Данъчни въпроси

Как следва да се определя облагаемата база по ДДС, когато във фактурите към крайни потребители е посочена погрешно нулева ставка, а е трябвало да се приложи по-висока ставка?
Допустимо ли е данъчната администрация да изисква повече ДДС от данъчно задълженото лице, отколкото то е получило от крайния потребител, при корекция на ставката?
Възможно ли е, съгласно националното право, доставчикът да прехвърли и възстанови на крайния потребител допълнителния ДДС, произтичащ от коригираната ставка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Определения

Португалски

Дело C-377/23: Sancra, Определение от 5 февруари 2024 г.

Как следва да се тълкува член 73 във връзка с член 78, буква а) и член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2006/112/ЕО в случай, когато ДДС е начислен с неправилна ставка във фактурите към крайни потребители?
При какви условия според националното право е възможно задълженото лице да прехвърли и събере от крайните потребители дължимия по коригираната ставка ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Определения

Португалски

Дело C-533/22: Adient, Заключение от 1 февруари 2024 г.

1. Трябва ли разпоредбите на член 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и на членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат практиката на националната данъчна администрация да квалифицира независимо местно юридическо лице като постоянен обект на чуждестранно образувание само въз основа на факта, че тези две дружества принадлежат към една и съща група
2. Трябва ли разпоредбите на член 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и на членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат практиката на националната данъчна администрация да приеме, че на територията на държава членка има постоянен обект на чуждестранно образувание единствено с оглед на услугите, които местното юридическо лице предоставя на чуждестранното образувание
3. Трябва ли разпоредбите на член 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и на членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчното законодателство и практиката на националната данъчна администрация да приемат, че на територията на държава членка има постоянен обект на чуждестранно образувание, като се има предвид, че въпросният постоянен [обект] доставя само стоки и не предоставя услуги
4. Когато чуждестранно лице притежава на територията на държава членка в местно юридическо лице човешки и технически ресурси, с които гарантира предоставянето на услуги по обработка на стоките, които следва да бъдат доставени от чуждестранното образувание, трябва ли разпоредбите на член 192а, буква б) от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност[, както и] на член 11 и член 53, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че тези услуги по обработка, предоставени чрез техническите и човешките ресурси на чуждестранното юридическо лице, са: i) услуги, получени от чуждестранно юридическо лице от страна на местно лице чрез горепосочените човешки и технически ресурси или евентуално ii) услуги, предоставени от същото чуждестранно юридическо лице, чрез горепосочените човешки и технически ресурси
5. В зависимост от отговора на четвъртия въпрос, по какъв начин се определя мястото на доставката на услуги, с оглед на разпоредбите на член 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и на членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС
6. В светлината на член 53, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС трябва ли дейностите, свързани с услугите по обработка на стоките, като приемане, инвентаризация, подаване на поръчки към доставчиците, осигуряване на складови площи, управление на складовите наличности в компютърната система, обработка на поръчките на клиентите, вписване на адреса върху документите за транспорт и фактурите, подпомагане по отношение на контрола на качеството и др. да не се вземат предвид при определянето на наличието на постоянен обект, доколкото става въпрос за дейности по административно обслужване, строго необходими за дейностите по обработка на стоките
7. Предвид принципите, свързани с мястото на данъчно облагане на мястото, където се извършва гореспоменатото потребление по местоназначение, има ли значение при определяне на мястото на доставка на услугите по обработка обстоятелството, че получените в резултат на обработката стоки се продават от получателя на услугите (са предназначени) предимно извън Румъния, докато тези, продавани в Румъния, подлежат на облагане с ДДС и следователно резултатът от услугите по обработка не се „потребява“ в Румъния или, ако се „потребява“ в Румъния, подлежи на облагане с ДДС
8. Ако техническите и човешките ресурси на постоянния обект, получаващ услугите, потенциално са същите като тези на доставчика, с когото услугите действително се извършват, налице ли е все пак доставка на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Данъчни въпроси | Енергетика

Румънски

Дело C-743/22: DISA, Заключение от 25 януари 2024 г.

Трябва ли Директива [2003/96], и по-специално член 5 от нея, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма като член 50 ter от [Закона за акцизите], която оправомощава автономните области да установяват диференцирани по територия ставки на акциза върху минералните масла по отношение на един и същ продукт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Rantos

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Испански

Дело C-791/22: Hauptzollamt Braunschweig (Lieu de naissance de la TVA – III), Съдебно решение от 18 януари 2024 г.

