Социална политика
Социална политика
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Допустимо ли е съгласно правото на Общността прилагането към иск за равно заплащане за равен труд без дискриминация по пол на правило от националното право, което ограничава правото на ищеца на получаване на дължими суми или обезщетение за нарушение на принципа на равно заплащане до период от две години преди датата на предявяване на иска, при положение че:
а) това правило на националното право се прилага за всички искове за равно заплащане без дискриминация по пол, но не и за други искове;
б) по-благоприятни за ищците правила се прилагат за други искове в областта на трудовото право, включително искове за нарушение на трудов договор, расова дискриминация при заплащането, неправомерни удръжки от заплатата и дискриминация по пол по въпроси, различни от заплащането;
в) националният съд няма право на преценка да удължи двугодишния период при каквито и да било обстоятелства, дори когато ищецът е забавил предявяването на иска поради това, че работодателят му е представил невярна информация относно равнището на възнаграждение, получавано от мъже, извършващи същата работа като неговата?
По-специално, с оглед на постоянната съдебна практика на Съда, че правата, произтичащи от прякото действие на правото на Общността, се упражняват при условията, определени от националното право, при условие inter alia, че тези условия не са по-неблагоприятни от тези, които се прилагат за подобни вътрешни искове, как следва да се тълкува изразът „подобни вътрешни искове“ в случай на иск за равно заплащане при положение, че условията, определени от националното законодателство за прилагане на принципа на равно заплащане, се различават от тези, определени от друго национално законодателство в областта на трудовото право, включително законодателството относно нарушение на трудов договор, расова дискриминация, неправомерни удръжки от заплатата и дискриминация по пол по въпроси, различни от заплащането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Противоречи ли на правото на Общността, включително на член 119 от Договора за ЕО и Директиви 75/117/ЕИО, 76/207/ЕИО и 92/85/ЕИО, национално законодателство, което освобождава работодателите от задължението да изплащат заплати на бременни служителки в случаите, когато:
1. отсъствието се дължи на това, че бременността значително утежнява заболяване, което иначе не е свързано с бременността;
2. отсъствието се дължи на заболяване, причинено от бременността;
3. отсъствието се дължи на патологично развитие на бременността и продължаването на работата би създало риск за здравето на жената или на нейното неродено дете;
4. отсъствието се дължи на рутинни незначителни оплаквания, свързани с бременността, които се срещат при всяка нормална бременност и освен това не водят до неработоспособност;
5. отсъствието е резултат от медицинска препоръка, предназначена да защити нероденото дете, но която не се основава на действително патологично състояние или на някакви специални рискове за нероденото дете;
6. отсъствието се дължи на това, че работодателят, само на основание бременността, счита, че не може да осигури работа на бременната служителка, въпреки че тя не е неработоспособна,
и в ситуации 1 до 3 и 6 държавата гарантира, че бременната служителка ще получава същата ставка на обезщетение, каквато би получавала при болничен отпуск, докато в ситуации 4 и 5 не се получава държавно обезщетение, а работодателят, освен това, е длъжен по националното законодателство да изплаща пълна заплата по време на заболяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
Мерките, оспорвани от Комисията, имат общ характер и не предоставят предимства на „определени предприятия или производството на определени стоки“ по смисъла на член 92, параграф 1 от Договора
Липса на въздействие на схемата Maribel bis/ter върху търговията между държавите членки
Съвместимост на схемите Maribel bis/ter с общия пазар по член 92, параграф 3, буква в) от Договора
Непропорционалност на задължението за възстановяване на помощта
Невъзможност за изпълнение на задължението за възстановяване на помощта
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Следва ли член 1, параграф 1 от Директива 77/187 да се тълкува в смисъл, че тази директива се прилага, когато дружество в доброволна ликвидация прехвърля всички или част от своите активи на друго дружество, от което работникът след това получава нареждания, които дружеството в ликвидация посочва, че трябва да бъдат изпълнени?
Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 77/187 да се тълкува в смисъл, че не препятства работник, нает от прехвърлителя към датата на прехвърлянето на предприятието, да възрази срещу прехвърлянето на неговия трудов договор или трудово правоотношение на приобретателя, при условие че той вземе това решение по собствена воля, и че е от компетентността на националния съд да определи дали предложеният от приобретателя трудов договор включва съществена промяна в условията на труд в ущърб на работника, като в такъв случай член 4, параграф 2 от директивата изисква държавите членки да предвидят, че работодателят се счита за отговорен за прекратяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Нарушени ли са задълженията на Люксембург по Директива 92/29/ЕИО, като не са приети в срок необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за нейното транспониране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Нарушени ли са задълженията на Ирландия по Директива 93/103/ЕО, като не са приети и/или не са съобщени на Комисията необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за транспониране в определения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Някое от следните условия нарушава ли забраната за несправедливо и/или неблагоприятно третиране на жени поради бременност, раждане, майчинство и/или заболяване, свързано с тях, съгласно правото на ЕО (по-специално член 119 от Договора за създаване на ЕО и/или Директива 75/117/ЕИО и/или Директива 76/207/ЕИО и/или Директива 92/85/ЕИО):
(1) Условие, според което майчинско възнаграждение, надвишаващо законовото майчинско възнаграждение, се изплаща само ако жената заяви, че възнамерява да се върне на работа и се съгласи да върне такова майчинско възнаграждение, ако не се върне на работа за един месец след изтичане на майчинския отпуск.
(2) Условие, според което, когато жена, която отсъства поради платен болничен отпуск поради заболяване, свързано с бременността, роди по време на такова отсъствие, майчинският ѝ отпуск може да бъде датиран обратно до по-късната дата между шест седмици преди очакваната седмица на раждане или началото на болничния отпуск.
(3) Забрана жена, която е нетрудоспособна по каквато и да е причина по време на майчински отпуск, да ползва платен болничен отпуск, освен ако не избере да се върне на работа и да прекрати майчинския си отпуск.
(4) Условие, ограничаващо периода, през който се натрупва годишен отпуск, до законово установения минимален период от 14 седмици майчински отпуск и съответно изключващо всеки друг период на майчински отпуск.
(5) Условие, ограничаващо периода, през който се натрупва осигурителен стаж за пенсия по време на майчински отпуск, до периода, през който жената получава договорено или законово майчинско възнаграждение, и съответно изключващо всеки период на неплатен майчински отпуск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1998 г.
Следва ли член 7, параграф 1, буква а) от Директива 79/7/ЕИО да се тълкува в смисъл, че ако националното законодателство е запазило различна пенсионна възраст за мъжете и жените работници, съответната държава членка има право да изчислява размера на пенсията по различен начин в зависимост от пола на работника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. Представлява ли изключването на работещи на непълно работно време с по-малко от 18 работни часа седмично от допълнително осигуряване в рамките на предприятие пенсионна система косвена дискриминация на жените по смисъла на съдебната практика на Европейския съд относно член 119 от Договора за ЕИО, когато около 95% от засегнатите от изключването работници са жени?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен: Обхваща ли Протоколът към член 119 от Договора за създаване на Европейската общност (т.нар. Барбър-протокол) и съдържащата се в него забрана за обратно действие и случая на косвена дискриминация на жените при обстоятелства като описаните в първия въпрос?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен: Има ли забраната за обратно действие, предвидена в Протокола към член 119 от Договора за създаване на Европейската общност (т.нар. Барбър-протокол), предимство пред германското конституционно право (член 3, алинея 1 от Основния закон), което изключва забрана за обратно действие в случая, описан в първия въпрос?
4. Представлява ли допустимото по член 3, алинея 1 от Основния закон обратно действие при обстоятелства като описаните в първия въпрос недопустимо заобикаляне на забраната за обратно действие, предвидена в Протокола към член 119 от Договора за ЕИО, когато националното право при същите обстоятелства, също с цел осигуряване на равнопоставеност при предприятие пенсионни системи, за разлика от правото на Общността води до обратно действие в полза на работниците, по-специално на косвено дискриминираните жени?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е положителен, представлява ли прилагането на разпоредбата на § 2, алинея 1 от Закона за насърчаване на заетостта от 26 април 1985 г., която би позволила обратно действие до 26 април 1985 г., недопустимо заобикаляне на забраната за обратно действие, предвидена в Протокола към член 119 от Договора за ЕИО (Барбър-протокол)?
