Данъчни въпроси

Трябва ли член 168 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан през призмата на принципа на данъчна неутралност, да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство не допуска данъчният орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне платения ДДС за получените административни услуги, когато е установено, че всички регистрирани разходи за получените услуги са включени в общите разходи на данъчнозадълженото лице и то извършва само облагаеми сделки, че предоставянето на услуги е изрично потвърдено от данъчния орган и че приложеният данъчен режим е на обратно начисляване (което изключва вреда за държавния бюджет)?
Може ли за целите на тълкуването на разпоредбите на членове 2 и 168 от Директива 2006/112/ЕО, при обстоятелства като тези в главното производство, услугите по управление и администриране (а именно услугите по оказване на съдействие и консултиране в различни области, финансови и правни консултации), предоставени между дружества в групата в полза на различни нейни членове, да се разглеждат от всеки член отчасти като използвани за целите на облагаеми сделки, т.е. получени за собствените му нужди?
Може ли за целите на тълкуването на разпоредбите на член 2 от Директива 2006/112/ЕО, когато е установено, че вътрешногруповите услуги не са предоставени в полза на някой от членовете на групата, за данъчнозадължено лице, действащо като такова, да се счита дружеството, което е част от групата, но за което се приема, че не се е възползвало от тези услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Ришар дьо ла Тур

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Основни права | Харта на основните права

Румънски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от [Кодекса за ДДС] на член 205 от [Директивата за ДДС] във връзка с принципа на пропорционалност, тъй като тази разпоредба предвижда обективна солидарна отговорност и съдът не може да преценява тази отговорност, отчитайки индивидуалния принос в данъчната измама?
Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от [Кодекса за ДДС] на член 205 от [Директивата за ДДС] във връзка с принципа на неутралност на ДДС, ако тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че дадено лице е солидарно задължено да заплати ДДС вместо законния платец, без да е необходимо да се вземе предвид приспадането на платения по получени доставки ДДС, което законният платец може да извърши?
Трябва ли член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява кумулиране на (административни и наказателноправни) санкции по различни производства за едни и същи деяния, които обаче са извършени в последователни години (но от наказателноправна гледна точка следва да се квалифицират като продължавано престъпление при еднородност на умисъла), при което деянието, отнасящо се до една година, е санкционирано по административноправен ред, а извършеното през друга година — по наказателноправен ред
Следва ли тези деяния да не се считат за неделимо свързани, тъй като са извършени през последователни години?
Трябва ли член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която срещу дадено лице може да бъде започнато производство за налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция за деяние, за което то вече е било осъдено в наказателно производство с влязла в сила присъда, при което двете производства са проведени напълно независимо едно от друго и единствената гаранция, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на въпросното нарушение, се състои в това, че данъчният съд може да извърши проверка за пропорционалност по делото, като същевременно националната правна уредба не предвижда правила в това отношение и не позволява на административния орган да вземе предвид вече наложената наказателноправна санкция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Kokott

Нидерландски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Трябва ли член 183, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че когато данъчнозадължено лице прекрати икономическата си дейност, то не може да прехвърли към следващ период надвзетия ДДС, деклариран при прекратяването на дейността, и може да възстанови тази сума само като поиска възстановяването ѝ в дванадесетмесечен срок, считано от датата на посоченото прекратяване на дейността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Capeta

Португалски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) във връзка с член 73 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че подлежи на облагане с ДДС сумата, която възложителят дължи на изпълнителя включително когато работата не е (изцяло) извършена, ако изпълнителят е бил готов да я изпълни, но е бил възпрепятстван за това поради обстоятелства, за които отговаря възложителят (например анулиране на поръчката за изработка)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Kokott

