всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Принципи на правото на Съюза

Принципи на правото на Съюза

Дело C-447/09: Prigge и др., Съдебно решение от 13 септември 2011 г.

Трябва ли член 2, параграф 5, член 4, параграф 1 и/или член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 […] и/или основният принцип на общностното право за забрана на дискриминацията въз основа на възраст да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби от националното право, които признават разпоредба от колективен трудов договор, предвиждаща възрастова граница от 60 години за пилотите с цел да се гарантира въздушната безопасност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-297/10: Hennigs и Mai, Съдебно решение от 8 септември 2011 г.

Противоречи ли схема от колективен трудов договор относно възнагражденията на договорно наети в публичния сектор служители, която — както член 27 от [BAT] във връзка с колективния трудов договор, сключен в приложение на ВАТ № 35 относно възнагражденията — определя основните възнаграждения за всяка степен в зависимост от възрастови групи, на установения в първичното право (понастоящем в член 21 от Хартата […]) принцип на недопускане на дискриминация, основана на възраст, конкретизиран в Директива 2000/78, като се отчита и признатото в първичното законодателство (понастоящем в член 28 от Хартата […]) право на социалните партньори да сключват колективни договори?
Член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, както и член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат предвидена в колективен трудов договор мярка като разглежданата по главното производство, която заменя система относно възнагражденията, създала дискриминация, основана на възраст, със система относно възнагражденията, основана на обективни критерии, като същевременно за ограничен във времето преходен период се запазват някои от дискриминационните последици на първата от тези системи, за да се гарантира на заварените служители преминаването към новата система без намаляване на доходите им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-398/09: Lady & Kid и др., Съдебно решение от 6 септември 2011 г.

Следва ли Решение на Съда от 14 януари 1997 г. по дело Comateb и др. (C‑192/95—C‑218/95, [Recueil, стр. I‑165]) да се тълкува в смисъл, че прехвърлянето на незаконен данък върху стока означава, че данъкът се прехвърля върху купувача на стоката в рамките на въпросната търговска сделка, или е възможно прехвърлянето чрез включване в цените да се осъществи и по отношение на цените на други стоки по напълно различни сделки, извършени преди или след разглежданата продажба на стоки, например в рамките на цялостна оценка на прехвърлянето, обхващаща период от четири години и голям брой групи стоки, в които са включени както внесени, така и местни такива?
Следва ли понятието за „прехвърляне“ в общностното право да се разбира в смисъл, че незаконният данък, удържан при продажбата на стоки, може да се счита за прехвърлен само ако цената на стоката е увеличена спрямо цената, прилагана непосредствено преди въвеждането на данъка, или е възможно данъкът да се счита за прехвърлен и когато към момента на въвеждане на незаконния данък предприятието, което го дължи, е направило икономии от други удръжки, които се начисляват върху различна данъчна основа, поради което това предприятие е запазило непроменени своите цени?
Следва ли понятието „неоснователно обогатяване“ в общностното право да се тълкува в смисъл, че възстановяването на незаконния данък, удържан при продажбата на стоки, може да се разглежда като водещо до неоснователно обогатяване, когато преди или след продажбата на обложената стока предприятието фактически е направило икономии в резултат на отмяната на други налози, начислявани върху различна данъчна основа, в случай че тази отмяна на други налози е била в полза и на други предприятия, включително такива, които не дължат незаконния данък или го дължат в по-малък размер?
В случай че поради своята вътрешна структура незаконният данък е довел до пропорционално по-висока данъчна тежест за предприятията — вносители на стоките, в сравнение с предприятията, които купуват по-скоро местни стоки, и че с въвеждането на незаконния данък е премахнат друг законен налог, начисляван върху различна данъчна основа, който и двата вида предприятия са дължали пропорционално и в еднаква степен, независимо от вида на закупуваните от тях стоки, е необходимо да се установи:
а) дали общностното право допуска да се откаже напълно или отчасти възстановяване на незаконния данък на предприятие — вносител на стоки, като се изтъкне прехвърлянето на данъка и неоснователното обогатяване, доколкото вследствие на този отказ предприятието, платило относително по-голям незаконен данък от сходно предприятие, което е закупило подобни местни стоки, при равни други условия ще се окаже в резултат на данъчната реформа и отказа за възстановяване в по-неблагоприятно положение спрямо сходни предприятия, които в по-голяма степен са купували местни стоки;
б) дали в разглежданата ситуация възстановяването на незаконния данък може, от концептуална гледна точка, да доведе до „неоснователно обогатяване“ и поради това да бъде отказано, ако възстановяването — дори ако се приеме, че данъкът е прехвърлен — е необходимо, за да се постигне положение, при което последиците от данъчната реформа са едни и същи, при равни други условия и след евентуално възстановяване, за предприятията, които са внасяли стоки, и за предприятията, които са закупували местни стоки;
в) дали отказът за възстановяване в подобна ситуация, в която предприятията, които са закупували предимно местни стоки и са се ползвали от предимство в сравнение с предприятията, предимно внасящи стоки, противоречи поради други причини на общностното право, и по-конкретно на принципа на равно третиране; и
г) дали от отговора на третия въпрос следва, че не може да се откаже възстановяване на незаконно удържан данък, като се изтъкне неоснователно обогатяване, доколкото подобно възстановяване служи единствено за премахване на предимството на предприятията, които са закупували местни стоки, спрямо предприятията, предимно внасящи стоки.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-335/11: HK Danmark, Определение от 4 август 2011 г.

