Авторско право и сродни права
Авторско право и сродни права
Дело C-435/12: ACI Adam и др., Заключение от 9 януари 2014 г.
1. Следва ли член 5, параграф 2, initio и буква б), евентуално във връзка с член 5, параграф 5 от Директива [2001/29], да се тълкува в смисъл, че посоченото в него ограничение на авторското право се прилага по отношение на възпроизвеждането, което отговаря на посочените в тази разпоредба изисквания, независимо от това дали екземплярите от произведението, които са възпроизведени, са получени от съответното физическо лице законосъобразно, т.е. без да се нарушава авторското право на притежателя им, или това ограничение важи само за възпроизвеждане, направено въз основа на екземпляри, които са получени от съответното физическо лице, без да се нарушава авторското право?
2. а) В случай че в отговор на първия въпрос се потвърди втората му хипотеза, може ли прилагането на „теста на трите етапа“, по член 5, параграф 5 от Директива [2001/29] да доведе до разширяване на приложното поле на ограничението, посочено в член 5, параграф 2, или прилагането на теста може да доведе единствено до стесняване на обхвата на това ограничение?
2. б) В случай че в отговор на първия въпрос се потвърди втората му хипотеза, противоречи ли разпоредба от националното право, чиято цел е направеното от физическо лице възпроизвеждане за лично ползване, което няма нито пряко, нито непряко търговски характер, да дава право на справедливо възнаграждение, независимо от това дали извършването на съответното възпроизвеждане е законно от гледна точка на член 5, параграф 2 от Директива [2001/29] — без тази разпоредба да нарушава правото на притежателя на авторското право да забрани възпроизвеждането, нито правото му на обезщетение за причинените вреди — на член 5 от [посочената директива] или на друга разпоредба от европейското право
От значение ли е за отговора на този въпрос, предвид „теста на трите етапа“ по член 5, параграф 5 от Директива [2001/29], фактът, че не (или все още не) съществуват технически средства, за да се попречи на изготвянето на незаконни копия за лично ползване?
3. Приложима ли е Директива 2004/48 в правен спор като разглеждания в главното производство, в който — след като на основание член 5, параграф 2, [буква] б) от Директива [2001/29] държава членка е наложила на производителите и вносителите на носители, които са подходящи и са предназначени за възпроизвеждане на произведения, задължението да заплащат предвиденото в този член справедливо възнаграждение и е определила, че справедливото обезщетение трябва да се внася на определена от тази държава членка организация, на която е възложено събирането и разпределението на справедливото обезщетение — задължени да заплащат обезщетението лица искат от съда предвид конкретните обстоятелства по спор, които са от значение за определяне на справедливото обезщетение, да постанови решение по установителен иск срещу посочената организация, която го оспорва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-314/12: UPC Telekabel Wien, facet-document-type-CONCL
Възможно ли е лицето, което предоставя закриляни обекти на разположение в интернет без съгласието на носителя на авторските права, да се счита, че използва услугите на интернет доставчика на лицата, които получават достъп до тези обекти, по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29?
Съвместимо ли е с изискването за претегляне на основните права и с правото на Съюза на интернет доставчика общо и без посочване на конкретни мерки да се забрани да предоставя достъп на своите клиенти до уебсайт, нарушаващ авторски права, при възможност да избегне изпълнителна глоба чрез доказване на предприети разумни мерки?
Може ли конкретна мярка за блокиране на даден уебсайт, макар и свързана с немалки разходи и лесно заобиколима, да бъде съвместима с принципа на пропорционалност и защитата на основните права при претегляне на всички релевантни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-351/12: OSA, Заключение от 14 ноември 2013 г.
1) Трябва ли Директива 2001/29 […] да бъде тълкувана в смисъл, че изключение, което не дава право на заплащане на възнаграждения на авторите за разгласяване на произведенията им — чрез радио- или телевизионно излъчване, приемано от телевизионни или радиоприемници — сред пациентите в стаите на балнеосанаториум, осъществяващ търговска дейност, противоречи на членове 3 и 5 (член 5, параграф 2, буква д), параграф 3, буква б) и параграф 5) от тази директива?
