Мерки с равностоен ефект
Мерки с равностоен ефект
Дело C-201/94: The Queen/The Medicines Control Agency, ex parte Smith & Nephew Pharmaceuticals и Primecrown / Th…, Заключение от 30 януари 1996 г.
1) Дали предприятие, което притежава разрешение за търговия по отношение на марков лекарствен продукт („Продукт X“), като такова разрешение е издадено в съответствие с процедурите, предвидени в Директива 65/65, има право да се позовава на Директива 65/65, и по-специално на член 5 от нея, пред национален съд, за да оспори валидността на (и да поиска отмяна на) разрешение за търговия, издадено на конкурент по отношение на патентован лекарствен продукт със същото наименование („Продукт Y“)?
2) Има ли право компетентният орган за издаване на разрешения в държава членка А да издаде разрешение за търговия на Продукт Y, който се внася от държава членка B, при положение че Продукт Y не е произведен от или под контрола на лицето, притежаващо разрешението за търговия в държава членка А, или на член на същата група компании?
3) Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
а) какви предварителни условия трябва да бъдат изпълнени, преди държава членка А да има право да издаде разрешение за търговия на Продукт Y; и по-специално
б) какви данни трябва да притежава държава членка А по отношение на Продукт Y, преди компетентният орган да издаде разрешение за търговия на Продукт Y?
в) до каква степен компетентният орган може да се позовава на данни, предоставени от притежателя на разрешението за търговия за Продукт X, в случай че сроковете за изключителност на данните, предвидени в член 4.8 от Директива 65/65 (с измененията), не са изтекли?
г) има ли право компетентният орган да издаде разрешение за търговия на Продукт Y, който се внася, при положение че не е сравнил действителните производствени процеси на Продукт Y с тези на Продукт X?
4) Повлиява ли отговорът на въпроси 2 и 3 от факта, че притежателите на разрешенията за търговия на Продукт X и Продукт Y в държава членка А и държава членка B съответно са лицензополучатели на един и същ търговски лицензиар, който се намира извън Европейската общност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-418/93: Semeraro Casa Uno и др./Sindaco del Comune di Erbusco и др., Заключение от 25 януари 1996 г.
1. Представлява ли разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя и на официални празници, но не забранява работата в такива обекти в тези дни (и налага санкция от принудително затваряне на обектите при нарушение на това изискване), като по този начин значително се намаляват продажбите им, включително продажбите на стоки, произведени в други държави членки на Общността, с последващо намаляване на обема на вноса от такива държави: (a) мярка с ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора от Рим и вторичното право на Общността, прието в изпълнение на принципите, заложени в него; или (b) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки; или (c) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо социално-етичната цел, преследвана от разпоредбата на националното право, като се има предвид, че: — големите дистрибутори и организираните дистрибуционни центрове (категорията, към която принадлежат жалбоподателите) средно продават по-голямо количество продукти, внесени от други държави членки, отколкото малките и средни търговци; — оборотът, реализиран от големите дистрибутори и организираните дистрибуционни центрове в неделя, не може да бъде компенсиран чрез заместващи покупки от клиенти в други дни от седмицата, като тези покупки се извършват в търговска мрежа, която по принцип се снабдява от местни производители?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора от Рим, или други дерогации, предвидени от правото на Общността?
3. Представлява ли разпоредба на националното право, която (с изключение на определени продукти) изисква търговските обекти на дребно да бъдат затворени в неделя и на официални празници, но не забранява работата в такива обекти дори в тези дни (и санкционира нарушението на това изискване с принудително затваряне и отнемане на лицензи),: (a) мярка с ефект, равностоен на ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора от Рим и вторичното право на Общността, прието в изпълнение на принципите, заложени в него; или (b) средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки; или (c) мярка, която е несъразмерна и неподходяща спрямо социално-етичната цел, преследвана от разпоредбата на националното право; или (d) нарушение на член 52 от Договора за ЕИО относно свободата на установяване и на последващото законодателство на Общността, прието в изпълнение на този принцип; или (e) нарушение на член 2, параграф 2 от Директива 64/223/ЕИО относно постигането на свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейности в областта на търговията на едро; или (f) нарушение на Директиви 83/189 и 88/182 относно премахването на техническите бариери пред търговията между държавите членки, като се има предвид, че забраната за отваряне на магазини в неделя е само на пръв поглед обща забрана, която на практика подлежи на изключения за редица продукти, които, с изключение на много малко неизбежни случаи, са изключително от местен произход?
4. Ако отговорът на първия въпрос, във всяка от неговите части, е положителен, попада ли националната мярка в обхвата на дерогациите от член 30, предвидени в член 36 от Договора от Рим, или в други дерогации, предвидени от правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/93: Banchero, Съдебно решение от 14 декември 1995 г.
