Свободно движение на хора
Свободно движение на хора
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като спорната в главното производство, която за концесията за управлението на лото играта предвижда модела „един концесионер“, въпреки че за други игри, състезания с познаване на факти и събития и залагания се прилага моделът „множество концесионери“?
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС и принципите на недискриминация, прозрачност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и прилагащи я актове като спорните в главното производство, които във връзка с концесията за управлението на лото играта предвиждат базова стойност на концесията, която се явява висока спрямо другите изисквания за икономическо-финансови и технико-организационни възможности?
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС и принципите на недискриминация, прозрачност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като спорната в главното производство, която се съдържа в проектодоговор за концесия, придружаващ покана за участие в концесионна процедура, и предвижда прекратяване на концесията за управлението на лото играта:
– при всяко престъпление, за което е постановено предаване на съд и което според възлагащия орган с оглед на естеството, тежестта, начина на извършване и връзката с предмета на концесионната дейност е такова, че изключва надеждността, професионализма и нравствените качества на концесионера,
– или когато концесионерът нарушава правилата за предотвратяване на нагласените, неразрешените и тайните игри, и по-специално когато самостоятелно или чрез дружество, контролирано или свързано с него, независимо от местонахождението му, предлага други игри, които могат да бъдат приравнени на лото играта, без да притежава необходимото разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Налице ли е нарушаване на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане на неговия звукозапис, предвидено в член 2, буква в) от Директива [2001/29], в случаите, когато от неговия звукозапис се записват най-кратки откъси от звуци и се прехвърлят в друг звукозапис?
2) Представлява ли звукозапис, който включва прехвърлени от друг звукозапис най-кратки откъси от звуци, копие от този друг звукозапис по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от [Директива 2006/115]?
3) Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която, подобно на разпоредбата на член 24, параграф 1 от [UrhG], уточнява, че по своята същност обхватът на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис е ограничен по такъв начин, че самостоятелно произведение, което е създадено, като свободно е използван неговият звукозапис, може да се използва без съгласието му?
4) Използва ли се произведение или друг закрилян обект по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива [2001/29] за целите на цитиране, когато не може да се разпознае, че се използва чуждо произведение или чужд друг закрилян обект?
5) Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно правото на възпроизвеждане и правото на разпространение на продуцента на звукозаписи (член 2, буква в) от Директива 2001/29 и член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първо изречение от Директива 2006/115) свобода на преценка при транспонирането в националното право?
6) По какъв начин при определянето на обхвата на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис, както и на обхвата на изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първо изречение от Директива 2006/115) трябва да се вземат предвид основните права, закрепени в Хартата на основните права на ЕС [наричана по-нататък „Хартата“]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 6 декември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Признаване на професионалните квалификации — Директива 2005/36/ЕО — Признаване на удостоверения за професионална квалификация, получени след частично съвпадащи периоди на обучение — Правомощия на приемащата държава членка да извърши проверка“ По дело C‑675/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) с акт от 12 октомври 2017 г., постъпил в Съда на 30 ноември 2017 г., в рамките на производство по дело Ministero della Salute срещу Hannes Preindl СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: M. Vilaras, председател на четвърти състав, изпълняващ функцята на председател на трети състав, J. Malenovský, L. Bay Larsen (докладчик), M. Safjan и D. Šváby, съдии, генерален адвокат: M. Bobek, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за г‑н Preindl, от M. Schullian и C. Senoner, avvocati, – за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от M. Russo, avvocato dello Stato, – за испанското правителство, първоначално от A. Gavela Llopis, а впоследствие от L. Aguilera Ruiz, в качеството на представители, – за австрийското правителство, от G. Hesse, в качеството на представител, – за Европейската комисия, от H. Støvlbæk и L. Malferrari, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 21, 22 и 24 от Директива ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав) 6 декември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Свобода на установяване — Пряко данъчно облагане — Данък върху доходите — Приспадане на вноските към професионален пенсионен фонд и за частно пенсионно осигуряване — Изключване на чуждестранните лица“ По дело C‑480/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Finanzgericht Köln (Финансов съд Кьолн, Германия) с акт от 3 август 2017 г., постъпил в Съда на 9 август 2017 г., в рамките на производство по дело Frank Montag срещу Finanzamt Köln-Mitte, СЪДЪТ (десети състав), състоящ се от: F. Biltgen, председател на осми състав, изпълняващ функцията на председател на десети състав, E. Levits (докладчик) и L. Bay Larsen, съдии, генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona, секретар: С. Strömholm, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 юли 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за г‑н Montag, от S. Eilers и S. Lehmann, Rechtsanwälte, – за Finanzamt Köln-Mitte, от M. Plützer, в качеството на представител, – за германското правителство, от T. Henze и R. Kanitz, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от W. Roels, M. Wasmeier и B.‑R. Killmann, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 49 ДФЕС. 2. Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Frank Montag и Finanzamt Köln-Mitte (Данъчна служба Кьолн-център, Германия) по повод ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ E. ТАНЧЕВ представено на 5 декември 2018 година ( 1 ) Съединени дела C‑473/17 и C‑546/17 Repsol Butano S.A. (C‑473/17) DISA Gas S.A.U. (C‑546/17) срещу Administración del Estado встъпили страни: Redexis Gas S.L., Repsol Butano S.A. (Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) „Преюдициално запитване — Енергопотребление — Вътрешен пазар на природен газ — Директива 2009/73/ЕО — Решение от 20 април 2010 г., Federutility и др. (C‑265/08, EU:C:2010:205) — Мярка на държава членка за определяне на максимална продажна цена за бутилки втечнен нефтен газ (ВНГ) — Задължителна доставка по домовете — Услуги от общ икономически интерес — Принцип на пропорционалност“ I. Въведение 1. По настоящите дела от Съда е поискано да даде насоки относно съвместимостта на някои мерки, приети от държавите членки за регулиране на цените в сектора на енергетиката, с Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО ( 2 ) съобразно тълкуването ѝ в практиката на Съда, и по-специално в основополагащото решение по дело Federutility и др. ( 3 ) 2. С решение Federutility и последващата съдебна практика (наричани по-нататък „основаната на решение Federutility съдебна практика“) ( 4 ) Съдът установява рамка, която позволява на съответната национална юрисдикция да прецени съвместимостта с правото на Съюза на държавна намеса в цените в сектора на природния газ, и дава някои насоки относно критериите, на които трябва да се основава тази преценка ( 5 ). 3. Въпросите, повдигнати в настоящите преюдициални запитвания, отправени до Съда от ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли разпоредбите на Директива 2009/72, и по-специално член 2, точки 5 и 6 и член 28, да се тълкуват в смисъл, че непременно представлява електроенергийна мрежа, а следователно и „разпределителна система“ по смисъла на тази директива, система, създадена и управлявана от частно образувание, към която са свързани ограничен брой производствени и потребителски единици и която на свой ред е свързана с обществената мрежа, без възможност да се изключат от тази класификация частните електроенергийни системи с такива характеристики, изградени преди влизането в сила на Директивата и първоначално създадени с цел производство на електроенергия за собствени нужди?
