Мерки с равностоен ефект
Мерки с равностоен ефект
Дело C-44/94: The Queen/Minister of Agriculture, Fisheries and Food, ex parte Fishermen’s Organisations и др., Съдебно решение от 17 октомври 1995 г.
1. Позволява ли Решение 92/593/ЕИО на Комисията на Обединеното кралство да въведе ограничения на дните в морето, които всички британски риболовни кораби над 10 метра могат да прекарват в морето, като тези, изчислени съгласно Наредбата за лицензиране на морски риби (време в морето) (принципи) от 1993 г., която като общ принцип ще ограничи дните, които такива кораби могат да прекарват в морето, до дните, прекарани през 1991 г.;
Изключва ли това решение възможността за използване на технически мерки за опазване с цел постигане на тази част от общата цел (т.е. 45%), която трябва да бъде постигната с мерки, различни от намаляване на капацитета?
2. Влияе ли на отговора на първия въпрос обстоятелството, че Обединеното кралство не е намалило капацитета на риболовния си флот в съответствие с данните, посочени в приложението към Решение 88/141 на Комисията, изменено с Решението на Комисията от 1 август 1991 г.?
3. Във всеки случай противоречат ли националните мерки от вида, посочен в първия въпрос, на Договора за ЕО (по-специално членове 6, 34, 39 и 40, параграф 3), на регламентите, установяващи общата политика в областта на рибарството (по-специално Регламент № 3760/92 и № 3759/92 на Съвета) и на общите принципи на правото на Общността (по-специално правото на мирно ползване на собствеността, правото на упражняване на търговска или професионална дейност, правото на равно третиране и принципа на пропорционалност)?
4. Влияят ли на отговорите на някой от горните въпроси:
(1) естеството на основно уловения запас от такива кораби и по-специално дали този запас е предмет на допустими общи улови или не;
(2) степента, в която такива ограничения ще засегнат нормалния риболов и други операции на отделни рибари и пазара на уловената риба;
(3) всякакви дерогации, които министърът може в бъдеще да направи за определени сектори на риболовния флот на Обединеното кралство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-297/94: Bruyère и др., Заключение от 17 октомври 1995 г.
1. Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 81/851/ЕИО на Съвета от 28 септември 1981 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно ветеринарномедицинските продукти да се тълкува в смисъл, че предполага забрана за прилагане на лекарствен продукт без разрешение на компетентния орган на държава членка и следователно забрана за внос на такъв продукт, когато той не е пуснат на пазара в тази държава членка и следователно не е бил предварително разрешен от органа на тази държава членка?
2. Следва ли член 4 от Директива 81/851/ЕИО на Съвета от 28 септември 1981 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно ветеринарномедицинските продукти, в редакцията му, произтичаща от Директива 90/676/ЕИО на Съвета от 13 септември 1990 година, да се тълкува в смисъл, че предполага забрана за прилагане на лекарствен продукт без разрешение на компетентния орган на държава членка и следователно забрана за внос на такъв продукт, когато той не е пуснат на пазара в тази държава членка и следователно не е бил предварително разрешен от органа на тази държава членка и когато, освен това, не е бил разрешен от друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-85/94: Piageme/Peeters, Съдебно решение от 12 октомври 1995 г.
1. Пречат ли член 30 от Договора за ЕИО и член 14 от Директива 79/112/ЕИО, във връзка с разпоредбите на членове 128 и 129а от Договора за ЕИО, изменен с Договора за Европейския съюз, на държавите членки, по отношение на използването на лесно разбираем за потребителите език, да изискват използването на езика, който е най-широко разпространен в района, в който продуктът се предлага за продажба, ако едновременно с това не се изключва използването на друг език?
2. За да се определи дали данните върху етикета отговарят на изискването по член 14 от Директива 79/112/ЕИО за използване на „лесно разбираем език“, трябва ли да се вземат предвид изключително всички данни, предоставени върху външната опаковка, разглеждани заедно, или може да се вземат предвид и обстоятелства, от които е разумно да се заключи, че потребителите могат да се считат за запознати с продукта, например в случай на широко разпространение на продукта или мащабни рекламни кампании?
