Вътрешен пазар — Принципи
Вътрешен пазар — Принципи
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 1, параграф 5, буква a) от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че спада към „данъчната област“ и поради това трябва да се счита за изключено от приложното поле на тази директива национално законодателство, което под страх от административна глоба задължава доставчиците на посредническа услуга, която има за предмет свързване чрез електронна платформа и срещу възнаграждение на потенциални наематели с професионални или непрофесионални наемодатели, предлагащи услуги по краткосрочно настаняване под наем, да съобщават при писмено искане на данъчната администрация „данните за оператора и координатите на обектите за туристическо настаняване, както и броя нощувки и използвани места за настаняване през изтеклата година“, за да се установи кои са данъчнозадължените лица за регионален данък върху обектите за туристическо настаняване и облагаемите им приходи?
Трябва ли членове 1—3 от Директива [2006/123] да се тълкуват в смисъл, че тази директива се прилага по отношение на национално законодателство като описаното в първия преюдициален въпрос
Трябва ли член 56 [ДФЕС] евентуално да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на такова законодателство?
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на национално законодателство като описаното в първия преюдициален въпрос и разрешава такова законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли понятието „кабелно препредаване“, съдържащо се в член 1, параграф 3 от Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 г. да се тълкува в смисъл, че обхваща не само едновременното излъчване от излъчваща организация на емисия на друг излъчващ оператор, но и публичното разпространение чрез кабел, осъществявано едновременно и без съкращения на първична емисия на телевизионни и радиопрограми, предназначени за приемане от публика (независимо дали лицето, което извършва публичното разпространение, е излъчваща организация)?
2) Представлява ли едновременното разпространение на емисиите на телевизионен канал, разпространявани чрез спътник през различни телевизионни апарати, инсталирани в хотелски стаи чрез коаксиален кабел, препредаване на посочени емисии, попадащо в обхвата на понятието, съдържащо се в член 1, параграф 3 от Директива 93/83 на Съвета от 27 септември 1993 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли член 49 ДФЕС и членове 76 и 77 (във връзка с член 74 и приложение XIV) [от Директива 2014/24/ЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на възлагащите органи да сключват споразумения с частноправни субекти с нестопанска цел — а не само с доброволчески сдружения — за предоставянето на всякакъв вид социални услуги за личността срещу възстановяване на разходите, без да се провеждат процедурите, предвидени в [Директива 2014/24] за обществените поръчки, и независимо от прогнозната стойност, а само при предварителното квалифициране на посочените фигури като извъндоговорни?
2) При отрицателен отговор в този случай: трябва ли член 49 ДФЕС и членове 76 и 77 (във връзка с член 74 и приложение XIV) [от Директива 2014/24] да се тълкуват в смисъл, че допускат възможността възлагащите органи да сключват споразумения с частноправни субекти с нестопанска цел (а не само с доброволчески сдружения) за предоставянето на всякакъв вид социални услуги за личността срещу възстановяване на разходите, без да се провеждат процедурите, предвидени в тази директива, и независимо от прогнозната стойност, а само при предварителното квалифициране на посочените фигури като извъндоговорни, когато освен това посочената национална правна уредба не възпроизвежда изрично изискванията, предвидени в член 77 от същата директива, а само препраща към последващ подзаконов акт за прилагане, без да предвижда изрично сред правилата, че трябва да се следва този подзаконов акт и че последният възпроизвежда изрично изискванията по член 77 от посочената директива?
3) При отрицателен отговор и в този случай: трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, членове 76 и 77 (във връзка с член 74 и приложение XIV) [от Директива 2014/24] и член 15, параграф 2 от [Директивата за услугите] да се тълкуват в смисъл, че допускат възможността възлагащите органи да подбират частноправни субекти с нестопанска цел (а не само доброволчески сдружения), с които да се споразумяват за предоставянето на всякакъв вид социални услуги за личността — което надхвърля предвиденото в член 2, параграф 2, буква й) от последната посочена директива — като сред критериите за подбор да се включва установяването по местоизвършване на услугата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли от правото на Съюза, и в частност от член 4, параграф 3 ДЕС, член 288, трета алинея ДФЕС и член 260, параграф 1 ДФЕС, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти разпоредбите на член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123 […] пораждат директен ефект по такъв начин, че вече не трябва да се прилагат противоречащите на Директивата национални разпоредби на член 7 от HOAI, според които с някои изключения [минималните ставки, определени в предвидената в този член таблица,] за проектантските и надзорните услуги на архитекти и инженери са задължителни, а уговорките в договори с архитекти и инженери за плащане на хонорар под минималните ставки са недействителни?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Приетата от Федерална република Германия уредба по член 7 от HOAI, която предвижда задължителни минимални ставки за проектантските и надзорните услуги на архитекти и инженери, води ли до нарушение на свободата на установяване по член 49 ДФЕС или на други общи принципи на правото на Съюза?
