Принципи на правото на Съюза
Принципи на правото на Съюза
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Валидно ли е Споразумението [за партньорство], одобрено и приложено с Регламент 764/2006, Решение 2013/785 и Регламент № 1270/2013, като се имат предвид предвиденото в член 3, параграф 5 ДЕС изискване Съюзът да допринася за спазването на всички релевантни принципи на международното право и за зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и степента, в която [това споразумение] е било сключено в полза на народа сахрави, от негово име и в съответствие с неговата воля и/или след консултации с признатите му представители?
Има ли право жалбоподателят да оспорва валидността на актове на Съюза, като твърди нарушение на международното право от страна на Съюза, като се имат предвид по-специално:
а) обстоятелството, че макар да има процесуална легитимация съгласно националното право да оспорва валидността на актовете на Съюза, той не предявява права, произтичащи от правото на Съюза, и
б) изведеният в решението по дело „Златото, изнесено от Рим през 1943 г.“ (ICJ Reports 1954 г., стр. 19) принцип, съгласно който с решенията си Международният съд не може да осъжда поведението или да засяга правата на държава, която не е страна по спора пред него и не е дала съгласието си да бъде обвързана от неговите решения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Допустимо ли е отказът за достъп до документи да се обоснове с наличието на висящ процес на вземане на решение по смисъла на първа алинея на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, когато такъв процес не съществува?
Може ли държава членка да се позовава на изключението за защита на процеса на вземане на решение по първа алинея на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, когато решението, което би могло да бъде засегнато, е на институция на ЕС?
Спазено ли е изискването за мотивиране при прилагането на първа алинея на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 и нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита?
Правилно ли е приложено изключението за защита на съдебни производства по втора алинея на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 при отказа за достъп до съответните документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Допустимо ли е Комисията да откаже достъп до документи, свързани със заявлението за регистрация на защитено наименование за произход, въз основа на изключенията по Регламент № 1049/2001?
Задължена ли е държавата членка да подаде специална изрична молба, за да възрази срещу оповестяването на документи, които произхождат от нея?
Съществува ли задължение за конкретно и индивидуално разглеждане на искането за достъп до документи, произхождащи от държава членка?
Спазено ли е изискването за мотивиране при отказа за достъп до исканите документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Може ли притежателят на сертификат за допълнителна закрила, предоставен му с действие на територията на Федерална република Германия (ФРГ), като се позовава на разпоредбите на Специфичния механизъм, да предотврати вноса на продукти от присъединяващите се държави, а именно Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Словения, Словакия, България, Румъния и Хърватия (приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г.; част I, точка 1 от приложение V към Акта за присъединяване от 2005 г.; приложение IV към Акта за присъединяване от 2012 г.) във ФРГ, когато за сертификата за допълнителна закрила е подадена заявка във ФРГ към момента, когато в присъединяващите се държави вече са съществували разпоредби относно получаването на сертификат за допълнителна закрила, но притежателят на сертификата за закрила, издаден с действие на територията на ФРГ, нито е могъл да подаде заявка за такъв сертификат за допълнителна закрила, нито е било възможно да му бъде предоставен такъв сертификат в съответната присъединяваща се държава, тъй като е липсвал основен патент, представляващ условие за издаването на сертификата за закрила в присъединяващата се държава?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че само към датата на подаване на заявката за основния патент, издаден с действие на територията на ФРГ, не е било възможно да се получи съответна закрила с основен патент в присъединяващата се държава, но е било възможно тя да се получи в периода до публикуването на заявката, която има за предмет патента, издаден с действие на територията на ФРГ?
3) Може ли притежателят на сертификат за допълнителна закрила, предоставен му с действие на територията на Федерална република Германия (ФРГ), като се позовава на разпоредбите на Специфичния механизъм, да предотврати вноса на продукти от присъединяващите се държави, а именно Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Словения, Словакия, България, Румъния и Хърватия, когато вносът на продуктите се извършва след изтичането на срока на сертификата за допълнителна закрила, определен с първоначалното решение за издаване, но преди изтичането на удължения с шест месеца срок на действие на сертификата за закрила, предоставен му на основание на Регламент № 1901/2006?
4) Има ли значение за отговора на третия въпрос в случая на Хърватия обстоятелството, че поради присъединяването на Хърватия през 2013 г. Специфичният механизъм влиза в сила едва след влизането в сила на Регламент № 1901/2006, което не е така за другите, присъединили се преди 26 януари 2007 г. държави членки, а именно Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Словения, Словакия, България и Румъния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Допустимо ли е отказът за достъп до спорните документи да се обоснове с изключението за защита на международните отношения по член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1049/2001?
Допустимо ли е отказът за достъп до спорните документи да се обоснове с изключенията за защита на съдебните процедури и правните становища по член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, включително при наличие на по-висш обществен интерес?
Спазено ли е задължението за предоставяне на частичен достъп до документите по член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001?
Спазено ли е изискването за мотивиране и индивидуална преценка при отказа за достъп до документите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Нарушено ли е изключението за защита на обществения интерес по отношение на международните отношения при отказа за достъп до документите съгласно член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001?
Спазено ли е изключението за защита на съдебните процедури и правните становища при отказа за достъп до документите съгласно член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, включително наличието на по-висш обществен интерес от оповестяване?
Спазено ли е задължението за предоставяне на частичен достъп до документите съгласно член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001?
(Третото основание относно член 4, параграф 3 не е разгледано по същество, тъй като е станало безпредметно.)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Съществува ли обща презумпция за поверителност за докладите от изследвания, представени в процедурата по издаване на разрешение за търговия с лекарствен продукт, която да препятства достъпа до тях по силата на член 4, параграф 2 или 3 от Регламент № 1049/2001?
Представляват ли докладите от изследвания по партида 1 поверителна търговска информация по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, която да обосновава отказ за достъп?
Може ли оповестяването на докладите от изследвания по партида 1 да засегне процеса на вземане на решения по смисъла на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001?
Извършила ли е EMA необходимото претегляне на интересите при предоставянето на достъп до докладите от изследвания по партида 1?
Извършила ли е EMA подходящо претегляне на интересите, отчитайки режима на оповестяване, произтичащ от Регламент № 726/2004, Споразумението ТРИПС, основните права на жалбоподателите и принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Съществува ли обща презумпция за поверителност, която да забранява предоставянето на достъп до доклади от клинични изпитвания, приложени към преписка по заявление за разрешение за търговия с лекарствен продукт?
Представлява ли целият доклад от клиничното изпитване поверителна търговска информация, защитена по член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001?
Може ли публикуването на спорния доклад да засегне процеса на вземане на решения от EMA по смисъла на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001?
Извършила ли е EMA надлежно претегляне на интересите, както се изисква от законодателството, преди да предостави достъп до спорния доклад?
Би ли довело подходящото претегляне на интересите до отказ за публикуване дори на най-малка част от спорния доклад?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС и член 8, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 при отказа за достъп до описа на съдържанието?
Следва ли институцията да информира заявителя за способите за съдебна защита при отказ за достъп до документи и представлява ли липсата на такава информация съществено процесуално нарушение?
Допустимо ли е прилагането на обща презумпция за поверителност към описа на съдържанието на преписка по производство по член 101 ДФЕС и нарушени ли са изключенията по член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001?
Съществува ли по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването на описа на съдържанието, и нарушава ли отказът за достъп правото на обезщетение по член 101 ДФЕС?
Нарушено ли е основното право на достъп до документи и принципът на пропорционалност чрез отказа за предоставяне на пълен или частичен достъп до описа на съдържанието?
Попада ли описът на съдържанието в приложното поле на изключенията по член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 и допуснато ли е нарушение на тези разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.