Единствената предоставена от Директива 2009/72 възможност за оползотворяване на специфичните характеристики на частна електроенергийна мрежа ли е тя да се причисли към категорията на затворените разпределителни системи по член 28 от посочената директива, или се допуска националният законодател да определи отделна категория разпределителни системи, по отношение на които се прилага опростен режим, различен от предвидения за затворените разпределителни системи?
Трябва ли Директивата да се тълкува в смисъл, че при всички случаи за затворените разпределителни системи по член 28 от Директива 2009/72 се изисква задължение за свързване на трети страни?
Допуска ли класифицирането на частна електроенергийна мрежа като затворена разпределителна система по смисъла на член 28 от Директива 2009/72 възможността националният законодател да предвиди в полза на тази система само изключенията от общия правен режим за разпределителните системи, изрично предвидени в член 28 и член 26, параграф 4 от тази директива, или — с оглед на посоченото в съображения 29 и 30 от Директивата — е позволено или наложено на държавата членка да предвиди други изключения от прилагането на общия правен режим за разпределителните системи, така че да се гарантира постигането на целите, посочени в съображенията?
Допускат ли разпоредбите на Директива 2009/72 — и по-специално съображения 29 и 30, член 15, параграф 7, член 37, параграф 6, буква б) и член 26, параграф 4 — национална правна уредба като разглежданата в настоящото производство, която предвижда за затворените разпределителни системи правила за диспечиране и обособеност, доста подобни на предвидените за обществените мрежи, и която предвижда относно общите разходи на електроенергийната система, че заплащането на тези суми е отчасти съизмеримо и с разходваното количество електроенергия в рамките на затворената разпределителна система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Трябва ли член 7, параграф 1, първо изречение във връзка с член 8 от Директива 97/67/ЕО […] да се тълкува в смисъл, че национална процесуалноправна уредба като съдържащата се в член 165, параграф 2 от Ustawa z dnia 17 listopada 1964 г. — Kodeks postępowania cywilnego [Закон от 17 ноември 1964 г. — Граждански процесуален кодекс] (консолидиран текст: Dz.U., 2016 г., позиция 1822, изменен, наричан по-нататък „KPC“) — съгласно която само предаването на процесуален документ в национална пощенска станция на определения оператор, тоест отговарящия за извършването на универсална услуга оператор, е равносилно на подаване на този документ в съда и в която такива последици не се признават на предаването на процесуален документ в национална пощенска станция на друг пощенски оператор, извършващ универсална услуга, който обаче не е определеният оператор — е специално право?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, параграф 1, първо изречение от Директива 97/67/ЕО във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че предимствата, произтичащи от признаването на специално право на определения оператор в нарушение на член 7, параграф 1, първо изречение от Директива 97/67/ЕО, трябва да се предоставят и на останалите пощенски оператори — така че предаването на процесуален документ в национална пощенска станция на пощенски оператор, извършващ универсална услуга, който обаче не е определеният оператор, също да се счита за равносилно на подаване на този документ в съда — въз основа на принципи, аналогични на произтичащите от решение на Съда на Европейския съюз от 21 юни 2007 г. по съединени дела C‑231/06—C‑233/06, Jonkman (ECLI:EU:C:2007:373)?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 7, параграф 1, първо изречение от Директива 97/67/ЕО във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че страна в производството, която е еманация на държава членка, може да се позове на несъответствието на разпоредба от националното право — каквато е член 165, параграф 2 от KPC — с член 7, параграф 1, [ориг. 3] първо изречение от Директива 97/67/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, по силата на която дивидентите, разпределяни от местно дружество, се облагат с данък, удържан при източника, когато се получават от чуждестранно дружество, а когато се получават от местно дружество, облагането им по общия ред на корпоративния данък се извършва в края на данъчната година, за която са получени, само при условие че последното дружество е имало положителен финансов резултат за тази данъчна година, като до подобно облагане може евентуално и да не се стигне изобщо, ако посоченото дружество прекрати дейността си, без да е постигнало положителен финансов резултат след получаването на дивидентите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.