всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Принципи на правото на Съюза

Принципи на правото на Съюза

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.

Явява ли се писмото на Комисията от 2 октомври 2014 г. акт, пораждащ правни последици, който може да бъде предмет на жалба за отмяна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Общият принцип на правото на Съюза за недопускане на дискриминация, основана на възраст, допуска ли правна уредба като датското законодателство, съгласно което работниците нямат право да получат обезщетение при уволнение, ако имат право на дължима от работодателя пенсия за осигурителен стаж и възраст по пенсионноосигурителна схема, към която са включени преди навършването на 50-годишна възраст, независимо дали са решили да останат на пазара на труда, или са предпочели да се пенсионират?
2) Налице ли е съответствие с правото на Съюза, ако датски съд — сезиран с иск, с който работник иска от работодател от частния сектор да му изплати обезщетение при уволнение, при положение че описаната в първия въпрос датска правна уредба освобождава работодателя от това задължение, като това противоречи на общия принцип на правото на Съюза за недопускане на дискриминация, основана на възраст — извърши претегляне на посочения принцип и на неговия директен ефект спрямо принципа на правна сигурност и свързания с него принцип за защита на оправданите правни очаквания и въз основа на това същият съд достигне до извода, че принципът за недопускане на дискриминация, основана на възраст, отстъпва пред принципа на правна сигурност, в резултат на което съгласно националното право работодателят бил освободен от задължението да изплати обезщетението при уволнение
За да се установи дали може да се извърши подобно претегляне на принципите, се поставя също така въпросът дали е необходимо да се вземе предвид фактът, че работникът може в зависимост от обстоятелствата да иска обезщетение от държавата поради несъвместимостта на датското законодателство с правото на Съюза.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Спазено ли е задължението за мотивиране при отказа на Комисията да предостави достъп до исканите документи?
Правилно ли е приложено изключението, свързано със сериозно засягане на процеса на вземане на решения по член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, при отказа за достъп до исканите документи?
Съществува ли по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването на исканите документи въпреки приложението на изключението по член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Приложимо ли е Регламент № 1049/2001 относно достъпа до документи на институциите на ЕС към исканията на кандидатите за конкурси за достъп до въпросите с избор от няколко възможности, използвани в конкурсните тестове?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при отказа за достъп до конкурсните въпроси и при отхвърлянето на доводите за наличие на особени обстоятелства?
Нарушено ли е правото на справедлив съдебен процес и на ефективна съдебна защита чрез отказа за достъп до конкурсните въпроси?
Длъжен ли е съдът да разпореди представяне на конкурсните въпроси като мярка за установяване на обстоятелствата с цел проверка на тяхната поверителност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Допуска ли правото на Съюза при обстоятелства като разглежданите в главното производство прилагането на разпоредба от националното право, в която е закрепен принципът за силата на пресъдено нещо, да попречи на националния съд — когато е установил, че договорите, предмет на разглеждания от него спор, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, приведена в действие в нарушение на член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС — да приложи всички правни последици от това нарушение поради наличието на влязло в сила национално съдебно решение, в което, без да се разглежда въпросът дали тези договори представляват държавна помощ, се приема за установено, че те запазват действието си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Доколко принципите, изведени от Съда на Европейския съюз в решение [Fastweb (C‑100/12, EU:C:2013:448)] във връзка с конкретната фактическа обстановка, предмет на преюдициалното запитване в това дело, при която само две предприятия участват в процедура по възлагане на обществена поръчка, са приложими, поради голямата прилика на фактическите обстоятелства по настоящия спор, и в разглеждания от настоящия съд случай, в който, макар допуснатите до участие в процедурата по възлагане на поръчка предприятия да са били повече от две, те са били изключени от възложителя, без неучастващите в настоящия спор предприятия да са оспорили това, така че последният всъщност се отнася само до две предприятия?
2) Доколкото са засегнати въпроси, при разрешаването на които може да намери приложение правото на Европейския съюз, налице ли е противоречие между последното и по-специално член 267 ДФЕС и член 99, параграф 3 от Административнопроцесуалния кодекс в частта, в която тази разпоредба установява задължение за всички състави и всички колегии на Consiglio di Stato да се съобразяват с всички правни принципи, прогласени от пленума, дори когато ясно личи, че последният е установил или може да е установил принцип, който противоречи или който е несъвместим с правото на Европейския съюз, и по-специално:
— когато разглеждащите делото състави или колегии на Consiglio di Stato имат съмнения относно съответствието или съвместимостта с правото на Европейския съюз на вече прогласен от пленума правен принцип, длъжни ли са те да препратят делото на пленума с мотивирано определение дори преди да могат да отправят преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за установяване на съответствието или на съвместимостта на спорния правен принцип с правото на Съюза или, обратно, посочените състави или колегии на Consiglio di Stato могат или дори са длъжни като последни национални съдебни инстанции да отправят самостоятелно, в качеството си на общи съдилища по прилагането на правото на Европейския съюз, преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за правилното тълкуване на това право,
