Харта на основните права
Харта на основните права
Дело C-558/23: Dramanova, Определение от 8 април 2024 г.
Необходимо ли е за решаването на конкретния спор да се разглеждат преюдициалните въпроси, когато националната разпоредба, приложима към случая, вече урежда възможността за налагане на пробация?
Съвместимо ли е с принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията национално законодателство, което позволява едно и също поведение да бъде квалифицирано както като административно нарушение, така и като престъпление, при липса на критерии за разграничаване между тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-558/23: Dramanova, Определение от 8 април 2024 г.
Съществува ли обективна необходимост от разглеждане на първия и втория преюдициален въпрос с оглед приложимата редакция на член 172б, алинея 1 от Наказателния кодекс и обосновано ли е приложението на по-новата, по-строга редакция на закона?
Допуска ли принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията, закрепен в член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национално законодателство, което позволява едно и също поведение да бъде квалифицирано едновременно като административно нарушение и като престъпление, при отсъствие на критерии за разграничаване между двете и при еднакво описание на състава в наказателния закон и в закона за марките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-582/22: Die Länderbahn и др., Съдебно решение от 7 март 2024 г.
Трябва ли член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че схемата за таксуване може да е годен предмет на обжалване дори когато вече е изтекъл периодът на валидност на проверяваната такса (жалба срещу т.нар. „стара такса“)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че при контрол ex post върху стари такси регулаторният орган може да ги обяви за недействителни с действие ex tunc?
При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: допуска ли тълкуването на член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34 национална правна уредба, която изключва възможността за контрол ex post върху стари такси с действие ex tunc?
При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: трябва ли член 56, параграф 9 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че по отношение на правните последици предвидените в него действия на компетентния регулаторен орган за поправяне на положението по принцип може да включват и разпореждане до управителя на инфраструктурата да възстанови незаконосъобразно събраните такси, въпреки че исканията за възстановяване на такси между железопътните предприятия и управителя на инфраструктурата могат да се предявяват по гражданскоправен ред?
При отрицателен отговор на първия или втория въпрос: от член 47, първа алинея от Хартата на основните права и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС произтича ли при всички случаи право на обжалване на старите такси, при положение че в съответствие с практиката на Съда от решение от 9 ноември 2017 г., CTL Logistics (C‑489/15, EU:C:2017:834), без решение на регулаторния орган по съответна жалба е изключено да се иска възстановяване на незаконосъобразно събраните стари такси по реда на националното гражданско право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-604/22: IAB Europe, Съдебно решение от 7 март 2024 г.
Следва ли член 4, точка 1 от [ОРЗД] във връзка с членове 7 и 8 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че символен низ, който записва предпочитанията на интернет потребител във връзка с обработката на личните му данни по структуриран и машинночитаем начин, представлява набор от лични данни от гледна точка: 1) на браншова организация, която предоставя на разположение на членовете си стандарт, чрез който им предписва по какъв начин от практическа и техническа гледна точка трябва да бъде генериран, съхраняван и/или разпространяван този символен низ, и 2) на страните, които изпълняват и използват този стандарт на своите уебсайтове или в своите приложения и следователно така имат достъп до този символен низ?
Прави ли се разлика, ако изпълнението и прилагането на стандарта предполага, че този символен низ се предоставя на разположение заедно с IP адрес?
Различен ли би бил отговорът на въпрос 1, букви а) и б), ако самата браншова организация, притежаваща правомощия да установява такъв стандарт, няма законен достъп до личните данни, обработвани от нейните членове съгласно този стандарт?
Следва ли член 4, точка 7 и член 24, параграф 1 от [ОРЗД] във връзка с членове 7 и 8 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че браншова организация, притежаваща правомощия да установява даден стандарт, трябва да се квалифицира като администратор, когато предлага на своите членове стандарт за управление на съгласието, който освен задължителна техническа рамка съдържа и правила, които уреждат подробно въпроса как трябва да се съхраняват и разпространяват тези данни за съгласието, които представляват лични данни?
Различен ли би бил отговорът на въпрос 2, буква а), ако самата браншова организация няма законен достъп до личните данни, обработвани от нейните членове съгласно този стандарт?
