Основни права
Основни права
Дело C-798/24: Jautiva, Заключение от 18 декември 2025 г.
1) Трябва ли понятието лица, които „участват в управлението, надзора или контрола на дружеството“ в член 14, буква г) от Директива 2017/1132 да се тълкува в смисъл, че се отнася за който и да било акционер в акционерно дружество, вследствие на което държава членка да е длъжна да оповестява информацията за всеки акционер в акционерно дружество и да осигурява публичен достъп до нея в регистъра в съответствие с член 16, параграф 3 от Директива 2017/1132?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, валиден ли е член 14, буква г), подточка ii) от Директива 2017/1132 — като се вземат предвид правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от член 7 от Хартата, и правото на защита на личните данни, гарантирано от член 8 от нея — доколкото в посочената разпоредба от тази директива се предвижда, че се оповестяват данни за всеки акционер в акционерно дружество?
3) Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че обработването на лични данни на акционерите в акционерно дружество може да има за цел: на първо място — гарантиране на прозрачна бизнес среда и защита на интересите на трети лица, на второ място — предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово и, на трето място — предоставяне на необходимата информация за изпълнението на национални, международни и наложени от [ЕС] санкции?
4) Допускат ли установените в член 5, параграф 1 от [ОРЗД] принципи, в интерес на постигането на посочените по-горе цели да бъде въведена национална правна уредба, съгласно която всеки може да получи личните данни на който и да било акционер в акционерно дружество, без да е длъжен да доказва законен интерес за получаване на такива данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/25: Lin II, Заключение от 18 декември 2025 г.
1) Трябва ли — при тълкуването и прилагането на член 325 [ДФЕС], член 1, параграф 1, буква а), член 2 и член 9 от Конвенцията [за ЗФИ], както и на член 49 от [Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“], при липсата на разпоредба в националното право, която определя минимална сума, за да може измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, да се счита за тежка — разпоредбите на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че измамата се счита за тежка само ако се отнася до сума, надвишаваща 50 000 евро?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос, трябва ли разпоредбите на член 2, член 4, параграфи 2 и 3 ДЕС, член 2, параграф 2, член 325, параграф 1 ДФЕС и член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ, както са тълкувани в решение на Съда [Lin I], както и член 49, параграф 1, член 52, параграф 3 и член 53 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че в рамките на наказателно производство за престъпления, свързани с [данъка върху добавената стойност (ДДС)], националният съд трябва да остави без приложение националния стандарт за защита, отнасящ се до принципа lex mitior, както следва от задължителната съдебна практика на върховната юрисдикция на тази държава членка, според който не водят до прекъсване на давността процесуалните действия, извършени преди обезсилването на националната законова разпоредба, уреждаща основанията за прекъсване на давността, ако:
а) оставянето без приложение на този национален стандарт е несъвместимо със забраната за прилагане на lex tertia — принцип с конституционен ранг,
б) в съответствие с тази национална съдебна практика може да се приеме, че общата давност за наказателно преследване е изтекла преди постановяването на решение Lin [I],
в) оставянето без приложение на този национален стандарт съгласно правото на Съюза води до осигуряване на равнище на защита на закрепените в Хартата основни права, което не е еквивалентно или съпоставимо със защитата, гарантирана от член 7 от Европейската конвенция за правата на човека [наричана по-нататък „ЕКПЧ“)],
г) националното право не предвижда конкретни критерии, позволяващи на съда на държавата членка да прецени предварително системния риск от безнаказаност, произтичащ от прилагането на този национален стандарт в случай на тежка измама, засягаща финансовите интереси на [Съюза]?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/24: Bissilli, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли член 24 във връзка с член 3 от Директива 2014/41 да се тълкува в смисъл, че допуска издаването на европейска заповед за разследване (ЕЗР) за разпит на задържано в изпълняващата държава членка обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебното заседание, с цел събиране на доказателства чрез неговия разпит и с допълнителна цел да се осигури участието му в съдебния процес?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли разпоредбата на член 10 от Директива 2014/41, която позволява на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР, когато процесуално-следственото действие не е разрешено в сходен национален случай, да се тълкува в смисъл, че разрешава на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебния процес, в светлината на член 24 от Директива 2014/41, който урежда конкретните условия за разпит чрез видеоконференция, без да включва въпросното основание за отказ?
Трябва ли член 11, параграф 1, буква е) от Директива 2014/41 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че изпълнението на ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция в съдебно заседание не може да бъде отказано, когато процесуалните гаранции, приложими към тази видеоконференция съгласно правото на издаващата държава, са достатъчни в конкретния случай, за да гарантират, че обвиняемото лице може ефективно да упражни правото си на защита и основното право на справедлив процес по смисъла на член 47 от Хартата?
