Основни права
Основни права
Дело C-767/23: Remling, Съдебно решение от 24 март 2026 г.
Трябва ли член 267, трета алинея ДФЕС във връзка с член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в член 91, параграф 2 от Закона за чужденците, съгласно която Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State (Отдел по административни спорове към Държавния съвет), като национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване, може по поставен въпрос за тълкуване на правото на Съюза, евентуално във връзка с изрично направено искане за отправяне на преюдициално запитване, да постанови решение със съкратено изложение на мотивите, без да посочва кое от трите изключения от задължението за отправяне на преюдициално запитване се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-431/24: Multan, Съдебно решение от 29 януари 2026 г.
Трябва ли член 23, параграф 1 от Директива 2013/32, разглеждан във връзка с член 46, параграф 1 от тази директива и с оглед на членове 4 и 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че информацията, която е събрана в досието на кандидата, въз основа на която се взема или ще бъде взето решение, включва и информацията за начина на събиране и получаване на тази информация?
Длъжен ли е съдът, който разглежда законосъобразността на решение за връщане, съгласно член 5 от Директива 2008/115, разглеждан във връзка с член 13, параграф 1 от тази директива и с оглед на член 4, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата да се увери как е събрана и получена посочената в член 23, параграф 1 от Директива 2013/32 информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-562/24: Munik, Съдебно решение от 29 януари 2026 г.
Трябва ли член 8, параграф 2, буква г) от Рамково решение 2006/783 и член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че ипотекарните кредитори по съдебни ипотеки, вписани преди признаването на решение на съд на друга държава членка или преди замразяването на имущество за целите на принудителното изпълнение, също се считат за трети лица, чиито права трябва да се вземат предвид в производството по изпълнение на решението за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-335/25: Osswicz, Определение от 27 януари 2026 г.
Съставляват ли големият брой засегнати лица или правни ситуации, както и възможността множество производства да бъдат спрени, изключителни обстоятелства, които да оправдаят прилагането на ускорена преюдициална процедура?
Може ли значимостта на спора за съдебната организация на държава членка да обоснове необходимостта от ускорено производство?
Представлява ли потенциалът решението на Съда да предотврати бъдещи нарушения на правото на Съюза основание за прилагане на ускорена процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/24: AK Dlhopolec и др., Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Трябва ли член 49 от Хартата, принципът на законоустановеност на престъплението и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата по настоящото дело, съгласно която правното основание за налагане на санкция е неспазването на изискването за безпристрастност от страна на оправомощеното лице, без да са посочени по-подробно критериите, въз основа на които следва да се преценява тази безпристрастност?
Трябва ли член 49 от Хартата, принципът на законоустановеност и пропорционалност на наказанието и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата по настоящото дело, съгласно която се налага глоба в размер на [получената от партньора на публичния сектор] икономическа полза, без в самата правна уредба да са посочени изрично основните параметри за определянето на тази полза, и по-специално базата за изчисляването на същата и периодът, през който тя е реализирана?
Трябва ли член 49 от Хартата и принципът на пропорционалност на наказанието да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата в настоящото дело, съгласно която органът, налагащ на партньор на публичния сектор глоба, автоматично налага глоба в размер на [получената от този партньор] икономическа полза, без да може да разграничи кое нарушение е причина за налагането на глобата и без да може да вземе предвид другите негативни правни последици (от санкцията), които могат да възникнат за санкционираното лице след налагането на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-583/24: Tagu, Заключение от 22 януари 2026 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 3 от [Рамково решение 2002/584] във връзка с член 49, параграф 3 от [Хартата] и с член 2, параграф 1, буква a) и параграф 2, член 4, параграф 1 и параграф 2, буква б) и член 5 от Рамково решение [2004/757] да се тълкува в смисъл, че когато исканото лице се противопоставя на предаването, като в своя защита се позовава на обстоятелството, че е осъдено в издаващата държава членка с влязла в сила присъда на непропорционално минимално наказание лишаване от свобода за вноса на малки количества наркотици за лична употреба или във всеки случай за вноса на малки количества наркотици без намерение за трафик на тези наркотици, изпълняващият съдебен орган трябва да провери дали при предаване с цел изпълнение на това наказание исканото лице би било изложено на реален риск от изпълнението на наказание, непропорционално на престъплението, на което се основава европейската заповед за арест?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
a) Какъв критерий за проверка трябва да приложи изпълняващият съдебен орган, за да прецени дали съществува реален риск от изпълнението на наложено с влязла в сила присъда непропорционално наказание по смисъла на първия въпрос?
