всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Актове на институциите

Актове на институциите

Дело C-548/22: Presidenza del Consiglio dei ministri и др. (Rétribution des magistrats honoraires), Заключение от 29 февруари 2024 г.

Трябва ли член 288 ДФЕС, членове 17, 31, 34 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 7 от Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти за организацията на работното време, клауза 4 от Рамковото споразумение за работа на непълно работно време и клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като предвидената в член 29 от Законодателен декрет № 116 от 13 юли 2017 г., заменен с член 1, алинея 629 от Закон № 234 от 30 декември 2021 г., който предвижда автоматичен отказ ex lege от всякакви претенции, свързани с прилагането на споменатите директиви, с изгубване на всички други видове защита във връзка с възнагражденията, трудовоправната и социалната закрила, гарантирани от европейското право:
– в случай на подаване само на заявление за участие на непрофесионален магистрат, в качеството на европейски работник на срочен договор и при непълно работно време, сравним с професионалния магистрат като европейски работник за неопределено време и при пълно работно време, в процедури за стабилизиране, които само формално прилагат клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа,
– или в случай на неуспешно представяне в тези процедури или неподаване на заявлението, с получаването на обезщетение в размер, който е явно неадекватен и непропорционален на вредите, претърпени в резултат на липсата на транспониране на тези директиви?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-174/23: Twenty First Capital, Заключение от 8 февруари 2024 г.

1) a) Трябва ли член 13 и член 61, параграф 1 от [Директива 2011/61] да се тълкуват в смисъл, че ЛУАИФ, извършващи дейности съгласно тази директива преди 22 юли 2013 г., са длъжни да спазват задълженията относно политиките и практиките във връзка с възнагражденията: i) от изтичането на срока за транспониране на посочена директива, ii) от датата на влизане в сила на разпоредбите, транспониращи Директивата в националното право, iii) от изтичането на 21 юли 2014 г. на едногодишния срок, определен в член 61, параграф 1, или iv) от получаването на разрешението като ЛУАИФ по тази директива
б) Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали възнаграждението, изплащано на служител или дружествен ръководител от лицето, управляващо алтернативен инвестиционен фонд, е било договорено преди или след: i) изтичането на срока за транспониране на Директивата; ii) датата на влизане в сила на разпоредбите, транспониращи Директивата в националното право; iii) изтичането на 21 юли 2014 г. на срока, определен в член 61, параграф 1 от Директивата; iv) датата на получаване на разрешението от лицето, управляващо алтернативен инвестиционен фонд
2) Ако от отговора на първия въпрос следва, че след транспонирането на Директивата в националното право лицето, управляващо алтернативен инвестиционен фонд, е длъжно за определен период само да положи всички възможни усилия за спазване на националното право, основано на Директивата, изпълнява ли посоченото лице това задължение, ако през този период наеме служител или назначи дружествен ръководител при условия във връзка с възнаграждението, които не отговарят на изискванията на националната разпоредба, транспонираща член 13 от Директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-634/23: BonSens.org/Stevi и др., Определение от 11 януари 2024 г.

Какви са изискванията за допустимост на встъпване в производство пред Общия съд на Европейския съюз и как се определя наличието на пряк и съществуващ интерес от изхода на делото?
Възниква ли задължение за Общия съд да даде възможност за коментар по информация, на която възнамерява да се позове при преценка на интереса от встъпване, ако тази информация не представлява нови доказателства?
Може ли отхвърлянето на искане за встъпване да представлява нарушение на правото на достъп до документи по член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-634/23: BonSens.org/Stevi и др., Определение от 11 януари 2024 г.

Какви са критериите за допустимост на встъпване и как се разграничават преките и косвените интереси на кандидатите за встъпване в съдебното производство?
До каква степен Общият съд е длъжен да мотивира решенията си и необходимо ли е да обсъжда изчерпателно всички доводи на страните?
Влияе ли правото на достъп до документи, гарантирано от член 42 от Хартата, върху производството по встъпване в съдебно дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-316/22: Gabel Industria Tessile и Canavesi, Заключение от 16 ноември 2023 г.

