Авторско право и сродни права
Авторско право и сродни права
Дело C-302/10: Infopaq International, Определение от 17 януари 2012 г.
Обхващат ли временните действия на възпроизвеждане, извършвани в рамките на процес на снемане на данни, условията за освобождаване по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, включително дали представляват неразделна и съществена част от технологичен процес, имат ли единствена цел да позволят законно използване на произведение и притежават ли самостоятелно стопанско значение?
Приложим ли е член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 по отношение на тези действия, когато са спазени всички условия на член 5, параграф 1?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/10: UEFA и British Sky Broadcasting, Определение от 11 януари 2012 г.
Прекратява ли се производството пред Съда на Европейския съюз при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/10: SAS Institute, Заключение от 29 ноември 2011 г.
1) Когато определена компютърна програма (наричана по-нататък „първата програма“) е защитена с авторско право като литературно произведение, трябва ли член 1, параграф 2 [от Директива 91/250] да се тълкува в смисъл, че не е налице нарушение на авторското право върху първата програма, ако без достъп до изходния ѝ код конкурент на носителя на правото създаде — било пряко, било посредством процес като декомпилирането на обектния код — друга програма (наричана по-нататък „втората програма“), която възпроизвежда функциите на първата програма?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос някой от следните фактори:
a) видът и/или обхватът на функциите на първата програма;
б) видът и/или обхватът на знанията, изследванията и труда, използвани от автора на първата програма при разработването на функциите ѝ;
в) до каква степен функциите на първата програма са възпроизведени във втората;
г) обстоятелството, че изходният код на втората програма възпроизвежда части от изходния код на първата програма до степен, която надхвърля строго необходимото за получаването на същите функции като на първата програма?
3) Когато първата програма чете и изпълнява програмни приложения, написани от нейни потребители на език за програмиране, който е разработен от автора на първата програма, състои се от ключови думи, съставени или избрани от същия автор, и има разработен от него синтаксис, трябва ли член 1, параграф 2 [от Директива 91/250] да се тълкува в смисъл, че не е налице нарушение на авторското право върху първата програма, ако втората програма е написана така, че да може да чете и изпълнява такива приложения, като използва същите ключови думи и същия синтаксис?
4) Когато първата програма чете от и записва във файлове с данни с определен формат, разработен от автора на първата програма, трябва ли член 1, параграф 2 [от Директива 91/250] да се тълкува в смисъл, че не е налице нарушение на авторското право върху първата програма, ако втората програма е написана така, че да чете от и да записва във файлове с данни със същия формат?
5) Има ли значение за отговора на първия, третия и четвъртия въпрос дали авторът на втората програма я е създал, като:
a) е наблюдавал, изучавал и изпитвал функциите на първата програма или
б) е чел съставено и публикувано от автора на първата програма ръководство, описващо функциите на първата програма (наричано по-нататък „ръководството“), или
в) е извършвал действията както по буква а), така и по буква б)?
6) Когато определено лице има право да използва копие от първата програма въз основа на лиценз, трябва ли член 5, параграф 3 [от Директива 91/250] да се тълкува в смисъл, че лицензополучателят има право без разрешение от носителя на авторското право да осъществява действията по зареждане, изобразяване на екран, изпълняване, предаване на разстояние или съхраняване на програмата, така че да наблюдава, изпитва или изучава функционирането на първата програма, за да определи идеите и принципите, които са заложени в който и да е елемент на програмата, при положение че лицензът дава право на лицензополучателя да осъществява действия по зареждане, изобразяване на екран, изпълняване, предаване на разстояние или съхраняване на първата програма за конкретни разрешени съгласно лиценза цели, но извършените действия с цел наблюдаване, изучаване или изпитване на първата програма надхвърлят пределите на разрешените съгласно лиценза цели?