В случай че браншовата организация, притежаваща правомощия да установява такъв стандарт, следва да бъде квалифицирана като администратор или съвместен администратор при обработката на предпочитанията на интернет потребителите, тази (съвместна) отговорност на браншовата организация с правомощия да установява такъв стандарт разпростира ли се автоматично и върху последващата обработка от страна на трети страни, за които са получени предпочитанията на интернет потребителите, като например целевата онлайн реклама от страна на издатели и доставчици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/23: Sagrario, Заключение от 7 март 2024 г.
1) Трябва ли да се счита, че посоченото в член 15, параграф 3 in fine и член 17 от Директива [2003/86] „особено затруднено положение“ обхваща автоматично всяко положение, което засяга ненавършило пълнолетие лице и/или което е сходно с положенията, предвидени в същия член 15?
2) Съвместима ли е с член 15, параграф 3 in fine и член 17 от Директива [2003/86] национална правна уредба, която не предвижда предоставянето на самостоятелно разрешение за пребиваване, което да гарантира на членовете на събраното семейство, че няма да попаднат в хипотеза на неуреден административен статут в случаите, когато е налице посоченото особено затруднено положение?
3) Може ли член 15, параграф 3 in fine и член 17 от Директива [2003/86] да се тълкуват в смисъл, че посоченото право на самостоятелно разрешение e налице, когато събраното семейство остане без разрешение за пребиваване по независещи от него причини?
4) Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от [тази] директива национална правна уредба, която не предвижда необходимата и задължителна преценка на обстоятелствата по член 17 от Директива [2003/86], преди да се откаже подновяване на разрешението за пребиваване на членовете на събраното семейство?
5) Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива [2003/86], с член 6, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 2 от [ЕКПЧ], както и с членове 7, 24, 47 и член 33, параграф 1 от [Хартата] национална правна уредба, която в случаите, когато на кандидата за събиране на семейство е отказано издаване или подновяване на разрешение за пребиваване, не предвижда като действие, предхождащо отказа, да се издаде или поднови разрешение за пребиваване на член на събрано семейство, специална процедура по изслушване на ненавършилите пълнолетие лица?
6) Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива [2003/86], с член 6, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 2 [ЕКПЧ], както и с членове 7, 24, 47 и член 33, параграф 1 [Хартата] национална правна уредба, която в случаите, когато на кандидата за събиране на семейство е отказано издаване или подновяване на разрешението за пребиваване, не предвижда процедура, предхождаща отказа да се издаде или поднови разрешение за пребиваване на неговия съпруг, в рамките на която този съпруг да може да се позове на обстоятелствата, посочени в член 17 от Директива [2003/86], за да поиска да му бъде предоставена възможност да запази статута си на пребиваващ без прекъсване по отношение на предходния му статут на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-707/22: Minister van Infrastructuur en Waterstaat и Avrotros, Определение от 7 март 2024 г.
При какви условия делото се заличава от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от запитващата юрисдикция?
Коя юрисдикция следва да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/21: Défense Active des Amateurs d’Armes и др., Съдебно решение от 5 март 2024 г.
Нарушава ли член 7, параграф 4а от Директива [91/477, изменена с Директива 2017/853], във връзка с [точки 6—9 от „Категория А — Забранени огнестрелни оръжия“, съдържаща се в част II, раздел A от приложение I] към тази директива, член 17, параграф 1 и членове 20 и 21 от [Хартата] и принципа на защита на оправданите правни очаквания, доколкото не позволява на държавите членки да предвидят преходен режим за законно придобитите и регистрирани преди 13 юни 2017 г. огнестрелни оръжия от категория [A.9], при положение че им позволява да предвидят преходен режим за законно придобитите и регистрирани преди 13 юни 2017 г. огнестрелни оръжия от категории [A.6—A.8]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-506/21: Mercedes-Benz Group, Определение от 4 март 2024 г.
Какви са последиците за производството пред Съда на Европейския съюз при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе по съдебните разноски по главното производство в случай на заличаване на делото от регистъра на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-623/22: Belgian Association of Tax Lawyers и др., Заключение от 29 февруари 2024 г.
1) Нарушава ли [Директива 2018/822] член 6, параграф 3 [ДЕС] и членове 20 и 21 от [Хартата], и по-конкретно гарантирания с тези разпоредби принцип на равенство и недопускане на дискриминация, като налага задължение за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, отнасящи се не само до корпоративния данък, но и до всички данъци, попадащи в приложното поле на [Директива 2011/16], което съгласно белгийското право включва не само корпоративния данък, но и други, различни от него преки и косвени данъци, като например таксите за вписвания?