Съвместима ли е система за дистрибуция на тютюневи изделия, която запазва изключителното право за продажба на дребно на тези изделия за търговци, упълномощени от държавата, с разпоредбите на членове 5, 30, 37, 86 и 90 от Договора за ЕИО?
Противоречи ли член 30 от Договора за ЕИО на национално законодателство, което предвижда наказателни санкции, като тези, по които е обвинен г-н Банкеро, за незаконно притежание от потребител на тютюневи изделия от други държави членки, върху които не е платен акциз в съответствие с правото на Общността, когато продажбата на дребно на тези продукти, както и на идентични вътрешни продукти, е запазена за търговци, упълномощени от държавата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/93: Bristol-Myers Squibb и др./Paranova, Заключение от 14 декември 1995 г.
1. Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки да се тълкува в смисъл, че освен ако не е приложим член 7, параграф 2, притежателят на търговска марка, който е пуснал стоки в обращение в държава членка под тази търговска марка, не може да попречи на трето лице да внася стоките в друга държава членка с цел да ги пусне на пазара там под същата търговска марка, дори ако това трето лице е поставило на вътрешната опаковка на стоките етикети с търговската марка и е заменило оригиналната външна опаковка с нова опаковка, върху която е поставена търговската марка?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, води ли член 7, параграф 2 от Директива 89/104/ЕИО след транспонирането ѝ до това, че съдебната практика на Съда, изложена в дело 102/77 и последващите дела, става от второстепенно значение, тъй като правото на препакетиране ще се определя основно чрез прилагане на националните разпоредби, съответстващи на член 7, параграф 2 от посочената директива?
3. При условие че член 7, параграф 1 от посочената директива позволява на паралелните вносители да поставят отново търговски марки, трябва ли фактът, че стоките са препакетирани, да се счита за „законосъобразна причина“ по смисъла на член 7, параграф 2?
По-специално, има ли значение дали е препакетирана само външната опаковка, а не вътрешната?
4. По отношение на дерогацията във второто изречение на член 36 от Договора и с оглед на решението на Съда по дело 102/77, какво може да се определи като разделяне на пазара за конкретен продукт и по-специално какви отличителни фактори следва да се вземат предвид при преценката дали съществува изкуствено разделяне на пазарите между държавите членки за конкретен продукт във връзка със системата на продажби, прилагана от притежателя на търговската марка?
1. Следва ли възможността на притежателя на търговска марка да се противопостави на действията на паралелен вносител, който изцяло или частично заменя оригиналната опаковка на неговите стоки с нова опаковка, върху която паралелният вносител отново поставя търговската марка, да се определя само по националното право на търговските марки във връзка с член 7, параграфи 1 и 2 от Първата директива на Съвета (89/104/ЕИО от 21 декември 1988 г.) за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки или също така във връзка с първото и второто изречение на член 36 от Договора за ЕО?
2. При преценката на правните действия, които може да предприеме притежателят на търговската марка, има ли значение дали може да се приеме, че съществува „изкуствено разделяне на пазарите“ за търговията със съответните стоки?
Ако да, Съдът се моли да уточни какво е значението по отношение на такива действия.
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен, има ли значение за правата на притежателя на търговската марка дали той е имал намерение да създаде или използва такова изкуствено разделяне на пазарите?
Ако да, Съдът се моли да уточни какво е значението по отношение на тези права.
4. Във връзка с въпрос 3, трябва ли паралелният вносител да докаже или да установи вероятност за наличие на намерение или трябва притежателят на търговската марка да докаже или да установи вероятност за липса на намерение?
5. Явява ли се самото повторно поставяне на търговската марка, както е описано във въпрос 1, достатъчна „законосъобразна причина“ по смисъла на член 7 от Директивата или трябва притежателят на търговската марка да докаже допълнителни обстоятелства, например че състоянието на стоките е променено или увредено, когато те се пускат на пазара от паралелния вносител?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) за терапевтично желани размери на опаковките и които се различават от размерите на опаковките, предписани по закон в държава членка Б, и да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни блистерни ленти, които са били нарязани, а новата опаковка има прозорец, през който IR марката на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към опаковането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя
Има ли значение за отговора на въпроса, че информацията, отпечатана на гърба на оригиналната блистерна лента, се отнася (на чужд за държава членка А език) за дните от седмицата за 14-дневен период, който при нарязване на блистера става непълен?
