Институционално право
Институционално право
Дело C-82/99: Leitensdorfer, Заключение от 25 януари 2001 г.
Националните съдилища имат компетентност по спорове относно действителността и унищожаемостта на споразумения за обезщетение, сключени от националните компетентни органи с производители на мляко или млечни продукти при прилагането на системата за обезщетение, предвидена в Регламент (ЕИО) № 2187/93 на Съвета от 22 юли 1993 г.
Разпоредбите на националното процесуално право са приложими към споразуменията за обезщетение, сключени съгласно Регламента, доколкото той не предвижда друго, при условие че прилагането на тези разпоредби не застрашава обхвата и ефективността на правото на Общността.
Правото на Общността не препятства органите на държава членка да вземат предвид принципа на защита на оправданите правни очаквания при преценката дали има нарушение на условия, наложени от правото на Общността, при условие че този принцип се прилага съгласно условията и процедурите, предвидени за чисто национални правоотношения, и при пълно зачитане на интересите на Общността.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/98: Österreichischer Gewerkschaftsbund, Съдебно решение от 30 ноември 2000 г.
1. Може ли да се иска преюдициално решение от Съда на Европейските общности по член 177 от Договора за ЕО (сега член 234 ЕО) в производство, в което Oberster Gerichtshof трябва да се произнесе като първа и последна инстанция въз основа на фактическа обстановка, независеща от конкретни посочени лица, изложена от една страна и приета за вярна, по искане на тази страна за установяване дали съществуват или не права или правни отношения в областта на трудовото право, които според твърденията на тази страна, приети за верни, са от значение за най-малко трима работодатели или работници?
2. Противоречи ли член 48 от Договора за ЕО или друга разпоредба на правото на Общността, по-специално член 7 от Регламент № 1612/68, на използването на различни методи за определяне на датата, от която се зачита трудовият стаж за целите на класифицирането на договорно наети учители и помощник-учители, назначени от ответника, в съответната скала на заплащане, при което, от една страна, периодите на заетост по трудов договор с австрийски местен орган или на преподавателска длъжност в австрийско държавно училище, университет или висше учебно заведение, или в Академията за изящни изкуства или в държавно признато частно училище в Австрия — при условие че дейността е най-малко половината от пълното работно време — се зачитат изцяло от датата на назначаването, докато, от друга страна, периодите на заетост в сравними институции на други държави членки се зачитат изцяло само с одобрението на министъра на финансите и когато са от особено значение за успешното изпълнение на длъжността от договорно наетия служител, а при липса на тези условия се зачитат само наполовина, ако трудовото правоотношение е започнало на или преди 30 април 1995 г., или, ако е започнало по-късно, само наполовина, но само доколкото тези периоди не надвишават общо три години?
3. Трябва ли периодите, прекарани в институции в държави членки, сравними с посочените институции, да се зачитат без времево ограничение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/98: Gomes Valente, Заключение от 21 септември 2000 г.
1. Дали фактът, че Комисията е започнала производство за нарушение във връзка с национални законодателни разпоредби, но впоследствие е прекратила това производство с оглед на измененията в законодателството, засяга задължението на съд, чиито решения не подлежат на обжалване по националното право, да отправи преюдициално запитване до Съда относно съвместимостта с Договора на тези по-късни разпоредби
Изисква ли член 95 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 90 ЕО; по-нататък „член 95“) от държава членка да вземе предвид действителната обезценка на пазарната стойност на отделните внесени употребявани автомобили при определяне на дължимия за тях данък върху регистрацията на превозното средство, или може да вземе предвид обезценката съгласно скала, основана единствено на работния обем и възрастта на превозното средство?
2. Дали обезценката на реалната стойност на употребяваните превозни средства, посочена в решението на Съда на Европейските общности по дело C-345/93 Nunes Tadeu, непременно предполага, че за всяко превозно средство трябва да се извърши оценка или експертна оценка, или изчислението може да се извърши по общи и абстрактни критерии въз основа на правна норма?
3. Ако Европейската комисия прекрати производство за нарушение срещу държава членка, изхождайки от разбирането, че новото национално законодателство вече е в съответствие с правото на Общността, може ли национален върховен съд, позовавайки се на тълкуването на правото на Общността и на националното право, възприето от Комисията, да бъде освободен от задължението, наложено му с член 177 от Договора, да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности и да реши делото в съответствие с тълкуването, възприето от Европейската комисия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/98: Österreichischer Gewerkschaftsbund, Заключение от 27 януари 2000 г.
