Данъчни въпроси
Данъчни въпроси
Дело C-133/23: Omya CZ, Съдебно решение от 18 април 2024 г.
Трябва ли член 2, параграф 4, буква б), пето тире от Директива 2003/96 на Съвета да се тълкува в смисъл, че електроенергията, използвана за захранване на машини за обработка на добит варовик, която се състои от няколко етапа на смилане и раздробяване на зърна с определена големина, както в кариерата, където се извършва добивът, така и в близките преработвателни предприятия, е електроенергия, използвана за минералогични процеси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/23: Companhia União de Crédito Popular, Съдебно решение от 18 април 2024 г.
Следва ли член 135, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че доставките, свързани с организирането на продажба на търг на заложени вещи, имат акцесорен характер спрямо основните доставки, свързани с отпускането на кредит, обезпечен със залог по смисъла на тази разпоредба, поради което имат същото данъчно третиране като тези основни доставки в областта на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-316/22: Gabel Industria Tessile и Canavesi, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Допуска ли по принцип системата от източници на правото на Европейския съюз, и по-специално член 288, трета алинея от ДФЕС, в спор между частноправни субекти националният съд да остави без приложение разпоредба на националното право, която противоречи на ясна, точна и безусловна разпоредба на нетранспонирана или неправилно транспонирана директива, и като последица да възложи допълнително задължение на частноправен субект, когато съгласно националната правна система (член 14, алинея 4 от [Законодателен декрет] № 504/1995) това е предварително условие, за да може последният да противопостави на държавата правата, предоставени му от тази директива?
Допуска ли принципът на ефективност национална правна разпоредба (член 14, алинея 4 от [Законодателен декрет] № 504/1995), която не позволява на крайния потребител да иска възстановяване на недължимо платения данък пряко от държавата, а му дава само право да предяви граждански иск за възстановяване на недължимо платено срещу данъчнозадълженото лице, което единствено има право да получи възстановяване от данъчната администрация, когато единственото основание за незаконосъобразност на данъка — а именно противоречието на директива [на Съюза] — може да бъде изтъкнато само в отношенията между данъчнозадълженото лице и данъчната администрация, но не и в отношенията между данъчнозадълженото лице и крайния потребител, като по този начин практически се възпрепятства ефективността на възстановяването, или, за да се гарантира спазването на посочения принцип, трябва да се признае в този случай пряка легитимация на крайния потребител по отношение на данъчните органи като хипотеза за невъзможност или прекомерна трудност за получаване от доставчика на възстановяване на недължимо платения данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/22: Syndyk Masy Upadłości A, Заключение от 11 април 2024 г.
1. Трябва ли разпоредбите на Решение за изпълнение […] 2019/310 […], разпоредбите на [Директивата за ДДС], и по-специално членове 395 и 273, както и принципите на пропорционалност и на неутралност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и национална практика, които при обстоятелствата в настоящия случай изискват да се откаже разрешение на синдика за прехвърляне на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане) по посочена от него банкова сметка?
2. Трябва ли член 17, параграф 1 („Право на собственост“) от Хартата […] във връзка с член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и национална практика, които при обстоятелствата в настоящия случай изискват да се откаже разрешение на синдика за прехвърляне на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане), в резултат на което в тази ДДС сметка се блокират средства, които са собственост на несъстоятелното данъчнозадължено лице, и съответно се възпрепятства изпълнението на задълженията на синдика в производството по несъстоятелност?
3. Трябва ли принципът на правовата държава по член 2 от [ДЕС] […] и произтичащият от него принцип на правната сигурност, принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС и принципът на добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата предвид контекста и целите на Решение 2019/310 и Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, която вследствие на отказа да се издаде разрешение на синдика за прехвърлянето на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане), осуетява постигането на целите на производство по несъстоятелност, което според съда по несъстоятелността е от компетентността на полските съдилища по смисъла на член 3, параграф 1 от [Европейския регламент относно несъстоятелността], и съответно довежда до ситуация, при която вследствие на прилагането на неподходяща национална мярка се стига до привилегироването на държавата като кредитор в ущърб на останалите кредитори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-122/23: Legafact, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Нарушава ли принципите на общата система на ДДС в ЕС национална правна уредба, която при освобождаването по дял XII, глава първа от Директивата за ДДС, третира различно данъчно задължени лица, в зависимост от бързината, с която достигат прага на оборота за задължителна регистрация по ДДС?
Допуска ли Директивата за ДДС национална правна уредба, според която освободеният характер на доставка по дял XII, глава първа от тази директива зависи от изпълнението в срок на задължението на доставчика за подаване на заявление за задължителна регистрация по ДДС?
По какви критерии, изведени от тълкуването на Директивата за ДДС, следва да се преценява дали посочената национална правна уредба, която предвижда възникване на данъчно задължение в случай на късно подаване на заявление за задължителна регистрация по ДДС, има санкционен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-532/23: Lear Corporation Hungary, Определение от 10 април 2024 г.
