всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Основни права

Основни права

Дело C-665/13: Sindicato Nacional dos Profissionais de Seguros e Afins, Определение от 21 октомври 2014 г.

Приложима ли е компетентността на Съда на Европейския съюз по отношение на национална правна уредба, която не съдържа елементи, насочени към прилагане на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-647/13: Melchior, Заключение от 16 октомври 2014 г.

Допускат ли принципът на лоялно сътрудничество и член 4, параграф 3 ДЕС, от една страна, както и член 34, параграф 1 от [Хартата], от друга страна, възможността — с оглед признаване на правото на обезщетение за безработица — държава членка да откаже:
— да вземе предвид периодите на заетост като договорно нает служител в институция на Европейския съюз, установена в тази държава членка, по-специално когато както преди, така и след периода на трудова заетост като договорно нает служител е полаган труд като заето лице по силата на правната уредба на посочената държава членка;
— да приравни дните на безработица, за които се получава обезщетение съгласно [УРДС], на работни дни, въпреки че дните на безработица, за които се получава обезщетение съгласно правната уредба на посочената държава членка, се ползват от такова приравняване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-331/13: Nicula, Съдебно решение от 15 октомври 2014 г.

Могат ли разпоредбите на член 6 ДЕС, на членове 17, 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на член 110 ДФЕС, както и принципите на правната сигурност и на non reformatio in peius, изведени от правото на Съюза и от практиката на Съда, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като съдържащата се в OUG № 9/2013?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-199/14: Kárász, Определение от 25 септември 2014 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува разпоредбите на Хартата на основните права при липса на прилагане на правото на Съюза от страна на държавите членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-199/14: Kárász, Определение от 25 септември 2014 г.

Тълкуването на член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно това дали прекратяването, спирането или временното прекъсване на изплащането на придобита пенсия представлява намеса в гарантираното от този член право на собственост.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-396/13: Sähköalojen ammattiliitto, Заключение от 18 септември 2014 г.

1) Може ли при спор с доставчик на услуги от друга държава членка действащата в защита на интересите на работниците синдикална организация да се позове направо на член 47 от [Хартата] като пряк източник на права, ако разпоредбата (член 84 от полския Кодекс на труда), за която се твърди, че противоречи на член 47, е изцяло вътрешна?
2) Следва ли от правото на [ЕС], в частност от принципа на ефективна съдебна защита, произтичащ от член 47 от [Хартата] и от член 5, втора алинея и член 6 от [Директива 96/71], тълкуван във връзка с гарантираната в член 12 от [Хартата] свобода на синдикално сдружаване, че в съдебно производство с предмет вземания по смисъла на тази директива, които са станали изискуеми в държавата, където е извършвана работата, националният съд трябва да откаже да приложи разпоредба от кодекса на труда на държавата по произход на работниците, недопускаща възможността за прехвърляне с цел събиране на вземания за трудови възнаграждения на синдикална организация от държавата, където е извършвана работата, при положение че съответната разпоредба от правото на държавата, където е извършвана работата, допуска вземанията за трудови възнаграждения да бъдат прехвърляни на синдикална организация с цел тяхното събиране и по този начин предоставя активна процесуална легитимация на синдикалната организация, в която членуват всички работници, прехвърлили вземанията си за трудови възнаграждения с цел тяхното събиране?
3) Следва ли разпоредбите на Протокол № 30 към Договора от Лисабон да се тълкуват в смисъл, че и национален съд от държава, различна от Полша или Обединеното кралство, трябва да вземе предвид тези разпоредби, ако разглежданият спор е тясно свързан с Полша и в частност ако към трудовите договори е приложимо полското право
С други думи, представлява ли Протоколът относно Полша и Обединеното кралство пречка сезираният финландски съд да постанови, че определени полски законови, подзаконови или административни разпоредби, практиката на полските административни органи или конкретни административни мерки в Полша нарушават прокламираните в [Хартата] основни права, свободи и принципи?
4) Следва ли, като се има предвид член 47 от [Хартата], член 14, параграф 2 от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на националното законодателство на държава членка, което забранява прехвърлянето на вземания и права, произтичащи от трудово правоотношение?
5) Следва ли член 14, параграф 2 от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че към прехвърлянето на вземания, произтичащи от трудов договор, е приложимо правото, което съгласно разпоредбите на Регламент „Рим I“ урежда съответния трудов договор, и във връзка с това е без значение дали разпоредби от друг правопорядък също оказват влияние върху съдържанието на конкретното вземане?
6) Следва ли член 3 от Директива 96/71 да се тълкува в светлината на членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС в смисъл, че понятието за „минимална ставка на заплащане“ включва основното почасово трудово възнаграждение, съответстващо на определената категория на заплащане, гарантираното възнаграждение при заплащане според изработеното, добавката за годишен отпуск, дневните във фиксиран размер и обезщетението за ежедневното пътуване до работното място (обезщетението за времето за път), както тези условия на работа са установени в колективен трудов договор, който е обявен за общоприложим и попада в обхвата на приложението към Директивата?
6.1. Следва ли членове 56 [ДФЕС и 57] ДФЕС и/или член 3 от [Директива 96/71] да се тълкуват в смисъл, че са пречка държава членка, в качеството ѝ на така наречена „приемаща държава“, да предвиди в националното си законодателство (в общоприложим колективен трудов договор) за доставчиците на услуги от други държави членки задължение да плащат на работниците, командировани на нейна територия, обезщетение за времето за път и дневни, като се има предвид, че съгласно посоченото национално законодателство през целия период на командироването командированият работник се разглежда като пътуващ по служба, поради което има право на обезщетение за времето за път и на дневни?
6.2. Следва ли членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС и/или член 3 от [Директива 96/71] да се тълкуват в смисъл, че не допускат националният съд да откаже да признае категоризирането с оглед определяне на заплатата, евентуално установено и прилагано от предприятие от друга държава членка в тази държава?
6.3. Следва ли членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС и/или член 3 от Директива [96/71] да се тълкуват в смисъл, че позволяват на работодател от друга държава членка валидно и обвързващо сезирания съд на държавата, където се извършва работата, да категоризира работниците с оглед определянето на възнаграждението им, когато общоприложим колективен трудов договор в държавата, където се извършва работата, предвижда категоризиране, при прилагане на което се стига до различен краен резултат, или приемащата държава членка, в която са командировани работниците на установения в другата държава членка доставчик на услуги, може да му наложи да спазва разпоредбите относно категоризирането на работниците с оглед определянето на възнаграждението им?
6.4. Следва ли при тълкуване на член 3 от [Директива 96/71] в светлината на членове 56 и 57 ДФЕС квартирните разходи, които работодателят поема съгласно посочения във въпрос 6 колективен трудов договор, и ваучерите за храна, които установеният в друга държава членка доставчик на услуги предоставя по силата на индивидуалния трудов договор, да се разглеждат като обезщетение за разходите, направени поради командироването, или да се считат за включени в понятието „минимална ставка на заплащане“ по смисъла на член 3, параграф 1?
6.5. Следва ли член 3 от [Директива 96/71] във връзка с членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при разглеждане на въпросите за трудовото възнаграждение според изработеното, обезщетението за времето за път и дневните уреждането на тези въпроси с общоприложим колективен трудов договор в държавата, където се полага трудът, трябва да се счита обосновано поради изискванията на обществения ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-112/13: A, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.