3. Следва ли „другите мерки… за осигуряване на информираността на купувача“, предвидени в член 14 от посочената директива, да се тълкуват така, че по същество могат и трябва да се отнасят единствено до разбираемостта на данните върху етикета на конкретен екземпляр от продукта, или могат също така да се отнасят до цялостния специфичен контекст, в който продуктът се предлага за продажба, при условие че изискваната от членове 3 и 4, параграф 2 от Директива 79/112/ЕИО информация е предоставена изцяло по начин, лесно разбираем за потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/94: Centro Servizi Spediporto/Spedizioni Marittima del Golfo, Съдебно решение от 5 октомври 1995 г.
Пречат ли членове 3, буква ж), 5, 85, 86 или 90 от Договора за ЕО, или член 30 от същия договор, на законодателството на държава членка, което предвижда тарифите за автомобилен превоз на товари да бъдат одобрявани и въвеждани в сила от държавата въз основа на предложения, изготвени от комитет, когато този комитет се състои от мнозинство представители на публичните органи и малцинство представители на заинтересованите икономически оператори и в предложенията си трябва да спазва определени критерии от обществен интерес, и когато, освен това, публичните органи не се отказват от своите права и правомощия, като вземат предвид, преди одобряването на предложенията, становищата на други публични и частни органи или дори като определят тарифите служебно?
Допустимо ли е национално законодателство, което установява законен монопол по отношение на автомобилния превоз на товари чрез система за издаване на разрешителни за превоз, основана на квоти, съгласно членове 30, 86 и 90 от Договора?
Прилага ли се Директива 92/106 относно установяването на общи правила за някои видове комбиниран превоз на товари между държавите членки към комбиниран превоз на товари между трети страни и държави членки и прилага ли се Регламент № 4055/86 относно свободата на предоставяне на услуги в морския транспорт към автомобилния превоз на товари, разтоварени от кораб?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/94: Esso Española/Comunidad Autónoma de Canarias, Заключение от 28 септември 1995 г.
1. Изискването, наложено от държава членка, доставчиците на едро на петролни продукти, които желаят да се установят на нейна територия, да снабдяват определен брой места с цел осигуряване на доставки или покритие на цялата национална територия, като се вземат предвид проблемите на островните региони в някои държави членки:
(а) представлява ли, с оглед на членове 3, буква в), 52 и 53 от Договора, ограничение, несъвместимо с правото на Общността, доколкото обезсилва разпоредбите му относно правото на установяване и не е „обективно необходимо“ за постигане на преследваната цел?
(б) представлява ли, с оглед на разпоредбите на Договора относно защитата на свободната конкуренция, ограничение на тази свобода на Общността, което може да засегне търговията между държавите членки и да навреди на постигането на целите, предвидени в Договора относно вътрешната търговия, и следователно попада ли в обхвата на забраната по член 85, във връзка с членове 5 и 6 от Договора, като по този начин нарушава член 102, параграф 1?
(в) представлява ли мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30 от Договора, която засяга вътреобщностната търговия?
2. Ако изискването, посочено в началото на първия въпрос, се счита за ограничение на правото на свободно установяване, прилага ли се член 56 от Договора или понятието „обществен интерес“ и ако да, при какви условия, при обстоятелства, свързани с принципа на еквивалентност на условията за започване и упражняване на дейност като самостоятелно заети лица, и подлежи ли на преразглеждане от съдилищата на Общността или от националните съдилища, и в последния случай по какви критерии за тълкуване?
3. Ако изискването, посочено в началото на първия въпрос, се счита за мярка с равностоен ефект, несъвместимо ли е с свободното движение на стоки или може да се счита за ограничение, което е законосъобразно по силата на член 36 от Договора или съгласно съдебната практика на Съда на Европейските общности относно „правилото на разума“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/94: Belgapom/ITM и Vocarex, Съдебно решение от 11 август 1995 г.
До каква степен член 40 от Закона от 14 юли 1991 г. и по-специално третият и четвъртият параграф от него, като се има предвид общият характер на използваните в тях термини, са съвместими с член 30 от Договора за ЕИО, когато тези параграфи предвиждат, че продажба на цена, по-висока от фактурираната при доставката, но с много нисък марж на печалба, се приравнява на продажба на загуба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/94: Centro Servizi Spediporto/Spedizioni Marittima del Golfo, Заключение от 6 юли 1995 г.
