Авторско право и сродни права
Авторско право и сродни права
Дело C-5/11: Donner, Съдебно решение от 21 юни 2012 г.
Трябва ли членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС, които уреждат свободното движение на стоки, да се тълкуват в смисъл, че не допускат произтичащата от прилагането на нормите на националното наказателно право наказуемост на помагачеството при неразрешено разпространяване на защитени с авторско право произведения, когато при трансгранична продажба на произведение, защитено с авторско право в Германия,
— това произведение е въведено в Германия от държава — членка на Европейския съюз, и фактическата разпоредителна власт върху него е прехвърлена в Германия, и
— собствеността е прехвърлена в другата държава членка, в която не е имало авторскоправна защита за произведението или тази защита не е можело да бъде осъществена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/10: SAS Institute, Съдебно решение от 2 май 2012 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 91/250 да се тълкува в смисъл, че функциите на компютърната програма, както и програмният език и форматът на файловете с данни, употребявани при работа с компютърната програма, за да се използват някои от функциите ѝ, съставляват обективирана форма на програмата и на това основание могат да се ползват от закрилата на авторското право върху компютърните програми по смисъла на тази директива?
Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива 91/250 да се тълкува в смисъл, че лицето, което е получило лицензирано копие на компютърна програма, може без разрешението на носителя на авторското право върху програмата да наблюдава, изучава и изпитва функционирането ѝ, за да определи идеите и принципите, които са заложени в който и да е от елементите ѝ, докато извършва разрешени съгласно лиценза действия, но с цел, която надхвърля пределите на разрешеното с лиценза?
Трябва ли член 2, буква а) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че възпроизвеждането в компютърна програма или в ръководство за работа с тази програма на някои елементи, описани в защитеното с авторско право ръководство за работа с друга компютърна програма, представлява нарушение на авторското право върху последното ръководство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-510/10: DR и TV2 Danmark, Съдебно решение от 26 април 2012 г.
Следва ли изразът „чрез техни собствени средства“, съдържащ се в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО, така както е изяснен в съображение 41 от тази директива, да се тълкува съгласно националното право или съгласно правото на Съюза?
Следва ли член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29, разглеждан във връзка със съображение 41 от нея, да се тълкува в смисъл, че собствените средства на излъчваща организация включват тези на лице, действащо „от името и под отговорността на излъчващата организация“, или че собствените средства на излъчваща организация включват тези на лице, действащо „от името или под отговорността на излъчващата организация“?
Кои са приложимите критерии за определяне дали конкретен запис, извършен от излъчваща организация за собствените ѝ предавания със средствата на трето лице, попада в обхвата на изключението относно временните записи, предвидено в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/11: UsedSoft, Заключение от 24 април 2012 г.
1) Има ли качеството „законен приобретател“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2009/24[…] лицето, което може да се позовава на изчерпване на правото на разпространение на копие от компютърна програма?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: изчерпва ли се правото на разпространение върху копие от компютърна програма по смисъла на член 4, параграф 2 […] от Директива 2009/24[…], когато приобретателят изготви копието с разрешението на носителя на правата чрез изтегляне на програмата от интернет върху носител на данни?
3) При утвърдителен отговор и на втория въпрос: може ли и лице, което е придобило „използван“ лиценз за софтуер за изготвянето на копие от програма в качеството му на „законен приобретател“ съгласно член 5, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 2009/24[…], да се позове на изчерпване на правото на разпространение върху копието от компютърната програма, изготвено от първия приобретател с разрешението на носителя на правата чрез изтегляне на програмата от интернет върху носител на данни, когато този първи приобретател е изтрил своето копие от програмата или не го използва повече?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-461/10: Bonnier Audio и др., Съдебно решение от 19 април 2012 г.
Изключва ли Директива 2006/24 […], и по-специално членове 3[—]5 и 11 от нея, прилагането на национална разпоредба, която е приета въз основа на член 8 от Директива 2004/48 […] и допуска, с цел да се идентифицира даден абонат, доставчикът на интернет услуги да бъде задължен в рамките на гражданско производство да предостави на носителя на авторското право или на лицето, на което носителят е отстъпил изключителни права, информация за абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението
Във връзка с този въпрос се приема, че лицето, което иска издаване на разпореждането, е представило достатъчно данни за нарушаването на конкретно авторско право и че тази мярка е пропорционална.