Данъчни въпроси | Основни права | Транспорт | Харта на основните права

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Pikamae

Български

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Допустима ли е съгласно член 63, член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), както и членове 218—220, член 226 и член 228 от [Директивата за ДДС] практика на органа по приходите по приложението на националната уредба, и по-конкретно на чл. 71, ал. 1 от [ЗДДС] [във връзка с] чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, [с] чл. 102, ал. 4, чл. 114, чл. 116 и 117 от ЗДДС[, с] чл. 125 ЗДДС и чл. 126 ЗДДС, при която на получателя по доставка, облагаема с ДДС, е отказано правото да [приспадне] [ДДС], както за периода на извършване на доставката, така и в периода на декларирането ѝ, [по] съображения, че издадената му от доставчика фактура не включва ДДС и че на по-късен етап (в хода на извършената ревизия на доставчика) е издаден документ, който не отговаря на изискванията за съдържанието на фактура (издаден е протокол и в него за доставчик и получател по протокола е посочен издателят на протокола), като в съдържанието му е посочена издадената на получателя фактура и е начислен върху посочената в нея данъчна основа ДДС, [който ДДС е внесен], като едва след това получателят по доставката е декларирал право на приспадане на [ДДС] („право на ползване на данъчен кредит“ съгласно ЗДДС) въз основа на протокола, съставен от доставчика, и прави ли такава практика практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на приспадане на [ДДС] от страна на данъчнозадълженото лице?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, то към кой момент следва да бъде упражнено правото на данъчен кредит — към момента на издаването на фактурата без включен в нея [ДДС] или към момента на издаването на протокола от доставчика?
Допустима ли е съгласно член 203 [във връзка с] член 178, б. а) и член 176 от Директивата за ДДС и принципа за неутралност уредба като предвидената в чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и практика на националната приходна администрация, съгласно които доставчикът по доставки, облагаеми с ДДС, при условие че не е подал заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения срок от настъпването на задължението му за задължителна регистрация по ЗДДС, е единствено задължен за внасяне на ДДС върху доставките, осъществени от него в периода от датата, на която е възникнало задължението му за регистрация, до датата, на която е регистриран от органа по приходите, и не е предвидена възможност доставчикът, на който е установено задължението за [регистрация по] ДДС по реда на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, да издаде коригиращи фактури (или друг документ) на получателите по доставките, за да могат последните да ползват право на приспадане на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Collins

Български

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Допуска ли установеният в правото на Съюза принцип на пропорционалност правна уредба като предвидената в член 36, параграф 4 от [Закона за събиране на публичните вземания], която на практика прекомерно затруднява управителя на юридическо лице, което не е изпълнило или е изпълнило ненадлежно задължението си за уведомяване на [данъчната служба] при неспособност за плащане, да се освободи от отговорността за данъчни задължения на това юридическо лице, включително задължения за данък върху оборота?
За отговора на първия въпрос има ли значение дали управителят е действал добросъвестно, в смисъл че е положил грижата на добър търговец, че е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности и че неговото участие в злоупотреба или измама е изключено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Capeta

Нидерландски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Съвместимо ли е с член 135, параграф 1, буква й) и член 12, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО, тълкувани във връзка с член 135, параграф 1, буква к) и член 12, параграф 1, буква б) и параграф 3 от тази директива, при обстоятелства като тези по главното производство държава членка да счита доставката на земя, върху която към момента на доставката е имало положени фундаменти и върху която едва впоследствие е построена жилищна сграда от други собственици, за облагаема с ДДС продажба на земя за строеж?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Capeta

Датски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2024 г.

Данъчни въпроси

Какви са изискванията за наличие на пряк и съществуващ интерес за встъпване в производство пред съдилищата на Европейския съюз съгласно втора алинея на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз и съдебната практика?
Могат ли професионални сдружения да се позоват на по-широко тълкуване на интереса при встъпване в съдебно производство, и какви условия трябва да изпълнят за това?
Отговаря ли интересът на Koninklijke Vereniging van Nederlandse Reders на изискванията за пряк и съществуващ интерес, за да бъде допуснато тяхното встъпване в настоящото производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Жалба за отмяна, Обжалване

Определения

Spielmann

Английски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2024 г.

Данъчни въпроси

Следва ли кандидатът за встъпване да бъде пряко засегнат от обжалвания акт, за да се приеме, че има интерес от изхода на делото по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз?
Счита ли се интересът на икономически оператор за достатъчно пряк, когато изходът на делото може да измени правното му положение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.