1. Съвместими ли са членове 3, буква ж), 5, 30, 85, 86 (и евентуално 90) от Договора за ЕИО с национално законодателство, което: (a) възлага на комитет, чиито членове (като пазители на интересите на своя сектор) са представители на асоциациите на автомобилните превозвачи и/или на частни споразумения, задачата да определя тарифите за автомобилния превоз на стоки за сметка на трети лица, като прави тези тарифи задължителни за всички стопански оператори след одобрение от публичните органи съгласно процедурите, предвидени в Закон № 162/93 и 298/74 и в Министърската наредба от 18 ноември 1982 г.; (b) позволява: - възпрепятстване на свободното формиране на цени; - налагане на договорни условия, които са резултат от прилагането на задължителни тарифи, които не са изчислени въз основа на действителната стойност на предоставената услуга; - разширяване на задължителната тарифа върху всеки друг договор, по силата на който се предоставя транспортна услуга, като по този начин тази услуга се изключва от системата на свободното формиране на цени; - дискриминация между ползвателите на транспортни услуги в зависимост от приетата тарифа; - прилагане на различни условия за едни и същи услуги, като се позволява на превозвачите да сключват договори с нестандартни условия; - изкривяване на договорното отношение между превозвача и клиента, като последният се излага на възможни съдебни действия от страна на автомобилните превозвачи за допълнително плащане; - дискриминация срещу ползвателите на автомобилни транспортни услуги в зависимост от приетата тарифа; - прилагане на различни условия за еквивалентни услуги, тъй като автомобилните превозвачи могат да сключват договори с дерогиращи условия; - промени в договорното отношение между превозвача и клиента, които правят последния отговорен за съдебни действия от страна на автомобилния превозвач за плащане на дължимата сума; - ограничаване на всяка реорганизация на предлагането на автомобилен транспорт, насочена към удовлетворяване на нуждите на клиентите?
2. Попада ли законовият монопол върху автомобилния превоз на стоки за сметка на трети лица в обхвата на член 90 от Договора за ЕИО
Ако да, могат ли правата, предоставени на упълномощените превозвачи, да представляват злоупотреба с колективно господстващо положение по смисъла на член 86 от Договора за ЕИО
Алтернативно, може ли такъв монопол, регулиран от националното законодателство по начина, описан в първи въпрос, и доколкото може да засегне цената на внасяните продукти, да представлява мярка с равностоен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора?
3. Следва ли определението за „комбиниран превоз на стоки между държавите членки“ по смисъла на член 1 от Директива 92/106/ЕИО на Съвета от 7 декември 1992 г. относно установяването на общи правила за някои видове комбиниран превоз на стоки между държавите членки да се тълкува като не накърняващо „ефективността“ на принципа на свободата на предоставяне на услуги, приложим към морския транспорт между държавите членки и между държавите членки и трети страни, посочен в член 1 от Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 г.; с други думи, либерализиран ли е превозът на стоки дори когато морското пътуване с кораб под флаг на Общността, между пристанище на трета страна и пристанище на държава членка, е част от комбиниран превоз между тази страна и държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-470/93: Verein gegen Unwesen in Handel und Gewerbe Köln/Mars, Съдебно решение от 6 юли 1995 г.
Допустимо ли е съгласно принципите на свободното движение на стоки да се забрани предлагането на пазара в държава членка на сладоледени десерти в определена опаковка, които са произведени в друга държава членка и се предлагат там законно в същата опаковка, описана в искането,
(1) на основание че (новата) опаковка може да създаде у потребителите впечатлението, че стоките се предлагат на същата цена както при старата опаковка,
(2) на основание че визуалното представяне на новия елемент „+ 10% сладолед“ създава у потребителите впечатлението, че или обемът, или теглото на продукта е значително увеличено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/94: DIP и др./Comune di Bassano del Grappa и др., Заключение от 6 юли 1995 г.
1. Дават ли членове 85 и 86 от Договора основание за забрана на въвеждането от държава-членка на: (1) законодателство, предвиждащо планова прогноза за търговската мрежа, включваща предварително определени списъци на стоки, подлежащи на квоти, като по този начин се изключва откриването на нови магазини, когато пазарът се счита, съгласно плана, за вече адекватно обслужен; (2) законодателство, изискващо получаване на становище от колективен орган, чиито членове включват представители на търговци, вече действащи на пазара, както при изготвянето на плана, така и при издаването на нови лицензи
2. В случай C-141/94 националният съд също така се позовава на член 30 от Договора на основание, че ищецът в главното производство е дъщерно дружество на компания, установена в друга държава-членка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/92: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 29 юни 1995 г.
Являва ли се националното изискване преработеното мляко за кърмачета да се продава изключително в аптеки мярка с равностоен ефект на количествено ограничение по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО, която ограничава свободното движение на стоки в рамките на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.