всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Харта на основните права

Харта на основните права

Дело C-180/17: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Суспензивно действие на въззивната жалба), Заключение от 24 януари 2018 г.

1) Следва ли член 13 от Директива 2008/115 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, съдържащ решение за връщане по смисъла на член 3, параграф 4 от [тази директива], подадената въззивна жалба по съдебен ред трябва съгласно правото на Съюза да поражда автоматично суспензивно действие, в случай че гражданинът на трета страна твърди, че изпълнението на решението за връщане би довело до сериозен риск от нарушаване на принципа на забраната за връщане
С други думи, следва ли връщането на съответния гражданин на трета страна в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият гражданин на трета държава изрично да е поискал това?
2) Следва ли член 39 от Директива 2005/85 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, с който се отхвърля молбата за убежище по смисъла на член 2 от [тази директива], подаването на такава въззивна жалба по съдебен ред следва да поражда автоматично суспензивно действие
С други думи, следва ли връщането на засегнатия кандидат за убежище в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият кандидат за убежище изрично да е поискал това?
2) Следва ли член 46 от Директива 2013/32 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и [член] 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, с който се отхвърля молба за предоставяне на международна закрила, подаването на такава въззивна жалба по съдебен ред следва да поражда автоматично суспензивно действие
С други думи, следва ли връщането на молителя в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо този кандидат изрично да е поискал това?
3) За да се породи автоматично суспензивно действие в посочения смисъл, от значение ли е обстоятелството дали молбата за международна закрила, с оглед на която е подадена жалбата по съдебен ред, а впоследствие и въззивната жалба по съдебен ред, е отхвърлена на някое от посочените в член 46, параграф 6 от Директива [2013/32] основания?
Или това изискването е в сила за всички посочени в тази директива категории индивидуални административни актове по въпросите на убежището?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-175/17: Belastingdienst/Toeslagen (Суспензивно действие на въззивната жалба), Заключение от 24 януари 2018 г.

1) Следва ли член 13 от Директива 2008/115 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, съдържащ решение за връщане по смисъла на член 3, параграф 4 от [тази директива], подадената въззивна жалба по съдебен ред трябва съгласно правото на Съюза да поражда автоматично суспензивно действие, в случай че гражданинът на трета страна твърди, че изпълнението на решението за връщане би довело до сериозен риск от нарушаване на принципа на забраната за връщане
С други думи, следва ли връщането на съответния гражданин на трета страна в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият гражданин на трета държава изрично да е поискал това?
2) Следва ли член 39 от Директива 2005/85 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, с който се отхвърля молбата за убежище по смисъла на член 2 от [тази директива], подаването на такава въззивна жалба по съдебен ред следва да поражда автоматично суспензивно действие
С други думи, следва ли връщането на засегнатия кандидат за убежище в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият кандидат за убежище изрично да е поискал това?
3) Следва ли член 46 от Директива 2013/32 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и [член] 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, с който се отхвърля молба за предоставяне на международна закрила, подаването на такава въззивна жалба по съдебен ред следва да поражда автоматично суспензивно действие
С други думи, следва ли връщането на молителя в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо този кандидат изрично да е поискал това?
4) За да се породи автоматично суспензивно действие в посочения смисъл, от значение ли е обстоятелството дали молбата за международна закрила, с оглед на която е подадена жалбата по съдебен ред, а впоследствие и въззивната жалба по съдебен ред, е отхвърлена на някое от посочените в член 46, параграф 6 от Директива [2013/32] основания
Или това изискването е в сила за всички посочени в тази директива категории индивидуални административни актове по въпросите на убежището?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-673/16: Coman и др., Заключение от 11 януари 2018 г.