Има ли значение за отговора на първия въпрос фактът, че съответната държава членка все още не е транспонирала Директива 2006/24, въпреки че срокът за това е изтекъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/11: Donner, Заключение от 29 март 2012 г.
Трябва ли членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС, които уреждат свободното движение на стоки, да се тълкуват в смисъл, че не допускат произтичащата от прилагането на нормите на националното наказателно право наказуемост на помагачеството за забранено използване с търговска цел на защитени с авторско право произведения, когато при трансгранична продажба на произведение, защитено с авторско право в Германия, – това произведение е въведено в Германия от държава — членка на Европейския съюз, и фактическата разпоредителна власт върху него е прехвърлена в Германия, – но собствеността е прехвърлена в другата държава членка, в която не е имало авторскоправна защита за произведението или тази защита не е можело да бъде осъществена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-162/10: Phonographic Performance (Ireland), Съдебно решение от 15 март 2012 г.
Хотелиер, който поставя в стаите на клиентите радио- и/или телевизионни приемници, до които подава излъчван сигнал, представлява ли „ползвател“, извършващ „публично съобщаване“ на звукозапис, който може да бъде възпроизведен в предаване, за целите на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 задължава ли държавите членки да предвидят правото на заплащане на справедливо възнаграждение от хотелиера, в допълнение към справедливото възнаграждение, заплащано от радиотелевизионния оператор за възпроизвеждането на звукозаписа?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, член 10 от Директива 2006/115 позволява ли на държавите членки да освободят хотелиерите от задължението да заплащат „еднократно справедливо възнаграждение“ на основание „лично използване“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква а) от тази директива?
Хотелиер, който предоставя в стаята на клиент устройство (различно от радио- или телевизионен приемник) и звукозаписи върху материален носител или в дигитална форма, които могат да се възпроизвеждат или слушат с помощта на устройството, представлява ли „ползвател“, извършващ „публично съобщаване“ на звукозапис по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, член 10 от Директива 2006/115 позволява ли на държавите членки да освободят хотелиерите от задължението да заплащат „еднократно справедливо възнаграждение“ на основание „лично използване“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква а) от Директива 2006/115?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-135/10: SCF, Съдебно решение от 15 март 2012 г.
Римската конвенция […], Споразумението ТРИПС […] и Договорът [WPPT] имат ли непосредствено приложение в общностния правен ред?
Посочените актове на международното право имат ли непосредствено задължително действие спрямо частноправните отношения?
Понятията „публично съобщаване“, които се съдържат съответно в горепосочените разпоредби на международното договорно право, съответстват ли на тези на общностното право, съдържащи се в Директиви [92/100] и [2001/29]
В случай на отрицателен отговор кой акт има предимство?
Безвъзмездното излъчване на звукозаписи в зъболекарски кабинет в полза на и независимо от волята на клиентите, извършено при упражняването на свободна професия, съставлява ли „публично съобщаване“ или „предоставяне на публично разположение“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29]?
Това излъчване поражда ли право на възнаграждение за продуцентите на звукозаписи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/10: Luksan, Съдебно решение от 9 февруари 2012 г.
Следва ли разпоредбите на правото на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права, и по-специално разпоредбите на член 2, параграфи 2, 5 и 6 от Директива 92/100, на член 1, параграф 5 от Директива 93/83 и на член 2, параграф 1 от Директива 93/98 във връзка с член 4 от Директива 92/100, член 2 от Директива 93/83 и членове 2 и 3, както и член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 да се тълкуват в смисъл, че правата на използване, свързани с възпроизвеждането, излъчването чрез спътник или друга форма на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп, във всеки случай по силата на закона принадлежат непосредствено (оригинерно) на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от законодателя в държавите членки филмови автори, а не непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент; намират ли се в противоречие с правото на Европейския съюз законите на държавите членки, които предоставят със закон правата на използване непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент?
Във връзка с правата на използване по смисъла на [първия въпрос], принадлежащи на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори, запазено за националния законодател съгласно правото на Европейския съюз ли е правомощието да предвижда и във връзка с други права, различни от правото на отдаване под наем и в заем, законова презумпция в полза на прехвърлянето на такива права на филмовия продуцент, и при утвърдителен отговор, следва ли да се спазват условията, съдържащи се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 92/100 във връзка с член 4 от нея?
Оригинерното право на собственост на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори обхваща ли и предвидените от националното законодателство права на справедливо възнаграждение като т.нар. „възнаграждение за празни информационни носители“ (Leerkassettenvergütung) по член 42b от UrhG, респективно правото на справедливо обезщетение по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29?
