Вътрешен пазар — Принципи
Вътрешен пазар — Принципи
Дело C-640/21: Zes Zollner Electronic, Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Когато получателят на стоките констатира количествена разлика в същите в повече спрямо посоченото в първоначалната митническа декларация, приложим ли е член 173 или член 174 от Митническия кодекс на Съюза?
За какви стоки става дума в израза „стоки, различни от първоначално декларираните“ по смисъла на член 173 от Митническия кодекс на Съюза: различни в количествено отношение, различни в качествено отношение или и двете?
В случай че установи количествена разлика в повече спрямо посочените в митническата декларация стоки, разполага ли получателят на стоките с процесуален способ съгласно Митническия кодекс на Съюза, който да му позволява да поправи грешките, без да бъде санкциониран по административен или наказателен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-626/21: Funke, Съдебно решение от 17 май 2023 г.
Трябва ли
– Директива [2001/95], и по-специално член 12 от нея и приложение II към нея,
– Регламент [№ 765/2008], и по-специално членове 20 и 22 от него, както и
– Решение за изпълнение [2019/417] да се тълкуват в смисъл, че
1) от тези разпоредби пряко произтича правото на икономическия оператор да иска допълване на нотификация в RAPEX?
2) компетентна за вземането на решение по такова искане е [Комисията]?
или
3) компетентен за вземането на решение по такова искане е органът на съответната държава членка?
(При утвърдителен отговор на третия въпрос)
4) (националната) съдебна защита срещу такова решение е достатъчна, когато не се предоставя на всички, а само на засегнатия от (задължителната) мярка икономически оператор срещу предприетата от органа (задължителна) мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-278/22: AUTOTECHNICA FLEET SERVICES, Заключение от 11 май 2023 г.
1. Попадат ли услугите по оперативен лизинг и/или услугите по отдаване под дългосрочен наем на автомобили в приложното поле на [Директива 2006/123], както се посочва в Ръководството за прилагане на Директивата за услугите от 13 март 2008 г., издадено от генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ на Европейската комисия
Счита ли се за „финансова институция“ по смисъла на член 4, параграф 1, точка 26 от Регламент (ЕС) № 575/2013 субект, който извършва дейности по оперативен лизинг (а не извършва дейности по финансов лизинг) и/или дейности по отдаване под дългосрочен наем на автомобили?
2. Ако отговорът на [първата част от] първия въпрос е утвърдителен, а отговорът на [втората част от първия] въпрос е отрицателен, съответстват ли на член 49 [ДФЕС] във връзка с членове 9—13 от [Директива 2006/123] оправомощаването на [Агенцията] да осъществява надзор върху предоставянето на услуги по оперативен лизинг и/или услуги по отдаване под дългосрочен наем на автомобили, който надзор тя упражнява на основание член 6, параграф 1 от Zakon o leasingu (Закон за лизинга), и оправомощаването да налага допълнителни изисквания и ограничения на предприятията, извършващи такива дейности?
3. Трябва ли при обстоятелства като тези в разглеждания спор — когато дружество майка от държава членка чрез дъщерно дружество в друга държава членка възнамерява да предоставя същия вид услуги като в държавата членка по произход — член 49 [ДФЕС] и разпоредбите от членове 9—13 от [Директива 2006/123] да се тълкуват в смисъл, че позволяват чрез националния закон (Zakon o leasingu (Закон за лизинга) да се налагат допълнителни изисквания и ограничения на дъщерно дружество, като по този начин извършването на въпросните дейности се прави по-трудно/по-малко привлекателно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-491/21: Direcţia pentru Evidenţa Persoanelor şi Administrarea Bazelor de Date, Заключение от 27 април 2023 г.
Трябва ли член 26, параграф 2 ДФЕС, член 20, член 21, параграф 1 и член 45, параграф 1 от Хартата […], както и членове 4[—]6 от Директива 2004/38/ЕО […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не позволява издаването на карта за самоличност — която може да служи като документ за пътуване в рамките на Европейския съюз — на гражданин на държава членка поради факта, че последният е установил своето местоживеене в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/22: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (Commune de Ginosa), Съдебно решение от 20 април 2023 г.