2. Достатъчно ли е, за да се установи прикрито ограничение на търговията между държавите членки по смисъла на член 36 от Договора за ЕО, използването на националната търговска марка във връзка със системата на продажби, приета от притежателя на IR марката, обективно да води до разделяне на пазарите между държавите членки, или е необходимо за тази цел да се докаже, че притежателят на IR марката упражнява правото си върху търговската марка във връзка със системата на продажби, която използва, с цел да предизвика изкуствено разделяне на пазарите?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) и които се различават от размерите на опаковките, предписани по закон в държава членка Б, и да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни блистерни ленти, които са били нарязани, и ако новата опаковка има прозорец, през който IR марката на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към опаковането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от предприятие, принадлежащо към същата група като притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти, преобладаващи в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) за терапевтично желани размери и които се различават от стандартните размери в държава членка Б и (a) да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни оригинални блистерни ленти и новата опаковка има прозорец, през който търговската марка на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към препакетирането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя, или (b) да ги пусне на пазара в държава членка А в оригиналната търговска опаковка от държава членка Б, ако тя е допълнена от вносителя със стикери, показващи името на неговата фирма и допълнителни данни (партиден номер, срок на годност, регистрационен номер и др.) и с лента, съдържаща пет капсули, изрязани от оригинална блистерна лента?
1. Съществува ли презумпция за „прикрито ограничение на търговията между държавите членки“ по смисъла на второто изречение на член 36 от Договора за ЕО, когато притежателят на търговска марка, защитена в държави членки А и Б, се позовава на националната си търговска марка, за да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от предприятие, принадлежащо към същата група като притежателя на търговската марка и които са достъпни само по рецепта в държава членка А, да ги препакетира и пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, която вносителят проектира и на която поставя търговската марка без съгласието на притежателя на търговската марка, ако упражняването на правото върху търговската марка води до разделяне на пазарите между държавите членки (вж. въпрос 1), ако е доказано, че препакетирането не може да увреди оригиналното състояние на продукта и притежателят на търговската марка е бил предварително уведомен за предлагането на препакетирания продукт за продажба, както и ако не само производителят и вносителят са посочени на новата опаковка, но и лицето, отговорно за препакетирането, дори ако (a) информацията за това кой е препакетирал продукта не е достатъчно ясно посочена на външната опаковка, в резултат на което може да бъде пропусната от потребителските групи, и/или (b) нито информацията относно самото препакетиране, нито оформлението на външната опаковка като цяло показват, че препакетирането е извършено от вносителя без съгласието на притежателя на търговската марка или неговото свързано предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/94: Esso Española/Comunidad Autónoma de Canarias, Съдебно решение от 30 ноември 1995 г.
Съвместими ли са с членове 3, буква в), 52, 53, 85 във връзка с членове 5 и 6, 102, параграф 1 и 30 от Договора ЕО разпоредби, съгласно които регионалните органи на държава членка, отговарящи за управление на архипелаг, който е част от територията на тази държава, изискват всички търговци на едро на петролни продукти, които желаят да разширят дейността си в тази част от националната територия, да осигурят доставки до определен брой острови в архипелага, като се вземат предвид проблемите, свързани с доставките в островните региони?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-46/93: Brasserie du pêcheur/Bundesrepublik Deutschland и The Queen / Secretary of State for Transport, e…, Заключение от 28 ноември 1995 г.
1. Does the principle of Community law according to which Member States are obliged to pay compensation for damage suffered by an individual as a result of breaches of Community law attributable to those States also apply where such a breach consists of a failure to adapt a national parliamentary statute to the higher-ranking rules of Community law (this case concerning a failure to adapt Paragraphs 9 and 10 of the German Biersteuergesetz to Article 30 of the EEC Treaty)?
2. May the national legal system provide that any entitlement to compensation is to be subject to the same limitations as those applying where a national statute breaches higher-ranking national law, for example where an ordinary Federal law breaches the Grundgesetz of the Federal Republic of Germany?
3. May the national legal system provide that entitlement to compensation is to be conditional on fault (intent or negligence) on the part of the organs of the State responsible for the failure to adapt the legislation?
4. If Question 1 is to be answered in the affirmative and Question 2 in the negative:
(a) May liability to pay compensation under the national legal system be limited to the reparation of damage done to specific individual legal interests, for example property, or does it require full compensation for all financial losses, including lost profits?
(b) Does the obligation to pay compensation also require reparation of the damage already incurred before it was held in the judgment of the European Court of Justice of 12 March 1987 in Case 178/84 Commission v Germany [1987] ECR 1227 that Paragraph 10 of the German Biersteuergesetz infringed higher-ranking Community law?
