Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-545/19: AllianzGI-Fonds AEVN, Съдебно решение от 17 март 2022 г.
Трябва ли член 63 ДФЕС относно свободното движение на капитали или член 56 ДФЕС относно свободното предоставяне на услуги да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчен режим като разглеждания в главното производство, установен в член 22 от EBF, който предвижда облагане с окончателен данък при източника на дивидентите, разпределяни от португалски дружества и получавани от предприятия за колективно инвестиране (ПКИ), които не са установени в Португалия и са учредени в други държави — членки на Съюза, докато ПКИ, учредени в съответствие с португалското данъчно законодателство, които за данъчни цели са местни лица в Португалия, могат да се ползват от освобождаване от данъка при източника, удържан за посочените доходи?
Като предвижда облагане с данък при източника на дивидентите, разпределяни на чуждестранни ПКИ, и запазва за местните ПКИ възможността да бъдат освободени от такова облагане с данък при източника, установява ли разглежданата в главното производство национална правна уредба по-неблагоприятно третиране за дивидентите, разпределяни на чуждестранни ПКИ, доколкото последните по никакъв начин не могат да получат достъп до посоченото освобождаване?
От значение ли е приложимият спрямо притежателите на дялово участие в ПКИ данъчен режим за преценката на дискриминационния характер на португалското законодателство, което предвижда специфично и различно данъчно третиране на ПКИ (местни), от една страна, и на съответните притежатели на дялово участие в ПКИ, от друга страна
Или, предвид обстоятелството, че данъчният режим на местните ПКИ по никакъв начин не се засяга или променя от това дали притежателите на дялово участие в тези предприятия са местни или чуждестранни лица в Португалия, необходимо ли е за определяне на сходството на положенията за целите на преценката за дискриминационния характер на посочената правна уредба да се вземе предвид единствено приложимият данъчен режим на ниво инвестиционен механизъм?
Допустимо ли е различното третиране между местните и чуждестранните ПКИ в Португалия предвид обстоятелството, че установените в Португалия физически и юридически лица, притежаващи дялово участие в ПКИ (местни или чуждестранни) и в двата случая подлежат по един и същи начин (и като цяло не подлежат на освобождаване) на облагане за доходите, разпределяни от ПКИ, независимо че чуждестранните притежатели на дялово участие се облагат с по-висок данък?
Предвид обстоятелството, че дискриминацията, предмет на главното производство, е свързана с разлика в данъчното облагане на доходите от дивиденти, разпределяни от местни ПКИ на съответните притежатели на дялово участие, законосъобразно ли е за целите на преценката на сходството на данъчното облагане да се вземат предвид други данъци, освобождавания или налози, които се прилагат в рамките на инвестициите, осъществявани от ПКИ
По-специално законосъобразно и допустимо ли е за целите на преценката за сходство да се отчита отражението на данъците върху имуществото, разходите или друг вид отражение, а не само данъкът върху доходите на ПКИ, включително на евентуални особени налози?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-247/20: Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (Assurance maladie complète), Съдебно решение от 10 март 2022 г.
Трябва ли дете, пребиваващо постоянно в Европейското икономическо пространство, да поддържа пълно здравно застрахователно покритие, за да запази правото си на пребиваване, както би следвало да прави в качеството на самоиздържащо се лице съгласно член 4, параграф 1 от Правилника за имиграцията от 2016 г.?
Неправомерно ли е изискването по член 4, параграф 3, буква b) от Правилника за имиграцията от 2016 г. — съгласно което условието за пълно здравно застрахователно покритие в Обединеното кралство за учащо се или самоиздържащо се лице е изпълнено по отношение на член 16, параграф 2, буква b), подточка ii) от Правилника за имиграцията от 2016 г. само ако въпросното покритие обхваща както това лице, така и всички съответни членове на неговото семейство — от гледна точка на правото на Съюза предвид член 7, параграф 1 от Директива 2004/38 и решение на Съда от 23 февруари 2010 г., Teixiera (C‑480/08, EU:C:2010:83, т. 70)?
Считат ли се вследствие на констатацията, съдържаща се в точка 53 от решение Ahmad/Secretary of State for the Home Department [2014] EWCA Civ 988, действащите реципрочни договорености между Обединеното кралство и Ирландия по отношение на здравното застрахователно покритие в рамките на общата зона за пътуване за „реципрочни договорености“, които съответно представляват пълно здравно застрахователно покритие за целите на член 4, параграф 1 от Правилника за имиграцията от 2016 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-577/20: Sosiaali- ja terveysalan lupa- ja valvontavirasto (Psychothérapeutes), Заключение от 10 март 2022 г.
