всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-430/15: Tolley, Заключение от 5 октомври 2016 г.

1) Правилно ли компонентът „грижа“ на [DLA] е квалифициран като обезщетение за инвалидност вместо като парично обезщетение за болест за целите на Регламент № 1408/71?
2) а)
Престава ли да бъде подчинено на законодателството на Обединеното кралство за целите на член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71 лице, което съгласно вътрешното право на Обединеното кралство е престанало да се ползва от [DLA], поради това че се е преместило да живее в друга държава членка, и което преди преместването си е преустановило всякаква професионална дейност, но продължава да е осигурено срещу риска старост по системата за социална сигурност на Обединеното кралство?
б) Остава ли такова лице при всички положения подчинено на законодателството на Обединеното кралство с оглед на точка 19, буква в), [позиция „Обединено кралство“ от приложение VI към Регламент № 1408/71]?
в) Ако лицето е престанало да бъде подчинено на законодателството на Обединеното кралство по смисъла на член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71, длъжно ли е Обединеното кралство да приложи спрямо него разпоредбите на дял III, глава 1 от този регламент, или само разполага с възможност да направи това съгласно точка 20, [позиция „Обединено кралство“ от приложение VI към същия регламент]?
3) а)
Приложимо ли е за целите на членове 19—22 от Регламент № 1408/71 широкото определение на понятието за заето лице в решение Dodl и Oberhollenzer ([C‑543/03], EU:C:2005:364) в случаите, в които съответното лице е преустановило всякаква професионална дейност преди преместването си в друга държава членка, въпреки направеното в дял III, глава 1 от този регламент разграничение между заети и самостоятелно заети лица, от една страна, и безработни лица, от друга?
б) Ако това определение е приложимо, такова лице има ли право на прехвърляне на обезщетението по силата или на член 19, или на член 22 от Регламент № 1408/71
Може ли член 22, параграф 1, буква б) [от този регламент] да попречи правото на компонента „грижа“ на DLA на лице, претендиращо за обезщетение, да се препятства от изискване за пребиваване, наложено от националното законодателство при смяна на пребиваването в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-478/15: Radgen, Съдебно решение от 21 септември 2016 г.

Следва ли разпоредбите на Споразумението относно свободното движение на хора и по-специално неговият преамбюл, членове 1, 2, 4, 11, 16 и 21 и членове 7, 9 и 15 от приложение I към него да се тълкуват в смисъл, че не допускат уредба на държава членка, която забранява на неограничено данъчнозадължен гражданин на тази държава да приспада освободената от облагане сума за упражняване на допълнителна преподавателска дейност, тъй като тази дейност е упражнявана не в изпълнение на задължения в полза на или по възлагане от публичноправно юридическо лице със седалище в държава — членка на Съюза, или в друга държава, спрямо която се прилага Споразумението за ЕИП, а в изпълнение на задължения в полза на или по възлагане от публичноправно юридическо лице със седалище на територията на Конфедерация Швейцария?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-508/15: Ucar, Заключение от 15 септември 2016 г.

1. Трябва ли член 7, първа алинея, първо тире от Решение № 1/80 [от 19 септември 1980 г. на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция] да се тълкува в смисъл, че фактическият състав на тази разпоредба е осъществен и когато тригодишният период на съжителство на законно основание на член на семейството с турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда, е предшестван от период от време, в който лицето, притежаващо правото да бъде последвано от семейството си, е напуснало легалния пазар на труда на съответната държава членка след разрешеното по смисъла на тази разпоредба събиране с въпросния член на семейството?
2. Трябва ли член 7, първа алинея от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че продължаването на срока на разрешението за пребиваване може да се счита за предвиденото в тази разпоредба разрешение за събиране с турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда, когато въпросният член на семейството живее заедно с този работник без прекъсване от момента на разрешеното по смисъла на посочената разпоредба събиране на семейството, но турският работник, след като междувременно е напуснал легалния пазар на труда на съответната държава членка, отново се е завърнал на този пазар едва в момента на продължаването на срока на разрешението за пребиваване?
Може ли продължаването на срока на разрешението за пребиваване на член на семейството — постановено, след като на последния е било разрешено да се присъедини към лицата, притежаващи правото да бъдат последвани от семействата си, но които не са принадлежали към пазара на труда — към момент, когато лицето, притежаващо правото да бъде последвано от семейството си, при което членът на семейството пребивава на законно основание, е станало работник, да се счита за разрешение за събирането на семейство по смисъла на член 7 от Решение № 1/80?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-496/15: Eschenbrenner, Заключение от 7 септември 2016 г.

1) Когато работник, работил по-рано в Германия, който пребивава в друга държава членка, не е данъчнозадължено лице в Германия за доходите си и обезщетението му при неплатежоспособност на работодателя съгласно приложимите за него разпоредби не е облагаемо с данък, съвместимо ли е с разпоредбите на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз [по-специално с член 45 ДФЕС и с член 7 от Регламент (ЕС) № 492/2011] в случай на неплатежоспособност на неговия работодател трудовото му възнаграждение — въз основа на което се определя полагащото му се обезщетение при неплатежоспособност на работодателя — да бъде фиктивно обложено с данъците, които, ако работникът беше данъчнозадължен в Германия за доходите си, щяха да бъдат удържани от това възнаграждение, при положение че той вече не може да иска от работодателя си плащане на остатъка от брутното си трудово възнаграждение?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, спазени ли са разпоредбите на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, при положение че в посочената хипотеза работникът запазва правото да иска от работодателя си плащане на остатъка от брутното трудово възнаграждение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-283/15: X, Заключение от 7 септември 2016 г.

