Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-190/23: VGG, Определение от 17 май 2024 г.
Компетентен ли е Съдът да отговаря на преюдициални въпроси, когато разглежданата ситуация не попада в приложното поле на правото на Съюза, съгласно член 51, параграф 1 от Хартата на основните права?
Отговарят ли преюдициалните въпроси на формалните изисквания за допустимост, установени в член 94 от Процедурния правилник на Съда, особено по отношение на фактическата и правната рамка на спора и връзката между приложимите разпоредби?
Може ли дружество, установено в трета държава като Швейцария, да се позове на член 56 ДФЕС относно свободното предоставяне на услуги или на разпоредбите на Споразумението ЕС-Швейцария, когато дейността му има постоянен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-289/23: Corván, Заключение от 16 май 2024 г.
По-конкретно и във връзка с предходния въпрос има ли значение обстоятелството, че правната уредба предвижда известно опрощаване на публичноправни вземания, но само за определени задължения и в конкретни граници, които не са свързани с действителния размер на задълженията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-287/23: Entain Services (Bulgaria), Определение от 16 май 2024 г.
Приложими ли са разпоредбите на членове 49 и 63 ДФЕС относно свободата на установяване и свободното движение на капитали спрямо дружества, установени в Гибралтар?
Представлява ли национално законодателство, което облага с данък при източника дивидентите към дружества, установени в Гибралтар, ограничение на свободата на установяване по член 49 ДФЕС при положение, че такива дивиденти към местни дружества или дружества от други държави членки са освободени от този данък?
Могат ли подобни ограничения да бъдат оправдани с оглед на императивни съображения от общ интерес, като борбата срещу данъчни злоупотреби, и при какви условия се спазва принципът на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-287/23: Entain Services (Bulgaria), Определение от 16 май 2024 г.
Представлява ли нарушение на член 49 ДФЕС национална разпоредба или съдебна практика, която облага с данък при източника дивиденти, разпределени на дружества, установени в Гибралтар, докато същевременно освобождава от този данък дивиденти към местни дружества и дружества от други държави членки при по-благоприятни условия?
Може ли такова различно данъчно третиране да бъде оправдано с императивни съображения от общ интерес и съответства ли на принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-695/22: Fondee, Съдебно решение от 16 май 2024 г.
Следва ли член 3, параграф 1, буква в), подточка i) от Директива 2014/65 да се тълкува в смисъл, че на лицата, които дадена държава членка е изключила от прилагането на тази директива, е разрешено да предадат за изпълнение нарежданията от клиенти, които пребивават или са установени в тази държава членка, на инвестиционни посредници, които са установени в друга държава членка и имат необходимия лиценз, издаден им на основание посочената директива от компетентния орган на другата държава членка, и следователно не допуска национална правна уредба, която забранява такова предаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-20/23: Instituto da Segurança Social и др., Съдебно решение от 8 май 2024 г.
Трябва ли член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността] да се тълкува в смисъл, че изключването на други задължения, различни от изброените в [тази разпоредба], е допустимо само когато е „надлежно обоснован[о]“?
Трябва ли възможността държавите членки да изключат определени категории задължения от опрощаването (при условие че това изключване е надлежно обосновано, както е предвидено в член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността]) да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да изключват данъчни плащания (които не са посочени в съответния член), като се поставят в привилегировано положение?
При утвърдителен отговор на тези въпроси, какви са критериите, на които трябва да отговаря такова изискване за обоснованост по смисъла на правото на Съюза […], така че (тази обоснованост) да е съобразена с общите принципи на правото на Съюза и защитата на основните права, на които се подчиняват законодателят [на Съюза] и националният законодател [„недискриминация, основана на гражданство“ (член 18 ДФЕС) и „свобода на стопанската инициатива“ (член 16 от [Хартата]), в допълнение към основните икономически свободи на вътрешния пазар].
При отрицателен отговор на този въпрос, обхваща ли определението (по смисъла на правото на Съюза и за целите на тълкуването на [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността]) за „задължения, произтичащи от или във връзка с наказателни санкции“ и за „задължения, произтичащи от деликтна отговорност“, и данъчните задължения, предвидени във вътрешното законодателство за транспониране на [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността] (Закон № 9/2022 от 11 януари 2022 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-683/22: Adusbef (Pont Morandi), Заключение от 30 април 2024 г.
1) Противоречи ли на правото [на Съюза] тълкуването на националната правна уредба в смисъл, че възлагащият орган може да провежда процедура за обективно и субективно изменение на валидна автомагистрална концесия или за нейното предоговаряне, без да преценява и да се произнася по задължението да се обяви процедура за възлагане на концесия?
2) Противоречи ли на правото [на Съюза] тълкуването на националната правна уредба в смисъл, че възлагащият орган може да провежда процедура за обективно и субективно изменение на валидна автомагистрална концесия или за нейното предоговаряне, без да преценява надеждността на концесионер, допуснал сериозно неизпълнение?
3) Налага ли правната уредба [на Съюза] задължение за прекратяване на правоотношението в случай на установено нарушение на принципа за провеждане на процедура за възлагане на концесия и/или установена ненадеждност на притежателя на автомагистрална концесия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/22: Compass Banca, Заключение от 25 април 2024 г.