Налице ли е нарушение на Директива 2006/112, и по-специално на членове 30 и 60 от нея, ако разпоредба от правото на държава членка обявява член 215, параграф 4 от Митническия кодекс за приложим по аналогия към ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Capeta

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Основни права | Харта на основните права

Немски

Дело C-537/22: Global Ink Trade, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.

Следва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която правните изводи на висшестоящ национален съд обвързват по-нисшестоящите национални съдилища, които са длъжни да мотивират всяко несъобразяване с тези изводи, макар по-нисшестоящите национални съдилища да смятат, че предвид даденото от Съда тълкуване на разпоредба от правото на Съюза посочените изводи не са в съответствие с това право?
Следва ли член 167, член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директива 2006/112/ЕО във връзка с принципите на данъчна неутралност и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат практиката на данъчната администрация да отказва на данъчнозадължено лице правото на приспадане на ДДС за придобиването на стоки, които са му били доставени, с мотива, че не може да се даде вяра на фактурите за придобиването на тези стоки поради обстоятелства, свидетелстващи, че данъчнозадълженото лице не е положило дължимата грижа, като тези обстоятелства по принцип се преценяват с оглед на циркулярно писмо, публикувано от тази администрация на вниманието на данъчнозадължените лица?
Следва ли Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация, когато възнамерява да откаже да признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на ДДС, платен по получени доставки, с мотива, че то е участвало във верижна измама с ДДС, само да установи, че сделката е част от верижно-кръгово фактуриране, без да идентифицира всички участници в извършването на тази измама и съответните им действия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Collins

Унгарски

Дело C-96/22: CDIL, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.

Могат ли количествените ограничения за освобождаване за потребление, наложени с член 106 от CIEC, доколкото имат за последица да задължат операторите за последното четиримесечие на всяка година да пускат на пазара количества, които не надвишават средното месечно количество цигари, освободени за потребление през последните дванадесет месеца, да представляват количествени ограничения на вноса или мерки с равностоен ефект по смисъла на член 34 ДФЕС?
Противоречи ли на правилата за дължимост на акциза, въведени с членове 7 и 9 от Директива [2008/118], облагането на количествата цигари, надвишаващи количествените ограничения за освобождаване за потребление, предвидени в член 106, параграф 2 от CIEC, по ставката в сила към датата на подаване на изравнителната декларация, в съответствие с параграф 7 от този член?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Pikamae

Португалски

Дело C-288/22: Administration de l’Enregistrement, des Domaines и de la TVA (TVA – Membre d’un conseil d’adminis…, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.

Трябва ли да се приеме, че физическото лице, член на управителен съвет на акционерно дружество по люксембургското право, извършва „икономическа“ дейност по смисъла на член 9 от Директивата за ДДС, и по-конкретно следва ли получените от това лице тантиеми да се считат за възнаграждение, получено за предоставените на това дружество услуги?
Трябва ли да се приеме, че физическото лице, член на управителен съвет на акционерно дружество по люксембургското право, извършва дейността си „независимо“ по смисъла на членове 9 и 10 от Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Основни права | Харта на основните права

Френски

Дело C-746/22: Slovenské Energetické Strojárne, Заключение от 14 декември 2023 г.