7) Трябва ли член 5, параграф 3 [от Директива 91/250] да се тълкува в смисъл, че действията по наблюдаване, изпитване и изучаване на функционирането на първата програма следва да се разглеждат като извършени, за да се определят идеите и принципите, които са заложени в който и да е елемент на програмата, когато са извършени:
a) за да се установи как функционира първата програма, и в частност тези нейни аспекти, които не са описани в ръководството, с цел втората програма да бъде написана по изложения в първия въпрос начин [...];
б) за да се установи как първата програма чете и изпълнява команди, написани на езика за програмиране, който тя чете и изпълнява (вж. третия въпрос [...]);
в) за да се установи какъв формат файлове с данни могат да бъдат записвани или четени от първата програма (вж. четвъртия въпрос [...]);
г) за да се сравни работата на втората и на първата програма, така че да се открият причините, поради които работата им се различава, и да се подобри работата на втората програма;
д) за да се извършат успоредни тестове на първата и на втората програма, така че при разработването на втората програма да се сравнят изходните им данни, в частност като и двете изпълняват едни и същи тестови скриптове;
е) за да се установи съдържанието на лог-файла, генериран от първата програма, така че да се създаде еднакъв или подобен по вид лог-файл;
ж) за да се получат определени изходни данни от първата програма (всъщност става дума за данни, указващи пощенски кодове в Съединените американски щати) с цел да се установи дали съответстват на официалните бази с такива данни, а ако не съответстват — втората програма да се напише така, че да се държи по същия начин като първата програма при същите входни данни.
8) Когато ръководството е защитено с авторско право като литературно произведение, трябва ли член 2, буква а) [от Директива 2001/29] да се тълкува в смисъл, че е налице нарушение на авторското право върху ръководството, ако във втората програма авторът ѝ възпроизведе или възпроизведе значителна част от някои от следните описани в ръководството въпроси:
a) избора на статистическите операции, прилагани в първата програма;
б) математическите формули, използвани в ръководството, за да се опишат тези операции;
в) конкретните команди или комбинации от команди, с които се стартират тези операции;
г) възможностите за избор, които авторът на първата програма е осигурил във връзка с различните команди;
д) ключовите думи и синтаксиса, разпознавани от първата програма;
е) настройките по подразбиране, които авторът на първата програма е задал, в случай че потребителят не уточни настройките при определена команда или възможност за избор;
ж) броя на повторенията, които първата програма би изпълнила при определени обстоятелства?
9) Трябва ли член 2, буква а) [от Директива 2001/29] да се тълкува в смисъл, че е налице нарушение на авторското право върху ръководството, ако в ръководството за втората програма авторът ѝ възпроизведе или възпроизведе значителна част от ключовите думи и синтаксиса, разпознавани от първата програма?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-283/10: Circul Globus Bucureşti, Съдебно решение от 24 ноември 2011 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 [...] да се тълкува в смисъл, че „публично разгласяване“ означава:
а) само разгласяването пред публика, която не присъства на мястото, откъдето то произхожда, или
б) също всяко разгласяване на произведение, извършено пряко на публично достъпно място, под каквато и да било публична форма на изпълнение или на пряко представяне на произведението?
Ако отговорът на първия въпрос е а), означава ли това, че действията на пряко публично разгласяване на произведението, посочени в б), не попадат в приложното поле на тази директива, или означава, че те не представляват публично разгласяване на произведението, а действия на публично представяне или изпълнение на произведението по смисъла на член 11, параграф 1, подточка i) от Бернската конвенция […]?
Ако отговорът на първия въпрос е б), допуска ли член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] държавите членки да установят със закон задължително колективно управление на правото на публично разгласяване на музикалните произведения, независимо от начина на разгласяване, дори ако това право е възможно да бъде управлявано индивидуално и е управлявано така от авторите, без да предвидят възможност за авторите да изключват своите произведения от колективното управление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-461/10: Bonnier Audio и др., Заключение от 17 ноември 2011 г.
1) Изключва ли Директива 2006/24 […], и по-специално членове 3—5 и 11 от нея, прилагането на национална разпоредба, която е приета въз основа на член 8 от Директива 2004/48 […] и допуска, с цел да се идентифицира даден абонат, доставчикът на интернет услуги да бъде задължен в рамките на гражданско производство да предостави на носителя на авторското право или на негов наследник информация за абоната с предоставен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението
Във връзка с този въпрос се приема, че лицето, което иска издаването на разпореждането, е представило доказателства за нарушаването на конкретно авторско право и че тази мярка е пропорционална.