1) В хипотезата на прилагането на правото на Съюза по отношение на процесуална система, в рамките на която сезираните общи съдилища, които се произнасят по съществото на делото, трябва да извършат проверка за конституционосъобразност на закони, без обаче да разполагат с право за отмяна на законите в тяхната цялост, което е в правомощията на устроен по специфичен начин конституционен съд, следва ли въз основа на „принципа на равностойност“ от правото на Съюза да се заключи, че когато даден закон нарушава член 47 от [Хартата], общите съдилища трябва в хода на производството да сезират Конституционния съд с цел отмяна на закона в неговата цялост и не трябва само да се задоволят с това да не прилагат закона в конкретния случай?
2) Следва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че той не допуска процесуална разпоредба, съгласно която съд, който няма международна компетентност, назначава особен представител на отсъстващия ответник, чието местопребиваване не може да бъде установено, и че с „явяването си пред съда“ този особен представител може да стабилизира международната компетентност на този съд?
3) Следва ли член 24 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че „явяване на ответника“ по смисъла на тази разпоредба е налице единствено когато съответното процесуално действие е извършено от самия ответник или от упълномощен от него юридически представител, или това важи без ограничение дори когато процесуалното действие е извършено от назначен съгласно законодателството на съответната държава членка особен представител на отсъстващия ответник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-270/13: Haralambidis, Съдебно решение от 10 септември 2014 г.

При обстоятелства като разглежданите в главното производство член 45, параграф 4 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че не оправомощава държава членка да запази за своите граждани възможността за заемане на длъжността ръководител на пристанищна администрация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-201/13: Deckmyn и Vrijheidsfonds, Съдебно решение от 3 септември 2014 г.

Являва ли се понятието „пародия“ автономно понятие на правото на Европейския съюз?
При утвърдителен отговор, трябва ли дадена пародия да отговаря на следните условия, или да притежава следните характеристики:
— да притежава собствени оригинални характеристики (оригиналност);
— да не може да бъде отнесена с основание към автора на оригиналното произведение,
— да има за цел провокиране на хумор или осмиване, независимо от това дали евентуално изразената критика се отнася до оригиналното произведение, или до друг въпрос или друго лице,
— да съдържа позоваване на източника на произведението, предмет на пародия?
Трябва ли дадено произведение да отговаря на допълнителни условия или да притежава допълнителни характеристики, за да може да бъде определено като пародия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-654/13: Delphi Hungary Autóalkatrész Gyártó, Определение от 17 юли 2014 г.

Противоречи ли изключването на изплащането на лихви за забава върху невъзстановим в разумен срок ДДС в резултат на национална разпоредба, обявена за несъвместима с правото на Съюза, на член 183 от Директива 2006/112/ЕО и принципите на еквивалентност и ефективност?
Следва ли националните съдилища да осигурят прилагането на правото на Съюза, като изключат противоречащи национални разпоредби, и да гарантират, че условията за изплащане на лихви не са по-неблагоприятни от тези за аналогични искове по вътрешното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form