Общи и заключителни разпоредби
Общи и заключителни разпоредби
Дело C-106/97: DADI и Douane-Agenten, Съдебно решение от 21 септември 1999 г.
1. Трябва ли разпоредбите на глава III от Директива 92/46/ЕИО, разглеждани по-специално с оглед на член 227, както и на членове 131—136 от Договора за ЕО, да се тълкуват като определящи резултата, който следва да бъде постигнат — по смисъла на третия параграф на член 189 от Договора за ЕО — чрез националните разпоредби за прилагане, които са приложими за вноса в ЕО на масло с произход от отвъдморските страни и територии, изброени в приложение IV към Договора за ЕО, включително Нидерландските Антили?
Ако на въпрос 1(а) се отговори утвърдително:
1. (б) Валидни ли са разпоредбите на глава III от посочената директива, като се има предвид по-специално член 132, параграф 1 от Договора за ЕО и членове 102 и 103 от Решение 91/482/ЕИО на Съвета от 25 юли 1991 г. относно асоциирането на отвъдморските страни и територии с Европейската икономическа общност, доколкото се отнасят до вноса, посочен във въпрос 1(а)?
Ако на въпроси 1(а) и 1(б) се отговори утвърдително:
2. Следва ли член 23 от посочената директива да се тълкува в смисъл, че националните разпоредби, приети за прилагането на този член, могат да се прилагат за вноса, посочен във въпрос 1(а):
(а) едва след като правилата, отнасящи се до вътрешнообщностната търговия със съответните стоки, към които съгласно член 22 от тази директива правилата за трети страни трябва да бъдат поне еквивалентни, са напълно влезли в сила и
(б) след като е взето правно валидно решение относно включването на съответната страна в първия списък, посочен в член 23, параграф 3, и относно списъка на одобрените предприятия в тази страна?
3. Валидно ли е Решение 94/70/ЕО на Комисията от 31 януари 1994 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-269/96: Erstein, Съдебно решение от 12 ноември 1998 г.
В промишлен обект, в който се преработва захарно цвекло в бяла захар, при който инсталациите от първия етап приемат захарното цвекло, преработват го и извличат съдържащите захар течности, а инсталациите от втория етап превръщат в бяла захар съответните течности и сиропи, които могат да бъдат обогатени чрез добавяне на сурова захар от захарна тръстика от френските отвъдморски департаменти, могат ли тези инсталации от втория етап, за целите на предоставянето на помощи за рафиниране на тази захар от отвъдморските департаменти, да се считат по всяко време за „производствено звено“ и за „рафинерия“ по смисъла на Регламенти (ЕИО) № 1785/81, член 9, и № 2225/86?
Ако отговорът е отрицателен, може ли такъв комплекс от инсталации, периодично и за непостоянни периоди, да се счита за „производствено звено“ и за „рафинерия“ по смисъла на тези регламенти?
И накрая, ако отговорът на предходния въпрос е положителен, трябва ли тези периоди да се ограничат до тези, в които преработката на сурова захар от захарна тръстика в бяла захар се извършва в различно време от преработката на сиропи, извлечени от захарно цвекло в инсталациите от първия етап на същия промишлен обект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-106/97: DADI и Douane-Agenten, Заключение от 15 септември 1998 г.
1.A. Must the provisions of Chapter III of Directive 92/46/EEC, seen in particular in the light of Article 227, together with Articles 131 to 136, of the EC Treaty be interpreted as setting the result to be achieved - within the meaning of the third paragraph of Article 189 of the EC Treaty - by national implementing provisions which are applicable to imports into the EC of butter originating in the overseas countries and territories listed in Annex IV to the EC Treaty, including the Netherlands Antilles?
If Question 1.A. is answered in the affirmative:
1.B. Are the provisions of Chapter III of the aforementioned directive, having regard in particular to Article 132(1) of the EC Treaty and Articles 102 and 103 of Council Decision 91/482/EC of 25 July 1991 on the association of the overseas countries and territories with the European Economic Community valid in so far they relate to the imports referred to in Question 1.A.?
If Questions 1.A. and 1.B. are answered in the affirmative:
2. Must Article 23 of the aforementioned directive be interpreted as meaning that the national provisions adopted to implement that article may only be applied to the imports referred to in Question 1.A.
- after the rules relating to intra-Community trade in the goods concerned, to which, under Article 22 of that directive, the third-country rules must be at least equivalent, have fully entered into force and
- after a legally valid decision has been taken with regard to the inclusion of the country concerned on the first list mentioned in Article 23(3) and with regard to the list of approved establishments in that country?
3. Is Commission Decision 94/70/EC of 31 January 1994 valid?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-269/96: Erstein, Заключение от 19 февруари 1998 г.
