), които се определят?
Ако отговорът е отрицателен, приложим ли е член 27 от директивата, ако се приеме, че задържането е мярка, свързана със събирането на данъци?
4) Ако член 18, параграф 4 от директивата е приложим към задържането, трябва ли тази белгийска правна уредба да се счита за противоречаща на принципа на пропорционалност, както е установен от Съда?
1) Трябва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС (77/388/ЕИО) да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка нито да възстанови излишъка от ДДС за данъчен период, нито да го прехвърли към следващ данъчен период, а вместо това да го задържи – с мотива, че срещу съответното данъчно задължено лице има вземане за предходен данъчен период, което се оспорва от данъчно задълженото лице и поради това все още не представлява окончателно вземане – дори когато държавата членка не е получила разрешение по член 27 от Шестата директива за ДДС?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС, разглеждан във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че държавата членка може да предвиди, че въпросът дали задържането е необходимо или неотложно, не може да бъде оспорван по никакъв начин и че задържането не може по никакъв начин да бъде заменено с предоставяне на обезпечение или да бъде отменено, докато спорното данъчно вземане не бъде установено с окончателно съдебно решение?
1) Трябва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че съгласно тази разпоредба е допустимо държава членка да не възстанови излишъка от ДДС на данъчно задълженото лице или да го прехвърли към следващ данъчен период, а вместо това да го задържи чрез обезпечителна мярка въз основа на вземане за предходен данъчен период, когато това вземане е оспорено по съдебен ред и следователно не представлява окончателно вземане, дори когато държавата членка не е получила разрешение по член 27 от директивата?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, допустимо ли е съгласно принципа на пропорционалност по правото на Общността и разпоредбите на член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС държава членка да предвиди правила, съгласно които
1) данъчно задълженото лице може да оспори обезпечителната мярка (осъществена чрез задържане) само чрез оборване на констатациите на органите, съдържащи се в протокола, но не и чрез оспорване на преценката дали задържането е необходимо или неотложно, и
2) задържането не може да бъде заменено с друго обезпечение или да бъде отменено, преди да бъде постановено окончателно решение относно оспорваното вземане на държавата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-384/95: Landboden-Agrardienste/Finanzamt Calau, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.

Следва ли данъчно задължено земеделско стопанство, което през 1990 г. е намалило производството си на картофи в Бранденбург (Федерална република Германия) до такава степен, че поне 20% от реколтата от картофи не е била прибрана от него, да се счита за предоставило на конкретен получател услуга по смисъла на член 6, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 г. (77/388/ЕИО) относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота?
Представлява ли субсидията, изплатена за намаляване на производството на картофи въз основа на наредбата от 13 юли 1990 г. за насърчаване на намаляването на селскостопанското производство, парично плащане, подлежащо на облагане съгласно член 11, буква А, параграф 1, буква а) от Шестата директива?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен: Следва ли предоставената услуга да се облага с намалената ставка, предвидена в четвъртото изречение на член 12, параграф 3, буква а) от Шестата директива във връзка с приложение H към нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jacobs

Немски

Дело C-340/95: Schepens, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.

Съвместими ли са националните разпоредби, които позволяват на държавата членка да задържа възстановим ДДС чрез обезпечителна мярка при наличие на съмнения за данъчна измама или при наличие на оспорено вземане, с член 18, параграф 4 от Шестата директива относно ДДС?
Допустимо ли е националното законодателство да не предвижда ефективен съдебен контрол върху необходимостта и неотложността на задържането на възстановим ДДС, както и възможност за замяна на задържането с друга, по-малко обременяваща обезпечителна мярка, съгласно принципа на пропорционалност, заложен в правото на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-47/96: Sanders, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.

Съвместими ли са националните правила, които позволяват на държавата членка да задържи възстановим ДДС при наличие на съмнение за данъчна измама или при наличие на оспорено вземане, с член 18, параграф 4 от Шестата директива относно ДДС?
Съответства ли автоматичното и абсолютно прилагане на мярката по задържане на възстановим ДДС, без възможност за съдебен контрол върху необходимостта и неотложността на мярката или за замяна с по-малко ограничителна гаранция, на принципа на пропорционалност, заложен във вторичното право на Европейския съюз?
Допустимо ли е начисляването на лихви в полза на държавата, които не се изчисляват от момента, в който възстановимият ДДС е трябвало да бъде изплатен, ако задържането впоследствие бъде отменено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Вътрешно облагане с данъци и такси | Данъчни въпроси

Дело C-284/96: Tabouillot/Directeur des services fiscaux de Meurthe-et-Moselle, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.

Следва ли член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на метод за определяне на фискалната мощност на превозните средства, който води до по-висока такава стойност за определени превозни средства, поради което потребителите се възпират да ги купуват, когато всички превозни средства в най-високите данъчни категории са внесени превозни средства, които са в пряка конкуренция с подобни превозни средства, продавани във Франция, които попадат в по-благоприятни данъчни категории?
Следва ли член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска едновременното използване на две системи от правила за определяне на фискалната мощност на превозните средства, когато по-неблагоприятната система се прилага по-специално за превозни средства, внесени от други държави членки, които френските потребители по този начин се възпират да купуват, в полза на подобни превозни средства, продавани във Франция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jacobs

Данъчни въпроси | Сближаване на законодателствата

Френски

Дело C-8/97: Комисия/Гърция, Заключение от 16 декември 1997 г.