1) Трябва ли член 23, параграф 2 от Директива [2008/9] да се тълкува в смисъл, че е в съответствие с установените в тази Директива условия за обжалване национална правна уредба, по-конкретно член 124, параграф 3 [от Закона за данъчната администрация], която за целите на разглеждането на заявленията за възстановяване на данъка върху добавената стойност на основание на Директива [2006/112] не позволява на етапа на обжалването да се посочват нови факти, да се представят нови доказателства или да се прави позоваване на нови доказателства, които са били известни на заявителя преди приемането на първоинстанционното решение, но той не ги е представил, въпреки че са му били поискани от данъчния орган, нито се е позовал на тях, което създава материалноправно ограничение, превишаващо предвидените в Директива 2008/9 изисквания относно формата и срока?
2) Утвърдителният отговор на първия въпрос означава ли, че едномесечният срок, предвиден в член 20, параграф 2 от Директива 2008/9, следва да се счита за преклузивен
Гореизложеното в съответствие ли е с правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, предвидено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“], както и с членове 167, 169, 170 и член 171, параграф 1 от Директива [2006/112] и с установените от Съда на Европейския съюз основни принципи на неутралност на данъка, ефективност и пропорционалност?
3) Трябва ли член 23, параграф 1 от Директива 2008/9 относно цялостното или частично отхвърляне на заявлението за възстановяване да се тълкува в смисъл, че е в съответствие с тази разпоредба национална правна уредба — по-конкретно член 49, параграф 1, буква b) от Закона за данъчната администрация — на основание на която данъчният орган прекратява процедурата, в случай че данъчнозадълженото лице заявител не отговори на искане на този орган или не изпълни задължението си за отстраняване на нередовности и поради това разглеждането на заявлението не е възможно, без провеждането на процедурата да продължи служебно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Szpunar

Унгарски

Дело C-519/22: MAX7 Design, Заключение от 14 декември 2023 г.

1. С оглед на член 273 от Директива за ДДС и на принципа на пропорционалност по член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съвместима ли е със свободата на стопанска инициатива, закрепена в член 16 от Хартата, правната уредба на държава членка, която предвижда, че данъчният идентификационен номер на дружество, съответно идентификационният му номер за целите на данъка върху добавената стойност, може да бъде заличен, тъй като дружеството не е предоставило изисканото обезпечение за плащането на данъчни задължения, и в случай че на съдружниците не е било пряко известно нито обстоятелството, че на дружеството е било наложено такова обезпечение, нито че основанието за налагането му е обстоятелството, че висш ръководен служител на дружеството е настоящ или бивш съдружник или висш ръководен служител в друго юридическо лице с непогасено данъчно задължение?
2. С оглед на принципа на необходимост, предвиден в член 273 от Директивата за ДДС, и на принципа на пропорционалност, предвиден в член 52, параграф 1 от Хартата, съвместима ли е със свободата на стопанска инициатива, закрепена в член 16 от Хартата, и с правото на ефективни правни средства за защита, предвидено в член 47 от Хартата, правната уредба на държава членка, която предвижда, че данъчният идентификационен номер на дружество, съответно идентификационният му номер за целите на данъка върху добавената стойност, може да бъде заличен, тъй като дружеството не е предоставило изисканото обезпечение за плащането на данъчни задължения, и в случай че поради минималния срок, изискван съгласно общите разпоредби на правната уредба на държавата членка относно надлежното свикване на органа за вземане на решения на дружеството, този орган не може да освободи от длъжност висшия ръководен служител, който носи лична отговорност за пречката, обосновала налагането на обезпечението, преди да влезе в сила решението на данъчния орган за налагането на това обезпечение, като с това този орган отстрани пречката в предвидения срок, в резултат на което би отпаднало задължението за предоставяне на обезпечение, позволявайки да се избегне заличаването на данъчния идентификационен номер?
3. Съвместима ли е със закрепената в член 16 от Хартата свобода на стопанска инициатива, с нейното ограничение, което е необходимо съгласно член 273 от Директива 2006/112 и пропорционално съгласно член 52, параграф 1 от Хартата, както и с правото на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47 от същата, правната уредба на държава членка, която императивно и без да оставя свобода на преценка на правоприлагащите органи предвижда, че:
а) отстраняването от страна на дружеството, в качеството му на данъчнозадължено лице, след влизането в сила на решението за налагане на обезпечението за плащане на данъчни задължения, на пречката, обосновала налагането на обезпечението, не се отразява на задължението за предоставяне на обезпечение за плащането на данъчни задължения, а следователно и на възможността за заличаване на данъчния идентификационен номер, дори в случай че тази пречка е била отстранена след влизането в сила на решението за налагане на обезпечението, но в предвидения за предоставянето на обезпечението срок?
б) ако не е предоставено обезпечението за плащането на данъчни задължения, дружеството в качеството му на данъчнозадължено лице не може, след изтичане на предвидения за предоставянето на обезпечението срок, да поправи правните последици от заличаването на данъчния му идентификационен номер дори когато е отстранило пречката, обосновала налагането на обезпечението, след влизането в сила на решението за налагането му, но в предвидения за предоставянето на обезпечението срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав