Принципи на правото на Съюза
Принципи на правото на Съюза
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какви са изискванията за наличие на извънредна спешност, които да оправдаят прилагането на ускорена преюдициална процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник?
Дали големият брой засегнати лица или дела, както и важността на засегнатите аспекти от съдебната система на държавата членка, представляват изключителни обстоятелства, обосноваващи ускорено производство?
Може ли предотвратяването на бъдещо нарушение на правото на Съюза да бъде основание за извънредна спешност при искане за ускорена процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Следва ли големият брой засегнати лица или правни ситуации да се счита за изключително обстоятелство, оправдаващо прилагането на ускорена преюдициална процедура?
Може ли важността на засегнатите въпроси за функционирането на националната съдебна система да обоснове необходимата извънредна спешност за ускорено разглеждане?
Явява ли се възможността предотвратяване на бъдещо нарушение на правото на Съюза основание за прилагане на ускорена преюдициална процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Попада ли разглежданото в главното производство положение в материалното приложно поле на правото на Съюза?
Обстоятелството, че авторското право върху произведение на приложното изкуство е неразделна част от правото на защита на интелектуалната собственост, закрепено в член 17, параграф 2 от Хартата, означава ли, че правото на Съюза, и по-специално член 52, параграф 1 от Хартата, изисква, при ограничаване на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство чрез извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, това ограничение да е предвидено в закон?
Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29], както и член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата във връзка с член 2, параграф 7 от Бернската конвенция да се тълкуват в смисъл, че единствено законодателят на Съюза (а не националните законодатели) може да определи дали упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) може да бъде ограничено в ЕС след извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, когато става въпрос за произведение на приложното изкуство със страна на произход по смисъла на тази конвенция — трета страна, чийто автор не е гражданин на държава — членка на ЕС, и ако това е така, да определи това ограничение ясно и точно […]?
Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29] във връзка с член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че докато законодателят на Съюза не предвиди ограничение на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство вследствие на провеждане на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, държавите членки не могат да приложат тази проверка по отношение на произведение на приложното изкуство, чиято страна на произход по смисъла на тази конвенция е трета страна и чийто автор не е гражданин на държава членка?
При разглежданите в главното производство обстоятелства и с оглед на датата на приемане на (разпоредбата, предшестваща) член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, изпълнени ли са условията на член 351, първа алинея ДФЕС по отношение на Белгия, в резултат на което тя да може да проведе проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, като се вземе предвид обстоятелството, че в настоящия случай страната на произход се е присъединила към посочената конвенция на 1 май 1989 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 207 ДФЕС, Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 година относно общите правила за внос и Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка едностранно да приеме мярка за забрана на вноса на селскостопански продукти, чието етикетиране системно не отговаря на правната уредба на Съюза относно посочването на страната или територията на произход?
Трябва ли член 76 от Регламент № 1308/2013 във връзка с член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година да се тълкува в смисъл, че върху етикетите на добитите на територията на Западна Сахара пъпеши „Шаранте“ и чери домати трябва — на етапите на вноса им и на продажбата им на потребителите — като страна на произход да се посочва само Западна Сахара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че обработване на лични данни, което се състои в предоставянето срещу заплащане на лични данни на членовете на спортна федерация, за да се удовлетвори търговски интерес на администратора на данни, може да се счита за необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна по смисъла на тази разпоредба, и изисква ли тя този интерес да е определен в закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Следва ли чл. 19, пap. 1, втора алинея от договора за функциониране на Европейския съюз във връзка с чл. 47, пар. 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че продължаването на функциите на орган, който може да налага дисциплинарни наказания на съдии и има правомощия да установява данни за имуществото им, след края на конституционно установения мандат на този орган без ясно определен краен срок, представлява само по себе си или при определени условия нарушение на изискването държавите в Съюза да гарантират ефективни правни средства за независим съдебен контрол
Ако подобно продължаване на срока на правомощията е допустимо, при какви условия?
3) При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага — следва ли чл. 4, т. 7 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че съдебен орган, който разрешава на друг държавен орган достъп до данни за наличност по банкови сметки на магистрати и членове на техните семейства, определя целите или средствата за обработване на лични данни и поради това представлява „администратор“ на лични данни?
6) При отговор на втория въпрос в смисъл, че правото на Европейския съюз се прилага, и независимо от отговорите на въпроси трети и четвърти — следва ли чл. 79, пap. 1 от [ОРЗД] във връзка с чл. 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право на една от държавите в Съюза предвижда определени категории данни да се разкриват само след съдебно разрешение, съдът, който дава това разрешение, е длъжен служебно да осигури защита на субектите, чиито данни разкрива, като задължи публичния орган, който изисква достъп до данните и за който е известно, че е допуснал нарушение на сигурността на личните данни, да предостави информация за предприетите по чл. 33, пар. 3, б. „г“ от [ОРЗД] мерки и ефективното им прилагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 82, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че като нарушение на този регламент, незаконосъобразното обработване на лични данни може само по себе си да представлява необосновано засягане на субективното право на защита на личните данни на дадено лице, както и вреда, причинена на това лице?
Трябва ли член 82, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че допуска в случаите, когато не съществува възможност да се възстанови положението, съществувало преди причиняването на вредата, като единствено обезщетение за нематериалните вреди да бъде наложено задължението за извинение?
Трябва ли член 82, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че допуска обстоятелствата, свързани с отношението и мотивацията на обработващия лични данни (например, необходимостта от изпълнение на задача от обществен интерес, липсата на намерение за увреждане или затрудненията при разбирането на правната уредба) да обосновават определянето на занижено обезщетение за съответната вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД (свеждане на данните до минимум) да се тълкува в смисъл, че всички лични данни, с които разполага платформа, като тази в главното производство (по-специално от субекта на данни или от трети страни на и извън платформата), могат да се събират, анализират и обработват за целите на целевата реклама без ограничение в зависимост от време или вид на данните?
Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) във връзка с член 9, параграф 2, буква д) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че изразяване на собствената сексуална ориентация за целите на дискусионна група позволява обработването на други данни за сексуалната ориентация с оглед на събирането и анализирането на данни за целите на персонализираната реклама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.