1) Включва ли понятието „съпруг/съпруга“, съдържащо се в член 2, точка 2, буква а) от Директива 2004/38, във връзка с членове 7, 9, 21 и 45 от Хартата, съпруг от същия пол на гражданин на Съюза, с когото гражданинът е сключил законен брак в съответствие със законодателството на държава членка, различна от приемащата държава, като съпругът на гражданина на Съюза не е от държава — членка на Европейския съюз?
2) При положителен отговор на първия въпрос, изискват ли член 3, параграф 1 и член 7, параграф [2] от Директива 2004/38, във връзка с членове 7, 9, 21 и 45 от Хартата, приемащата държава да издава разрешение за пребиваване на своя територия за срок, по-дълъг от три месеца, на съпруг на гражданин на Съюза от същия пол?
3) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли да се приеме, че съпругът от същия пол на гражданин на Европейския съюз, с когото гражданинът е сключил законен брак в съответствие със законодателството на държава членка, различна от приемащата държава, като съпругът на гражданина на Съюза е от държава, която не е членка на Европейския съюз, попада в обхвата на понятието „всякакви други членове на семейството […]“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2004/38 или на „партньора, с когото гражданинът на Съюза има трайна връзка, което е надлежно удостоверено“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2004/38, със съответното задължение на приемащата държава да улеснява неговото влизане и пребиваване, дори и когато приемащата държава не признава браковете между лица от един и същи пол и не предвижда каквато и да било алтернативна форма на правно признаване от вида на регистрираното партньорство?
4) Ако отговорът на третия въпрос е положителен, изискват ли в този случай член 3, параграф 2 и член 7, параграф 2 от Директива 2004/38, във връзка с членове 7, 9, 21 и 45 от Хартата, приемащата държава членка да издава разрешение за пребиваване на своя територия за срок, по-дълъг от три месеца, на съпруг на гражданин на Съюза от същия пол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-102/16: Vaditrans, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.

Трябва ли член 8, параграфи 6 и 8 от Регламент № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че нормалните седмични почивки по смисъла на член 8, параграф 6 от този регламент не могат да се ползват в превозното средство?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен: нарушава ли в случая член 8, параграфи 6 и 8 от Регламент № 561/2006 във връзка с член 19 от същия регламент установения в член 49 от Хартата […] принцип на законоустановеността в наказателното право, поради обстоятелството, че посочените по-горе разпоредби на Регламента не предвиждат изрична забрана нормалните седмични почивки по смисъла на член 8, параграф 6 от посочения регламент да се ползват в превозното средство?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: в този случай разрешава ли Регламент № 561/2006 на държавите членки да установят в националното си законодателство забрана за ползване в превозното средство на нормалните седмични почивки по смисъла на член 8, параграф 6 от този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-131/17: Cunha Martins, Определение от 23 ноември 2017 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнася по преюдициални въпроси относно тълкуването на Хартата на основните права, когато националният спор няма връзка с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-131/17: Cunha Martins, Определение от 23 ноември 2017 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да отговаря на преюдициални въпроси, когато националната уредба не попада в приложното поле на правото на Съюза, различно от Хартата на основните права?
Какви са изискванията по член 94 от Процедурния правилник на Съда за съдържанието на преюдициалното запитване, за да бъде установена компетентността на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-482/16: Stollwitzer, Заключение от 23 ноември 2017 г.

Трябва ли действащото понастоящем право на Съюза, по-специално общият принцип на правото на Съюза на равно третиране, общият принцип на забрана на дискриминация, основана на възраст по смисъла на член 6, параграф 3 ДЕС и член 21 от Хартата на основните права, забраната за дискриминация във връзка със свободното движение на работници по член 45 ДФЕС и Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която с цел отстраняване на установена от Съда на Европейския съюз в решение [от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38)] дискриминация, основана на възраст (по-конкретно незачитане на периоди на заетост преди навършване на 18-годишна възраст на служителите на австрийските федерални железници), действително зачита периодите на заетост преди навършване на 18-годишна възраст при малка част от дискриминираните съгласно стария режим служители на австрийските федерални железници (само фактически прослужените периоди към австрийските федерални железници и подобни обществени предприятия за железопътна инфраструктура и/или железопътен транспорт в Съюза, ЕИП и държави, свързани със Съюза чрез споразумения за асоцииране и/или за свободно движение), но при по-голямата част от първоначално дискриминираните служители на австрийските федерални железници не се зачитат всички други периоди на предходна заетост преди навършването на 18-годишна възраст, като не се зачитат по-специално и тези периоди, които допринасят за способността на съответния работник да извършва по-добре работата си, като например предходни периоди на заетост при частни и други обществени предприятия за транспорт и/или инфраструктура, които изграждат, продават или поддържат използваната от работодателя инфраструктура (подвижен състав, железопътно строителство, изграждане на контактна мрежа, електрически и електронни съоръжения, системи за управление, строителство на гари и други), или подобни предприятия, и по този начин за фактически по-голямата част от засегнатите от дискриминиращия стар режим служители на австрийските федерални железници окончателно се утвърждава разлика в третирането, основана на възраст?
Осъществява ли поведението на държава членка, която е единствен собственик на предприятието за железопътен транспорт и фактически работодател на работещите в това предприятие служители, установените в практиката на Съда условия за ангажиране отговорността на държавата членка в съответствие с правото на Съюза, по-специално за достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, а именно на член 2, параграф 1 във връзка с член 1 от Директива 2000/78/ЕО, тълкуван в много решения на Съда [решения от 18 юни 2009 г., Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381), от 16 януари 2014 г., Pohl (C‑429/12, EU:C:2014:12) и от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38) Gotthard Starjakob], когато поради причини изцяло от данъчно естество чрез изменение на законодателството с обратно действие през 2011 г. и 2015 г. се опитва да възпрепятства упражняването на правото на тези служители на изплащане на възнаграждение, което черпят от правото на Съюза поради установена от Съда на Европейския съюз в много решения (David Hütter, Siegfried Pohl, Gotthard Starjakob) дискриминация, основана по-специално на възраст, която е установена и с редица национални съдебни решения, по-специално и от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, 8 ObA 11/15y)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-46/16: LS Customs Services, Съдебно решение от 9 ноември 2017 г.

