всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-620/15: A-Rosa Flussschiff, Съдебно решение от 27 април 2017 г.

Задължително ли е удостоверителното действие на формуляр E 101, издаден в съответствие с член 11, параграф 1 и член 12а, точка 1а) от Регламент № 574/72, от институцията, определена от органа на държавата членка, чието социално осигурително законодателство остава приложимо за заетото лице, от една страна, за институциите и органите на приемащата държава членка, и от друга страна, за юрисдикциите на същата държава членка, когато се установи, че условията на дейността на заетото лице очевидно не попадат в материалното приложно поле на дерогационните правила по член 14, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-175/16: Hälvä и др., Заключение от 6 април 2017 г.

Следва ли член 17, параграф 1 от Директива 2003/88/EO на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време да се тълкува в смисъл, че в неговото приложно поле може да попадне дейност като описаната по-горе, извършвана в къща в детско селище, при която работникът замества през почивните им дни „лицата, изпълняващи функциите на родители на настанените в селището деца“, през това време живее заедно с децата в среда, подобна на семейната, и полага самостоятелно грижи за задоволяване на техните нужди и за семейството по същия начин, по който в общия случай го правят родителите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-652/15: Tekdemir, Съдебно решение от 29 март 2017 г.

Следва ли член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че целта за ефективно управление на миграционните потоци представлява императивно съображение от общ интерес, което може да обоснове национална мярка, въведена след влизането в сила на това решение в съответната държава членка и предвиждаща задължение за гражданите на трети държави, които не са навършили 16 години, да притежават разрешение за пребиваване, за да влязат и да пребивават в тази държава членка, и при утвърдителен отговор, дали такава мярка е пропорционална на преследваната цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-569/15: X, Заключение от 8 март 2017 г.

1) Трябва ли дял II от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че за работника, който живее в Нидерландия, обикновено извършва дейността си в Нидерландия и взима тримесечен неплатен отпуск, се счита, че (и) през този период продължава да е нает на работа в Нидерландия, ако i) трудовото правоотношение продължава да съществува през споменатия период, и ii) за целите на прилагането на нидерландския Закон за безработицата въпросният период се разглежда като период на извършване на дейност като наето лице?
2) а) Кое законодателство Регламент № 1408/71 определя за приложимо, ако през неплатения отпуск този работник е нает на работа в друга държава членка?
2) б) Има ли във връзка с това значение, че през следващата година съответното лице на два пъти, а през трите години след това — по веднъж годишно, е наемано на работа за период от една до две седмици в посочената друга държава членка, без да е взиман неплатен отпуск в Нидерландия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-570/15: X, Заключение от 8 март 2017 г.

По какъв критерий/какви критерии трябва да се прецени кое законодателство Регламент (ЕИО) № 1408/71 определя за приложимо в случая на работник с местожителство в Белгия, който през съответната година извършва в Нидерландия голямата част от дейностите си за своя нидерландски работодател и който наред с това извършва 6,5 % от тези дейности в Белгия — вкъщи и при клиенти — при положение че в тази насока липсва установен модел и че работникът не е имал договорки с работодателя си относно извършването на дейности в Белгия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-496/15: Eschenbrenner, Съдебно решение от 2 март 2017 г.

Когато работник, работил по-рано в Германия, който пребивава в друга държава членка, не е данъчнозадължено лице в Германия за доходите си и обезщетението му при неплатежоспособност на работодателя съгласно приложимите за него разпоредби не е облагаемо с данък, съвместимо ли е с разпоредбите на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз (по-специално с член 45 ДФЕС и с член 7 от Регламент № 492/2011) в случай на неплатежоспособност на неговия работодател трудовото му възнаграждение — въз основа на което се определя полагащото му се обезщетение при неплатежоспособност на работодателя — да бъде фиктивно обложено с данъците, които, ако работникът беше данъчнозадължен в Германия за доходите си, щяха да бъдат удържани от това възнаграждение, при положение че той вече не може да иска от работодателя си плащане на остатъка от брутното си трудово възнаграждение?
При отрицателен отговор на първия въпрос, спазени ли са разпоредбите на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, при положение че в посочената хипотеза работникът запазва правото да иска от работодателя си плащане на остатъка от брутното трудово възнаграждение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-508/15: Ucar, Определение от 14 февруари 2017 г.

Прилага ли се корекция на съдебно решение поради установена правописна грешка в езиковата му версия на основание член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-283/15: X, Съдебно решение от 9 февруари 2017 г.