Може ли понятието „основни принципи на правото на изпълняващата държава“, което може да представлява специално основание за отказ съгласно член 24, параграф 2, буква б) от Директива 2014/41, да представлява ограничение за изпълнението на искане за разпит на обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебен процес, въз основа на общи национални насоки, задължителни за всички изпълняващи органи, без да се преценяват особеностите на конкретния случай и предписанията на националното право на издаващата държава, гарантиращи правото на защита на обвиняемото лице и приложими в конкретния случай, или напротив, не е ли правилно отказът за изпълнение да представлява изключение, което да се тълкува стриктно във връзка с конкретни процесуални аспекти, предвидени в националното право на издаващата държава, или с конкретни релевантни за случая обстоятелства?
Позволява ли член 22, параграф 1 във връзка с член 3 от Директива 2014/41 издаването на ЕЗР за временно предаване на задържано в чужбина обвиняемо лице, за да бъде разпитано в съдебно заседание, ако този разпит има значение за разследването съгласно националното право на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-372/24: Ministarstvo pravosuđa (Rémunération des juges de première instance croates), Определение от 12 декември 2025 г.
Допустимо ли е възнаграждението на съдиите да се определя чрез механизъм, прилаган от законодателната и изпълнителната власт, при условие че този механизъм е обективен, предвидим, стабилен и прозрачен?
Явява ли се намаляването на съотношението между съдийските възнаграждения и средната заплата в държавата членка само по себе си нарушение на принципа на съдийската независимост?
Възниква ли задължение за националния съд да предприема мерки за възстановяване на правото на съдиите на адекватно възнаграждение при липса на доказателства за нарушение на принципа на съдийската независимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-655/24: Latranov, Заключение от 11 декември 2025 г.
1. Приложими ли са Директива [2024/1260], [Хартата] или Рамково решение [2005/212] в случаи на извършени престъпления по транспорта, след употреба на алкохол и/или наркотични вещества?
2. При евентуален положителен отговор на първия въпрос, представлява ли МПС-то, средство за извършване на престъплението, съобразно дефиницията на чл. 3, ал.3 от Директива [2024/1260]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-684/24: Across Fiduciaria e a., Заключение от 11 декември 2025 г.
1) Съвместим ли е член 31, параграф 4 от [Директива 2015/849], който позволява предоставянето на достъп до информация за действителните собственици на доверителна собственост или сходна правна форма, с [членове 7 и 8 от Хартата] и член 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, доколкото във всички случаи позволява достъп на всяко физическо или юридическо лице, „което може да докаже легитимен интерес“, без да уточнява и определя самото понятие „легитимен интерес“, като оставя неговото определяне на пълната свобода на преценка на държавите членки и по този начин създава риск от прекалено широко определяне на кръга от лица, които имат право на достъп, което на свой ред може да накърни горепосочените основни права на засегнатото лице?
2) Съвместими ли са предвидените в член 31, параграф 7а от [Директива 2015/849] гаранции относно правото на административно обжалване на решение, с което се отказва (при наличие на изключителни обстоятелства, установени в националното право) достъпът по параграф 4 (достъп, който във всички случаи е разрешен до информация относно собствеността на доверителна собственост или сходна правна форма), като се има предвид защитата, предоставена от член 47 [от Хартата], както и от член 6 от [Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи], с членове 6—7 от [Постановление № 55], доколкото те предоставят на несъдебен административен орган, като териториалната търговска палата, правомощието да се произнесе по разкриването на данните, което има необратим ефект, и доколкото предоставят право на съдебна защита на действителния собственик едва на по-късен етап?
1) Трябва ли понятието „istituti giuridici“ [„правни форми“] в член 31, параграф 1, параграф 2 и параграф 10 от [Директива 2015/849], което се съдържа в текста на италиански език, да се тълкува в смисъл, че в съответствие с произтичащото от текстовете на други основни езици, както и от контекста и целта на [тази] директива, то се отнася до съществуването на органично единство на разпоредбите и принципите, уреждащи определено социално явление, или пък до конкретна и специфична правно-икономическа сделка, или още до видове правно-икономически сделки, преценени съобразно техните съществени характеристики, които във всички случаи имат структура или функции, сходни с тези на доверителната собственост?