1) Трябва ли основните свободи, гарантирани в Договора за функционирането на ЕС и Директива 2005/36, да се тълкуват в смисъл, че компетентният орган на приемащата държава членка следва да прецени правото на заявителя да упражнява регламентирана професия в съответствие с членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС и съдебната практика в това отношение (по-специално решения от 7 май 1991 г., Vlassopoulo, C‑340/89, EU:C:1991:193, и от 6 октомври 2015 г., Brouillard,C‑298/14, EU:C:2015:652), въпреки че в член 13, параграф 2 от Директива 2005/36 би следвало да са хармонизирани условията за упражняване на регламентирана професия, при които приемащата държава членка трябва да разреши упражняването на професията на заявител, който притежава удостоверение за професионална квалификация от държава членка, в която професията не е регламентирана, но не отговаря на посоченото в тази разпоредба изискване за упражняването на професията?
2) При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос: като се имат предвид съображенията, изложени в решение от 6 октомври 2015 г., Brouillard (C‑298/14, EU:C:2015:652, т. 55), относно изключителните критерии за преценка на равностойността на свидетелства, недопустимо ли е съгласно правото на Съюза в положение като разглежданото в настоящото производство компетентният орган на приемащата държава членка да основе преценката си относно равностойността на обучение и на информация за точното съдържание и начина на провеждане на обучението, различна от получената от организатора на обучението или от органите на другата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/21: Minister for Justice and Equality (Ressortissant de pays tiers cousin d’un citoyen de l’Union), Заключение от 10 март 2022 г.
1) Може ли понятието „член на домакинството на гражданин на Съюза“, използвано в член 3 от Директива [2004/38], да бъде определено по такъв начин, че да има всеобщо приложение в целия Съюз, и ако е възможно, какво е това определение?
2) Ако не може да бъде дадено определение на това понятие, по какви критерии съдиите следва да разглеждат доказателствата, така че националните съдилища да могат да решат в съответствие с установен набор от фактори кой е или кой не е член на домакинството на гражданин на Съюза за целите на свободното движение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/20: Boriss Cilevičs и др., Заключение от 8 март 2022 г.
Представлява ли правна уредба като разглежданата в главното производство ограничение на свободата на установяване, закрепена в член 49 [ДФЕС], или при условията на евентуалност — на свободното предоставяне на услуги, гарантирано в член 56 [ДФЕС], както и на свободата на стопанска инициатива, призната в член 16 от [Хартата]?
Какви съображения трябва да се вземат предвид, за да се прецени дали подобна правна уредба е обоснована, подходяща и пропорционална във връзка с нейната легитимна цел за защита на официалния език като проява на националната идентичност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-205/20: Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Effet direct), Съдебно решение от 8 март 2022 г.
Представлява ли изискването за пропорционалност на санкциите, установено в член 20 от Директива 2014/67 и тълкувано в определения от 19 декември 2019 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C‑645/18, непубликувано, EU:C:2019:1108) и от 19 декември 2019 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C‑140/19, C‑141/19 и C‑492/19—C‑494/19, непубликувано, EU:C:2019:1103), пряко приложима разпоредба на тази директива?
Дава ли възможност и изисква ли тълкуването на законодателството на държавата членка в съответствие с правото на Съюза юрисдикциите и административните органи на държавата членка да допълнят — без да е въведена нова национална правна норма — приложимите в настоящия случай национални санкционни разпоредби с критериите за пропорционалност, установени в определения на Съда на Европейския съюз от 19 декември 2019 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C‑645/18, непубликувано, EU:C:2019:1108) и от 19 декември 2019 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C‑140/19, C‑141/19 и C‑492/19—C‑494/19, непубликувано, EU:C:2019:1103)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/20: Presidenza del Consiglio dei Ministri и др. (Médecins spécialistes en formation), Съдебно решение от 3 март 2022 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 3, параграфи 1 и 2, както и приложението към изменената Директива 75/363 да се тълкуват в смисъл, че от една страна, за всяко обучение за лекар специалист в редовна или задочна форма на обучение, започнало преди влизането в сила на Директива 82/76 на 29 януари 1982 г. и продължило след изтичането на срока за транспониране на тази директива на 1 януари 1983 г., трябва да се заплати подходящо възнаграждение по смисъла на това приложение и от друга страна, дали в този случай такова подходящо възнаграждение трябва да се заплати за целия период на обучение, или само считано от посочената дата на изтичане на срока за транспониране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-634/20: Sosiaali- ja terveysalan lupa- ja valvontavirasto (Formation médicale de base), Съдебно решение от 3 март 2022 г.