1) Трябва ли разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която живеещият в Испания гражданин на Съюза, около 60 % от трудовите доходи на когото се облагат с данък в Нидерландия и около 40 % — в Швейцария, не може да приспадне своите отрицателни доходи от собственото си и лично ползвано жилище в Испания от обложените си в Нидерландия трудови доходи дори ако получава в държавата по пребиваването си, а именно Испания, толкова нисък доход, че гореспоменатите отрицателни доходи да не могат да доведат до намаляване на дължимия от него данък за съответната година в държавата по пребиваване?
2) а)
При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли всяка държава членка, в която съответният гражданин на Съюза получава част от своите доходи, да отчита в този случай пълния размер на гореспоменатите отрицателни доходи
Или това задължение важи само за една от съответните държави по заетостта, и ако да, за коя от тях
Или пък всяка от държавите по заетостта (различни от държавата по пребиваване) трябва да позволи приспадането на част от тези отрицателни доходи
В последния случай как следва да се определи тази подлежаща на приспадане част?
б) Във връзка с това държавата членка, в която фактически се полага трудът, ли е от определящо значение, или държавата членка, която има правомощието да обложи с данък доходите, получени от посочения труд?
3) Различен ли ще е отговорът на двете части от втория въпрос, ако едната от държавите, в които съответният гражданин на Съюза получава доходите си, е Конфедерация Швейцария, която не е държава — членка на Съюза, и също така не е част от Европейското икономическо пространство?
4) Доколко в това отношение е релевантен въпросът дали правната уредба на държавата по пребиваване на данъчнозадълженото лице (в случая Кралство Испания) предвижда възможност за приспадане на лихвата по ипотечен кредит за собственото жилище на това лице, както и възможност за приспадане на произтичащите от това данъчни загуби през съответната година от евентуалните доходи от тази държава през следващи години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-430/15: Tolley, Съдебно решение от 1 февруари 2017 г.

Правилно ли компонентът „грижа“ на [DLA] е квалифициран като обезщетение за инвалидност вместо като парично обезщетение за болест за целите на Регламент № 1408/71?
Престава ли да бъде подчинено на законодателството на Обединеното кралство за целите на член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71 лице, което съгласно вътрешното право на Обединеното кралство е престанало да се ползва от [компонента „грижа“ на DLA], поради това че се е преместило да живее в друга държава членка, и което преди преместването си е преустановило всякаква професионална дейност, но продължава да е осигурено срещу риска старост по системата за социална сигурност на Обединеното кралство?
Остава ли такова лице при всички положения подчинено на законодателството на Обединеното кралство с оглед на точка 19, буква в), [позиция „Обединено кралство“ от приложение VI към Регламент № 1408/71]?
Ако лицето е престанало да бъде подчинено на законодателството на Обединеното кралство по смисъла на член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71, длъжно ли е Обединеното кралство да приложи спрямо него разпоредбите на дял III, глава 1 от този регламент, или само разполага с възможност да направи това съгласно точка 20, [позиция „Обединено кралство“ от приложение VI към същия регламент]?
Приложимо ли е за целите на членове 19—22 от Регламент № 1408/71 широкото определение на понятието за заето лице в решение Dodl и Oberhollenzer ([C‑543/03], EU:C:2005:364) в случаите, в които съответното лице е преустановило всякаква професионална дейност преди преместването си в друга държава членка, въпреки направеното в дял III, глава 1 от този регламент разграничение между заети и самостоятелно заети лица, от една страна, и безработни лица, от друга?
Ако това определение е приложимо, такова лице има ли право на прехвърляне на обезщетението по силата или на член 19, или на член 22 от Регламент № 1408/71
Може ли член 22, параграф 1, буква б) да попречи правото на компонента „грижа“ на DLA на лице, претендиращо за обезщетение, да се препятства от изискване за пребиваване, наложено от националното законодателство при смяна на пребиваването в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-620/15: A-Rosa Flussschiff, Заключение от 12 януари 2017 г.

Задължително ли е удостоверителното действие на формуляр E 101, издаден в съответствие с член 11, параграф 1 и член 12а, параграф 1а от Регламент № 574/72 […] от институцията, определена от органа на държавата членка, чието законодателство остава приложимо за заетото лице, от една страна, за институциите и органите на приемащата държава, и от друга страна, за юрисдикциите на същата държава членка, когато се установи, че условията на дейността на заетото лице очевидно не попадат в материалното приложно поле на дерогационните правила по член 14, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13940414243230 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form