1) Допуска ли по принцип системата от източници на правото на Европейския съюз, и по-специално член 288, трета алинея от ДФЕС, в спор между частноправни субекти националният съд да остави без приложение разпоредба на националното право, която противоречи на ясна, точна и безусловна разпоредба на нетранспонирана или неправилно транспонирана директива, и като последица да възложи допълнително задължение на частноправен субект, когато съгласно националната правна система […] това е условие, за да може последният да противопостави на държавата правата, предоставени му от тази директива?
2) Допуска ли принципът на ефективност национална правна уредба […], която не позволява на крайния потребител да иска възстановяване на недължимо платения данък пряко от държавата, а му дава само възможност да предяви граждански иск за възстановяване срещу данъчнозадълженото лице, което единствено има право да получи възстановяване от данъчната администрация, когато единственото основание за незаконосъобразност на данъка — а именно противоречието на директива [на Съюза] — може да бъде изтъкнато само в отношенията между данъчнозадълженото лице и данъчната администрация, но не и в отношенията между данъчнозадълженото лице и крайния потребител, като по този начин практически се възпрепятства възстановяването, или, за да се гарантира спазването на посочения принцип, трябва да се признае в този случай пряка легитимация на крайния потребител по отношение на данъчните органи като хипотеза за невъзможност или прекомерна трудност за получаване от доставчика на възстановяване на недължимо платения данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-695/22: Fondee, Заключение от 14 ноември 2023 г.

1. Лицето, което съгласно член 3, параграф 1 от [Директива 2014/65] е изключено от обхвата на тази директива и съгласно член 3, параграф 3 не се ползва от свободата да предоставя услуги по смисъла на член 34, разполага ли с правото на свободно предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС, ако самото то не предоставя инвестиционни услуги с единен европейски паспорт за клиенти със седалище в друга държава членка, но получава инвестиционна услуга от чуждестранен субект, използващ единен европейски паспорт, или евентуално по друг начин участва в доставката ѝ до крайния клиент (посредничи за доставката ѝ)?
2. При утвърдителен отговор на предходния въпрос трябва ли да се приеме, че правото на Съюза, и в частност член 56 ДФЕС, не допуска правни разпоредби, които забраняват на инвестиционните брокери да предават клиентски нареждания на чуждестранни търговци на ценни книжа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-574/20: Finanzamt Österreich, Определение от 13 януари 2023 г.

Допуска ли член 7 от Регламент № 883/2004 държавите членки да въвеждат механизъм за адаптиране на семейните обезщетения чрез индексиране въз основа на равнището на цените в държавата по местоживеене на децата на работника, предвид задълженията по член 67 и член 7 от същия регламент във връзка с член 45 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-574/20: Finanzamt Österreich, Определение от 13 януари 2023 г.

Може ли държава членка да въведе механизъм за индексиране на семейните помощи въз основа на равнището на цените в държавата по местоживеене на децата на работника съгласно член 7 от Регламент № 883/2004 във връзка с член 45 ДФЕС?
Допустим ли е преюдициален въпрос, когато националният съд не е изложил фактическата и правната рамка, както и необходимостта от отговора за разрешаване на спора, съгласно изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-104/21: RegioJet, Определение от 26 октомври 2022 г.

Какви са критериите за определяне на даден национален орган като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Могат ли органите за контрол в железопътния сектор, които изпълняват основно административни функции и решенията им подлежат на съдебен контрол, да бъдат квалифицирани като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Изпълнява ли Úřad pro přístup k dopravní infrastruktuře съдебни функции, които биха му позволили да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-104/21: RegioJet, Определение от 26 октомври 2022 г.

Явява ли се националният регулаторен орган в железопътния сектор „съд“ по смисъла на член 267 ДФЕС при отправяне на преюдициално запитване?
Може ли наличието на определени характеристики като независимост, състезателно производство и правомощия за прилагане на правни норми да обоснове съдебен характер на разглеждания орган?
Допуска ли се обективно и ясно разграничение между административните и съдебните функции на националния регулаторен орган в разглеждания случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form