Неизпълнение на задълженията по член 12 от Директива 90/434/ЕИО, изразяващо се в неизпълнение на задължението за приемане, в предвидения срок, на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за пълното съответствие с посочената директива.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Съд, Съд - шести състав

Заключения

Leger

Гръцки

Дело C-175/97: Комисия/Франция, Заключение от 16 декември 1997 г.

Данъчни въпроси | Транспорт

Неизпълнение на задължението за транспониране на Директива 93/89/ЕИО относно прилагането от държавите членки на данъци върху определени превозни средства, използвани за превоз на стоки по шосе, както и на пътни такси и такси за използване на определени инфраструктури, в предвидения срок.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Заключения

La Pergola

Френски

Дело C-42/96: Immobiliare SIF/Amministrazione delle Finanze dello Stato, Съдебно решение от 11 декември 1997 г.

Данъчни въпроси | Косвени данъци

При тълкуване на членове 4, 7 и 10 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал, изменена с Директива 73/80/ЕИО на Съвета от 9 април 1973 година, приложими ли са тези разпоредби при обстоятелствата, изложени от ищеца?
Изключва ли прилагането на тези разпоредби налагането на други данъци, по-специално данъците, наложени от Италианската служба по вписванията, включително Invim (общинският данък върху увеличението на стойността на недвижимите имоти), и ако да, приложима ли е ставка от 2% или намалената ставка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Cosmas

Данъчни въпроси | Косвени данъци

Италиански

Дело C-188/95: Fantask и др./Industriministeriet, Съдебно решение от 2 декември 1997 г.

1. Налага ли правото на Общността изисквания към определянето от държавите членки на понятието „такси или сборове“ по член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО или отделните държави членки са свободни да решават какво може да се счита за „такси или сборове“ за конкретна услуга?
2. Може ли основата за изчисляване на таксите, събирани от държава членка по член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО за регистрация на учредяване или увеличение на капитала на акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност, да включва следните видове разходи или някои от тях:
- разходите за заплати и пенсионни вноски за служители, които не участват в извършването на регистрацията, като административния персонал на регистрационния орган или служители на регистрационния орган или други органи, които се занимават с подготвителна правна работа в областта на дружественото право;
- разходите за извършване на регистрация на други въпроси, свързани с дружествата, за които държавата членка е определила, че не се заплаща конкретно възнаграждение;
- разходите за изпълнение на задължения, различни от регистрацията, възложени на регистрационния орган съгласно дружественото законодателство и свързаното с него законодателство, като проверка на счетоводството на дружествата и надзор върху счетоводството на дружествата;
- плащане на лихви и амортизация на всички капиталови разходи, които се считат от регистрационния орган за свързани с областта на дружественото право и свързаните с него области на правото;
- разходите за официални пътувания, които не са свързани с конкретната регистрационна дейност;
- разходите за външно разпространение на информация и насоки от регистрационния орган, които не са свързани с конкретната регистрационна дейност, като изнасяне на лекции, изготвяне на статии и брошури и провеждане на срещи с търговски организации и други заинтересовани групи?
3. (а) Следва ли член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че държава членка не може да определя стандартизирани такси с правила, валидни без ограничение във времето?
(б) Ако това не е възможно, изисква ли се държавата членка да актуализира скалата на таксите си всяка година или на други фиксирани интервали?
(в) Има ли значение за отговора дали таксите се определят пропорционално на размера на капитала, който трябва да бъде набран, както е заявено за регистрация?
4. Следва ли член 12, параграф 1, буква е) във връзка с член 10, параграф 1 от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че сумата, събирана като възнаграждение за конкретна услуга — като например регистрация на учредяване или увеличение на капитала на акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност — трябва да се изчислява въз основа на действителните разходи за конкретната услуга — регистрация — или може таксата за отделната регистрация да се определя например като основна такса заедно с 4 DKR на 1000 DKR от номиналната стойност на записания капитал, така че размерът на таксата да е независим от времето и другите разходи, необходими за извършване на регистрацията от регистрационния орган?
5. Следва ли член 12, параграф 1, буква е) във връзка с член 10, параграф 1 от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че държавата членка при изчисляване на евентуална сума за възстановяване трябва да изхожда от това, че таксата трябва да отразява разходите за конкретната услуга към момента на извършването ѝ, или държавата членка има право да направи цялостна оценка за по-дълъг период, например счетоводна година или в рамките на периода, в който по националното право може да се предяви иск за възстановяване?
6. Ако националното право съдържа общ принцип, че при определяне на искове за възстановяване на такси, събрани без необходимото основание, следва да се вземе предвид обстоятелството, че таксата е събрана въз основа на правила, които са били в сила за дълъг период, без нито органите, нито другите страни да са били наясно, че таксата е неразрешена, изключва ли правото на Общността отхвърлянето на такъв иск за възстановяване на такси, събрани в противоречие с Директива 69/335/ЕИО, на тези основания?
7. Изключва ли правото на Общността по националното право възможността органите на държава членка, в случаи на искове за възстановяване, свързани с такси, събрани в противоречие с Директива 69/335/ЕИО, да твърдят и докажат, че националните давностни срокове започват да текат от момента, в който е настъпило неправомерното прилагане на Директива 69/335/ЕИО?
8. Дава ли член 10, параграф 1 във връзка с член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО, както е тълкуван в предходните въпроси, права, на които гражданите на отделните държави членки могат да се позовават пред националните съдилища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.