(2) Достатъчно безусловни и точни ли са по своето съдържание тези разпоредби на Директивата с оглед на по-горе посоченото ползване на дадено произведение, за да могат организациите за колективно управление на авторски права да се позовават на тях пред националните съдилища в рамките на частноправни спорове, в случай че съответната държава не е транспонирала правилно Директивата в националното си право?
(3) Трябва ли член 56 и сл. [ДФЕС] и член 102 [ДФЕС] (или съответно член 16 от Директива 2006/123 […]) да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат прилагането на разпоредбите от националното право, които запазват упражняването на дейността по колективно управление на авторски права на територията на съответната държава само за една-единствена организация (монополист) за колективно управление на авторски права, като по този начин не се позволява на получателите на услугите да избират свободно организации за колективно управление на авторски права от други държави — членки на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-355/12: Nintendo и др., Заключение от 19 септември 2013 г.
1) Трябва ли член 6 от Директива 2001/29/ЕО, включително във връзка със съображение 48 от същата, да се тълкува в смисъл, че закрилата на техническите защитни мерки, прилагани към произведения и други материали, защитени с авторски права, може да обхване и системи, произвеждани и продавани от едно и също предприятие, в чийто хардуер е монтирано устройство за разпознаване на разпознавателен код, намиращ се върху отделени носители, които съдържат защитеното произведение (видеоигра, произведена от същото предприятие или от трети лица, носители на правата върху защитените произведения), при липса на който посоченото произведение не може да бъде визуализирано или използвано в рамките на тази система, като по този начин въпросната апаратура съдържа система, затворена по отношение на оперативната съвместимост с други апарати и продукти, които не произхождат от произвелото въпросната система предприятие?
2) Трябва ли член 6 от Директива 2001/29/ЕО, включително във връзка със съображение 48 от същата, да се тълкува в смисъл, че при преценката дали приложението за заобикаляне на техническите защитни мерки на определен продукт или съставна част е преобладаващо спрямо другите му търговско значими цели или приложения националният съд трябва да използва критерии за оценка, съсредоточени върху конкретното предназначение, определено от носителя на правата върху продукта, в който се поставя защитеното съдържание, или трябва да прибегне до алтернативни или допълнителни количествени критерии с оглед на обхвата на сравняваните приложения или до качествени критерии, свързани с естеството и значимостта на самите приложения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-521/11: Amazon.com International Sales и др., Съдебно решение от 11 юли 2013 г.
1) Налице ли е „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, когато:
а) притежателите на права по смисъла на член 2 от посочената директива имат право на справедливо възнаграждение, което следва да се предяви единствено чрез посредничеството на организация за колективно управление на авторски права по отношение на лицата, пуснали за първи път в обращение възмездно и с търговска цел на територията на страната информационни носители, годни да послужат за възпроизвеждане на произведенията на притежателите на права,
б) това право не зависи от обстоятелството дали пускането на информационните носители в обращение се извършва чрез доставката им на други търговци [или] на физически или на юридически лица за използването им с търговска цел или на физически лица за лично ползване,
в) като обаче лицето, което въз основа на разрешение от притежателя на съответното право ползва информационния носител за възпроизвеждане или го реекспортира преди продажбата му на крайния ползвател, има право на възстановяване на платеното възнаграждение от организацията за колективно управление на авторски права?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Налице ли е „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, когато посоченото в първия въпрос по буква a) право съществува само при пускане в обращение на информационните носители чрез доставката им на физически лица, които ги използват за възпроизвеждане за лични цели?