Допустимо ли е съединяване на дела при наличие на идентичен предмет и връзка между тях съгласно член 43 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-506/08: Швеция/MyTravel и Комисия, Съдебно решение от 21 юли 2011 г.

Тълкувано ли е правилно изключението за защита на процеса на вземане на решения по член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001, когато се отказва достъп до документи след приключване на административната процедура?
Спазени ли са изискванията за конкретна и индивидуална преценка при отказа за достъп до документи, съдържащи правни становища, съгласно член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001?
Правилно ли е преценено наличието на по-висш обществен интерес, който да диктува оповестяването на документите въпреки приложимите изключения по член 4, параграф 2, второ тире и параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-104/10: Kelly, Съдебно решение от 21 юли 2011 г.

Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 97/80 да се тълкува в смисъл, че предвижда право на кандидат за професионално обучение — който счита, че му е отказан достъп до последното поради неспазването на принципа на равно третиране — да получи достъп до притежавана от организаторите на посоченото обучение информация за квалификациите на другите кандидати за същото обучение, за да може да докаже „факти, които позволяват да се допусне съществуването на пряка или непряка дискриминация“ съгласно посочената разпоредба?
Следва ли член 4 от Директива 76/207 или член 1, точка 3 от Директива 2002/73 да се тълкуват в смисъл, че предвиждат право на кандидат за професионално обучение да получи достъп до притежавана от организаторите на посоченото обучение информация за квалификациите на другите кандидати за същото обучение, било когато този кандидат счита, че не е имал достъп до посоченото обучение в съответствие с едни и същи критерии като другите кандидати и че е бил подложен на посочената в член 4 дискриминация, основана на пола, било когато този кандидат твърди, че е бил подложен на посочената в споменатия член 1, точка 3 дискриминация, основана на пола, във връзка с достъпа до това професионално обучение?
Може ли евентуалното право да се направи позоваване на една от посочените в първите три въпроса директиви, за да се получи достъп до притежавана от организаторите на професионално обучение информация за квалификациите на кандидатите за това обучение, да бъде засегнато от свързани с поверителността правни норми на Съюза?
Различава ли се задължението по член 267, параграф 3 ДФЕС в зависимост от това дали в разглежданата държава членка съществува правна система, в която водещо е състезателното начало, или правна система, в която водещо е служебното начало?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-310/10: Agafiţei и др., Съдебно решение от 7 юли 2011 г.

Допускат ли член 15 от Директива 2000/43 и член 17 от Директива 2000/78, и двете транспонирани в националното право с Наредба № 137/2000, публикувана отново с измененията, национална правна уредба или решение на Curtea Constituțională, с която или което се забранява на националните юрисдикции да предоставят на дискриминираните ищци считаните от тях за подходящи обезщетения за имуществени и/или неимуществени вреди, когато поправянето на вредата, настъпила в резултат от дискриминацията, засяга предвидено в закона право на възнаграждение, предоставено на друга обществено-професионална категория, различна от тази, към която принадлежат ищците (вж. този смисъл решения № 1325/4.12.2008 г. и № 146/25.2.2010 г. на Curtea Constituțională)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли националната юрисдикция да изчака отмяната или изменението на националните законови разпоредби и/или промяна в практиката на Curtea Constituțională, които по хипотеза са в противоречие с норми на Съюза, или е длъжна да приложи пряко и незабавно по делото, което е в ход, разпоредбите на правото на Съюза, така както евентуално са тълкувани от Съда на Европейския съюз, като остави без приложение всяка национална законова разпоредба или всяко решение на Curtea Constituțională, която/което противоречи на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-614/10: Комисия/Австрия, Определение от 7 юли 2011 г.

Притежава ли Европейският надзорен орган по защита на данните право да встъпи в съдебно производство, когато предмет на спора е тълкуването на критерия за „пълна независимост“ на националните органи за защита на данните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-404/10: Комисия/Éditions Odile Jacob, Определение от 29 юни 2011 г.

Условията за допускане на спиране на изпълнението на съдебно решение, включително наличие на значителна и непоправима вреда в контекста на достъп до документи съгласно Регламент № 1049/2001.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-229/11: Heimann и Toltschin, Определение от 27 юни 2011 г.

Съществуват ли процесуални основания за съединяване на двете производства поради връзка между предмета им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form