всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Авторско право и сродни права

Авторско право и сродни права

Дело C-201/13: Deckmyn и Vrijheidsfonds, Съдебно решение от 3 септември 2014 г.

Являва ли се понятието „пародия“ автономно понятие на правото на Европейския съюз?
При утвърдителен отговор, трябва ли дадена пародия да отговаря на следните условия, или да притежава следните характеристики:
— да притежава собствени оригинални характеристики (оригиналност);
— да не може да бъде отнесена с основание към автора на оригиналното произведение,
— да има за цел провокиране на хумор или осмиване, независимо от това дали евентуално изразената критика се отнася до оригиналното произведение, или до друг въпрос или друго лице,
— да съдържа позоваване на източника на произведението, предмет на пародия?
Трябва ли дадено произведение да отговаря на допълнителни условия или да притежава допълнителни характеристики, за да може да бъде определено като пародия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-463/12: Copydan Båndkopi, Заключение от 18 юни 2014 г.

1) Съвместимо с Директива [2001/29] ли е национално законодателство, което предвижда компенсация за притежателите на правата за възпроизвеждане, направено въз основа на следните източници: [a) ] файлове, чиято употреба е одобрена от притежателите на права и за която плаща клиентът (например лицензирано съдържание от онлайн магазини); [б) ] файлове, чиято употреба е одобрена от притежателите на права и за която клиентът не плаща (например лицензирано съдържание във връзка с маркетингово действие); [в) ] собствени на ползвателя DVD, CD-ROM, MP3 плеър, компютър и др., без да са използвани ефикасни технически мерки; [г) ] собствени на ползвателя DVD, CD-ROM, MP3 плеър, компютър и др. при използване на ефикасни технически мерки; [д) ] DVD, CD-ROM, MP3 плеър, компютър и др. на трети лица; [е) ] незаконно копирани произведения от интернет или други източници; [ж) ] файлове, копирани законно по някакъв друг начин, например от интернет (от законни източници, където няма предоставен лиценз). 2) Как ефикасните технически мерки (вж. член 6 от [Директива 2001/29]) трябва да се вземат предвид в законодателството на държавите членки относно обезщетенията за притежателите на права (вж. член 5, параграф 2, буква б) от [същата] Директива)
3) При изчисляването на обезщетението за копиране за лично ползване (вж. член 5, параграф 2, буква б) от [Директива 2001/29]) какво следва да се разбира под „някои случаи, когато [вредата за притежателя] на права е минималн[а]“, както е посочено в съображение [35] от [нея], които биха довели до положение, при което не би било съвместимо с Директивата държавите членки да имат законодателство, предвиждащо обезщетение за притежателите на права за такова копиране за лично ползване (във връзка с това вж. проучването, споменато в част 2 [от преюдициалното запитване])
4) a) Ако се приеме, че главната или най-важната функция на картите памет в мобилните телефони не е копирането за лично ползване, съвместимо с Директивата ли е националното законодателство да предвижда обезщетение за притежателите на правата за копирането върху картите памет на мобилните телефони
б) Ако се приеме, че копирането за лично ползване е една от няколко главни или съществени функции на картите памет на мобилните телефони, съвместимо с Директива [2001/29] ли е национално законодателство да предвижда обезщетение за притежателите на правата за копирането върху картите памет на мобилните телефони
5) Съвместимо ли е с понятието „справедлив баланс“ в [съображение 31] от Директивата и с еднаквото тълкуване на понятието „справедливо обезщетение“, съдържащо се в член 5, параграф 2, буква б) от нея, което трябва да се основава на „накърняване“, националното законодателство да предвижда възнаграждение за картите памет, докато такова не се изисква за вътрешна памет като MP3 плеъри или айподи, които са предназначени и използвани главно за съхраняване на копия за лично ползване
6) a) Допуска ли Директива [2001/29] национално законодателство, което предвижда събирането на възнаграждение за копиране за лично ползване от производител и/или вносител, който продава карти памет на бизнес клиенти, които от своя страна продават картите памет както на частни, така и на бизнес клиенти, без производителят и/или вносителят да знае дали картите памет са били продадени на частни или на бизнес клиенти
б) Променя ли се отговорът на въпрос 6, буква a), ако националното законодателство включва разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите не плащат възнаграждение за картите памет, използвани за професионални цели; че производителите, вносителите и/или дистрибуторите, когато въпреки това са платили възнаграждението, могат да поискат то да им бъде възстановено, доколкото то се отнася до карти памет, които са били използвани за професионални цели, и че производителите, вносителите и/или дистрибуторите могат да продават карти памет на други предприятия, регистрирани в организацията, която управлява схемата за възнаграждение, без заплащане на възнаграждение
