всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Трябва ли член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/2011 да се тълкува в смисъл, че национално законодателство, което обвързва поемането на разноските за училищния транспорт от дадена провинция с условие за пребиваване на територията на тази провинция, представлява непряка дискриминация?
Трябва ли член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 да се тълкува в смисъл, че необходимостта да се осигури ефикасната организация на училищната система представлява императивно съображение от общ интерес, което може да обоснове национална мярка, квалифицирана като непряка дискриминация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Запазва ли се действието на удостоверение E 101, издадено в съответствие с член 11, параграф 1 и член 12а, параграф 1а от Регламент № 574/72 от институцията, определена от органа на държавата членка, чието социалноосигурително законодателство продължава да бъде приложимо за заетото лице, при положение че удостоверението E 101 е получено вследствие на измама или на злоупотреба с право, окончателно установени от съд на държавата членка, в която заетото лице упражнява или трябва да упражнява дейността си?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, представлява ли издаването на удостоверения E 101 пречка за лицата, претърпели вреди в резултат на поведението на работодателя — извършител на измамата, да получат обезщетение за претърпените вреди, без предявяването на иска за отговорност срещу работодателя да поставя под въпрос осигуряването на заетите лица в посочените в удостоверението E 101 схеми?
Приложимо ли е тълкуването, което Съдът дава в решение от 27 април 2017 г., A-Rosa Flussschiff (C‑620/15, EU:C:2017:309) на член 14, точка 2, буква а) от Регламент № 1408/71 по отношение на спор във връзка с недеклариран труд, когато удостоверенията Е 101 са издадени съгласно член 14, точка 1, буква а) от този регламент на основание член 11, параграф 1 от Регламент № 574/72, при положение че случаят попада в приложното поле на член 14, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 1408/71, за заети лица, работещи на територията на държавата членка, на която същите са граждани и в която въздушният превозвач, установен в друга държава членка, има клон, и при положение че от самия прочит на удостоверението Е 101 — посочващо летище като място на дейност на заетото лице и въздушен превозвач като работодател — може да се заключи, че е получено чрез измама?
При утвърдителен отговор, трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална юрисдикция — за която съгласно вътрешното право влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна, когато разглежда гражданските последици от деянието — да се основе единствено на постановена срещу работодател осъдителна присъда за недеклариран труд, която противоречи на правото на Съюза, за да осъди последния да заплати обезщетение на заето лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

1) Трябва ли семейната добавка съгласно люксембургския закон, предоставяна в съответствие с членове 269 и 270 от [Кодекса в редакцията, действаща след 1 август 2016 г.], да се приравнява на социално предимство по смисъла на член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент [№ 492/2011]?
2) В случай на приравняване определението за член на семейството, приложимо съгласно член 1, буква и) от Регламент № 883/2004, е в разрез с по-широкото определение за член на семейството по член 2, точка 2 от Директива [2004/38], а тя изключва всякаква самостоятелност на държавите членки при определянето на членовете на семейството, за разлика от регламента за координация, като субсидиарно изключва напълно и понятието за основна издръжка. Трябва ли при това положение определението за член на семейството по смисъла на член 1, буква и) от Регламент № 883/2004 да се ползва с предимство с оглед на специалния му характер в контекста на координацията на схемите за социална сигурност и най-вече запазват ли държавите членки компетентността си да определят членовете на семейството, за които възниква право на семейна добавка?
3) В случай че член 2, точка 2 от Директива [2004/38] се прилага за семейните обезщетения, и по-специално за семейната добавка съгласно люксембургския закон, изключването на детето на съпруга от определението за член на семейството може ли да се счита за обоснована непряка дискриминация предвид целта на държавата членка да утвърди личното право на детето и необходимостта от защита на администрацията на държавата членка по заетостта, при положение че разширяването на персоналното приложно поле представлява неразумна тежест за системата на семейните обезщетения в Люксембург, която изнася почти 48 % от своите семейни обезщетения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Спазени ли са изискванията за допустимост на жалбата, свързани с конкретно посочване на обжалваните елементи и правна аргументация?
Възниква ли право на жалба за бездействие по член 265 ДФЕС, когато Комисията не е взела позиция по искане за мерки, които не могат да изменят правното положение на жалбоподателя?
Предвижда ли правото на Съюза режим за ангажиране на безвиновна отговорност на Съюза при липса на неправомерно поведение на негов орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Какви са изискванията за допустимост на жалба пред Съда на Европейския съюз, особено по отношение на съдържанието и конкретизацията на правните основания?
Предоставя ли правото на Съюза или международното право на частните лица право да изискват от Комисията предприемане на едностранни мерки срещу Конфедерация Швейцария при нарушение на Споразумението за свободно движение на хора (ALCP)?
Възможно ли е ангажиране на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз при липса на неправомерно поведение или по принцип на отговорност без вина в сегашната правна уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване и заличаване на делото от регистъра на Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите на участниците за представяне на становища пред Съда в случай на оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