6. Представлява ли допустимото по член 3, алинея 1 от Основния закон обратно действие при обстоятелства като описаните в първия въпрос нарушение на правото на Общността от гледна точка на непропорционална дискриминация на засегнатите германски предприятия, съобразно тълкуване на националното право в съответствие с правото на Общността или друг общ принцип на правото на Общността, и има ли правото на Общността в това отношение предимство пред националното право?
1. Имат ли член 119 от Договора за ЕИО, Барбър-протокол № 2 и съответната съдебна практика на Европейския съд като първично право на Общността предимство пред действащото в Германия конституционно право (член 3 от Основния закон) и обикновеното право (§ 2, алинея 1 от Закона за насърчаване на заетостта, общият трудовоправен принцип за равнопоставеност), с последица, че при наличие на фактическите предпоставки за иск по член 119 от Договора за ЕИО поради косвена дискриминация по пол при предприятие пенсионно осигуряване чрез неблагоприятно третиране поради работа на непълно работно време, обезщетения могат да се претендират и на основание националните конституционни или обикновени норми само при същите ограничителни условия, каквито важат за конкуриращото се с тях право на Общността по член 119 от Договора за ЕИО, така че, за разлика от обичайното по националното право правно положение, и на основание националните правни основания обезщетения се дължат само за периоди на заетост след 17 май 1990 г., с изключение на предвиденото за работници, които преди този момент са завели иск или са подали съответно правно средство?
2. Важи ли това и когато по конкуриращото се национално основание правото на равнопоставеност съществува вече само поради неоснователно неблагоприятно третиране поради работа на непълно работно време, без да е необходимо допълнително да е налице косвена дискриминация по пол поради по-голям брой засегнати жени?
1. а) Изисква ли правото на Общността предимство при прилагане или действие (съгласно член 5, алинея 2 и член 189 от Договора за ЕИО) пред националните разпоредби на държавите членки, които при конкуренция на искове също биха могли или биха се прилагали към същия фактически състав с цел подкрепа на искането за равнопоставеност при предприятие пенсионни системи, като например в Германия – общият трудовоправен принцип за равнопоставеност или – специално – § 2, алинея 1 от Закона за насърчаване на заетостта от 1985 г.?
б) Важи ли предимството на правото на Общността в такъв случай на колизия, при който правото на Общността предоставя обезщетения от предприятие пенсионни системи само доколкото и докато те се отнасят за периоди на заетост след 17 май 1990 г., докато националните норми уреждат същия фактически състав по различен начин, като не изключват обратно действие, по принцип?
в) Съществува ли такова предимство само когато освен социалната цел на член 119 от Договора за ЕИО – създаване на равни конкурентни условия – е конкретно засегната?
2. Налага ли поне принципът на тълкуване на националното право в съответствие с правото на Общността, който е част от правото на Общността, националните разпоредби относно равнопоставеността при обезщетения от предприятие пенсионни системи да се тълкуват и прилагат в съответствие с изискванията и ограниченията (забрана за обратно действие) на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. Когато служителите на непълно работно време, работещи по-малко от 18 часа седмично, са изключени чрез неутрална по отношение на пола формулировка от правото на допълнителна пенсия в рамките на схема за професионално пенсионно осигуряване и приблизително 95% от засегнатите служители са жени, представлява ли това косвена дискриминация срещу жените по смисъла на съдебната практика на Съда на Европейските общности по член 119 от Договора за ЕО?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен: обхваща ли Протоколът относно член 119 от Договора за създаване на Европейската общност (Протоколът Barber) и забраната за обратна сила, съдържаща се в него, също и случаи на косвена дискриминация срещу жените при обстоятелства като описаните в първия въпрос?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен: има ли предимство забраната за обратна сила, съдържаща се в Протокола относно член 119 от Договора за създаване на Европейската общност (Протоколът Barber), пред германското конституционно право (член 3, параграф 1 от Основния закон), което изрично изключва забрана за обратна сила в случаи като описания в първия въпрос?