1) Не трябва ли понятието за среден потребител по [Директива 2005/29] — схващано като сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител — поради своята разтегливост и неопределеност да бъде формулирано с оглед на най-добрите научни постижения и опит, и следователно чрез позоваване не само на класическото разбиране за homo оeconomicus, но и на достиженията на [теорията] за ограничената рационалност, която доказва, че хората често действат, като редуцират необходимата информация и вземат „неразумни“ решения в сравнение с тези, които би взел хипотетично наблюдателен и предпазлив човек, достижения, които налагат по-голямо изискване за защита на потребителите в случай, който все по-често се повтаря в съвременната динамика на пазара, на опасност от оказване на когнитивно влияние?
2) Може ли да се счита за агресивна сама по себе си търговска практика, при която поради рамкирането на информацията (framing) изборът може да изглежда задължителен и без алтернатива, като се има предвид член 6, параграф 1 от [тази директива], който квалифицира като заблуждаваща търговската практика, която по какъвто и да е начин заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, „включително […] посредством цялостното представяне“?
3) Обосновава ли [Директива 2005/29] правомощието на [AGCM] (след като се установи опасност от оказване на психологическо влияние, свързано: 1) със състоянието на нужда, в което обикновено се намира лицето, което иска финансиране, 2) със сложността на договорите, които потребителят трябва да подпише, 3) с едновременното предлагане на свързани оферти, 4) с кратките срокове, предоставени за приемане на офертата) да предвиди изключение от принципа за възможност за кръстосани продажби на застрахователни продукти с продажбата на несвързани с тях финансови продукти, налагайки изискването между подписването на двата договора да се предвиди интервал от седем дни?
4) Допуска ли Директива 2016/97, и по-специално член 24, параграф 3 от нея, във връзка с такова репресивно правомощие срещу агресивните търговски практики, приемането на решение от страна на [AGCM] на основание член 2, букви г) и й), членове 4, 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО и националното законодателство за транспонирането ѝ, решение, прието след отхвърлянето на искане за поемане на задължения вследствие на отказ от страна на дружество за инвестиционни услуги, в случай на кръстосана продажба на два продукта — финансов и застрахователен продукт, който не е свързан с първия — а при наличие на опасност от оказване на влияние върху потребителя вследствие на обстоятелствата по конкретния случай, които могат да бъдат изведени и от сложността на документацията, която трябва да се разгледа — да се предостави на потребителя 7‑дневен spatium deliberandi (срок за размисъл) между формулирането на свързаната оферта и подписването на застрахователния договор?
5) Може ли, вследствие на заключението, че простото кръстосване на финансов и застрахователен продукт следва да се счита за агресивна практика, да се обуслови незаконосъобразността на съответната регулаторна мярка и по този начин няма ли в крайна сметка да се възложи на търговеца (а не на AGCM, както би трябвало да бъде) тежестта (която е трудно бъде понесена) да докаже, че не става въпрос за агресивна практика в нарушение на [Директива 2005/29] (още повече че посочената директива не позволява на държавите членки да приемат по-строги мерки от определените в нея дори с цел да се осигури по-висока степен на защита на потребителите) или пък, напротив, такова разместване на тежестта на доказване не съществува, при условие че въз основа на обективни обстоятелства е установена конкретната опасност от оказване на влияние върху нуждаещия се от финансиране потребител, до когото е отправена сложна свързана оферта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-276/22: Edil Work 2 и S.T., Съдебно решение от 25 април 2024 г.
Допускат ли членове 49 и 54 ДФЕС законодателство на държава членка, което предвижда по общ начин прилагането на националното ѝ право към актовете по управление на дружество, което е установено в друга държава членка, но упражнява основната част от дейността си в първата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/23: NFŠ, Заключение от 11 април 2024 г.
1) Договорът за субсидия и предварителният договор за продажба, сключени между министерство (държавата) и неконкурентно избран частноправен субект, представляват ли „обществена поръчка за строителство“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18, съответно на член 2[, параграф 1, точка] 6, буква в) от Директива 2014/24, при положение че договорът за субсидия представлява одобрена от Европейската комисия държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, по съдържанието си задълженията по договора за субсидия се състоят от задължение за държавата да отпусне субсидията и задължение за частноправния субект да построи сградата в съответствие с определените от министерството условия и да даде възможност на определена спортна организация да използва част от сградата, а по съдържанието си задълженията по предварителния договор се състоят от едностранна опция в полза на частноправния субект, предполагаща задължение за държавата да купи построената сграда, при което тези договори представляват взаимносвързана по време и предмет рамка от взаимни задължения между министерството и частноправния субект?
2) Допускат ли член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 и съответно член 2[, параграф 1, точка] 6, буква в) от Директива 2014/24 правна уредба на държава членка, съгласно която е нищожна (тоест недействителна от самото начало, ex tunc) правната сделка, която по съдържанието или целта си противоречи на закона или го заобикаля или накърнява добрите нрави, ако това нарушение на закона се изразява в съществено нарушение на правилата за обществените поръчки?
3) Допускат ли член 2г, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Директива 89/665 правна уредба на държава членка, съгласно която е нищожна (тоест недействителна от самото начало, ex tunc) правната сделка, която по съдържанието или целта си противоречи на закона или го заобикаля или накърнява добрите нрави, ако това нарушение на закона се изразява в съществено нарушение (заобикаляне) на правилата за обществените поръчки, както е в случая в главното производство?
4) Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 и съответно член 2[, параграф 1, точка] 6, буква в) от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че ex tunc забраняват да се признае правно действие на предварителен договор за продажба като обсъждания в главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.