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос фактът, че съответната държава членка все още не е транспонирала Директива 2006/24, въпреки че срокът за това е изтекъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-457/11: VG Wort и др., Определение от 6 октомври 2011 г.
Предпоставки за свързване на дела във връзка с тълкуването на Директива 2001/29/ЕО
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-403/08: Football Association Premier League и др., Съдебно решение от 4 октомври 2011 г.
При какви обстоятелства дадено устройство за достъп под условие представлява „незаконно устройство“ по смисъла на член 2, буква д) от Директива 98/84/ЕО?
В частност, устройството за достъп под условие представлява ли „незаконно устройство“, ако е придобито при обстоятелства, при които:
i) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с ограничено по договор разрешение да се използва за достъп до защитена услуга само в първата държава членка, а е използвано за достъп до тази защитена услуга в друга държава членка, и/или
ii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е предоставено и/или активирано чрез предоставяне на фиктивно име и фиктивен адрес на пребиваване в първата държава членка, като по този начин е избегнато прилагането на териториалните договорни ограничения, наложени върху износа на такива устройства за използване извън територията на първата държава членка, и/или
iii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с договорното условие, че следва да е предмет само на домашно или лично, но не и търговско използване (тъй като за последното се дължи по-висока абонаментна цена), а е използвано в Обединеното кралство за търговски цели, а именно за показване на пряко предаване от футболни мачове в заведение?
Ако отговорът на която и да е част от въпрос 2 е отрицателен, допуска ли член 3, параграф 2 от тази директива възможността държава членка да се позове на националната правна уредба, която забранява използването на такива устройства за достъп под условие при описаните във въпрос 2 по-горе обстоятелства?
Допускат ли членове 28 ЕО, 30 ЕО и/или 49 ЕО прилагането на национална правна уредба (като член 297 от [Закона за авторското право, дизайните и патентите]), съгласно която е престъпление недобросъвестното приемане на програма, включена в услуга за излъчване, предоставяна от място в Обединеното кралство, с цел да се избегне заплащането на съответната цена за приемането на програмата, при някое от следните обстоятелства:
i) когато устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с ограничено договорно разрешение да се използва за достъп до защитена услуга само в първата държава членка, а е използвано за достъп до тази защитена услуга в друга държава членка (в конкретния случай Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия), и/или
ii) когато устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е придобито и/или активирано чрез предоставянето на фиктивно име и фиктивен адрес на пребиваване в първата държава членка, като по този начин е избегнато прилагането на териториалните договорни ограничения, наложени върху износа на такива устройства за използване извън територията на първата държава членка, и/или
iii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с договорното условие, че следва да е предмет само на домашно или лично, но не и търговско използване (тъй като за последното се дължи по-висока абонаментна цена), а е използвано в Обединеното кралство за търговски цели, а именно за показване на пряко предаване от футболни мачове в заведение?
Когато доставчикът на програмно съдържание сключи поредица от изключителни лицензионни договори, всеки от които е за територията на една или повече държави членки и съгласно които телевизионният оператор е лицензиран да излъчва програмното съдържание само на тази територия (включително по спътник), като във всяка лицензия е включено договорно задължение за телевизионния оператор да не допуска използването извън посочената в лицензията територия на неговите карти за спътникови декодери, които дават възможност за приемане на лицензираното програмно съдържание, какъв правен способ за преценка трябва да приложи националният съд и какви обстоятелства трябва да вземе предвид, за да установи дали договорното ограничение е в противоречие със забраната по член 81, параграф 1 ЕО?
Понятието „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва ли да се тълкува в смисъл, че обхваща предаването на излъчените произведения чрез телевизионен екран и високоговорители пред присъстващи в заведение клиенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/10: Luksan, Заключение от 6 септември 2011 г.
1.