4. Представлява ли обратната сила, разрешена от германското конституционно право съгласно член 3, параграф 1 от Основния закон, в случай като описания в първия въпрос, недопустимо заобикаляне на забраната за обратна сила в Протокола относно член 119 от Договора за ЕО, когато, за разлика от правото на Общността, приложимото национално право при сравними обстоятелства, което също цели установяване на равнопоставеност в професионалните пенсионни схеми, действа с обратна сила в полза на служителите, по-специално на жените, които са обект на косвена дискриминация?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е положителен: представлява ли прилагането на параграф 2, алинея 1 от Beschäftigungsförderungsgesetz (Закон за насърчаване на заетостта) от 26 април 1985 г., който допуска обратна сила до 26 април 1985 г., недопустимо заобикаляне на забраната за обратна сила, съдържаща се в Протокола относно член 119 от Договора за ЕО (Протоколът Barber)?
6. Представлява ли обратната сила, разрешена съгласно член 3, параграф 1 от Основния закон в случаи като описания в първия въпрос, нарушение на правото на Общността от гледна точка на непропорционална дискриминация срещу национални субекти като засегнатите германски предприятия или в светлината на тълкуване на националното право, съобразено с правилата на Общността или принцип на правото на Общността, и има ли предимство правото на Общността в това отношение пред националното право?
1. Дали член 119 от Договора за ЕО, Протоколът Barber № 2 и съответната съдебна практика на Съда на Европейските общности като първично право на Общността имат приоритет пред конституционното право (член 3 от Основния закон) и обикновеното право (параграф 2, алинея 1 от Beschäftigungsförderungsgesetz и общия принцип на равнопоставеност в трудовото право), действащи в Германия, с последица, че когато са изпълнени фактическите предпоставки за иск по член 119 от Договора за ЕО поради косвена дискриминация по пол във връзка с професионална пенсионна схема поради неблагоприятно третиране на работещите на непълно работно време, обезщетения могат да се претендират дори по конституционни или обикновени национални правила само при същите ограничителни условия, които се прилагат към съвпадащ иск по правото на Общността по член 119 от Договора за ЕО, така че, в отклонение от правната преценка, която иначе би се прилагала по националното право, дори на основание национални основания за иск обезщетения се дължат само за периоди на заетост след 17 май 1990 г., с изключение на служителите, които са започнали съдебни производства или са подали еквивалентен иск преди тази дата?
2. Същият ли е отговорът на предходния въпрос, ако на основание съвпадащо национално право правото на равнопоставеност вече съществува поради простата причина, че има обективно неоправдано неблагоприятно третиране поради работа на непълно работно време, без да е от значение дали има и косвена дискриминация по пол, тъй като по-голям брой жени са неблагоприятно засегнати?
1. (a) Изисква ли правото на Общността предимство на приложение или валидност (съгласно втора алинея на член 5 и член 189 от Договора за ЕО) пред националните разпоредби на държавите членки, които биха могли или биха били приложими, поради съвпадение на искове, към същата фактическа ситуация и със същата цел за подкрепа на искове за равнопоставеност в професионални пенсионни схеми, както например в Германия общият принцип на равнопоставеност в трудовото право или конкретно параграф 2, алинея 1 от Beschäftigungsförderungsgesetz (Закон за насърчаване на заетостта) от 1985 г.?
(b) В случай на такъв конфликт, когато правото на Общността предоставя обезщетения по професионални пенсионни схеми само ако и доколкото те се отнасят за периоди на заетост след 17 май 1990 г., докато националните разпоредби уреждат същата фактическа ситуация по различен начин, като не изключват обратна сила, прилага ли се предимството на правото на Общността по принцип?
(c) Съществува ли такова предимство само ако икономическата цел на член 119 от Договора за ЕО, която съществува наред със социалната цел, а именно създаването на равни конкурентни възможности, е конкретно засегната?
2. Изисква ли поне принципът на правото на Общността, че националното право трябва да се тълкува в съответствие с правото на ЕО, националните разпоредби относно равнопоставеността по отношение на обезщетенията, изплащани по професионални пенсионни схеми, да се тълкуват и прилагат в съответствие с изискванията и ограниченията (забрана за обратна сила) на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.