Данъчни въпроси
Данъчни въпроси
Дело C-184/23: Finanzamt T II, Заключение от 16 май 2024 г.
1) Трябва ли да се приеме, че консолидирането на няколко лица в едно данъчнозадължено лице по смисъла на член 4, параграф 4, втора алинея от [Шеста директива] води до това, че възмездните доставки между тези лица остават извън приложното поле на режима на (ДДС) по смисъла на член 2, точка 1 от посочената директива?
2) Попадат ли в приложното поле на режима на ДДС възмездните доставки между тези лица, включително когато получателят на доставката няма право (или има право само частично) на приспадане на платения данък по получени доставки, тъй като в противен случай съществува риск от данъчни загуби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/23: UPCAFFE, Заключение от 16 май 2024 г.
Изисква ли правото на Съюза националните органи и съдилища да определят задължението по данъка върху добавената стойност (ДДС) (не да отхвърлят искане за възстановяване на данъка), ако обективните данни по случая сочат, че е извършена измама с ДДС посредством учредяване на ново дружество, респ. посредством прекъсване на данъчната приемственост спрямо стопанската дейност на предходното дружество, когато данъчнозадълженото лице знае или е трябвало да знае, че е участвало в такова деяние, и когато към момента на настъпване на данъчното събитие в националното законодателство не се предвижда такова определяне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-241/23: Dyrektor Izby Administracji Skarbowej w Warszawie (Contrepartie en actions), Съдебно решение от 8 май 2024 г.
Трябва ли под насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката на стоки, за която престация става въпрос в член 73 от Директивата за ДДС, да се разбира номиналната стойност на придобитите акции или пък емисионната им стойност, ако страните са се договорили, че насрещната престация ще бъде емисионната стойност на акциите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-688/23: Wyrębski/QC и др., Определение от 8 май 2024 г.
Какви са изискванията към заявлението за допускане на жалба срещу решения на Общия съд относно решения на независими апелативни състави на EUIPO, за да се приеме, че се повдига въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Могат ли твърдения за фактически грешки или за липса/недостатъчност на мотиви да обосноват наличие на въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-657/22: Bitulpetrolium Serv, Съдебно решение от 25 април 2024 г.
Следва ли Директива 2003/96 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби или практики, съгласно които в случай на връщане в данъчния склад на енергийни продукти, предназначени за употреба като гориво за отопление, с оглед на последващата им продажба, липсата на уведомяване на компетентния орган за това връщане, както и липсата в разписките за получаване и протоколите за анулиране на фактури във връзка с тези продукти на данни за маркировката и оцветяването им водят, като санкция за неспазването на тези условия, до прилагането за същите продукти, независимо от реалната им употреба, на по-високата акцизна ставка, определена за газьола, предназначен за употреба като моторно гориво?
Следва ли член 2, параграф 1, буква а), член 63 и член 78, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби или практики, съгласно които при връщане в данъчния склад на енергийни продукти, предназначени за употреба като гориво за отопление, се дължи ДДС върху сумата, установена от данъчния орган като допълнителен акциз поради прилагането за посочените продукти на акцизната ставка, определена за газьола, предназначен за употреба като моторно гориво?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-741/22: Casino de Spa и др., Заключение от 25 април 2024 г.
1. Трябва ли член 135, параграф 1, буква и) от [Директивата за ДДС] и принципът на неутралност да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да третира по различен начин онлайн лотариите, предлагани от публичноправната организация Loterie nationale, които са освободени от данък върху добавената стойност, и другите, предлагани от частни оператори хазартни игри онлайн, които подлежат на облагане с данък върху добавената стойност, ако се приеме, че става въпрос за предоставяне на сходни услуги?
2. В рамките на отговора на предходния въпрос трябва ли националният съд, за да установи дали става въпрос за две сходни категории, които са в конкуренция помежду си и е необходимо да бъдат третирани по еднакъв начин по отношение на данъка върху добавената стойност, или става въпрос за отделни категории, за които е допустимо различно третиране, да има предвид само обстоятелството дали двете форми на игри са или не са в конкуренция помежду си от гледна точка на средния потребител — в смисъл, че услугите са сходни, когато имат аналогични характеристики и задоволяват едни и същи нужди на потребителя съгласно критерия за сходство при използването и когато съществуващите различия не влияят съществено върху решението на средния потребител да избере едната или другата услуга (критерий за взаимозаменяемост) — или трябва да има предвид други критерии като например наличието на дискреционно правомощие на държавата членка да освобождава определени категории игри, а да облага други с ДДС, принадлежността на лотариите към отделна категория игри, посочена в член 135, параграф 1, буква и) от [Директивата за ДДС], различната правна уредба, приложима към Loterie nationale и към другите хазартни игри, различните контролни органи или обществените цели и целите за защита на участниците в игрите, преследвани от приложимото към Loterie nationale законодателство?