в) Променя ли се отговорът на въпрос 6, букви а) и б): 1°) ако националното законодателство съдържа разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите не плащат възнаграждение за картите памет, използвани за професионални цели, но понятието „професионални цели“ се тълкува като възможност за приспадане, което се прилага само за предприятия, одобрени от Copydan Båndkopi, докато възнаграждението трябва да бъде платено за картите памет, използвани за професионални цели от други бизнес клиенти, които не са одобрени от Copydan Båndkopi; 2°) ако националното законодателство съдържа разпоредби, които гарантират, че ако въпреки това производителите, вносителите и/или дистрибуторите са платили (теоретично) възнаграждението, то може да им бъде възстановено, що се отнася до картите памет, доколкото те са били използвани за професионални цели, но: — на практика само купувачът на картата памет може да получи възстановяване на възнаграждението, и — купувачът на картата памет трябва да подаде заявление до Copydan за възстановяване на възнаграждението; 3°) ако националното законодателство съдържа разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите могат да продават карти памет на други предприятия, регистрирани в организацията, която управлява схемата за възнаграждение, без заплащане на възнаграждение, но: — Copydan е организацията, която управлява схемата за възнаграждение, и — регистрираните предприятия не знаят дали картите памет са били продадени на частни или на бизнес клиенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-360/13: Public Relations Consultants Association, Съдебно решение от 5 юни 2014 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 5 юни 2014 година ( *1 ) „Авторско право — Информационно общество — Директива 2001/29/EО — Член 5, параграфи 1 и 5 — Възпроизвеждане — Изключения и ограничения — Създаване на копия от сайт в интернет на екрана и в кешираната памет на твърдия диск при търсенето в интернет — Действие на временно възпроизвеждане — Преходно или инцидентно действие — Неразделна и съществена част от технологичен процес — Законно използване — Самостоятелно стопанско значение“ По дело C‑360/13 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Supreme Court of the United Kingdom (Обединеното кралство) с акт от 24 юни 2013 г., постъпил в Съда на 27 юни 2013 г., в рамките на производство по дело Public Relations Consultants Association Ltd срещу Newspaper Licensing Agency Ltd и др. СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състав, M. Safjan, J. Malenovský (докладчик), A. Prechal и K. Jürimäe, съдии, генерален адвокат: M. Szpunar, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: — за Public Relations Consultants Association Ltd, от M. Hart, solicitor, — за Newspaper Licensing Agency Ltd и др., от S. Clark, solicitor, — за правителството на Обединеното кралство, от L. Christie, в качеството на представител, — за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от M. Santoro, avvocato dello Stato, — за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител, — за Европейската комисия, от J. Samnadda, в ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-117/13: Eugen Ulmer, Заключение от 5 юни 2014 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ N. JÄÄSKINEN представено на 5 юни 2014 година ( 1 ) Дело C‑117/13 Technische Universität Darmstadt срещу Eugen Ulmer KG (Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия) „Преюдициално запитване — Директива 2001/29/ЕО — Авторско право и сродни права — Изключения и ограничения — Член 5, параграф 3, буква н) — Използване на произведения и други закриляни обекти за целите на изследвания или частни проучвания — Книга, която се предоставя на разположение на отделни лица чрез специализирани терминали в общодостъпни библиотеки — Понятие за произведение, за което не се прилагат „условия за покупка или лицензия“ — Право на библиотеката да цифровизира произведения, които са част от нейната колекция, за целите на предоставянето им на разположение чрез специализирани терминали — Предоставяне на разположение на произведението чрез специализирани терминали, позволяващи отпечатването му върху хартия или съхраняването му върху USB устройства“ I – Въведение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество ( 2 ). 2. Спорът по главното производство е между Technische Universität Darmstadt (наричан по-нататък „TU Darmstadt“) и издателство Eugen Ulmer KG по повод предоставянето на публично разположение от TU Darmstadt чрез терминали в помещенията на библиотека на научна книга, която е част от нейната колекция, чиито права на ползване се притежават от Eugen Ulmer KG. 3. Преюдициалните въпроси на Bundesgerichtshof (Федерален съд, Германия) ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-201/13: Deckmyn и Vrijheidsfonds, Заключение от 22 май 2014 г.