Трябва ли член 29, параграф 1 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че установеният в посочения член метод се прилага и когато вносът на стоки и допускането им за свободно обращение на митническата територия на Общността са осъществени като следствие от това, че при транзитната операция тези стоки са били отклонени от митнически надзор, доколкото става въпрос за стоки, подлежащи на облагане с митни сборове и които не са продадени за износ с местоназначение митническата територия на Общността, а за износ извън Общността?
Трябва ли изразът „последователно“, съдържащ се в член 30, параграф 1 от [Митническия кодекс], във връзка с правото на добра администрация, прогласено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, наред с принципа за мотивиране на административните актове, да се тълкува в смисъл, че за да се направи извод, че се прилага методът, съдържащ се в член 31 [от Митническия кодекс], митническата администрация е длъжна във всеки административен акт да изложи причините, поради които при конкретните обстоятелства не могат да бъдат използвани методите за определяне на митническата стойност на стоките, съдържащи се в член 29 или 30 от този кодекс?
Може ли твърдението на митническата администрация, че не разполага с необходимата информация, да се приеме за достатъчно основание методът по член 30, параграф 2, буква а) от Митническия кодекс да не бъде приложен, или митническата администрация е задължена да се снабди с тази информация от производителя?
Задължена ли е митническата администрация да се аргументира защо при определяне от нейна страна на стойността на сходни стоки в съответствие с член 151, параграф 3 от [Регламента за прилагане] предвидените в член 30, параграф 2, букви в) и г) от Митническия кодекс методи не трябва да се прилагат?
Трябва ли решението на митническата администрация да съдържа пълно изложение на наличните данни в Общността по смисъла на член 31 от Митническия кодекс, или тези данни могат да бъдат представени на по-късен етап — в съдебната фаза на производството, с представянето на по-конкретни доказателства в този смисъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-333/17: Caixa Económica Montepio Geral, Определение от 26 октомври 2017 г.

ORDONNANCE DE LA COUR (huitième chambre) 26 octobre 2017 (*) « Renvoi préjudiciel – Charte des droits fondamentaux de l’Union européenne – Articles 21 et 38 – Non-discrimination – Protection des consommateurs – Contrat de prêt bancaire – Absence de question portant sur une règle du droit de l’Union autre que celles figurant dans la charte des droits fondamentaux – Incompétence manifeste de la Cour » Dans l’affaire C‑333/17, ayant pour objet une demande de décision préjudicielle au titre de l’article 267 TFUE, introduite par le Tribunal Judicial da Comarca de Braga (tribunal d’arrondissement de Braga, Portugal), par décision du 29 mars 2017, parvenue à la Cour le 1er juin 2017, dans la procédure Caixa Económica Montepio Geral contre Carlos Samuel Pimenta Marinho, Maria de Lurdes Coelho Pimenta Marinho, Daniel Pimenta Marinho, Vera da Conceição Pimenta Marinho, LA COUR (huitième chambre), composée de M. M. Safjan, faisant fonction de président de chambre (rapporteur), MM. D. Šváby et M. Vilaras, juges, avocat général : M. E. Tanchev, greffier : M. A. Calot Escobar, vu la décision prise, l’avocat général entendu, de statuer par voie d’ordonnance motivée, conformément à l’article 53, paragraphe 2, du règlement de procédure de la Cour, rend la présente Ordonnance 1. La demande de décision préjudicielle porte sur l’interprétation des articles 21 et 38 de la charte des droits fondamentaux de l’Union européenne (ci‑après la « Charte »). 2. Cette demande a été présentée dans le cadre d’un litige opposant la Caixa Económica Montepio Geral (ci-après la « ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 19394959697121 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form