— ако отговорът на поставения в предходната алинея въпрос е в смисъл, че се признава правомощие/задължение на всички състави и всички колегии на Consiglio di Stato да отправят непосредствено преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз или че във всички случаи, след като Съдът на Европейския съюз все пак се е произнесъл и на още по-силно основание, когато последният се е произнесъл след пленума на Consiglio di Stato, като е установил несъответствие или липса на пълно съответствие между правилното тълкуване на правото на Европейския съюз и прогласен от пленума принцип на вътрешното право, могат ли или длъжни ли са съставите и колегиите на Consiglio di Stato, в качеството им на общи съдилища по прилагането на правото на Съюза, чиито решения не подлежат на обжалване, да приложат незабавно правилното тълкуване на правото на Съюза, дадено от Съда на Европейския съюз или, обратно, дори и в тези случаи те остават задължени да препратят с мотивирано определение делото на пленума, като по този начин прилагането на правото на Европейския съюз, вече установено с обвързваща сила от Съда на Европейския съюз, да се извършва изключително въз основа на преценката и на съдебната практика на пленума,
— на последно място, дали тълкуването на административнопроцесуалната система на Италианската република в смисъл, че предоставя изключително на преценката на пленума евентуалното решение за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз — или дори самото разрешаване на спора, макар то да следва пряко от прилагането на принципи на правото на Европейския съюз, вече установени от Съда на Европейския съюз — противоречи както на принципа на разумна продължителност на производството и на принципа на предоставяне на възможност за бързо обжалване във връзка с процедурите за възлагане на обществени поръчки, така и на изискването за пълно и непосредствено прилагане на правото на Европейския съюз от страна на всички съдилища във всички държави членки в съответствие с обвързващото тълкуване, установено от Съда на Европейския съюз, както и с оглед на най-широкото прилагане на принципите на „полезно действие“ и на предимство на правото на Европейския съюз по отношение на вътрешното (материално и процесуално) право на дадена държава членка (в настоящия случай по отношение на член 99, параграф 3 от Административнопроцесуалния кодекс на Италианската република)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Могат ли членове 17, 20, 21 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 6 ДЕС, член 110 ДФЕС и установеният от правото на Съюза и практиката на Съда принцип на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член 21, параграф 2 от Закона за производството по административни спорове, която предвижда възможност за отмяна на влезлите в сила решения на националните съдилища, постановени в нарушение на принципа на предимство на правото на Съюза, само ако са по административни дела, и изключва възможността за отмяна на влезлите в сила съдебни решения на националните съдилища, постановени в нарушение на посочения принцип на предимство на правото на Съюза, ако са по други дела (граждански, наказателни)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Дали и в каква степен член 25, параграф 6 от Директива 95/46, разглеждан във връзка с членове 7, 8 и 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че прието въз основа на тази разпоредба решение като Решение 2000/520, с което Комисията констатира, че трета страна гарантира достатъчна степен на защита, е пречка надзорен орган на държава членка по смисъла на член 28 от посочената директива да разгледа жалбата на лице — отнасяща се до защита на неговите права и свободи при обработването на засягащи го лични данни, които са били прехвърлени от държава членка към тази трета страна — ако то твърди, че действащите в момента право и практики в третата страна не гарантират достатъчна степен на защита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Трябва ли членове 10, 11 и 13 от Директива 95/46 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални мерки като разглежданите в главното производство, които позволяват на структура на публичната администрация на държава членка да предаде лични данни на друга структура на публичната администрация и последващото им обработване, без съответните физически лица да са били уведомени за това предаване на данни и за това обработване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли член 28, параграф 1 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на националното право са приложими на територията на една държава членка спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава членка, управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви, публикува и обяви за недвижими имоти, находящи се на територията на първата държава членка, чиито собственици изпращат личните си данни към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
Следва ли член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува с оглед на съображения 18—20, член 1, параграф 2 и член 28, параграф 1 от тази директива в смисъл, че унгарският надзорен орган не може да прилага унгарския закон за защита на данните като национално право спрямо лице, което управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви и е установено изключително в друга държава членка, дори когато то публикува обяви за недвижими имоти, находящи се на унгарска територия, чиито собственици вероятно изпращат от територията на Унгария данните за своите имоти към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали услугата, предоставена от администратор, който управлява уебсайт, е насочена към територията на друга държава членка?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали данните относно недвижимите имоти, находящи се на територията на тази друга държава членка, и личните данни на собствениците действително са прехвърлени от територията на тази държава членка?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали личните данни относно посочените имоти са лични данни на граждани на друга държава членка?
От значение ли е за тълкуването обстоятелството, че собствениците на установеното в Словакия предприятие пребивават в Унгария?
Ако от отговора на предходните въпроси следва, че унгарският надзорен орган може да предприеме действия, но че трябва да прилага не само националното право, а правото на държавата членка по място на установяване, трябва ли член 28, параграф 6 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че съгласно правото на държавата членка по мястото на установяване унгарският орган за защита на данните може да упражни само правомощията, предвидени в член 28, параграф 3 от Директива 95/46, и че поради това не може да наложи глоба?
Може ли да се приеме, че понятието „adatfeldolgozás“ (технически операции по обработване на данни), използвано в текста [на унгарски език] на член 4, параграф 1, буква а), а също и на член 28, параграф 6 от Директива 95/46, е идентично съгласно терминологията на тази директива на понятието „adatkezelés“ (обработване на данни)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form