Основни права
Основни права
Дело C-132/20: Getin Noble Bank, Заключение от 8 юли 2021 г.
1.
Трябва ли член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с член 47, параграфи 1 и 2 от [Хартата], член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от [Директива 93/13/] да се тълкуват в смисъл, че независим и безпристрастен съд, притежаващ съответната квалификация по смисъла на правото на Европейския съюз, е орган, в който заседава лице, назначено за първи или последващ път (в съд от по-горна инстанция) на съдийска длъжност от политически орган на изпълнителната власт на държава с тоталитарна, недемократична, комунистическа система на управление (Rada Państwa Polskiej Rzeczypospolitej Ludowej (Държавният съвет на Полската народна република) по предложение на министъра на правосъдието на тази държава, по-специално с оглед на: 1) липсата на прозрачност на критериите за назначаване, 2) възможността за освобождаване на съдията по всяко време, 3) липсата на участие в процедурата по назначаване нито на орган на самоуправление на съдиите, нито на 4) съответни органи на публичната власт, сформирани след демократични избори, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че назначаването като съдия на последващи съдийски длъжности (в съдилища от по-горна инстанция) е можело да стане поради признаване на определен период на работа (трудов стаж) и въз основа на оценка на работата на длъжността, на която това лице е било назначено поне първоначално от политическите органи, посочени в първия въпрос, и по описаната в този въпрос процедура, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
3. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че назначаването като съдия на последващи съдийски длъжности (в съдилища от по-горна инстанция, с изключение на (Sąd Najwyższy (Върховен съд) не е зависело от полагане на клетва от страна на съдията за съблюдаване на ценностите на демократичното общество, а лицето, назначавано за първи път, е давало обещание да бъде пазител на политическия строй на комунистическата държава и „praworządność ludowa“ (народна правова държава), което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
4. Трябва ли член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, параграфи 1 и 2 от Хартата, член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че независим и безпристрастен съд, притежаващ съответната квалификация по смисъла на правото на Европейския съюз, е орган, в който заседава лице, назначено за първи или последващ път (в съд от по-горна инстанция) на съдийска длъжност при грубо нарушаване на конституционните разпоредби на държава — членка на Европейския съюз, предвид несъответстващото на конституцията на държавата членка сформиране на органа, излъчил това лице като кандидат, който впоследствие е назначен на съдийска длъжност (Krajowa Rada Sądownictwa—Национален съдебен съвет), което несъответствие е било потвърдено от конституционния съд на държавата — членка на Европейския съюз, и което съответно може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
5. Трябва ли член 2, член 4, параграф 3, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, параграфи 1 и 2 от Хартата, член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че независим и безпристрастен съд, притежаващ съответната квалификация по смисъла на правото на Европейския съюз, е орган, в който заседава лице, което е назначено на съдийска длъжност за първи или последващ път (в съд от по-горна инстанция) и е излъчено като кандидат, предложен за назначаване на тази длъжност в процедурата пред органа, оценяващ кандидатите (Националния съдебен съвет), ако процедурата не отговаря на критериите за публичност и прозрачност на правилата за подбор на кандидатите, което може да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в демократичното общество?
6. Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея, член 2, член 4, параграф 3 и член 6, параграф 3 ДЕС във връзка с член 47, параграфи 1 и 2 от Хартата, член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че съдът от последна инстанция на държавата — членка на Европейския съюз, (Върховният съд), за да гарантира ефективната съдебна защита като средство за предотвратяване на постоянното прилагане на неравноправни клаузи в договори, сключвани от продавачи и доставчици с потребители, е длъжен да извършва служебно на всеки етап от производството преценка:
а) дали отговаря на критериите за посочения в първи и четвърти въпрос независим и безпристрастен съд, притежаващ съответната квалификация по смисъла на правото на Европейския съюз, независимо от значението на преценката на критериите, отбелязани в тези точки, за съдържанието на решението дали договорна клауза е неравноправна, а също така,
б) дали производството пред посочения в първи и четвърти въпрос съд е валидно?
