всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Основни права

Основни права

Дело C-597/19: M.I.C.M., Заключение от 17 декември 2020 г.

1. а) Счита ли се изтеглянето на файл чрез мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer) и едновременното предоставяне за качване („сийдинг“) на (понякога много фрагментарни по отношение на цялото) части („сегменти“) от него за публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, въпреки че отделните „сегменти“ сами по себе си са неизползваеми
Ако отговорът е утвърдителен, б) Има ли минимален праг, над който „сийдингът“ на тези „сегменти“ би се считал за публично разгласяване
в) Има ли значение обстоятелството, че „сийдингът“ може да се осъществи автоматично (в резултат на настройките на „торент клиента“) и в резултат на това да остане незабелязан от потребителя
2. а) Може ли лице, което притежава по договор авторски права (или сродни права), но самото то не ги упражнява, а само предявява искове за обезщетение срещу предполагаеми нарушители — и следователно неговият бизнес модел зависи от съществуването на продуктово пиратство вместо от борбата срещу него — да се ползва от същите права, които глава II от Директива 2004/48 признава на авторите или на притежателите на лицензии, които упражняват авторското право по обичайния начин
б) Как в този случай притежателят на лицензия може да претърпи „вреди“ (по смисъла на член 13 от Директива 2004/48) в резултат на нарушението
3. От значение ли са конкретните обстоятелства, изложени в първи и втори въпрос, когато се претеглят интересите между спазването на правата върху интелектуалната собственост, от една страна, и гарантираните от Хартата права и свободи като правото на зачитане на личния живот и защитата на личните данни, от друга страна, по-специално при преценката за пропорционалност
4. При всички тези обстоятелства оправдано ли е систематичното записване и общото по-нататъшно обработване на IP адресите на „рояк“ от „сийдъри“ (от самия притежател на лицензия или от негово име от трето лице) предвид [Регламент 2016/679], по-специално предвид член 6, параграф 1, буква е) от него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-710/19: G. M. A. (Demandeur d’emploi), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.

Трябва ли член 45 ДФЕС и член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2004/38 да се тълкуват в смисъл, че приемащата държава членка е длъжна да предостави разумен срок на търсещото работа лице, за да може то да се запознае с подходящите за него предложения за работа и да вземе необходимите мерки, за да бъде наето на работа, че този срок не може в никакъв случай да бъде по-кратък от шест месеца и че през този срок приемащата държава членка може да изисква търсещото работа лице да представи доказателства, че търси работа и има реален шанс да бъде наето на работа?
Трябва ли членове 15 и 31 от Директива 2004/38, членове 41 и 47 от Хартата, както и принципите на предимство и на полезно действие, да се тълкуват в смисъл, че в рамките на производство по жалба срещу решение, с което се отказва предоставянето на право на пребиваване за повече от три месеца на търсещо работа лице, юрисдикциите на приемащата държава членка са длъжни да упражняват пълен съдебен контрол и да вземат предвид обстоятелства, настъпили след постановяване на посоченото решение, когато тези обстоятелства може да доведат до промени в положението на търсещото работа лице и да обосноват предоставянето на посоченото право на пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-336/19: Centraal Israëlitisch Consistorie van België и др., Съдебно решение от 17 декември 2020 г.

Следва ли член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 във връзка с член 13 ДФЕС и член 10, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която изисква при обредното клане да се извършва обратимо зашеметяване, което не може да доведе до смъртта на животното?
Дали член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 — при тълкуването му в посочения в първия преюдициален въпрос смисъл — нарушава член 10, параграф 1 от Хартата?
Дали член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) във връзка с член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 — при тълкуването му в посочения в първия преюдициален въпрос смисъл — нарушава членове 20, 21 и 22 от Хартата, тъй като по отношение на животни, клането на които се извършва по специфични методи, предписани при определени религиозни обреди, е предвидена само обвързана с условия дерогация от задължението за зашеметяване, докато поради причините, посочени в съображенията на Регламента, за умъртвяването на животни по време на ловни дейности, риболовни дейности, културни или спортни прояви са предвидени правила, съгласно които тези дейности не попадат в приложното поле на Регламента или спрямо тях не се прилага задължението за зашеметяване на животното при умъртвяването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-824/18: A.B. и др. (Nomination des juges à la Cour suprême – Recours), Заключение от 17 декември 2020 г.

1) Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1 и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права, член 9, параграф 1 от Директива 2000/78 и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че:
– принципът на правовата държава и правото на ефективни правни средства за защита и на ефективна съдебна защита са нарушени, когато националният законодател — признавайки правото на обжалване по съдебен ред за индивидуалните случаи, свързани със заемането на съдийска длъжност в най-висшата съдебна инстанция в държавата членка (Върховния съд) — предвижда, че решението, взето в процедурата по подбор, предхождаща представянето на предложение за заемане на съдийска длъжност в посочения по-горе съд, влиза в сила и поражда действие, ако решението, взето при съвместното разглеждане и оценяването на всички кандидатури за Върховния съд, не е обжалвано от всички участници в процедурата по подбор, сред които е и кандидат, който няма интерес от обжалване на това решение, а именно посоченият в предложението за заемане на длъжността, и в резултат на това:
– се отнема ефективността на средството за защита и възможността компетентният съд да осъществи действителен контрол върху протичането на посочената процедура по подбор,
– а когато тази процедура се отнася и за съдийски длъжности във Върховния съд, заемани до момента от съдии, за които се прилага нова, по-ниска пенсионна възраст, без вземането на решение дали да се възползва от по-ниската пенсионна възраст да се оставя на съответния съдия, в контекста на принципа на несменяемост на съдиите — ако се установи, че по този начин посоченият принцип е бил подкопан — се засягат също обхватът на съдебния контрол върху посочената процедура по подбор и резултатът от него?
2) Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1 ДЕС във връзка с член 15, параграф 1 и член 20 във връзка с член 21, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права във връзка с член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че:
– принципите на правовата държава, на равно третиране и на равен достъп при еднакви условия до публични длъжности — а именно до съдийски длъжности във Върховния съд — са нарушени, когато за индивидуалните случаи, свързани със заемането на съдийска длъжност в посочения съд, съществува право на обжалване пред компетентния съд, но поради описания в първия въпрос начин, по който съответното решение влиза в сила, предложение за заемане на свободна съдийска длъжност във Върховния съд може да се направи, без компетентният съд да е упражнил контрол върху протичането на посочената процедура по подбор — ако до такъв контрол се стигне — като същевременно липсата на такъв контрол, противоречаща на правото на ефективни правни средства за защита, нарушава правото на равен достъп до публични длъжности и съответно не отговаря на целите от общ интерес, а когато съставът на органа на държавата членка, който трябва да защитава независимостта на съдилищата и съдиите ([KRS]) и пред който се провежда процедурата, свързана със заемане на съдийска длъжност във Върховния съд, е създаден по такъв начин, че представителите на съдебната власт в него се избират от законодателната власт, не се ли нарушава принципът на институционално равновесие?"
3) Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1, член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права и член 9, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че:
– принципът на правовата държава и правото на достъп до съд и ефективна съдебна защита се нарушават, когато националният законодател премахва от правния ред релевантните разпоредби относно правомощията на [Върховния административен съд] и относно правото на обжалване пред този съд на решенията на [KRS], а също така въвежда механизъм, съгласно който производствата по такива жалби, образувани и неприключени преди деня на извършваните изменения (отмени), се прекратяват по силата на закона, в резултат на което:
– се отнема правото на достъп до съд, що се отнася до контрола върху посочените решения на [KRS] и контрола за законосъобразност върху протичането на процедурите по подбор, по които се вземат тези решения,
– а когато след надлежното образуване на производство за контрол върху въпросните решения на [KRS] са отправени преюдициални въпроси до Съда на Европейския съюз от първоначално компетентния по посочените дела национален съд, правото на достъп до съд се отнема и по конкретно дело, висящо пред (първоначално) компетентния съд за разглеждането му, като се стига до последващо лишаване на този съд от възможността за ефективно използване на производството по отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и от правото да очаква решението на последния, а това подкопава принципа на Съюза на лоялно сътрудничество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-896/19: Repubblika, Заключение от 17 декември 2020 г.

1) Приложими ли са разпоредбите на член 19, параграф 1, втора [алинея] ДЕС и на член 47 от [Хартата], тълкувани заедно или поотделно, по отношение на действителността на членове 96, 96А и 100 от конституцията на Малта?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, съвместими ли са правомощията на министър-председателя в процеса на назначаване на членове на съдебната власт в Малта с член 19, параграф 1 ДЕС и с член 47 от [Хартата], тълкувани и в светлината на член 96А от конституцията, който е в сила от 2016 г.?
3) Ако се установи, че правомощията на министър-председателя са несъвместими, трябва ли този факт да се вземе под внимание по отношение на бъдещи назначения и трябва ли да се отрази и на предишни назначения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-220/20: OO (Suspension de l’activité judiciaire), Определение от 10 декември 2020 г.

