Обществено здравеопазване

Трябва ли член 3, параграф 2, буква а), точка iv) от Регламент [2015/2283] да се тълкува в смисъл, че „брашно от кълнове от елда с високо съдържание на спермидин“ представлява нова храна, доколкото само брашно от кълнове от елда с незавишено съдържание на спермидин е използвано в рамките на Съюза за консумация от човека в значителна степен преди 15 май 1997 г. или има история на безопасна употреба след това, независимо от начина, по който спермидинът попада в брашното от кълнове на елда?
При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли член 3, параграф 2, буква а), точка vii) от Регламент [2015/2283] да се тълкува в смисъл, че понятието за процес на производство на храни включва и процеси в първичното производство?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: по отношение на въпроса за новостта на производствен процес по смисъла на член 3, параграф 2, буква а), точка vii) от Регламент [2015/2283] кое обстоятелство е от значение: дали това самият производствен процес никога преди това да не е бил използван при някоя храна, или това да не е бил използван при храната, която подлежи на оценка?
При отрицателен отговор на втория въпрос: представлява ли покълването на семена от елда в хранителен разтвор, съдържащ спермидин, процес на първично производство по отношение на растение, за което не се прилагат разпоредбите на законодателството в областта на храните, по-специално Регламент [2015/2283], тъй като преди момента на прибиране на реколтата растението все още не е храна (член 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 178/2002)?
Има ли значение дали хранителният разтвор съдържа естествен или синтетичен спермидин?