б) При утвърдителен отговор на втория въпрос по буква a):
Следва ли до доказване на противното да се приема, че пуснатите в обращение чрез доставката им на физически лица информационни носители се използват за възпроизвеждане за лични цели?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос или на втория въпрос по буква a):
От член 5 от Директива 2001/29 или от други разпоредби на правото на Съюза следва ли, че правото на изплащане на справедливо обезщетение, което следва да бъде предявено чрез дадена организация за колективно управление на авторски права, не съществува, ако организацията за колективно управление на авторски права е задължена по закон да не изплаща половината от получените постъпления на притежателите на права, а следва да предоставя тези средства на социални и културни институции?
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос или на втория въпрос по буква a):
Допуска ли член 5 от Директива 2001/29 или друга разпоредба от правото на Съюза съществуването на право на изплащане на справедливо обезщетение, което следва да бъде предявено от дадена организация за колективно управление на авторски права, ако в друга държава членка — макар и най-вероятно на противоречащо с правото на Съюза основание — вече е изплатено справедливо възнаграждение за пускането в обращение на информационните носители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-457/11: VG Wort и др., Съдебно решение от 27 юни 2013 г.
Следва ли при тълкуването на националното право да се взема предвид Директива 2001/29, когато разглежданите събития са настъпили след датата на влизане в сила на Директивата, 22 юни 2001 г., но преди 22 декември 2002 г. — датата, от която Директивата започва да се прилага?
Може ли възпроизвеждането чрез принтер да се счита за възпроизвеждане, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от Директивата?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: възможно ли е, когато въз основа на член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 са предвидени изключения или ограничения на правото на възпроизвеждане, изискванията на Директивата за справедливо обезщетение да бъдат изпълнени, при зачитане на основното право на равно третиране съгласно член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и тогава когато дължащите съответно възнаграждение лица са не производителите, вносителите и търговците на принтери, а производителите, вносителите и търговците на друго устройство или на няколко други свързани във верига устройства, с които може да се извършва съответното възпроизвеждане?
Достатъчна ли е самата възможност за прилагане на посочените в член 6 от Директива 2001/29 технически мерки, за да отпадне условието за заплащане на справедливо обезщетение съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Директивата?
Отпадат ли условието по член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 и възможността (съображение 36 от Директивата) за справедливо обезщетение, в случай че притежателят на правата е разрешил изрично или с конклудентни действия възпроизвеждането на своето произведение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-521/11: Amazon.com International Sales и др., Заключение от 7 март 2013 г.
1) Налице ли е „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО, когато:
a) притежателите на права по смисъла на член 2 от Директива 2001/29 имат право на справедливо възнаграждение, което може да се предяви единствено чрез организация за колективно управление на права по отношение на лицата, пуснали за първи път в обращение възмездно и с търговска цел на националния пазар информационни носители, предназначени за възпроизвеждане на произведенията на притежателите на права,
б) това право не зависи от обстоятелството дали пускането на информационните носители в обращение се извършва чрез доставката им на други търговци, на физически или на юридически лица за използването им с търговска цел или на физически лица за лично ползване,
в) като обаче лицето, което въз основа на съгласие на притежателя на съответното право ползва информационния носител за възпроизвеждане или го реекспортира преди продажбата му на крайния потребител, има право на възстановяване на платеното възнаграждение от организацията за колективно управление на права?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
2.1
Налице ли е „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, когато посоченото в първия въпрос по буква a) право съществува само при пускане в обращение на информационните носители чрез доставката им на физически лица, които ги използват за възпроизвеждане за лични цели?
2.2
При утвърдителен отговор на първата част на втория въпрос по точка 2.1:
Следва ли до доказване на противното да се приема, че пуснатите в обращение чрез доставката им на физически лица информационни носители се използват за възпроизвеждане за лични цели?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос или на първата част на втория въпрос по точка 2.1:
От член 5 на Директива 2001/29 или от друга разпоредба от правото на Съюза следва ли, че правото на изплащане на справедливо обезщетение, което следва да бъде предявено чрез организация за колективно управление на права, не съществува, ако организацията за колективно управление на права е задължена по закон да не изплаща половината от постъпленията от получените обезщетения на притежателите на права, а следва да предоставя тези средства на социални или културни институции?