Във връзка с правата по смисъла на втория въпрос, буква б), принадлежащи на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори, запазено за националния законодател съгласно правото на Европейския съюз ли е правомощието да предвижда законова презумпция в полза на прехвърлянето на такива права на възнаграждение на филмовия продуцент, и при утвърдителен отговор, следва ли да се спазват условията, съдържащи се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 92/100 във връзка с член 4 от нея?
В съответствие с горепосочените разпоредби от правото на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права ли е правна уредба на държава членка, съгласно която главният режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или други, определени от националния законодател филмови автори действително имат установено от закона право на половината от възнаграждението, но това право може да бъде дерогирано и следователно не е неотменимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-510/10: DR и TV2 Danmark, Заключение от 17 януари 2012 г.
1. Следва ли изразите „чрез техни собствени средства“ в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО и „от името и[и/или] под отговорността на излъчващата организация“ в съображение 41 от преамбюла на тази директива да се тълкуват с оглед на националното право или с оглед на правото на Съюза?
2. Следва ли да се приеме, че текстът на член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО, така както е например в текстовете на датски, английски и френски език на тази разпоредба, означава „от името и под отговорността на излъчващата организация“ или, както е например в текста на немски език, означава „от името или под отговорността на излъчващата организация“?
3. Ако се приеме, че цитираният в първия въпрос израз следва да се тълкува с оглед на правото на Съюза, възниква следният въпрос: какъв критерий следва да прилагат националните юрисдикции, за да преценят по-конкретно дали запис, осъществен от трето лице (наричано по-нататък „продуцент“) за използване в предавания на излъчваща организация, е бил осъществен „чрез техни собствени средства“ и „от името [и/или] под отговорността на излъчващата организация“, така че спрямо записа да е приложимо въведеното в член 5, параграф 2, буква г) изключение?
Във връзка с отговора на третия въпрос са необходими отговори по-конкретно на следните въпроси:
а) Следва ли понятието „собствени средства“ в член 5, параграф 2, буква г) от Директива 2001/29/ЕО да се разбира в смисъл, че спрямо осъществен от продуцента запис за използване в предавания на излъчваща организация е приложимо въведеното в член 5, параграф 2, буква г) изключение само когато излъчващата организация носи отговорност пред трети лица за действия и бездействия на продуцента във връзка със записа, така както ако самата излъчваща организация беше извършила тези действия и бездействия?
б) Условието записът да бъде осъществен „от името [и/или] под отговорността на излъчващата организация“, изпълнено ли е, когато излъчваща организация е поръчала на продуцента да направи записа с оглед на това тази излъчваща организация да може да излъчи записа и при условие че излъчващата организация има право да излъчи този запис?
Østre Landsret иска да установи дали следните хипотези могат или трябва да бъдат взети предвид с оглед на отговора на третия въпрос, буква б) и ако да, то каква тежест следва да им се придаде:
i) дали излъчващата организация или продуцентът има право на последното и решаващо артистично/редакционно решение относно съдържанието на поръчаната програма в съответствие с постигнатите между тези страни договорености;
ii) дали излъчващата организация е отговорна пред трети лица по отношение на задълженията на продуцента във връзка със записа, така както ако самата излъчваща организация беше извършила тези действия и бездействия;
iii) дали продуцентът е договорно задължен по споразумението си с излъчващата организация да достави дадената програма на излъчващата организация срещу определена цена и дали в рамките на тази цена той следва да поеме всички разходи, свързани със записа;
iv) дали излъчващата организация или продуцентът поема отговорността за дадения запис пред трети лица?
в) Условието записът да бъде осъществен „от името [и/или] под отговорността на излъчващата организация“, изпълнено ли е, в случай че излъчваща организация е поръчала на продуцента да осъществи записа, за да може тя да го излъчи, при условие че има право да излъчи записа, когато продуцентът, чрез споразумението с излъчващата организация относно записа, е поел финансовата и правна отговорност за i) посрещането на всички разходи, свързани със записа, срещу заплащането на предварително определена фиксирана сума; ii) закупуването на права; и iii) непредвидени обстоятелства, включително за всяко забавяне на записа или нарушение на договора, но без излъчващата организация да бъде отговорна пред трети лица по отношение на задълженията на продуцента във връзка със записа, така както ако самата излъчваща организация беше извършила тези действия и бездействия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕКолко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.