б) При утвърдителен отговор на буква а) от втория въпрос: наличието на такова нарушение означава ли, че в рамките на текущо съдебно производство между частноправни субекти вече не следва да се прилагат националните разпоредби относно задължителните минимални ставки (в случая — член 7 от HOAI)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 10, параграф 6 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че прави член 47 от Хартата приложим към производство, образувано по жалба на орган на публичната власт пред дисциплинарния съд към адвокатска колегия за отмяна на решение, с което дисциплинарният обвинител е прекратил воденото срещу адвокат разследване, след като е заключил, че няма дисциплинарно нарушение, за което последният да е отговорен, и в случай че това решение бъде отменено, за връщане на преписката на дисциплинарния обвинител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли членове 21 ДФЕС и 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която забранява на лице, което е установило своето местопребиваване в тази държава членка преди повече от 60 дни, да се движи в нея с моторно превозно средство, регистрирано в друга държава членка, независимо кое е лицето, на чието име е регистрирано превозното средство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1. a) Следва ли член 14 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че обхваща като „съдебни разноски“ или като „други разходи“ необходимите разходи за адвокат, които притежателят на права върху интелектуална собственост по смисъла на член 2 от Директива 2004/48 е направил във връзка с предявяването на тези права чрез отправянето на извънсъдебно предупреждение към нарушителя да преустанови нарушението
б) При отрицателен отговор на първия въпрос, буква а): трябва ли член 13 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че обхваща посочените в първия въпрос, буква а) разходи за адвокат като обезщетение
2. а) Трябва ли правото на Съюза, по-специално с оглед на – членове 3, 13 и 14 от Директива 2004/48, – член 8 от Директива 2001/29 и – член 7 от Директива 2009/24, да се тълкува в смисъл, че притежател на права на интелектуална собственост по смисъла на член 2 от Директива 2004/48 по принцип има право на възстановяване на пълните разходи за адвокат, посочени в първия въпрос, буква a), и при всички случаи на разумна и съществена част от тях, дори ако: – преследваното нарушение на права е извършено от физическо лице извън професионалната или търговската му дейност, и – в тази хипотеза националната правна уредба предвижда, че такива разходи за адвокат обикновено могат да бъдат възстановени само по намалена цена на иска
б) При утвърдителен отговор на втория въпрос, буква а): трябва ли посоченото във втория въпрос, буква а) право на Съюза да се тълкува като означаващо, че изключение от посочения във втория въпрос, буква a) принцип, съгласно който на притежателя на права трябва да бъдат възстановени изцяло или при всички случаи разумна и съществена част от тях посочените в първия въпрос, буква а) разходи за адвокат, като се вземат предвид други фактори (като например актуалността на произведението, продължителността на публикуването и обстоятелството, че нарушението е извършено от физическо лице извън кръга на неговите търговски или професионални интереси), e допустимо дори ако нарушаването на права на интелектуална собственост по смисъла на член 2 от Директива 2004/48 се състои в обмен на файлове, тоест предоставяне на произведението на публично разположение чрез предлагането му за безплатно изтегляне от всички участници в свободно достъпна платформа за обмен без управление на цифровите права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Съвместима ли е национална уредба, която предвижда фиксиран минимален размер на глобата за определени категории данъчно задължени лица без възможност за индивидуализиране според конкретните обстоятелства, с изискванията на член 273 от Директива 2006/112/ЕО и принципа на пропорционалност?
Допустимо ли е налагането на санкции, които не позволяват адаптиране според естеството и тежестта на нарушението, с оглед основните принципи на правото на Съюза?
Явява ли се недопустим преюдициален въпрос, когато националната юрисдикция не е обосновала необходимостта от тълкуване на разпоредба от правото на Съюза по отношение на националното законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Съвместима ли е унгарската правна уредба, която не позволява индивидуализиране на размера на данъчната санкция според конкретните обстоятелства по случая, с принципа на пропорционалност, залегнал в правото на Съюза и по-конкретно в член 273 от Директива 2006/112/ЕО?
Могат ли държавите членки да предвиждат фиксирани минимални размери на санкции за данъчни нарушения, които не позволяват намаляване или отказ от санкция дори при маловажни нарушения без вреда за бюджета и без индикации за измама, без това да противоречи на правото на Съюза?
Допустим ли е преюдициален въпрос, когато националната юрисдикция не е обосновала ясно и прецизно необходимостта от тълкуване на съответна разпоредба от правото на Съюза за разрешаване на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 211, параграф 2 от [МКС] да се тълкува в смисъл, че се прилага само към заявления за предоставяне на разрешения с обратна сила, обхващащи периода от 1 май 2016 г. нататък?
При отрицателен отговор на първия въпрос: приложим ли е член 211 от МКС към заявления за предоставяне на разрешения с обратна сила, обхващащи периода преди 1 май 2016 г., само в случаите, когато това заявление е подадено преди влизането на новия закон в сила, но митническите органи са се произнесли за пръв път с отказ по такова заявление след 1 май 2016 г.?
При отрицателен отговор на втория въпрос: приложим ли е член 211 от МКС към заявления за предоставяне на разрешения с обратна сила, обхващащи периода преди 1 май 2016 г., и в случаите, когато митническите органи са се произнесли с отказ по такова заявление още преди 1 май 2016 г., както и след това (с други мотиви)?
При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос и при отрицателен отговор на третия въпрос: трябва ли член 294, параграф 2 [от Регламент № 2454/93] да се тълкува в смисъл, че:
a) разрешение с обратно действие, обхващащо периода след датата на изтичане на срока на предходното разрешение, може да бъде издадено, както е предвидено в параграф 3 от същия член, с максимална продължителност на обратното действие от една година от датата на подаване на заявлението; и
б) трябва ли предвиденото в параграф 3 доказателство за наличието на икономическа нужда, както и за липсата на опит за измама или на явно нехайство, да бъде налице и при издаването на последващо разрешение по параграф 2?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.