3. Трябва ли принципът за лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 [ДЕС], във връзка с член 267 [ДФЕС], разпоредбите на [Директивата за ДДС] и евентуално принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат конституционният съд на държава членка въз основа на общо позоваване на „бюджетните и административните затруднения, които би причинило възстановяването на вече платените данъци“, по собствена инициатива и без да отправи преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС, въз основа на вътрешноправна разпоредба, в случая член 8 от Loi spéciale du 6 janvier 1989 sur la Cour constitutionnelle (Специален закон от 6 януари 1989 г. за Конституционния съд), да запази действието за минал период на национални разпоредби в областта на данъка върху добавената стойност, за които е установено, че противоречат на националната конституция и които са отменени на това основание, и чието несъответствие с правото на Съюза е изтъкнато и в подкрепа на жалбата за отмяна пред националния съд, без обаче това оплакване да е разгледано от последния, като по този начин напълно лишава данъчнозадължените лица от правото на възстановяване на ДДС, събран в нарушение на правото на Съюза?
4. При отрицателен отговор на предходния въпрос, задължават ли същите разпоредби и принципи — тълкувани по-специално с оглед на решение от 10 април 2008 г. по дело Marks & Spencer, C‑309/06, съгласно което основните принципи на общностното право, включително и този на данъчен неутралитет, предоставят на икономическия оператор, който е осъществил доставки на стоки и услуги, право да си върне неправилно събраните от него суми за същите доставки на стоки или услуги (решение от 10 април 2008 г., Marks & Spencer, C‑309/06) — съответната държава членка да възстанови на данъчнозадължените лица ДДС, събран в нарушение на правото на Съюза, когато, както в случая, това нарушение би произтекло впоследствие от решение на Съда, с което в отговор на преюдициални въпроси се обявява, от една страна, несъответствието на отменените национални разпоредби с [Директивата за ДДС], и от друга страна, несъответствието с правото на Съюза на решението на Cour constitutionnelle (Конституционен съд) за запазване на действието за минал период на отменените от него разпоредби?
5. Създава ли въведеното с членове 29, 30, 31, 32, 33 и 34 от Loi-programme du 1er juillet 2016 (Програмен закон от 1 юли 2016 г.) — които са отменени с решение № 34/2018 от 22 март 2018 г. на Cour constitutionnelle (Конституционен съд), но чиито последици се запазват след тази дата по отношение на вече платените данъци за периода от 1 юли 2016 г. до 21 май 201[8] г. — различно третиране между лотариите, независимо дали са традиционни или онлайн, и другите игри и залагания онлайн селективно предимство в полза на операторите на тези лотарии, и следователно помощ, предоставена от белгийската държава или чрез ресурси на белгийската държава, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия, и която е несъвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107 [ДФЕС]?
6. При утвърдителен отговор на предходния въпрос възможно ли е — въз основа на произтичащото по-конкретно от решение от 5 октомври 2006 г., Transalpine Ölleitung in Österreich, C‑368/04, задължение на държавите членки да защитят правата на лицата, засегнати от неправомерното предоставяне на съответната помощ, принципа на лоялно сътрудничество и основните принципи на общностното право, включително и принципа на данъчен неутралитет, които предоставят на икономическия оператор, осъществил доставки на стоки и услуги, право да си върне неправилно събраните от него суми за същите доставки на стоки или услуги (Решение от 10 април 2008 г., Marks & Spencer, C‑309/06) — данъчнозадължените лица, начислили ДДС на основание на неправомерната държавна помощ, да си върнат равностойността на платения данък под формата на обезщетение за поправяне на претърпяната вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/23: Chaudfontaine Loisirs, Заключение от 25 април 2024 г.
1. Допускат ли член 135, параграф 1, буква и) от [Директивата за ДДС] и принципът на данъчна неутралност държава членка да изключи от обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване единствено хазартните игри, предлагани по електронен път, докато хазартните игри, които не са предлагани по електронен път, остават освободени от ДДС?
2. Допускат ли член 135, параграф 1, буква и) от [Директивата за ДДС] и принципът на данъчна неутралност държава членка да изключи от обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данъчно облагане единствено хазартните игри, предлагани по електронен път, но не и лотариите, които остават освободени от ДДС, без значение дали са предлагани или не по електронен път?