1. Автономно понятие на правото на Европейския съюз ли е понятието „пародия“
2. При утвърдителен отговор, трябва ли дадена пародия да отговаря на следните условия, или да притежава следните характеристики: — да притежава собствени оригинални характеристики (оригиналност), — да не може да бъде отнесена с основание към автора на оригиналното произведение, — да има за цел провокиране на хумор или осмиване, независимо от това дали евентуално изразената критика се отнася до оригиналното произведение или до друг въпрос или друго лице, — да съдържа позоваване на източника на произведението, предмет на пародия
3. Трябва ли дадено произведение да отговаря на допълнителни условия или да притежава допълнителни характеристики, за да може да бъде определено като пародия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-435/12: ACI Adam и др., Съдебно решение от 10 април 2014 г.

Следва ли член 5, параграф 2, initio и буква б), евентуално във връзка с член 5, параграф 5 от Директива [2001/29], да се тълкува в смисъл, че посоченото в него ограничение на авторското право се прилага по отношение на възпроизвеждането, което отговаря на посочените в тази разпоредба изисквания, независимо от това дали екземплярите от произведението, които са възпроизведени, са получени от съответното физическо лице законосъобразно, т.е. без да се нарушава авторското право на притежателя им, или това ограничение важи само за възпроизвеждане, направено въз основа на екземпляри, които са получени от съответното физическо лице, без да се нарушава авторското право?
В случай че в отговор на първия въпрос се потвърди втората му хипотеза, може ли прилагането на „теста на трите етапа“ по член 5, параграф 5 от Директива [2001/29] да доведе до разширяване на приложното поле на ограничението, посочено в член 5, параграф 2, или прилагането на теста може да доведе единствено до стесняване на обхвата на това ограничение?
В случай че в отговор на първия въпрос се потвърди втората му хипотеза, противоречи ли разпоредба от националното право, чиято цел е направеното от физическо лице възпроизвеждане за лично ползване, което няма нито пряко, нито непряко търговски характер, да дава право на справедливо възнаграждение, независимо от това дали извършването на съответното възпроизвеждане е законно от гледна точка на член 5, параграф 2 от Директива [2001/29] — без тази разпоредба да нарушава правото на притежателя на авторското право да забрани възпроизвеждането, нито правото му на обезщетение за причинените вреди — на член 5 от тази директива или на друга разпоредба от правото на Съюза?
От значение ли е за отговора на този въпрос, предвид „теста на трите етапа“ по член 5, параграф 5 от Директива [2001/29], фактът, че не (или все още не) съществуват технически средства, за да се попречи на изготвянето на незаконни копия за лично ползване?
Приложима ли е Директива 2004/48 в правен спор като разглеждания в главното производство, в който — след като на основание член 5, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29] държава членка е наложила на производителите и вносителите на носители, които са подходящи и са предназначени за възпроизвеждане на произведения, задължението да заплащат предвиденото в този член справедливо възнаграждение и е определила, че справедливото обезщетение трябва да се внася на определена от тази държава членка организация, на която е възложено събирането и разпределението на справедливото обезщетение — задължени да заплащат обезщетението лица искат от съда предвид конкретните обстоятелства по спор, които са от значение за определяне на справедливото обезщетение, да постанови решение по установителен иск срещу посочената организация, която го оспорва?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-314/12: UPC Telekabel Wien, Съдебно решение от 27 март 2014 г.