1. Във всички обстоятелства на настоящия случай, когато:
(а) законодателството на държава-членка предвижда условия, свързани с националността, местожителството и пребиваването на собствениците и управителите на риболовни кораби, както и на акционерите и директорите в компании, притежаващи и управляващи кораби, и
(б) тези условия са счетени от Съда на Европейските общности в дела C-221/89 и C-246/89 за противоречащи на членове 5, 7, 52 и 221 от Договора за ЕИО, имат ли тези лица, които са били собственици или управители на такива кораби, или директори и/или акционери в компании, притежаващи и управляващи кораби, право по силата на правото на Общността на обезщетение от тази държава-членка за загубите, които са претърпели в резултат на всички или някои от горепосочените нарушения на Договора за ЕИО?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, какви съображения, ако има такива, изисква правото на Общността националният съд да приложи при разглеждане на искове за обезщетение и лихви, отнасящи се до:
(а) разходи и/или загуба на печалба и/или загуба на доходи за периода след влизането в сила на посочените условия, през който корабите са били принудени да престоят, да търсят алтернативни възможности за риболов и/или да търсят регистрация другаде;
(б) загуби, произтичащи от продажби на занижена стойност на корабите, или на дялове в тях, или на дялове в компании, притежаващи кораби;
(в) загуби, произтичащи от необходимостта да се предоставят гаранции, глоби и съдебни разноски за предполагаеми нарушения, свързани с изключването на корабите от националния регистър;
(г) загуби, произтичащи от невъзможността на такива лица да притежават и експлоатират допълнителни кораби;
(д) загуба на управленски такси;
(е) разходи, направени в опит да се ограничат горепосочените загуби;
(ж) обезщетение с наказателен характер, както е предявено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/94: Tranchant, Съдебно решение от 9 ноември 1995 г.
Член 6 от Директива 88/301 от 16 май 1988 година препятства ли прилагането на национални разпоредби, които забраняват на икономическите оператори и ги санкционират за производство, внос, складиране с цел продажба, пускане на пазара, разпространение или реклама на крайно оборудване, без да представят доказателство под формата на одобрение на типа или друг документ, считан за еквивалентен, че такова оборудване отговаря на определени съществени изисквания, отнасящи се по-специално до безопасността на потребителите и правилното функциониране на мрежата, когато няма гаранция, че лабораторията за изпитване, отговорна за техническия контрол на съответствието на оборудването с техническите спецификации, е независима от икономическите оператори, предлагащи стоки или услуги в сектора на далекосъобщенията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/94: Комисия/Германия, Съдебно решение от 26 октомври 1995 г.
Допустимо ли е държава членка да изисква, за да бъдат пуснати на пазара определени хранителни продукти, които съдържат съставка, несъответстваща на традиционната национална рецепта, търговското им описание да бъде придружено с допълнително указание за използването на тази съставка, дори когато тя вече фигурира в списъка на съставките?
Задължена ли е държава членка да спазва процедурата за уведомяване по член 16 от Директива 79/112/ЕИО, когато въвежда изискване за допълнително указание в търговското описание на хранителни продукти относно определени съставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-194/94: CIA Security International/Signalson и Securitel, Заключение от 24 октомври 1995 г.
1) Прилага ли се член 30 от Договора по отношение на национални разпоредби като тези, съдържащи се в Закона от 10 април 1990 г., по-специално членове 4 и 12, и Кралския декрет от 14 май 1991 г., по-специално членове 2 и 8, които предвиждат изискване за предварително разрешение за охранителни фирми и предварително одобрение на алармени системи и мрежи?
2) Съвместими ли са член 4 от Закона и членове 2 и 8 от Кралския декрет с член 30 от Договора, който забранява количествените ограничения върху вноса и всички мерки с равностоен ефект?
3) Съдържа ли Законът от 10 април 1990 г., по-специално членове 4 и 12, технически регламенти, които е трябвало да бъдат съобщени предварително на Комисията съгласно член 8 от Директива 83/189/ЕИО?
4) Съдържа ли Кралският декрет от 14 май 1991 г., по-специално членове 2 и 8, технически регламенти, които е трябвало да бъдат съобщени предварително на Комисията съгласно член 8 от Директива 83/189/ЕИО?
5) Явяват ли се разпоредбите на Директива 83/189/ЕИО, по-специално членове 8 и 9, безусловни и достатъчно точни, за да могат да бъдат позовавани от частноправни субекти в производства пред националните съдилища?
6) Изискват ли правото на Общността и защитата, която то предоставя на частноправните субекти, националният съд да откаже да приложи национален технически регламент, който не е бил съобщен на Комисията от държавата членка, която го е приела, съгласно задължението, предвидено в член 8 от Директива 83/189/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/94: DIP и др./Comune di Bassano del Grappa и др., Съдебно решение от 17 октомври 1995 г.
Следва ли членове 3, буква ж), 5, 85, 86 и, при необходимост, 30 от Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, които правят откриването на нови магазини зависимо от издаването на лиценз от кмета въз основа на задължително становище на общински комитет, когато членовете на този комитет, назначени или предложени от организации на търговци с експертна цел, са в малцинство и становищата на комитета трябва да се основават на обществения интерес, а кметът, който притежава правомощието да взема решение, е длъжен да вземе предвид критериите за обществен интерес, определени в търговския план за развитие, изготвен от общината?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.