3. Допуска ли член 267, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз върховна юрисдикция да реши да запази последиците от вътрешноправна разпоредба, която тя отменя поради нарушение на вътрешното право, без да се произнася по нарушението на правото на Съюза, което също е изтъкнато пред нея, и следователно без да постави преюдициалния въпрос за съвместимостта на тази вътрешноправна разпоредба с правото на Европейския съюз, нито да отправи запитване до Съда относно условията, при които би било възможно да реши да запази последиците от тази разпоредба, въпреки несъвместимостта ѝ с правото на Съюза?
4. В случай че отговорът на един от предходните въпроси е отрицателен, възможно ли е било Cour constitutionnelle (Конституционен съд) да запази, с оглед на бюджетните и административните затруднения, които би причинило възстановяването на вече платения данък, вече настъпилите последици на разпоредбите, които е отменил поради несъвместимостта им с националните правила за разпределяне на компетентността, при положение че тези разпоредби са несъвместими и с [Директивата за ДДС]?
5. В случай че отговорът на предходния въпрос е отрицателен, възможно ли е на данъчнозадълженото лице да бъде възстановен ДДС, който то е платило върху действителния брутен марж на предлаганите от него игри и залагания, и то въз основа на разпоредби, несъвместими с [Директивата за ДДС] и с принципа на данъчна неутралност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-60/23: Digital Charging Solutions, Заключение от 25 април 2024 г.
1) Представлява ли доставка на стоки по член 14, параграф 1 и член 15, параграф 1 от Директивата за ДДС доставка, която се извършва за ползвателите на [ЕПЗ] и се състои в зареждане на превозното средство в зарядна точка?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли да се приеме, че такава доставка е налице на всички етапи от верига от сделки с участието на дружество посредник, когато веригата от сделки включва договор на всеки етап, но само ползвателят на превозното средство има правото да взема решенията относно количеството, момента на покупката и мястото на зареждане, както и относно начина на използване на електроенергията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/23: Finanzamt X () и transmission d’un bien à titre gratuit), Съдебно решение от 25 април 2024 г.
Следва ли безвъзмездното предоставяне от данъчнозадължено лице на топлинна енергия, представляваща част от неговите стопански активи, на друго данъчнозадължено лице за нуждите на стопанската му дейност (в случая предоставяне на топлинна енергия от когенерационна централа на доставчик на електроенергия в полза на земеделско стопанство за целите на отопляване на насаждения с аспержи) да се третира като „употреба[…] от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, [чрез] безвъзмездно разпореждане“ по смисъла на член 16 от Директивата за ДДС?
От значение ли е в това отношение дали данъчнозадълженото лице, което получава топлинната енергия, я използва за цели, които му дават право на приспадане?
Налага ли фактическият състав на употребата (член 16 от Директивата за ДДС) при изчисляване на себестойността по член 74 от Директивата за ДДС да се включват само подлежащи на облагане с ДДС разходи?
Включва ли себестойността само преките разходи за производство или включва и непряко свързани с тях разходи, като например разходи за финансиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/23: Finanzamt O (Bons à usage unique), Съдебно решение от 18 април 2024 г.
Налице ли е ваучер за конкретна цел по смисъла на член 30а, точка 2 от Директивата за ДДС, когато:
– мястото на доставка на услугите, за които се отнася ваучерът, е всъщност известно, доколкото тези услуги следва да бъдат предоставени на крайни потребители на територията на дадена държава членка,
– но вследствие на фикцията по член 30б, параграф 1, първа алинея, първо изречение от Директивата за ДДС, съгласно която прехвърлянето на ваучера между данъчнозадължени лица също се счита за доставка на услугата, за която се отнася ваучерът, се стига до доставка на услуга на територията на друга държава членка?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен (и следователно в настоящия случай е налице ваучер за множество различни плащания), трябва ли да се приеме, че член 30б, параграф 2, първа алинея от Директивата за ДДС, съгласно който действителното предоставяне на услугите срещу представянето на ваучер за множество различни плащания, приет от доставчика като заплащане или част от заплащане, се облага с ДДС съгласно член 2 от посочената директива, докато всяко предходно прехвърляне на този ваучер за множество различни плащания не подлежи на облагане с ДДС, не допуска данъчно задължение на друго основание (решение от 3 май 2012 г., Lebara, C‑520/10, EU:C:2012:264)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.