Валидна и обвързваща ли е Директива 2006/123 за държавите членки, или е невалидна, доколкото — като директива за хармонизация — е приета само с мнозинство вместо с единодушие, в нарушение на член 115 [ДФЕС]?
Отговаря ли Директива 2006/123[…] обективно и абстрактно на минималните изисквания за достатъчна детайлност на правната уредба и следователно за липса на свобода на преценка за националния законодател, за да може да се счита за автоматично изпълнима и незабавно приложима?
Ако се приеме, че Директива 2006/123 няма директен ефект (non self-executing), съвместима ли е с принципите на правна сигурност последицата, която се изразява в просто изключване или чисто превантивно оставяне без приложение на националния закон, включително когато е невъзможно националният съд да прибегне до конформно тълкуване, или напротив, в посочения случай националното право не бива или не може да бъде приложено, без да се засягат специалните санкции, предвидени в правния ред на Европейския съюз за неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от присъединяването към Договора [за функциониране на ЕС] (член 49) или от липсата на транспониране на [тази директива] (производство за установяване на неизпълнението на задължения)?
Равносилно ли е непосредственото действие на член 12, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 2006/123 на признаването на директен ефект (self-executing) или незабавна приложимост на Директивата, или в рамките на директива за хармонизация като разглежданата („трябва да се приеме, че с членове 9—13 от директивата се извършва изчерпателна хармонизация…“, както е посочено в решение [от 14 юли 2016 г., Promoimpresa и др. (C‑458/14 и C‑67/15, EU:C:2016:558)]) то трябва да се счита за изискване към държавата да приеме мерки за хармонизация, които не са общи, а обвързващи по съдържание?
Може ли или трябва ли за квалифицирането на директива като директно изпълнима или не, и в първия случай, за чисто превантивното оставяне без приложение на националния закон, да се счита, че е от компетентността само на националния съд (на който за целта са предоставени специфични тълкувателни инструменти, като възможността за отправяне на преюдициално запитване до Съда или за преценка за конституционосъобразност), или пък и на отделния държавен служител или ръководител на общината?
Ако се приеме обаче, че Директива 2006/123 има директен ефект (self-executing), като се има предвид, че член 49 [ДФЕС] не допуска автоматичното продължаване на срока на концесиите/разрешенията, предоставени за имоти, публична собственост, по морското крайбрежие, които се използват с туристическа и развлекателна цел, само „доколкото при тези концесии е налице сигурен трансграничен интерес“, представлява ли съществуването на такова изискване необходимо условие и с оглед на прилагането на член 12, параграфи 1 и 2 от [тази директива]?
Съгласувано ли е с целите, преследвани от Директива 2006/123 и от член 49 [ДФЕС], общото и абстрактно постановяване от националния съд, че изискването за сигурен трансграничен интерес, което просто се отнася до цялата територия на страната, е изпълнено, или напротив, като се има предвид, че в Италия компетентни са отделните общини, за тази преценка следва да се счита, че се отнася до крайбрежната територия на всяка отделна община и че следователно е от компетентността само на общините?
Съгласувано ли е с целите, преследвани от Директива 2006/123 и от член 49 [ДФЕС], общото и абстрактно постановяване от националния съд, че изискването за ограниченост на наличните ресурси и концесии, което просто се отнася до цялата територия на страната, е изпълнено, или напротив, като се има предвид, че в Италия компетентни са отделните общини, за тази преценка следва да се счита, че се отнася до крайбрежната територия на всяка отделна община и че следователно е от компетентността само на общините?
Ако абстрактно се приеме, че Директива 2006/123 има директен ефект (self-executing), може ли да се счита, че тази пряка приложимост е налице и конкретно в правна уредба — като италианската — в член 49 от [Кодекс на корабоплаването и въздухоплаването] (който предвижда, че при прекратяването на концесията „всички непреместваеми обекти се придобиват от държавата, без обезщетение или възстановяване на разходите“), и съвместима ли е тази последица от приетия за наличен директен ефект (self-executing) или незабавна приложимост на въпросната директива (по-специално що се отнася до надлежно разрешени сградни конструкции или до концесии за имоти, публична собственост, които са функционално свързани с дейности по туристическо настаняване, като хотели или ваканционни селища) със защитата на основните права — като правото на собственост — които правото на Европейския съюз и Хартата на основните права [на Европейския съюз] признават за подлежащи на привилегирована защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-676/20: ASADE, Определение от 31 март 2023 г.