1) Трябва ли разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която живеещият в Испания гражданин на Съюза, около 60 % от трудовите доходи на когото се облагат с данък в Нидерландия и около 40 % — в Швейцария, не може да приспадне своите отрицателни доходи от собственото си и лично ползвано жилище в Испания от обложените си в Нидерландия трудови доходи, дори ако получава в държавата по пребиваването си [а именно Испания] толкова нисък доход, че гореспоменатите отрицателни доходи да не могат да доведат до намаляване на дължимия от него данък за съответната година в държавата по пребиваване?
2) a)
При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли всяка държава членка, в която съответният гражданин на Съюза получава част от своите доходи, да отчита в този случай пълния размер на гореспоменатите отрицателни доходи
Или това задължение важи само за една от съответните държави по заетостта, и ако да, за коя от тях
Или пък всяка от държавите по заетостта (различни от държавата по пребиваване) трябва да позволи приспадането на част от тези отрицателни доходи
В последния случай, как следва да се определи тази подлежаща на приспадане част?
б) Във връзка с това държавата членка, в която фактически се полага трудът, ли е от определящо значение, или държавата членка, която има правомощието да обложи с данък доходите, получени от посочения труд?
3) Различен ли ще е отговорът на двете части от втория въпрос, ако едната от държавите, в които съответният гражданин на Съюза получава доходите си, е [Конфедерация] Швейцария, която не е държава — членка на Европейския съюз, и също така не е част от Европейското икономическо пространство (ЕИП)?
4) Доколко в това отношение е релевантен въпросът дали правната уредба на държавата по пребиваване на данъчнозадълженото лице (в случая Кралство Испания) предвижда възможност за приспадане на лихвата по ипотечен кредит за собственото жилище на това лице, както и възможност за прихващане на произтичащите от това данъчни загуби през съответната година от евентуалните доходи от тази държава през следващи години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-341/15: Maschek, Съдебно решение от 20 юли 2016 г.

Следва ли член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото по главното производство, което лишава от право на финансово обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск работника, трудовото правоотношение на когото е прекратено поради подадената от него молба за пенсиониране и който не е могъл да изчерпи правото си на платен годишен отпуск преди прекратяването на това трудово правоотношение
При утвърдителен отговор, следва ли националното законодателство в приложение на член 7 от Директива 2003/88 да предвижда в полза на работник, който в нарушение на тази разпоредба няма право на финансово обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правила за упражняване на това право, по-благоприятни от произтичащите от Директива 2003/88, по-специално от гледна точка на размера на обезщетението, което трябва да му бъде отпуснато?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-216/15: Betriebsrat der Ruhrlandklinik, Заключение от 6 юли 2016 г.

Прилага ли се член 1, параграфи 1 и 2 от Директива [2008/104] към случай, в който членовете на дадено сдружение се предоставят на разположение на друго предприятие, където да упражняват трудова дейност при съобразяване с техническите и организационни инструкции на последното, при положение че при присъединяването си към сдружението тези негови членове са поели задължението да предоставят изцяло работната си сила и в полза на трети лица, за което получават месечно възнаграждение от сдружението, изчислявано в съответствие с обичайните за съответната дейност критерии, а в замяна на услугите по предоставяне на персонал на посоченото предприятие сдружението получава от него обезщетение за разходите за персонала за своите членове, плюс надбавка във фиксиран размер за направените административни разходи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-178/15: Sobczyszyn, Съдебно решение от 30 юни 2016 г.

Член 7 от Директива 2003/88, съгласно който държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика, трябва ли да се тълкува в смисъл, че учителят, който е ползвал предвидения в Статута на учителите отпуск по здравословни причини, има и право на предвидения в общите разпоредби на трудовото право годишен отпуск за годината, през която е упражнил правото си на отпуск по здравословни причини?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-115/15: NA, Съдебно решение от 30 юни 2016 г.

Трябва ли гражданин на трета държава, който е бивш съпруг на гражданин на Съюза, да може да докаже, че бившият му съпруг е упражнявал права по Договорите в приемащата държава членка към момента на развода им, за да запази правото си на пребиваване съгласно член 13, параграф 2 от Директива 2004/38?
Има ли гражданин на Съюза право на пребиваване в приемаща държава членка, гарантирано от правото на Съюза съгласно членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС, при обстоятелства, при които единствената държава в Съюза, в която гражданинът има право да пребивава, е държавата, чийто гражданин е, но е налице фактическа констатация от компетентна юрисдикция, че извеждането на гражданина от приемащата държава членка към държавата, чийто гражданин е, би нарушило правата му съгласно член 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Ако гражданинът на Съюза съгласно втори въпрос е дете, има ли родителят, който единствен упражнява родителските права по отношение на това дете, производно право на пребиваване в приемащата държава членка, ако детето би трябвало да придружи родителя при извеждането му от приемащата държава членка?
Има ли право дете да пребивава в приемащата държава членка съгласно член 12 от Регламент № 1612/68, ако родителят на детето, който е гражданин на Съюза и е бил зает в приемащата държава членка, е престанал да пребивава в нея, преди детето да започне образованието си там?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14142434445230 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form