б) Каква роля играе при тази проверка обстоятелството, че правото на издаващата държава членка, с което се транспонира член 4, параграф 2, буква б) от [Рамково решение 2004/757], и произтичащото от този член задължение за предвиждане на наказание лишаване от свобода най-малко от пет до десет години, изисква от съда на тази държава членка в случай на осъдителна присъда за — накратко казано — внос на наркотици, които са измежду най-вредните за здравето, да наложи наказание лишаване от свобода за минимален срок от седем години, независимо от количеството на наркотиците, предмет на това деяние, и независимо дали последното е извършено с цел лична употреба или с намерение за трафик на тези наркотици, при положение че:
– съдът може да намали така предвидения минимален срок на наказанието общо само с максимум една трета, ако са налице обстоятелства, които смекчават тежестта на деянието или обществената опасност на извършителя, или ако съответното лице признае деянието, или общо наполовина, ако съответното лице улесни идентифицирането и наказателното преследване на други извършители на престъпления, свързани с наркотици, и при положение че
– срокът на това (евентуално намалено) минимално наказание е пречка съдът да приложи условно осъждане?
в) Може ли евентуално съществуващият реален риск от изпълнението на наложено с влязла в сила присъда непропорционално наказание по смисъла на първия въпрос все пак да бъде премахнат чрез предоставяне от издаващата държава членка на гаранция и каква би могла да бъде тази гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-706/25: Comeri, Определение от 15 януари 2026 г.
Съществуват ли ограничения върху правомощията на държава членка да ратифицира международно споразумение в сферата на миграционната политика, като се отчитат компетентностите на Европейския съюз в областта на общата политика по убежището?
Необходимо ли е съединените дела да бъдат разгледани по ускорена процедура с оглед на засегнатите основни аспекти на националното конституционно право и правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-748/24: Kotaňák, Заключение от 15 януари 2026 г.
1) Противоречи ли на правото на зачитане на презумпцията за невиновност по член 48, параграф 1 от [Хартата] — във връзка с член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от [Директива 2016/343] — както и на принципа на пропорционалност и правото на защита по член 48, параграф 2 от същата харта, излагането от висшестоящ съд в производство, образувано по протест на прокурор срещу определение на първоинстанционен съд за прекратяване на наказателно производство, на следните правни и фактически изводи в мотивите на съдебния му акт, още преди произнасянето по случая по същество и без по него да са събирани доказателства по съдебен ред:
„Предвид съдържанието ѝ, невярната информация изключително с интимен характер, която подсъдимият чрез съобщението си е разгласил пред широк кръг абонати, може сериозно да разстрои партньорските, семейните и приятелските отношения на пострадалата и да подкопае доверието в нея […]. От доказателствата, които са събрани в досъдебното производство и на които се позовава и районният съд, несъмнено следва, че подсъдимият си служи с лъжи за пострадалата и я напада, поради което тя се оказва в много неприятни положения в своя семеен кръг и обкръжението си. Интимните отношения между нея и SB са измислица на подсъдимия и това, което той посочва в своите изявления, никога не се е случвало […]. Що се отнася до определянето коя от оповестената информация била невярна, това несъмнено е информацията, чиято верност е проверена в досъдебното производство с оглед на събраните доказателства и която се отнася за интимните отношения между пострадалата и свидетеля SB и за сексуалните практики, чието упражняване подсъдимият ясно описва в съобщението си“?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че нито националната правна уредба, нито националната практика задължават висшестоящия съд да извършва преценка на фактическите и правните обстоятелства в мотивите на определение за отмяна и че тези мотиви е можело да се сведат само до посочване, че актът на низшестоящия съд е опорочен, защото първоинстанционният съд е длъжен да събере доказателствата в основния съдебен процес и въз основа на резултатите от събирането на доказателствата да се произнесе по делото?
3) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че висшестоящият съд, разглеждащ протеста на прокурора, се произнася само въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства, които дори още не са разглеждани пред първоинстанционния съд?
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос, представляват ли следните действия и актове подходящи мерки, за да се осигури зачитането на презумпцията за невиновност, по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство:
i) позовавайки се на принципа на предимство и ефективност на правото на Съюза, националният първоинстанционен съд да остави без приложение правните и фактическите изводи, направени от висшестоящия съд в мотивите на съдебния му акт, в частта, в която те противоречат на правото на Съюза — макар, иначе, съгласно националната правна уредба тези изводи да са правно обвързващи — и да се произнесе по делото самостоятелно след надлежно събиране на доказателства;
или
позовавайки се на принципа на предимство и ефективност на правото на Съюза, националният първоинстанционен съд да остави без приложение правните и фактическите изводи, направени от висшестоящия съд в мотивите на съдебния му акт, в частта, в която те противоречат на правото на Съюза — макар, иначе, съгласно националната правна уредба тези изводи да са правно обвързващи — и сам да се произнесе отново по делото, постановявайки същия съдебен акт за прекратяване на наказателното производство като вече веднъж отменения от висшестоящия съд;
или
ii) въз основа на твърдение за липса на безпристрастност, направено от заподозрения, да се стигне до отвод на съдиите от висшестоящия съд от участие в производството поради липсата на безпристрастност, тъй като е нарушена презумпцията за невиновност?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-641/23: Dubers, Съдебно решение от 15 януари 2026 г.
Препятства ли член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/909 във връзка с член 25 от това рамково решение, както и във връзка с член 4, точка 1 и член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584, възможността държава членка, която е приложила член 7, параграф 4 от Рамково решение 2008/909, да имплементира първата от посочените разпоредби по такъв начин, че след като изпълняващият съдебен орган е дал — при условие за предоставяне на гаранция за връщане — съгласие за предаване на съответното лице на издаващата държава членка с цел наказателно преследване по смисъла на член 2, параграф 4 от Рамково решение 2002/584 за деяние, което не е наказуемо съгласно правото на изпълняващата държава членка, но по отношение на което изпълняващият съдебен орган изрично се е въздържал от отказ от предаване на това основание, други органи на изпълняващата държава членка (в качеството ѝ на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение) трябва или могат да откажат признаването и изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено в издаващата държава членка за това деяние, на основание липса на наказуемост съгласно правото на изпълняващата държава членка (в качеството ѝ на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение) и следователно трябва или могат да откажат и предоставената гаранция за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-798/24: Jautiva, Заключение от 18 декември 2025 г.
1) Трябва ли понятието лица, които „участват в управлението, надзора или контрола на дружеството“ в член 14, буква г) от Директива 2017/1132 да се тълкува в смисъл, че се отнася за който и да било акционер в акционерно дружество, вследствие на което държава членка да е длъжна да оповестява информацията за всеки акционер в акционерно дружество и да осигурява публичен достъп до нея в регистъра в съответствие с член 16, параграф 3 от Директива 2017/1132?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, валиден ли е член 14, буква г), подточка ii) от Директива 2017/1132 — като се вземат предвид правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от член 7 от Хартата, и правото на защита на личните данни, гарантирано от член 8 от нея — доколкото в посочената разпоредба от тази директива се предвижда, че се оповестяват данни за всеки акционер в акционерно дружество?
3) Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че обработването на лични данни на акционерите в акционерно дружество може да има за цел: на първо място — гарантиране на прозрачна бизнес среда и защита на интересите на трети лица, на второ място — предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово и, на трето място — предоставяне на необходимата информация за изпълнението на национални, международни и наложени от [ЕС] санкции?
4) Допускат ли установените в член 5, параграф 1 от [ОРЗД] принципи, в интерес на постигането на посочените по-горе цели да бъде въведена национална правна уредба, съгласно която всеки може да получи личните данни на който и да било акционер в акционерно дружество, без да е длъжен да доказва законен интерес за получаване на такива данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.