Как следва да се тълкува чл. 183 от Директива 2006/112 във връзка с принципите на равностойност, ефективност и данъчна неутралност по отношение на възстановяването на ДДС и начисляването на лихви за забава, когато нормативно условие е било обявено за противоречащо на правото на Съюза?
Допустимо ли е националната практика да изключва задължението за изплащане на лихви за забава, които не са били изрично посочени в първоначалното искане, и при какви условия не може да се квалифицира като ново и погасено по давност второ искане за лихви за забава?
Следва ли второ искане за лихви за забава, което обхваща нов период, да се счита за допълнение към първото искане, ако се отнася до същото нарушение на правото на Съюза и възможността за разширяване на времевия обхват е станала известна едва след национално съдебно решение, постановено във връзка с решение на Съда на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-377/23: Sancra, Определение от 8 април 2024 г.
Как се определя данъчната основа за целите на ДДС, когато във фактурата е посочена погрешно нулева ставка вместо приложимата по-висока, и следва ли посочената цена да се счита за цена с включен ДДС?
При какви условия според националното право доставчикът има възможност да прехвърли и да изиска допълнително ДДС от крайния потребител при корекция на ДДС ставката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-69/23: Streaming Services, Определение от 8 март 2024 г.
Компетентен ли е Съдът да продължи производството, след като националната юрисдикция е уведомила, че не желае да поддържа преюдициалното запитване?
Кой орган следва да се произнесе по въпроса за съдебните разноски в случай на заличаване на делото от регистъра на Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, които не са страни по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-341/22: Feudi di San Gregorio Aziende Agricole, Съдебно решение от 7 март 2024 г.
Може ли член 9, параграф 1 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не признава качеството на данъчнозадължено лице и следователно правото на приспадане или възстановяване на платения по получени доставки ДДС на субект, който извършва релевантни за целите на ДДС доставки на стойност, която се счита за несъответстваща — тъй като е прекалено ниска — в сравнение с това, което разумно може да се очаква от активите, с които разполага в продължение на три последователни години, съгласно предварително определени от закона критерии и който не е в състояние да докаже наличието на обективни пречки, за да обоснове това обстоятелство?
При отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли член 167 от [Директивата за ДДС] и общите принципи на неутралност на ДДС и на пропорционалност на ограничаването на правото на приспадане на ДДС национална правна уредба, която с [член 30, параграф 4 от Закон № 724 от 1994 г.] отказва правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС, на възстановяване или използване на същия в последващ данъчен период на данъчнозадълженото лице, което в три последователни данъчни периода извършва релевантни за целите на ДДС доставки на стойност, която се счита за несъответстваща — тъй като е прекалено ниска — в сравнение с това, което разумно може да се от очаква от активите, с които разполага в продължение на три последователни години, съгласно предварително определени от закона критерии и което не е в състояние да докаже наличието на обективни пречки, за да обоснове това обстоятелство?
При отрицателен отговор на втория въпрос, допускат ли принципите на Европейския съюз на правна сигурност и на зачитане на оправданите правни очаквания национална правна уредба, която с [член 30, четвърта алинея от Закон № 724 от 1994 г.] отказва правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС, на възстановяване или използване на същия в последващ данъчен период на данъчнозадълженото лице, което в три последователни данъчни периода извършва релевантни за целите на ДДС доставки на стойност, която се счита за несъответстваща — тъй като е прекалено ниска — в сравнение с това, което разумно може да се очаква от активите, с които разполага в продължение на три последователни години, съгласно предварително определени от закона критерии и което не е в състояние да докаже наличието на обективни пречки, за да обоснове това обстоятелство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/23: Latvijas Informācijas un komunikācijas tehnoloģijas asociācija, Заключение от 7 март 2024 г.
1. Трябва ли член 9, параграф 1 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че организация с нестопанска цел, чиято дейност е свързана с изпълнението на програми за държавна помощ, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, следва да се счита за данъчнозадължено лице, извършващо икономическа дейност?
2. Трябва ли член 28 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че сдружение, което на практика не предоставя услуги по обучение, следва независимо от това да се приравни на доставчика на услугите, когато тези услуги са придобити от друг икономически оператор, за да може да се изпълни проект за държавна помощ, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие?
3. Когато доставчикът на услугата получава от получателя на услугата само частична насрещна престация за предоставената услуга (30 %), а останалата стойност на услугата се плаща под формата на изплащане на помощ от Европейския фонд за регионално развитие, представлява ли облагаема насрещна престация — по смисъла на член 73 от [Директивата за ДДС] — цялата сума, която доставчикът на услугата получава както от получателя на услугата, така и от трето лице под формата на изплащане на помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.