7. Трябва ли член 2, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47, параграфи 1 и 2 от Хартата, член 267, трета алинея ДФЕС, член 38 от Хартата и член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че установяването на липсата на независимост на съда или на заседаващия в него съдия предвид обстоятелствата, посочени в първи до пети въпрос, в съответствие с правото на Европейския съюз може да бъде възпрепятствано от конституционни разпоредби на държавата — членка на Европейския съюз, посветени на устройството на съдилищата или назначаването на съдии и недопускащи преценка на валидността на назначаването на съдията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/21: Ministerul Public, Определение от 1 юли 2021 г.
Може ли правната ситуация, предмет на производството, да се счита за попадаща в обхвата на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе по преюдициалния въпрос, когато разглежданата ситуация не е уредена от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/21: Ministerul Public, Определение от 1 юли 2021 г.
Попада ли разглежданата правна ситуация в обхвата на правото на Европейския съюз, така че да е приложима Хартата на основните права?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнася по преюдициалния въпрос при липса на връзка между националната уредба и правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-81/20: Mitliv Exim, Определение от 22 юни 2021 г.
Какъв е моментът на възникване на изискуемостта на ДДС при извършване на облагаеми сделки съгласно Директива 2006/112/ЕО?
Може ли плащане на ДДС, извършено авансово или временно преди формалното установяване на задължението, да се счита за недължимо и да поражда право на лихви в полза на данъкоплатеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-81/20: Mitliv Exim, Определение от 22 юни 2021 г.
Какъв е моментът на изискуемост на ДДС при извършване на облагаема доставка и от какво зависи определянето на данъчното събитие?
Дава ли платената сума за погасяване на данъчно задължение, възникнало от облагаеми операции, право на лихва за данъчно задълженото лице, когато плащането е направено временно или преди формалното установяване на задължението?
Прилага ли се принципът ne bis in idem по отношение на обезщетения с гражданскоправен характер, които не представляват наказателни санкции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-55/20: Minister Sprawiedliwości, Заключение от 17 юни 2021 г.
1) Прилагат ли се за производство относно търсене на дисциплинарна отговорност от адвокати и чуждестранни юристи, вписани в регистъра на адвокатите — във връзка с която отговорност адвокатът може по-специално да бъде глобен, временно лишен от право да упражнява професията или изключен от адвокатската колегия, a чуждестранният юрист може по-специално да бъде глобен, временно лишен от право да оказва правна помощ в Република Полша или да му бъде забранено да оказва правна помощ в Република Полша — разпоредбите от глава III от [Директивата за услугите], и по-специално член 10, параграф 6
При утвърдителен отговор, прилагат ли се за посоченото производство — провеждано пред съдилища на адвокатурата в рамките на дела, по които постановените от тези съдилища актове не подлежат на обжалване пред държавните съдилища или по които срещу такива актове може да се използва само извънреден способ за обжалване, какъвто е касационната жалба до Sąd Najwyższy (Върховен съд) — разпоредбите от [Хартата], по-специално член 47, дори когато всички съществени обстоятелства са свързани само с една държава членка?
2) Трябва ли, когато — в производството, посочено в първия въпрос — компетентен за разглеждането на касационната жалба срещу решение или определение на дисциплинарния съд на адвокатурата или частната жалба срещу разпореждане, с което се отказва приемане на касационна жалба, съгласно действащите национални разпоредби е орган, който според запитващата юрисдикция в съответствие с оценката на Върховния съд в решение от 5 декември 2019 г., дело № III PO 7/18, не е независим и безпристрастен съд по смисъла на член 47 от Хартата, да се оставят без приложение националните разпоредби, определящи компетентността на такъв орган, като дисциплинарният съд на адвокатурата съответно е длъжен да изпрати касационната или частната жалба за разглеждане на съдебния орган, който би бил компетентен, ако посочените национални разпоредби не бяха пречка за това?