2) Трябва ли член 31, параграф 10 от [Директива 2015/849] да се тълкува в смисъл, че уведомленията, извършвани от държавите членки, и докладът на Комисията до […] [П]арламент[а] и Съвета нямат задължителна нормативна сила, а са само декларативни актове, в които се признават [сходните] правни[…] форми, […] в различните правни системи, поради което в случай на спор националният съд и Съдът на Европейския съюз във всички случаи трябва да проверят наличието на такова сходство с доверителната собственост в структурата или функциите на тези правни форми само с оглед на разпоредбите на [тази д]иректива[…], тъй като тези допълващи правото [на Съюза] актове не могат да се считат за обвързващи?
3) Трябва ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно съображения 1, 2, 4, 5 и 12 — 17, както и член 2, член 3, […], [точка] 6 и член 31 от Директива [2015/849], а също и съображения 4, 5, 16, 17 и 25 — 34 от [Директива 2018/843], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като предвидената в член 1, параграф 2, буква ee) и членове 20, 21 и 22 от Законодателен декрет № 231/2017, в частта, в която тази правна уредба включва сред правните форми със сходни на доверителната собственост структура и функции договорите за доверително управление на дружествата за доверително управление?
4) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално принципът на пропорционалност, както и разпоредбите на член 31, параграф 1 от [Директива 2015/849] във връзка с член 5, параграф 4 ДЕС и съображения 5 и 27 от [Директива 2018/843] национална правна уредба като предвидената в член 1, параграф 2, буква ee) и членове 20, 21 и 22 от Законодателен декрет № 231/2017, в частта, в която включва сред правните форми със сходни на доверителната собственост структура и функции договорите за доверително управление на дружествата за доверително управление, въпреки че дейността на тези дружества е обвързана с редица задължения и подлежи на надзор от страна на различни национални органи, и предвид рисковете, които могат да бъдат породени от извършваните операции?
5) Невалидни ли са разпоредбите на член 31, параграфи 1, 2 и 10 от [Директива 2015/849] поради противоречието им с разпоредбите на член 114 и член 288, параграф 3 ДФЕС, както и с принципа на полезното действие?
6) Трябва ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно съображения 1, 2, 5 и 12—17 от [Директива 2015/849], членове 30 и 31 от същата директива, съображения 4, 5, 16, 17 и 25—34 от [Директива 2018/843], членове 6, 7, 8 и 16 от Хартата, както и принципът на пропорционалност, предвиден в член 5, параграф 4 ДЕС, да се тълкуват — включително в светлината на решение на Съда от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers — в смисъл, че не допускат правна уредба като предвидената в член 21, параграф 4, буква d bis) от Законодателен декрет № 231/2007 и член 7, параграф 2 от Постановление № 55/2022, която позволява достъп на частни лица, включително на такива с неясен интерес, които имат релевантен и отделен правен интерес, в случаите, когато е необходимо да се знае кой е действителният собственик, за да се гарантира или защити интерес, съответстващ на правно защитено положение, когато разполагат с конкретни и документирани доказателства, че действителният и юридическият собственик са отделни лица, като освен това тези разпоредби изискват интересът да бъде пряк, конкретен и съществуващ, а за субекти, представляващи неясни интереси, той да не съвпада с интереса на лицата, спадащи към представляваната категория?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-220/25: Miskolci Törvényszék, Определение от 9 декември 2025 г.
Какви са изискванията към националната юрисдикция при формулиране на преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Попада ли разглежданата ситуация в обхвата на правото на Съюза, така че да бъде оправдано прилагането на член 47 от Хартата на основните права?
Достатъчно ли е описана националната правна уредба относно отговорността на съдилищата при превишаване на разумния срок на производство и обоснована ли е необходимостта от тълкуване на член 2 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата за решаването на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-220/25: Miskolci Törvényszék, Определение от 9 декември 2025 г.
Съдържат ли преюдициалните въпроси достатъчно уточнения относно законодателния контекст и причините за тяхното задаване, съгласно изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Изпълнени ли са условията за допустимост на преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС, включително предоставяне на необходимите фактически и правни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-304/25: Lidl Bulgaria, Определение от 8 декември 2025 г.
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно точни и пълни сведения относно фактическата обстановка, приложимото национално законодателство и връзката между разпоредбите на правото на Съюза и националното право?
Ясно ли е дали разглежданите мерки представляват санкции с наказателноправен характер по смисъла на член 49, параграф 3 и член 50 от Хартата?
Изяснено ли е дали мерките са приети в рамките на прилагането на правото на Съюза или на национална правна уредба, транспонираща разпоредби на правото на Съюза, и по какъв начин спорът се отнася до тълкуването или прилагането на норма от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.