Следва ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че лице, което предоставя закриляни обекти на публично разположение в уебсайт без съгласието на носителя на авторските права, по смисъла на член 3, параграф 2 от тази директива, използва услугите на интернет доставчика на лицата, които посещават тези обекти, който от своя страна трябва да се счита за посредник по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29?
Следва ли основните права, признати от правото на Съюза, да се тълкуват в смисъл, че не допускат да се забранява чрез прието от съда разпореждане на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, на който има онлайн достъп до закриляни обекти без съгласието на притежателите на права, когато в това разпореждане не се уточнява какви мерки трябва да предприеме доставчикът на достъп, и когато последният може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушение на това разпореждане, като докаже, че е предприел всички разумни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-351/12: OSA, Съдебно решение от 27 февруари 2014 г.

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която лишава авторите от правото им да разрешават или да забраняват разгласяването на техните произведения от балнеосанаториум, функциониращ като търговско предприятие, чрез целенасочено разпространение на сигнал посредством радио- или телевизионни приемници в стаите на пациентите на санаториума, и дали член 5, параграф 2, буква д), параграф 3, буква б) и параграф 5 от тази директива имат значение за това тълкуване?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че организация за колективно управление на авторски права може да се позове на него в спор между частноправни субекти с цел противоречащата на тази разпоредба правна уредба на държава членка да остане без приложение?
Трябва ли член 16 от Директива 2006/123/ЕО, член 56 ДФЕС и член 102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която предоставя колективното управление на авторските права върху някои защитени произведения на нейна територия само на една-единствена организация за колективно управление на авторски права, възпрепятствайки по този начин ползвател на такива произведения като балнеосанаториум да ползва услугите на установена в друга държава членка организация за управление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-466/12: Svensson и др., Съдебно решение от 13 февруари 2014 г.

Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че предоставянето на уебсайт на активни интернет връзки към закриляни произведения, които могат да бъдат намерени и на друг сайт, където са свободно достъпни, представлява акт на публично разгласяване съгласно тази разпоредба?
Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да предостави по-широка защита на носителите на авторското право, като включи в понятието за публично разгласяване и други действия, освен предвидените в тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-355/12: Nintendo и др., Съдебно решение от 23 януари 2014 г.

Трябва ли член 6 от Директива [2001/29], включително във връзка със съображение 48 от същата, да се тълкува в смисъл, че закрилата на технологичните защитни мерки, прилагани към произведения и други материали, защитени с авторски права, може да обхване и системи, произвеждани и продавани от едно и също предприятие, в чийто хардуер е монтирано устройство за разпознаване на разпознавателен код, намиращ се върху отделени носители, които съдържат защитеното произведение (видеоигра, произведена от същото предприятие или от трети лица, носители на правата върху защитените произведения), при липса на който посоченото произведение не може да бъде визуализирано или използвано в рамките на тази система, като по този начин въпросната апаратура съдържа система, затворена по отношение на оперативната съвместимост с други апарати и продукти, които не произхождат от произвелото въпросната система предприятие?
Трябва ли член 6 от Директива [2001/29], включително във връзка със съображение 48 от същата, да се тълкува в смисъл, че при преценката дали приложението за заобикаляне на технологичните защитни мерки на определен продукт или съставна част е преобладаващо спрямо другите му търговско значими цели или приложения, националният съд трябва да използва критерии за оценка, съсредоточени върху конкретното предназначение, определено от носителя на правата върху продукта, в който се поставя защитеното съдържание, или трябва да прибегне до алтернативни или допълнителни количествени критерии с оглед на обхвата на сравняваните приложения или до качествени критерии, свързани с естеството и значимостта на самите приложения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15678919 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form