Следва ли разпоредбите на правото на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права, и по-специално разпоредбите на член 2, параграфи 2, 5 и 6 от Директива 92/100, на член 1, параграф 5 от Директивата относно спътниковото излъчване и кабелното препредаване и на член 2, параграф 1 от Директивата относно срока за закрила във връзка с член 4 от Директива 92/100, член 2 от Директивата относно спътниковото излъчване и кабелното препредаване и членове 2 и 3, както и член 5, параграф 2, буква б) от Директивата относно информационното общество, да се тълкуват в смисъл, че правата на използване, свързани с възпроизвеждането, излъчването чрез спътник или друга форма на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп, във всеки случай по силата на закона принадлежат непосредствено (оригинерно) на главния режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение или на други, определени от законодателя в държавите членки филмови автори, а не непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент; намират ли се в противоречие с правото на Европейския съюз законите на държавите членки, които предоставят със закон правата на използване непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2. a.
Във връзка с правата на използване по смисъла на точка 1, принадлежащи на главния режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори, запазено за националния законодател съгласно правото на Европейския съюз ли е правомощието да предвижда и във връзка с други права, различни от правото на отдаване под наем и в заем, законова презумпция в полза на прехвърлянето на такива права на филмовия продуцент, и при утвърдителен отговор, следва ли да се спазват условията, съдържащи се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 92/100 във връзка с член 4 от нея?
б.
Оригинерното право на собственост на главния режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори обхваща ли и предвидените от националното законодателство права на справедливо възнаграждение като така нареченото „възнаграждение за празни информационни носители“ (Leerkassettenvergütung) по член 42b от UrhG, респективно правото на справедливо обезщетение по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директивата относно информационното общество?
При утвърдителен отговор на въпрос 2б:
3. Във връзка с правата по смисъла на точка 2, принадлежащи на главния режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори, запазено за националния законодател съгласно правото на Европейския съюз ли е правомощието да предвижда законова презумпция в полза на прехвърлянето на такива права на възнаграждение на филмовия продуцент, и при утвърдителен отговор, следва ли да се спазват условията, съдържащи се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 92/100 във връзка с член 4 от нея?
При утвърдителен отговор на третия въпрос:
4. В съответствие с горепосочените разпоредби от правото на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права ли е правна уредба на държава членка, съгласно която главният режисьор на кинематографично или аудио-визуално произведение или други, определени от националния законодател филмови автори действително имат установено от закона право на половината от възнаграждението, но това право може да бъде дерогирано и следователно не е неотменимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-271/10: VEWA, Съдебно решение от 30 юни 2011 г.
Допуска ли член 5, параграф 1 от Директива [92/100], понастоящем член 6, параграф 1 от Директива [2006/115], национална разпоредба, която по отношение на възнаграждението предвижда предварително определена сума в размер на 1 EUR на година за пълнолетно лице и в размер на 0,5 EUR на година за ненавършило пълнолетие лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-162/10: Phonographic Performance (Ireland), Заключение от 29 юни 2011 г.
1. Хотелиерът, който поставя в стаите на клиентите радио- и/или телевизионни приемници, до които подава излъчван сигнал, представлява ли „ползвател“, извършващ „публично съобщаване“ на звукозапис, който може да бъде възпроизведен в предаване, за целите на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115?
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 задължава ли държавите членки да предвидят правото на заплащане на справедливо възнаграждение от хотелиера, в допълнение към справедливото възнаграждение, заплащано от радиотелевизионния оператор за възпроизвеждането на звукозаписа?
3. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, член 10 от Директива 2006/115 позволява ли на държавите членки да освободят хотелиерите от задължението да заплащат „еднократно справедливо възнаграждение“ на основание „лично използване“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква а) от Директива 2006/115?
4. Хотелиерът, който предоставя в стаята на клиент устройство (различно от радио- или телевизионен приемник) и звукозаписи върху материален носител или в дигитална форма, които могат да се възпроизвеждат или слушат с помощта на устройството, представлява ли „ползвател“, извършващ „публично съобщаване“ на звукозапис по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, член 10 от Директива 2006/115 позволява ли на държавите членки да освободят хотелиерите от задължението да заплащат „еднократно справедливо възнаграждение“ на основание „лично използване“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква а) от Директива 2006/115?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.