Допуска ли се национална правна уредба, която възлага предоставянето на социални или здравни услуги от общ интерес изключително на организации с нестопанска цел срещу възстановяване на разходите, съгласно членове 76 и 77 от Директива 2014/24/ЕС, при спазване на принципите на публичност, конкуренция и прозрачност, независимо от прогнозната стойност на услугите?
Изисква ли се правата и договорната рамка на посочените организации да допринасят ефективно за социалната цел, както и за постигане на целите на солидарност и бюджетна ефективност, които са в основата на тази правна уредба?
Необходимо ли е да се спазва принципът на прозрачност, конкретизиран в член 75 от Директива 2014/24/ЕС, при предоставяне на тези услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-676/20: ASADE, Определение от 31 март 2023 г.
Следва ли член 76 и 77 от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че позволяват национална правна уредба, която предоставя изключително на организации с нестопанска цел възможността да сключват споразумения за предоставяне на социални или здравни услуги от общ интерес срещу възстановяване на разходите, независимо от стойността на услугите, при условие че правната и договорна рамка допринася за социалната цел и целите на солидарност и бюджетна ефективност, и че са спазени принципите на прозрачност и публичност?
Допустимо ли е ограничаването на достъпа до процедурите за възлагане на обществени поръчки само до организации с нестопанска цел, при положение че това води до разлика в третирането между икономическите оператори, ако това ограничение е обосновано с принципите на универсалност, солидарност, ефективност и адекватност на предоставянето на услугите?
В каква степен принципът на прозрачност, конкретизиран в член 75 от Директива 2014/24, изисква яснота, публичност и еднозначност на процедурните правила при сключване на споразумения за предоставяне на социални или здравни услуги от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-339/21: Colt Technology Services и др., Съдебно решение от 16 март 2023 г.
Трябва ли член 13, във връзка с член 3 от Директива 2018/1972, и част А, точка 4 от приложение I към нея да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не изисква пълно възстановяване на разходите, които доставчиците на електронни съобщителни услуги действително са направили, за да осигурят възможност за законно прихващане от компетентните национални органи на електронни съобщения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-351/21: Beobank, Съдебно решение от 16 март 2023 г.
Член 47, параграф 1, буква а) от Директива 2007/64 трябва ли да се тълкува в смисъл, че доставчикът на платежни услуги на платеца е длъжен да му предостави информацията, позволяваща идентифицирането на физическото или юридическото лице, което е получило платежна трансакция, с която е задължена сметката на този платец, а не само информацията, с която този доставчик разполага по отношение на тази платежна трансакция, след като е положил максимални усилия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-752/21: Otdel “Mitnichesko razsledvane i razuznavane”, Съдебно решение от 9 март 2023 г.
Следва ли нормата на член 44 точка 1 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не се допуска съществуването на национална правна норма като тази на член 59, алинея 2 от ЗАНН, която не включва в кръга на лицата, имащи право на жалба срещу наказателно постановление, собственика на вещите, отнети със същото, тогава когато последният не е извършител на инкриминираното деяние?
Следва ли нормите на член 22, параграф 7, както и на членове 29 и 44 от Митническия кодекс на Съюза във връзка с член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на национална правна уредба като тази на член 232, алинея 1 от ЗМ, която изключва обжалваемостта на издаденото срещу неизвестен извършител наказателно постановление, доколкото с последното съгласно националното законодателство може да бъде разпоредено отнемане в полза на държавата на имущество — собственост на трето, неучастващо в административнонаказателното производство лице?
Следва ли per argumentum a fortiori нормата на член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че същата е относима и в случаите, когато деянието не съставлява престъпление и следва ли същата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази на член 59, алинея 2 от ЗАНН, изключваща собственика на отнетото имущество от кръга на лицата, с право на обжалване и тази на член 232 от ЗМ, предвиждаща изрична необжалваемост на акт, с който по националното законодателство е допустимо отнемането на имущество, от трето, неучастващо в административнонаказателното производство лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.