1) Трябва ли член 5, параграф 2 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че въз основа на тази директива както притежаването на валидна карта за пребиваване по член 10, така и притежаването на карта за постоянно пребиваване по член 20 освобождават членовете на семейството от задължението да притежават виза към момента на влизането на територията на друга държава членка?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 5, параграф 2 от Директива 2004/38 да се тълкува по същия начин и когато лицето, което е член на семейството на гражданин на Съюза и не е гражданин на друга държава членка, е придобило правото на постоянно пребиваване в Обединеното кралство и му е издадена карта за постоянно пребиваване от Обединеното кралство
С други думи, притежаването на карта за постоянно пребиваване по член 20 от тази директива, издадена от Обединеното кралство, освобождава ли притежателя ѝ от задължението да получи виза, независимо от това, че спрямо посочената държава не се прилагат нито [Регламент № 539/2001], нито Регламент (ЕС) 2016/399?
3) Ако отговорите на първия и на втория преюдициален въпрос са утвърдителни: трябва ли притежаването на издадена съгласно член 20 от Директива 2004/38 карта за пребиваване само по себе си да се счита за достатъчно доказателство, че титулярят на картата е член на семейството на гражданин на Съюза и без да е необходима никаква проверка или допълнително удостоверяване, има правото като член на семейството да влиза на територията на друга държава членка и е освободен от изискването за притежаване на виза по член 5, параграф 2 от посочената директива?
4) Ако Съдът отговори отрицателно на третия преюдициален въпрос: трябва ли член 26, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген да се тълкува в смисъл, че освен да провери пътните документи, въздушният превозвач трябва да провери и дали пътникът, който желае да пътува с издадена по член 20 от Директива 2004/38 карта за постоянно пребиваване, към момента на пътуването действително е член на семейството на гражданин на Съюза?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос:
i) Задължен ли е въздушният превозвач, ако не може да установи дали към момента на влизането пътникът, който желае да пътува с издадена по член 20 от Директива 2004/38 карта за постоянно пребиваване, действително е член на семейството на гражданин на Съюза, да откаже качване на борда на самолета и да откаже да превози това лице до друга държава членка?
ii) Ако въздушният превозвач не е проверил това обстоятелство и не е отказал превоз на пътник, който не може да докаже статута си на член на семейството, но пък притежава карта за постоянно пребиваване, може ли на този превозвач да се наложи по тази причина глоба съгласно член 26, параграф 2 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Съответства ли искането за обезпечителни мерки на процесуалните изисквания относно яснота, разбираемост и самостоятелност на изложението на факти и основания по член 156 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Представя ли заявлението съдържанието и обосновката, необходими съгласно процесуалните изисквания за допустимост на искане за обезпечителни мерки?
Могат ли исканията за тълкуване на директиви и определяне на обхвата на права да бъдат предмет на обезпечителни мерки по член 278 и 279 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

1. Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и/или практика, според които работник, който е бил незаконно уволнен и след това е бил възстановен на работа от съда, няма право на платен годишен отпуск за времето от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа?
2. При положителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, параграф 2 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и/или практика, според които при последващо прекратяване на трудовото правоотношение този работник няма право на финансово обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за времето от датата на предходното му уволнение до датата на възстановяването му на работа?
Трябва ли член 7, параграф 2 от Директива [2003/88] и член 31, параграф 2 от [Хартата] да се тълкуват заедно или поотделно в смисъл, че не допускат национални разпоредби или практики, съгласно които при прекратяване на трудовото правоотношение не е налице право на финансово обезщетение за полагаем, но неизползван отпуск (и за т.нар. „отменени празници“ — правен институт, аналогичен по естеството и функцията си на годишния отпуск), в случай че работникът не е могъл да го ползва преди прекратяването на трудовото правоотношение вследствие от противоправно действие на работодателя (уволнение, констатирано с влязло в сила решение на национален съд, с което трудовото правоотношение се възстановява с обратна сила), конкретно за периода между действието на работодателя и последващото възстановяване на работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12425262728237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form