3) Може ли (съответно трябва ли), когато — в производството, посочено в първия въпрос — решението или определението на дисциплинарния съд на адвокатурата съгласно становището на същия съд не подлежи на касационно обжалване от главния прокурор или омбудсмана, като се има предвид, че това становище:
а) противоречи на становището в решение от 27 ноември 2019 г. по дело № II DSI 67/18 на седемчленен състав на Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарна колегия на Върховния съд), тоест органът, който съгласно действащите национални разпоредби е компетентен да разгледа частната жалба срещу разпореждане, с което се отказва приемане на касационна жалба, но който според дисциплинарния съд на адвокатурата в съответствие с оценката на Върховния съд в решение от 5 декември 2019 г., дело № III PO 7/18, не е независим и безпристрастен съд по смисъла на член 47 от Хартата,
б) съответства на становището, изразено преди това от Izba Karna Sądu Najwyższego (наказателна колегия на Върховния съд, [Полша]), тоест съдебният орган, който би бил компетентен да разгледа такава частна жалба, ако посочените разпоредби не бяха пречка за това,
дисциплинарният съд на адвокатурата да остави без приложение становището на Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд)?
4) Трябва ли в посочената в третия въпрос хипотеза, ако дисциплинарният съд на адвокатурата е сезиран с жалба от министъра на правосъдието, и:
а) един от факторите, които според оценката на Sąd Najwyższy (Върховен съд) в решение от 5 декември 2019 г., дело № III PO 7/18, а също и според дисциплинарния съд на адвокатурата позволяват да се приеме, че Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (дисциплинарната колегия на Върховния съд) — тоест посоченият в трети въпрос, буква а) орган — не е независим и безпристрастен съд по смисъла на член 47 от Хартата, е влиянието на изпълнителната власт, особено на министъра на правосъдието, върху нейния личен състав,
б) функцията на главен прокурор, който съгласно становището на дисциплинарната колегия на Izba Dyscyplinarna Sądu Najwyższego (Върховен съд), тоест посочения в трети въпрос, буква а) орган, би имал право да подаде касационна жалба срещу определението, постановено по разглежданата жалба, но съгласно становището на Izba Karna Sądu Najwyższego (наказателната колегия на Върховния съд), тоест посочения в трети въпрос, буква б) орган, и съгласно становището на дисциплинарния съд на адвокатурата няма такова право, по силата на закона се изпълнява именно от министъра на правосъдието,
дисциплинарният съд на адвокатурата да остави без разглеждане тази жалба, ако само по този начин може да гарантира съответствието на производството с член 47 от Хартата, по-специално избягвайки намесата в него от страна на орган, който не е независим и безпристрастен съд по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/20: AB и др. (Révocation d’une amnistie), Заключение от 17 юни 2021 г.
1) Допуска ли принципът ne bis in idem издаването на европейска заповед за арест по смисъла на Рамково решение 2002/584, като се има предвид член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато наказателното дело е окончателно приключило с оправдателна присъда или решение за прекратяване на производството, ако тези решения са били приети въз основа на амнистия, която е отменена от законодателя след влизането им в сила и вътрешният правен ред предвижда, че отмяната на такава амнистия води до отмяна на решенията на публичните органи, които са приети и мотивирани въз основа на амнистия или помилване, и до отпадане на законните пречки за наказателно преследване, произтичащи от така отменената амнистия, при това без съдебно решение или нарочно съдебно производство?
2) Съвместима ли е с правото на справедлив съдебен процес, гарантирано в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и с правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление, гарантирано в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз, разпоредба от национален закон, която директно, без решение на национална юрисдикция, отменя решението на национална юрисдикция за прекратяване на наказателното производство, което съгласно националното право е окончателно и води до оправдаване и въз основа на което наказателното производство е прекратено окончателно в резултат на амнистията, дадена съгласно национален закон?
