Свободно движение на хора
Свободно движение на хора
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Правомерност на заличаването на делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд.
Компетентност относно разпределението на съдебните разноски при заличаване на делото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1. Трябва ли член l, параграф 2, буква в), трето тире от Директива 2003/98, изменен с Директива 2013/37 (консолидиран текст), с оглед на подхода за минимална хармонизация, да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба може да създаде възможност за неограничен (безусловен) достъп до цялата информация, съдържаща се в договори за авторски права и консултантски договори, дори когато те са определени като търговска тайна, и тази правна уредба да предвижда това само по отношение на субекти, намиращи се под доминиращото влияние на държавата, но не и за другите задължени субекти, и дали върху тълкуването оказва влияние и Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на правилата за оповестяването на информация, и по-специално в смисъл, че достъпът до обществена информация съгласно Директива 2003/98 не може да бъде по-широк от предоставяния съгласно единните правила за оповестяване на данни, предвидени в посочения регламент?
2. Трябва ли Регламент № 575/2013, разглеждан в светлината на правилата за оповестяване на информация във връзка с търговската дейност на банките, и по-точно член 446 и член 432, параграф 2 в осма част от този регламент да се тълкуват в смисъл, че тези правила не допускат правна уредба на държава членка, която задължава банка, намирала се или намираща се под доминиращото влияние на публичноправен субект, да оповестява информация за сключени договори за извършване на консултантски, адвокатски, авторски и други интелектуални услуги, и по-точно информация за вида сключена сделка, договорния партньор (за юридическите лица — наименование или фирма, седалище и адрес на управление), стойността на договора, размера на отделните плащания за горепосочените услуги, датата на сключване на договора, продължителността на търговското правоотношение и сходни данни, съдържащи се в приложенията към договорите — цялата информация от периода на доминиращо влияние — без да предвижда каквото и да е изключение от това задължение и без възможност за сравнително претегляне на обществения интерес от получаване на достъп до данните и интереса на банката от запазване на търговската тайна, ако не става въпрос за случай, съдържащ трансграничен елемент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Трябва ли членове […] 63 [ДФЕС] и 65 [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че самият недостиг на ликвидни средства, произтичащ от облагането с данък, удържан при източника, на дивидентите, платени на губещите дружества — чуждестранни лица, докато губещите дружества — местни лица, се облагат върху размера на получаваните от тях дивиденти само за данъчната година, в която евентуално отново са отчели печалба, представлява разлика в третирането, която е показателна за ограничаването на свободното движение на капитали?
2) Може ли евентуалното ограничение на свободното движение на капитали, посочено в предходния въпрос, да са счита, с оглед на изискванията, произтичащи от членове […] 63 [ДФЕС] и 65 [ДФЕС], за обосновано от необходимостта да се гарантира ефективността на събирането на данъка, тъй като дружествата — чуждестранни лица, не подлежат на контрол от френската данъчна администрация, или пък от необходимостта да се запази разпределението на данъчните правомощия между държавите членки?
3) В случай че оспорваното удържане на данък при източника е принципно допустимо от гледна точка на свободното движение на капитали:
– Допускат ли тези разпоредби събирането на данък, удържан при източника, върху дивидентите, платени от дружество — местно лице, на губещо дружество — чуждестранно лице от друга държава членка, когато последното прекрати дейността си, без отново да отчете печалба, докато намиращо се в такова положение дружество — местно лице, в действителност не се облага с данък върху тези дивиденти?
– Трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че при наличието на правила за данъчно облагане, третиращи различно дивидентите в зависимост от това дали са изплатени на местни или на чуждестранни лица, следва да се сравни действителната данъчна тежест, която всяко от тях понася за тези дивиденти, така че едно ограничение на свободното движение на капитали — произтичащо от това, че въпросните правила изключват само за чуждестранните лица приспадането на разходите, пряко свързани със самото получаване на дивидентите — да може да се счете за обосновано от разликата в данъчните ставки между облагането по общия режим, за последваща данъчна година, на местните лица и удържането при източника на данък, който се начислява върху изплатените на чуждестранните лица дивиденти, когато с оглед на размера на платения данък тази разлика компенсира разликата в данъчните основи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли член 7 от Решение № 2/76 или член 13 от Решение № 1/80 да се тълкуват в смисъл, че мярка на националното право като разглежданата в главното производство, въведена в периода от 20 декември 1976 г. до 30 ноември 1980 г., която поставя издаването на разрешение за пребиваване с цел събиране на семейството в полза на граждани на трети държави, които са членове на семейството на турски работник, пребиваващ законно в съответната държава членка, в зависимост от получаването от тези лица, преди да влязат на територията на страната, на виза с оглед на това събиране, представлява „ново ограничение“ по смисъла на тези разпоредби, и при утвърдителен отговор — дали такава мярка все пак може да бъде обоснована от съображения, свързани с ефективния контрол на имиграцията и управлението на миграционните потоци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че обхваща публикуването в уебсайт на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка и с разрешението на притежателя на авторското право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 45 ДФЕС и член 7, параграф 1 от [Регламент № 492/2011] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална уредба като разглежданата в главното производство (член 3, параграф 2, точка 1 във връзка с член 3, параграф 3 и член 2, параграф 1 от UrlG), съгласно която работник с общо 25 години трудов стаж, но не при един и същ австрийски работодател, има право на [платен] годишен отпуск в размер само на пет седмици, докато работник с 25 години трудов стаж при един и същ австрийски работодател има право на шест седмици годишен отпуск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.