2) Нарушава ли [Директива 2018/822] принципа на законоустановеност в наказателното право, гарантиран с член 49, параграф 1 от [Хартата] и член 7, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека [(наричана по-нататък „ЕКПЧ“)], както и общия принцип на правната сигурност и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като не определя достатъчно ясно и точно понятията „договореност“ (а следователно и понятията „трансгранична договореност“, „масово предлагана договореност“ и „индивидуализирана договореност“), „посредник“, „участник“, „свързано предприятие“, прилагателното „трансграничен“, различните „типични белези“ и „проверката за основната полза“, а използва тези понятия за определяне на приложното поле и обхвата на задължението за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености?
3) Нарушава ли [Директива 2018/822], и по-конкретно частта от нея, с която се добавя член 8аб, параграфи 1 и 7 от [Директива 2011/16], принципа на законоустановеност в наказателното право, гарантиран с член 49, параграф 1 от [Хартата] и член 7, параграф 1 от [ЕКПЧ], и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като не определя достатъчно ясно и точно началния момент на 30‑дневния срок, в рамките на който посредникът или съответното данъчнозадължено лице трябва да изпълни задължението за оповестяване на подлежаща на оповестяване трансгранична договореност?
4) Нарушава ли член 1, точка 2 от [Директива 2018/822] правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като с въведения с тази директива нов член 8аб, параграф 5 в [Директива 2011/16] се предвижда, че ако държава членка предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка, последната следва да задължи посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или, ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване на съответната информация, като се има предвид че при това положение посредник, обвързан със задължението за професионална тайна, за неспазването на което носи наказателна отговорност съгласно правото на тази държава членка, следва да оповести на друг посредник, който не е негов клиент, информация, която е научил при упражняване на своята професия?
5) Нарушава ли [Директива 2018/822] правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като предвижда задължение за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, водещо до намеса в правото на зачитане на личния живот на посредниците и на съответните данъчнозадължени лица, която не е разумно обоснована и пропорционална с оглед на преследваните цели и която не е от съществено значение с оглед на целта за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Confiance mutuelle en cas de transfert), Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.
1) Трябва ли Регламент [Дъблин III] с оглед на съображения 3, 32 и 39 от този регламент във връзка с членове 1, 4, 18, 19 и 47 от [Хартата] да се тълкува и прилага в смисъл, че принципът на взаимно доверие между държавите [членки] е неделим, така че тежките и системни нарушения на правото на Съюза, извършени от евентуално компетентната държава членка преди прехвърлянето спрямо граждани на трета държава, които (все още) не са върнати в държавата членка, компетентна да разгледа молбата им за убежище съгласно [този регламент], напълно изключват прехвърлянето в тази държава членка?
2) При отрицателен отговор на [първия] въпрос: трябва ли член 3, параграф 2 от Регламент [Дъблин III] във връзка с членове 1, 4, 18, 19 и 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че ако евентуално компетентната държава членка извършва тежки и системни нарушения на правото на Съюза, извършващата прехвърлянето държава членка не може в рамките на [този регламент] да приеме автоматично принципа на взаимно доверие между държавите [членки], а трябва да отстрани всички съмнения относно това, че след прехвърлянето му кандидатът няма да се окаже в положение, което противоречи на член 4 от [Хартата], съответно трябва да докаже, че това няма да се случи?
3) Какви доказателства може да използва кандидатът в подкрепа на доводите си, че член 3, параграф 2 от Регламент [Дъблин III] не допуска прехвърлянето му, и какъв стандарт относно доказателствата трябва да се приложи
С оглед на позоваването в съображенията от [този регламент] на достиженията на правото на Съюза има ли извършващата прехвърлянето държава членка задължение за сътрудничество и/или проверка, съответно трябва ли при тежки и системни нарушения на основни права спрямо граждани на трета държава да бъдат получени индивидуални гаранции от компетентната държава членка, че основните права на кандидата ще бъдат спазени след прехвърлянето му
Различен ли ще е отговорът на този въпрос, ако кандидатът се нуждае от доказателства, доколкото не може да подкрепи с документи своите съгласувани и подробни декларации, при положение че това не може да се очаква с оглед на естеството на декларациите?
4) Различен ли ще е отговорът [на третия въпрос], ако кандидатът докаже, че подаването на жалба по административен ред до органите и/или използването на средства за правна защита в компетентната държава членка е невъзможно и/или неефективно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.