Трябва ли член 45 ДФЕС или 49 ДФЕС, при спазване на принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат компетентният орган на приемащата държава членка, основавайки се на националното законодателство, да предостави на дадено лице правото да упражнява професията лекар за срок от три години, като му поставя условие да я упражнява само под ръководството и надзора на правоспособен лекар и през същия период да премине през специализирано тригодишно обучение по обща медицина, за да получи в приемащата държава членка разрешение за самостоятелно упражняване на професията лекар, като се има предвид, че:
а) лицето е преминало базово обучение по медицина в държавата членка по произход, но при подаването на молбата за признаване на професионалната квалификация в приемащата държава членка не е могло да представи свидетелство за едногодишен стаж за усвояване на професията, изисквано в държавата членка по произход като допълнително условие за професионалната квалификация,
б) с оглед на член 55а от Директива 2005/36 в приемащата държава членка като препоръчителен вариант, който лицето отхвърля, му е предложена възможността за период от три години то да премине стаж за усвояване на професията в приемащата държава членка в съответствие с насоките на държавата членка по произход и да поиска признаването му от компетентните органи на държавата членка по произход, за да може след това отново да поиска в приемащата държава членка да му бъде предоставено правото да упражнява професията лекар по силата на предвидената в Директивата система за автоматично признаване,
в) националните разпоредби на приемащата държава членка целят повишаване на безопасността на пациентите и качеството на здравните услуги, като се гарантира, че здравните специалисти имат необходимото за тяхната професионална дейност образование, друга достатъчна професионална квалификация и останалите изисквани за професионалната дейност умения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-669/20: Veridos, Заключение от 24 февруари 2022 г.
1) Следва ли нормата на член 56 във връзка с член 69 от Директива [2014/24], съответно нормата на член 38 във връзка с член 49 от Директива [2009/81], да се тълкуват в смисъл, че при обективна невъзможност да се приложи възприетият в национален закон критерий за оценка на оферта с необичайно ниска стойност и липса на друг, избран и предварително обявен от възложителя критерий, възложителят не е длъжен да извършва проверка за наличието на оферта с необичайно ниска стойност?
2) Следва ли разпоредбата на член 56 във връзка с член 69 от Директива 2014/24/ЕС, съответно нормата на член 38 във връзка с член 49 от Директива 2009/81/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че възложителят е длъжен да осъществи проверка за наличие на оферти с необичайно ниска стойност само когато е налице съмнение по отношение на някоя оферта или напротив — възложителят е длъжен винаги да се убеди в сериозността на получените оферти, като изложи съответните мотиви за това?
3) Приложимо ли е подобно изискване по отношение на възложителя, когато постъпилите офертите в процедурата по възлагане на обществена поръчка са само две?
4) Следва ли разпоредбата на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“] да се тълкува в смисъл, че преценката на възложителя за липса на съмнение относно наличието на необичайно ниска оферта, респ. неговата увереност в наличието на сериозна оферта по отношение на класирания на първо място участник, подлежи на съдебен контрол?
5) При положителен отговор на предходния въпрос, следва ли разпоредбата на член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че възложителят в процедура по обществена поръчка, който не е осъществил проверка за наличието на оферта с необичайно ниска цена, е длъжен да обоснове и мотивира липсата на съмнение за наличието на оферта с необичайно ниска цена, т.е. наличието на сериозна оферта, по отношение на класираната на първо място оферта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-290/20: Latvijas Gāze, Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.
Трябва ли член 23 и член 32, параграф 1 от Директива 2009/73 да се тълкуват в смисъл, че държавите членки следва да приемат правна уредба, съгласно която, от една страна, всеки краен клиент може да избира към какъв вид система — преносна или разпределителна — да се свърже и от друга страна, операторът на системата е длъжен да му разреши да се свърже към съответната система?
Трябва ли член 23 от Директива 2009/73 да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да приемат правна уредба, съгласно която се разрешава свързване към газопреносната система единствено на небитов краен клиент (т.е. единствено на промишлен клиент)?
Трябва ли член 23 от Директива 2009/73, и по-специално понятието „нов […] промишлен клиент“, да се тълкува в смисъл, че този член установява задължение за държавите членки да приемат правна уредба, съгласно която се разрешава свързване към газопреносната система единствено на небитов краен клиент (т.е. единствено на промишлен клиент), който преди това не е бил свързан към разпределителната система?
Трябва ли член 2, [точка] 3 и член 23 от Директива 2009/73 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която преносът на природен газ включва транспортирането на природен газ директно към системата за доставка на природен газ на крайния клиент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.