Принципи на правото на Съюза
Принципи на правото на Съюза
Дело C-83/14: CHEZ Razpredelenie Bulgaria, Заключение от 12 март 2015 г.
1) Понятието „етнически произход“, разгледано в Директива 2000/43/ЕО […] и в Хартата на основните права в Европейския съюз следва ли да се тълкува в смисъл, че то се отнася до компактна група български граждани от ромски произход, като тези, живеещи в кв. „Гиздова махала“, гр. Дупница?
2) Понятието „сравнима ситуация“ посочено в чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата приложимо ли е във връзка с изложената фактическа обстановка, при която средствата за търговско измерване в ромски квартали се поставят на височина 6—7 метра, за разлика от обичайното разположение под 2 метра в други квартали без компактно ромско население?
3) Следва ли разпоредбата на чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата да се тълкува в смисъла, че поставянето на СТИ в ромски квартали на височина 6—7 метра представлява по-малко благоприятно третиране на населението от ромски произход в сравнение с това от друг етнически?
4) Ако се касае за по-малко благоприятно третиране, следва ли посочената разпоредба да се тълкува в смисъл, че при фактическата обстановка по делото, това третиране се дължи изцяло или частично на обстоятелството, че засяга ромски етнически етнос?
5) Допуска ли Директивата национална разпоредба като тази на § 1, т. 7 от ДР на Закона за защита от дискриминация, която предвижда, че „неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси?
6) Относимо ли е понятието „видимо неутрална практика“ по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата към практиката на ЧЕЗ да поставя СТИ на височина от 6—7 метра
Как следва да се тълкува понятието „видимо“ — в смисъл, че практиката е очевидно неутрална или в смисъл, че практиката изглежда неутрална само на пръв поглед, т.е. е привидно неутрална?
7) За да е налице непряка дискриминация по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата, необходимо ли е неутралната практика да поставя лицата в особено по-неблагоприятно положение въз основа на расов признак или етнически произход или е достатъчно тази практика само да засяга лица от определен етнически произход
В този смисъл допуска ли чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата национална разпоредба като тази на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, предвиждаща, че непряка дискриминация има, когато едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение на основата на признаците по ал. 1 (включително етническа принадлежност)?
8) Как следва да се тълкува израза „особено неблагоприятно положение“ по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата
То аналогично ли е на израза „по-малко благоприятно третиране“, използван в чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата или касае само особено значими, очевидни и тежки случаи на неравенство
Описаната в настоящия случай практика представлява ли особено неблагоприятно положение
Ако не е налице особено значим, очевиден и тежък случай на поставяне в неблагоприятно положение, това достатъчно ли е, за да обоснове липсата на непряка дискриминация (без да се изследва обстоятелството дали съответната практика е оправдана, подходяща и необходима с оглед постигане на законна цел)?
9) Допускат ли чл. 2, § 2, буква „а“ и буква „б“ национални разпоредби като тези на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, които изискват „по-неблагоприятно третиране“ за наличие на пряка дискриминация и „поставяне в по-неблагоприятно положение“ за наличие на непряка дискриминация, без да разграничават тежестта на съответното неблагоприятно третиране, както това е направено в Директивата?
10) Следва ли разпоредбата на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата да се тълкува в смисъл, че изследваната практика на ЧЕЗ е обективно оправдана с оглед осигуряване на сигурността на електропреносната мрежа и надлежно отчитане на потребената електрическа енергия
Подходяща ли е тази практика, като се има предвид и задължението на ответника да осигури свободен достъп на потребителите до показанията на електромерите
Необходима ли е тази практика, след като от публикации в медиите са известни други достъпни в техническо и финансово отношение средства за гарантиране сигурността на СТИ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/13: Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, Определение от 3 март 2015 г.
Какъв е критерият за установяване на „интерес от изхода на делото“ по член 40, втора алинея от Статута на Съда при разглеждане на молба за встъпване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/13: Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, Определение от 3 март 2015 г.
Правоима ли представителна професионална асоциация да встъпи в производството като встъпила страна, когато делото поставя принципни въпроси, засягащи интересите на нейните членове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/13: Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, Определение от 3 март 2015 г.
Съществува ли достатъчен юридически интерес за представителна професионална асоциация да бъде допусната да встъпи в дело, когато делото засяга въпроси от принципно значение, които биха могли да засегнат интересите на нейните членове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/13: Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, Определение от 3 март 2015 г.
Какво е съдържанието на понятието „интерес от изхода на делото“ по смисъла на втора алинея от член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз?
При какви условия кандидат за встъпване може да се счита, че има пряк, а не само непряк интерес от изхода на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/13: Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, Определение от 3 март 2015 г.
Съществува ли правен интерес професионално сдружение да встъпи в производство, когато делото засяга принципни въпроси, които могат да засегнат интересите на неговите членове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/13: Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, Определение от 3 март 2015 г.
Налице ли е достатъчен правен интерес за встъпване по дело от страна на представителни сдружения, когато предметът на спора засяга принципни въпроси, способни да засегнат интересите на техните членове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/13: Комисия/Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe, Определение от 3 март 2015 г.
Право на встъпване на представителни сдружения в производство пред Съда на Европейския съюз при наличие на интерес от изхода на делото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-451/14: Petrus, Определение от 5 февруари 2015 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнася по въпроси, свързани с национални разпоредби, които не прилагат правото на Съюза и по които само разпоредби на Хартата се посочват като релевантни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-451/14: Petrus, Определение от 5 февруари 2015 г.
Тълкуването на член 1 от Първия допълнителен протокол към ЕКПЧ и член 17, параграф 1 от Хартата във връзка със съвместимостта на национален мораториум върху придобивната давност с гарантираното право на собственост и принципа на равно третиране.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.