В промишлен обект, който преработва захарно цвекло в бяла захар, при който инсталациите от първия етап приемат захарното цвекло, обработват го и извличат съдържащите захар течности, а инсталациите от втория етап превръщат тези течности и сиропи в бяла захар, които могат да бъдат обогатени чрез добавяне на сурова захар от френските отвъдморски департаменти, могат ли тези инсталации от втория етап, за целите на предоставянето на помощи за рафиниране на тази захар от отвъдморските департаменти, да се считат по всяко време за „производствено звено“ и за „рафинерия“ по смисъла на Регламенти (ЕИО) № 1785/81, член 9, и № 2225/86, посочени по-горе?
Ако отговорът е отрицателен, може ли такъв комплекс от инсталации, периодично и за непоследователни периоди, да се счита за „производствено звено“ и за „рафинерия“ по смисъла на тези регламенти?
И накрая, ако отговорът на предходния въпрос е положителен, трябва ли тези периоди да се ограничат до тези, в които преработката на сурова захар от захарна тръстика в бяла захар се извършва в различно време от преработката на сиропи, извлечени от захарно цвекло в инсталацията от първия етап на същия промишлен обект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-192/95: Comateb и др./Directeur général des douanes и droits indirects, Съдебно решение от 14 януари 1997 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-192/95: Comateb и др./Directeur général des douanes и droits indirects, Заключение от 27 юни 1996 г.
Дали отказът на държава членка да възстанови такса, събрана в нарушение на правото на Общността, на основание че тази такса е прехвърлена върху купувача, може да се счита за правещ практически невъзможно или прекомерно трудно получаването на възстановяване, дори когато националното законодателство на държавата членка изисква предприятието да включи тази такса в себестойността на продадените стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-363/93: Lancry и др./Direction générale des douanes и др., Съдебно решение от 9 август 1994 г.
Трябва ли разпоредбите на член 9 и следващите от Договора за ЕИО, доколкото те установяват принципа на единна митническа територия на Общността, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка да налага такса, пропорционална на митническата стойност на стоките, произхождащи от други региони на същата държава, само поради въвеждането на тези стоки в определен регион на тази държава, като се има предвид, че когато такава такса се налага и на стоки, въвеждани в този регион от други държави членки, тя се счита за такса с еквивалентен ефект на митническо мито върху вноса?
Дали член 4 от Решението на Съвета на Европейските общности от 22 декември 1989 г. (89/688/ЕИО) е валиден, доколкото с него се разрешава на Френската република „да запази действащия режим на доковите такси до не по-късно от 31 декември 1992 г.“, при условията, които той определя, когато доковите такси, събирани по действащия тогава режим, представляват такси с еквивалентен ефект на митнически мита върху вноса и когато, съгласно първата алинея на член 227, параграф 2 от Договора, разпоредбите на Договора, посочени в тази алинея, включително тези относно свободното движение на стоки, са приложими във френските отвъдморски департаменти от влизането в сила на Договора?
Дали Съветът на Европейските общности, с Решение 89/688/ЕИО от 22 декември 1989 г. относно доковите такси във френските отвъдморски департаменти, прието на основание членове 227, параграф 2 и 235 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, валидно е разрешил на Френската република да запази до 31 декември 1992 г. действащия режим на доковите такси, които според решението на Съда на Европейските общности от 16 юли 1992 г. по преюдициално запитване представляват такса с еквивалентен ефект на митническо мито?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-363/93: Lancry и др./Direction générale des douanes и др., Заключение от 28 юни 1994 г.
1. Забраняват ли разпоредбите на член 9 и сл. от Договора за ЕИО, доколкото установяват принципа на единна митническа територия на Общността, на държава членка да налага такса, пропорционална на митническата им стойност, дори върху стоки, произхождащи от други региони на същата държава, само поради въвеждането на тези стоки в определен регион на тази държава?
2. Валидна ли е разпоредбата на член 4 от Решение 89/688/ЕИО, с която се разрешава на Френската република да поддържа в сила действащия режим на dock dues, макар и само временно до декември 1992 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/90: Administration des douanes и droits indirects/Legros и др., Съдебно решение от 16 юли 1992 г.
1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност – втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се дължи поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същ начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че дадена такса може да бъде определена като такса с еквивалентен на митническо мито ефект, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, преминаването на държавна граница трябва де факто или де юре да бъде едно от обстоятелствата, пораждащи задължението за плащане на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
– Може ли регионалният произход на продукт или категория продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятните разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така или само на естеството на съответния продукт?
– Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, вследствие на тяхното освобождаване от dock dues (octroi de mer), да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и на вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се дължи при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същ начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/90: Administration des douanes и droits indirects/Legros и др., Заключение от 16 юли 1992 г.
1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват като забраняващи на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че една такса може да бъде определена като такса с ефект, равностоен на митническо мито, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, изисква ли се преминаването на държавна граница да бъде, де факто или де юре, едно от събитията, пораждащи налагането на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
(i) Може ли регионалният произход на продукт или клас продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятни разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така, или само, на естеството на съответния продукт?
(ii) Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, в резултат на тяхното освобождаване от octroi de mer, да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува като забраняващо на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция, поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.