1. Може ли да бъде поискано преюдициално решение на Съда на Европейските общности по член 177 от Договора за ЕО [сега член 234 ЕО] в производство, в което Oberster Gerichtshof трябва да се произнесе като първа и последна инстанция въз основа на фактическа обстановка, независеща от конкретни лица, твърдяна от една страна и приета за вярна, по искане на тази страна за установяване, че права или правни отношения в областта на трудовото право, които според твърденията на тази страна, приети за верни, са от значение за най-малко трима работодатели или работници, съществуват или не съществуват?
Ако на първия въпрос се отговори положително:
2. Противоречи ли член 48 от Договора за ЕО или друга разпоредба на общностното право, по-специално член 7 от Регламент № 1612/68, на прилагането на различни методи за определяне на датата, от която се зачита трудовият стаж за целите на повишение, което влияе върху класирането на договорно наетите учители и асистенти, наети от ответника, в съответната скала на заплащане, като, от една страна, периодите на заетост по трудов договор с австрийски местен орган или на преподавателска длъжност в австрийско държавно училище, университет или висше учебно заведение, или в Академията за изящни изкуства или в държавно признато частно училище в Австрия — при условие че дейността е поне половината от тази за пълно работно време — се зачитат изцяло от датата на назначаване, докато, от друга страна, периодите на заетост в сравними институции на други държави членки се зачитат изцяло само с одобрението на министъра на финансите и когато са от особено значение за успешното изпълнение на задълженията на договорно наетия служител, а при липса на това се зачитат само наполовина, ако трудовото правоотношение е започнало на или преди 30 април 1995 г., или, ако е започнало по-късно, само наполовина, но само доколкото тези периоди не надвишават общо три години?
Ако на първия и втория въпрос се отговори положително:
3. Следва ли периодите, изкарани в институции на държави членки, сравними с посочените институции, да се зачитат без времево ограничение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-37/90: Heinemann/Съвет и Комисия, Съдебно решение от 27 януари 2000 г.
Допустимо ли е увеличаването на претендираните суми за обезщетение и въвеждането на нови искания за обезщетение (включително за допълнителни вреди и лихви за обезщетение) след постановяване на междинното решение?
Може ли да се присъждат лихви за обезщетение (удлъгнителни лихви) за периода преди постановяване на междинното решение, и допустимо ли е това да се иска в хода на производството?
Следва ли да се приеме възражението за недопустимост, основано на сила на пресъдено нещо на междинното решение, по отношение на исканията за лихви за обезщетение?
Какви са принципите и методиката за изчисляване на действително претърпената загуба (пропусната печалба) при обезщетяване на вреди, причинени от незаконосъобразни актове на институциите на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/89: Mulder и др./Съвет и Комисия, Съдебно решение от 27 януари 2000 г.
Допустимо ли е увеличаването на претендираните суми за обезщетение и въвеждането на нови искания за обезщетение след постановяване на междинното решение?
Допустимо ли е предявяването на искания за изплащане на компенсаторни лихви (удлъгнителни лихви) за периода преди постановяване на междинното решение?
Следва ли исканията за компенсаторни лихви да бъдат отхвърлени поради влязла в сила сила на междинното решение относно лихвите?
Правилно ли са определени принципите и методиката за изчисляване на действително претърпените вреди и обезщетението за загубена печалба?
Следва ли при определяне на обезщетението да се вземат предвид само средните алтернативни доходи или и фактическите алтернативни доходи на ищците?
Допустимо ли е при определяне на обезщетението да се присъждат лихви за обезценка на парите (инфлация) за периода между настъпване на вредата и постановяване на междинното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-174/98: Нидерландия и Van der Wal/Комисия, Съдебно решение от 11 януари 2000 г.
Тълкувана ли е неправилно от Общия съд разпоредбата на Решение 94/90 относно изключението за защита на обществения интерес при отказ за достъп до документи, изготвени от Комисията за целите на съдебни производства?
Спазено ли е задължението за мотивиране и принципът на равенство между страните и правото на защита при отказа за достъп до исканите документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/98: van der Wal/Комисия, Съдебно решение от 11 януари 2000 г.
Допустимо ли е Комисията да отказва достъп до цяла категория документи, изготвени във връзка с висящи съдебни производства, без индивидуална преценка дали разкриването им би застрашило защитата на обществения интерес?
Съвместима ли е практиката на Комисията по отказ на достъп до документи с изискванията за мотивиране, принципа на равенство на страните в производството и правото на защита по член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/97: Комисия/Съвет, Съдебно решение от 18 ноември 1999 г.
Явява ли се член 235 от Договора за създаване на Европейската общност (сега член 308 ЕО) подходящото правно основание за приемането на Регламент (ЕО) № 515/97 относно взаимната помощ между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между тях и Комисията за осигуряване правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и селскостопанските въпроси, или следва да се приложи член 100а от Договора (сега член 95 ЕО)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.