3) Съвместима ли е с принципа на лоялното сътрудничество по смисъла на член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз, с правото на справедлив съдебен процес, гарантирано в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и с правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление, гарантирано в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разпоредба на националното право, която ограничава контрола на Конституционния съд върху решение на Národná rada Slovenskej republiky (Народно събрание на Словашката република) за отмяна на акт за амнистия или индивидуално помилване, прието съгласно член 86, буква i) от Конституцията на Словашката република, до преценка на неговата конституционносъобразност, без да се вземат предвид обвързващите актове, приети от Европейския съюз, и по-специално Хартата на основните права на Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-645/19: Facebook Ireland и др., Съдебно решение от 15 юни 2021 г.
Трябва ли член 55, параграф 1, членове 56—58 и членове 60—66 от [Регламент 2016/679] във връзка с членове 7, 8 и 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че надзорен орган, който съгласно приетите в съответствие с член 58, параграф 5 от посочения регламент национални разпоредби има правомощието при нарушения на този регламент да сезира съд на своята държава членка, не може да упражни това правомощие в рамките на трансгранично обработване, ако не е водещият надзорен орган за това трансгранично обработване?
Има ли значение в това отношение обстоятелството, че основното място на установяване на администратора, който извършва това трансгранично обработване, не е в тази държава членка, но в нея той има място на установяване?
Има ли значение в това отношение обстоятелството, че националният надзорен орган инициира съдебното производство срещу основното място на установяване на администратора или срещу мястото на установяване в своята собствена държава членка?
Има ли значение в това отношение обстоятелството, че националният надзорен орган е инициирал съдебното производство преди датата на влизане в сила на [Регламент 2016/679] (25 май 2018 г.)?
При утвърдителен отговор на първия поставен въпрос: има ли член 58, параграф 5 от Регламент 2016/679 директен ефект, така че национален надзорен орган да може да се позове на тази разпоредба, за да инициира или продължи съдебно производство срещу частноправни субекти, дори ако член 58, параграф 5 от този регламент не е транспониран в националното законодателство, въпреки че е налице задължение в този смисъл?
При утвърдителен отговор на поставените въпроси от първи до пети: може ли резултатът от такива производства да поставя под въпрос констатация на водещия надзорен орган в противоположен смисъл, ако този водещ надзорен орган разследва същите или подобни трансгранични операции по обработване съгласно предвидения в членове 56 и 60 от Регламент 2016/679 механизъм?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-192/20: Prima banka Slovensko, Съдебно решение от 10 юни 2021 г.
Трябва ли Директива 93/13 […], и по-специално член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от нея, разгледани във връзка с тълкуването, направено в решение [Banco Santander и Escobedo Cortés], да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като защитната рамкова разпоредба на член 54, параграф 1 от Гражданския кодекс, която не позволява договорът да влошава положението на потребителя в нарушение на правната уредба, в която при забава на потребителя при погасяването на кредита за кредитора се предвиждат следните права:
– право на кредитора на лихви за забава до определена с правителствено постановление горна граница,
– право на кредитора на други санкции, които кредиторът може да приложи спрямо потребителя и които заедно с лихвите за забава са ограничени до размера на главницата на непогасения кредит,
– право на кредитора на обезщетение, когато претърпяната от кредитора вреда надхвърля лихвите за забава, а именно на обезщетение в неограничен размер според действителната вреда.
При утвърдителен отговор на първия въпрос, възпрепятства ли високото равнище на защита на правата на потребителите по член 38 от Хартата на основните права […] и член 4, параграф 2 и член 169, параграф 1 ДФЕС възможността потребителят да заплати за забавата при изпълнение на договорни задължения фиксираните разходи на кредитора, а не равностойността на действителната вреда, понесена от кредитора, дори ако действителната вреда е по-малка от фиксираните разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.