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос или на първата част на втория въпрос по точка 2.1:
Допуска ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 или друга разпоредба от правото на Съюза съществуването на право на изплащане на справедливо обезщетение, което следва да бъде предявено от организация за колективно управление на права, ако в друга държава членка — макар и най-вероятно в противоречие с правото на Съюза — вече е изплатено справедливо възнаграждение за пускането в обращение на информационните носители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-607/11: ITV Broadcasting и др., Съдебно решение от 7 март 2013 г.
Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва ли да се тълкува в смисъл, че обхваща препредаване на включени в наземно телевизионно излъчване произведения, което е извършвано от организация, различна от първоначалния оператор, посредством интернет връзка на разположение на абонатите на тази организация, които могат да приемат това препредаване, като се свържат с нейния сървър, въпреки че тези абонати се намират в зоната на приемане на посоченото наземно телевизионно излъчване и могат на законно основание да приемат сигнала му на телевизионен приемник?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от обстоятелството, че препредаване като разглежданото в главното производство е финансирано с реклама и по този начин има доходоносен характер?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от обстоятелството, че препредаване като разглежданото в главното производство е извършвано от организация, която се намира в пряка конкуренция с първоначалния оператор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-457/11: VG Wort и др., Заключение от 24 януари 2013 г.
1. Следва ли при тълкуването на националното право Директивата да се взема предвид и по отношение на случаи, които са настъпили след датата на влизането ѝ в сила — 22 юни 2001 г., но преди 22 декември 2002 г. — датата, от която Директивата започва да се прилага?
2. При възпроизвеждане чрез принтер [или персонален компютър] става ли въпрос за възпроизвеждане, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес с подобни резултати по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от Директивата?
3. При утвърдителен отговор на втория въпрос, възможно ли е изискванията на Директивата за справедливо обезщетение да бъдат изпълнени за изключения или ограничения по отношение на правото на възпроизвеждане съгласно член 5, параграфи 2 и 3 от Директивата, при зачитане на основното право на равно третиране съгласно член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и тогава, когато дължащите съответното възнаграждение лица са не производителите, вносителите и търговците на принтери [или персонални компютри], а производителите, вносителите и търговците на друго устройство или на няколко други свързани във верига устройства, с които може да се извършва съответното възпроизвеждане?
4. Самата възможност за прилагане на технически мерки съгласно член 6 от Директивата достатъчна ли е, за да направи неприложимо условието за [заплащане на] справедливо обезщетение съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Директивата?
5. Отпадат ли условието за [заплащане на] справедливо обезщетение (по член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директивата) и възможността [за заплащане на такова обезщетение] (вж. съображение 36 от Директивата), в случай че притежателите на съответните права са разрешили изрично или с конклудентни действия възпроизвеждането на техните произведения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/11: UsedSoft, Съдебно решение от 3 юли 2012 г.
Има ли качеството на „законен приобретател“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2009/24 лицето, което може да се позовава на изчерпване на правото на разпространение на копие от компютърна програма?
Изчерпва ли се правото на разпространение на копие от компютърна програма по член 4, параграф 2, първа част от изречението от Директива 2009/24, когато приобретателят изготви копието със съгласието на носителя на правото чрез изтегляне на програмата от интернет върху носител на данни?
Може ли лице, което е придобило „използван“ лиценз за компютърна програма за изготвянето на копие от програма в качеството му на „законен приобретател“ съгласно член 5, параграф 1 и член 4, параграф 2, първа част от изречението от Директива 2009/24, да се позове на изчерпване на правото на разпространение на копието от компютърната програма, изготвено от първия приобретател със съгласието на носителя на правото чрез изтегляне на програмата от интернет върху носител на данни, когато този първи приобретател е заличил своето копие от програмата или не го използва повече?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.