Налице ли е достатъчно установена релевантна връзка между спора по главното дело и разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, така че да се обоснове необходимостта от преюдициално тълкуване?
Отговаря ли преюдициалното запитване на изискванията за съдържание, предвидени в член 94 от Процедурния правилник на Съда, включително относно изложението на фактическите и нормативни обстоятелства и мотивите за избор на разпоредбите на правото на Съюза?
Установена ли е приложимостта на Хартата и попада ли разглежданата ситуация в обхвата на правото на Съюза, за да бъде обосновано исканото тълкуване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-220/20: OO (Suspension de l’activité judiciaire), Определение от 10 декември 2020 г.

Представлява ли преюдициалното запитване връзка между висящия национален спор и разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, така че тълкуването да е необходимо за решаването на спора?
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно информация относно фактическите обстоятелства, правното основание на иска, приложимите национални разпоредби и връзката им с правото на Съюза, за да отговаря на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Може ли само твърдението, че националното законодателство е резултат от транспониране на правото на Съюза, да обоснове прилагането на правото на Съюза и приложимостта на Хартата на основните права на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-225/19: Minister van Buitenlandse Zaken, Съдебно решение от 24 ноември 2020 г.

Изисква ли член 32, параграфи 2 и 3 от Визовия кодекс във връзка с член 47 от Хартата от държавата членка, приела окончателно решение за отказ да издаде виза на основание член 32, параграф 1, буква a), подточка vi) от този кодекс поради отправеното от друга държава членка възражение за издаване на визата, да посочи в това решение коя държава членка е отправила такова възражение, конкретното основание за отказ, възприето на базата на това възражение, както и наличните способи за защита срещу него и, когато срещу това решение е подадена жалба на основание член 32, параграф 3 от същия кодекс, съдилищата на приелата решението държава членка трябва ли да могат да проверят по същество законосъобразността на възражението срещу издаването на визата, отправено от друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-504/19: Banco de Portugal и др., Заключение от 19 ноември 2020 г.

Съвместимо ли е с основното право на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата, с принципа на правовата държава по член 2 ДЕС и с общия принцип на правната сигурност тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24/ЕО, съгласно което по висящите съдебни производства в други държави членки се признава действие, без допълнителни формалности, на решение на компетентния административен орган на държавата по произход, което изменя с обратно действие правната рамка, съществувала при образуването на производството, и което предполага невъзможност за изпълнение на съдебните решения, които не съответстват на това ново решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-505/19: Bundesrepublik Deutschland (Notice rouge d’Interpol), Заключение от 19 ноември 2020 г.

1) Следва ли член 54 от [КПСШ] във връзка с член 50 от [Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“] да се тълкува в смисъл, че се забранява въобще образуването на наказателно производство за същото деяние във всички договарящи страни по [Споразумението от Шенген], когато германската прокуратура е прекратила образувано от нея наказателно производство, след като обвиняемият е изпълнил определени наложени му задължения, и по-специално е превел определена от прокуратурата парична сума?
2) Произтича ли от член 21, параграф 1 [ДФЕС] забрана за държавите членки да изпълняват искания за задържане, отправени от трети държави в рамките на международна организация като [Интерпол], когато искането е за задържане на лице — гражданин на Съюза и държавата членка, чийто гражданин е то, е изразила съмнение пред международната организация, а с това и пред останалите държави членки, дали искането за задържане е съвместимо със забраната за повторно наказване за същото престъпление?
3) Допуска ли член 21, параграф 1 ДФЕС въобще образуване на наказателно производство и временно задържане на засегнатото лице в държавите членки, на които то не е гражданин, когато тези действия противоречат на забраната за повторно наказване за същото престъпление?
4) Следва ли член 4, параграф 1, буква a) и член 8, параграф 1 от [Директива 2016/680] във връзка с член 54 от КПСШ и член 50 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че държавите членки са длъжни да приемат разпоредби, които гарантират, че когато наказателно производство в една от договарящите страни е довело до погасяване на възможността за наказателно преследване, то във всички договарящи страни по [Споразумението от Шенген] се забранява по-нататъшно обработване на червени бюлетини на [Интерпол], които биха могли да доведат до последващо наказателно производство?
5) Има ли международна организация като [Интерпол] адекватно ниво на защита на данните в случаите, когато липсва решение по оценяване на това ниво по член 36 от [Директива 2016/680] и/или не са налице подходящи гаранции по член 37 от [Директива 2016/680]?
6) Могат ли държавите членки, които са посочени в [червена бюлетина] от трети държави пред [Интерпол], да предприемат по-нататъшно обработване на данни само когато със съобщението за издирване трета държава отправя искане за задържане и екстрадиция и иска задържане, което не е в нарушение на правото на Европейския съюз, и по-специално на забраната за повторно наказване за същото престъпление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17374757677137 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form