Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-373/08: Hoesch Metals and Alloys, Съдебно решение от 11 февруари 2010 г.
Трябва ли член 24 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че сортирането, пречистването и стриването на блокове силициев метал, както и последващите пресяване, отделяне и опаковане на образуваните чрез стриване силициеви кристали, представляват преработка или обработка, придаваща произход?
При отрицателен отговор на първия въпрос валиден ли е Регламент [№ 398/2004]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/08: Direct Parcel Distribution Belgium, Съдебно решение от 28 януари 2010 г.
1) Являва ли се вземането под отчет, предвидено в член 221 от [Митническия кодекс], вземане под отчет по смисъла на член 217 [от този кодекс], който предвижда че размерът на сборовете трябва бъде вписан от митническите органи в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, как трябва да се тълкува разпоредбата на член 217 от [Митническия кодекс], съгласно която размерът на сборовете „трябва да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация […]“
Свързани ли са с него определени минимални технически или формални изисквания или [посоченият член] оставя изцяло на преценката на държавите членки приемането на по-подробни разпоредби относно практиката на вземане под отчет на размера на сборовете, без да налага минимални изисквания
Трябва ли това вземане под отчет да се разграничава от вписването на размера на сборовете при осчетоводяването на собствените ресурси по смисъла на член 6 от [Регламент № 1150/2000]?
3) Трябва ли член 221, параграф 1 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че уведомяването по подходящ начин на длъжника за размера на сборовете от митническите органи може да се разглежда като уведомяване на длъжника за размера на сборовете по смисъла на [този член] само когато размерът на сборовете е бил взет под отчет, преди длъжникът да бъде уведомен за него
Как, освен това, трябва да се разбира изразът „по подходящ начин“ [в посочения член]?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, може ли да се приеме наличието на презумпция в полза на държавата, според която вземането под отчет на размера на сборовете е било извършено, преди длъжникът да бъде уведомен за този размер
Може ли националният съд да се основе на презумпция за истинност на декларацията на митническите органи, според която размерът на сборовете е бил взет под отчет преди уведомяването на длъжника за този размер или посочените органи трябва във всеки конкретен случай да представят пред националния съд писмено доказателство за вземането под отчет на размера на сборовете?
5) Трябва ли вземането под отчет на размера на сборовете да се извършва преди уведомяването на длъжника за този размер съгласно член 221, параграф 1 от [Митническия кодекс] под страх от недействителност или погасяване на правото на събиране на митническите сборове или на правото на принудително събиране на последните
С други думи, трябва ли [този член] да се тълкува в смисъл, че ако длъжникът е бил уведомен по подходящ начин от митническите органи за размера на сборовете, но посоченият размер на сборовете не е бил взет под отчет [от тези органи] преди длъжникът да бъде уведомен за него, същият размер не може повече да бъде събран, което води до това, че за да могат все пак да съберат разглеждания размер, митническите органи трябва да уведомят по подходящ начин длъжника за него, след като последният е бил взет под отчет, и то ако това взимане под отчет е осъществено в рамките на погасителния давностен срок, предвиден в [посочения член]?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос, каква е последицата от заплащането от длъжника на размера на сборовете, за който той е бил уведомен, без да е извършено предварително вземане под отчет
Трябва ли платеното да се разглежда като недължимо платено, което може да получи обратно от държавата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-333/08: Комисия/Франция, Съдебно решение от 28 януари 2010 г.
Обосновано ли е въвеждането на режим на предварително разрешение за обработващите спомагателни вещества и храните, за приготвянето на които са използвани такива вещества от други държави членки, с оглед целта за защита на общественото здраве и принципа на пропорционалност?
Създава ли Декретът от 2001 г. положение на правна несигурност, което представлява необоснована пречка за свободното движение на стоки по член 28 ЕО?
Съответства ли предвидената в Декрета от 1912 г. процедура за вписване на обработващи спомагателни вещества в националния списък на разрешените вещества на изискванията за прозрачност, достъпност и възможност за съдебно обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-430/08: Terex Equipment и др., Съдебно решение от 14 януари 2010 г.
Посочването в декларациите за износ на код на митнически режим 10 00, с който се обозначава износът на общностни стоки, вместо на код 31 51, приложим към реекспорта на стоки, които са под режим активно усъвършенстване, трябва ли да се счита за отклоняване от митнически надзор и поражда ли митническо задължение по силата на член 203, параграф 1 от Митническия кодекс?
Позволява ли член 78, параграф 3 от Митническия кодекс да се поправят декларациите за износ чрез коригиране на посочения код на митнически режим и в този случай длъжни ли са митническите органи да изменят посочените декларации и да отстранят нередностите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-431/08: FG Wilson (Engineering) и Caterpillar, Съдебно решение от 14 януари 2010 г.
Води ли използването на погрешен код на митнически режим в декларациите за износ до отклоняване на стоките от митнически надзор и до възникване на митническо задължение по член 203, параграф 1 от Митническия кодекс?
Позволява ли член 78 от Митническия кодекс поправка на декларацията за износ чрез коригиране на кода на митническия режим и задължени ли са митническите органи да отстранят нередностите при наличие на неверни или непълни данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-411/08: Swiss Caps, Съдебно решение от 17 декември 2009 г.
Може ли обвивката на желатиновите капсули, съдържащи масла и витамини, да се счита за „опаковка“ по смисъла на общо правило 5 от Комбинираната номенклатура?
Следва ли хранителните препарати под формата на желатинови капсули, съдържащи масла и витамини, да се класират в позиции 1515 или 1517 от Комбинираната номенклатура, или в позиция 2106?
Възможно ли е разглежданите продукти да бъдат класирани в позиция 3004 от Комбинираната номенклатура като фармацевтични продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-410/08: Swiss Caps, Съдебно решение от 17 декември 2009 г.
Следва ли Комбинираната номенклатура, намираща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87, изменен с Регламент (ЕО) № 2388/2000, да се тълкува в смисъл, че:
— хранителни препарати под формата на желатинови капсули, съдържащи 600 mg студено пресовано концентрирано рибно масло и 22,8 mg концентриран витамин E в капсула с обвивка, състояща се от 212,8 mg желатин, 77,7 mg глицерол и 159,6 mg пречистена вода, и предназначени за използване като хранителна добавка,
— хранителни препарати под формата на желатинови капсули, съдържащи 580 mg масло от пшеничен зародиш в капсула с обвивка, състояща се от 250 mg гранулат скорбяла, и предназначени за използване като хранителна добавка,
— хранителни препарати под формата на желатинови капсули, съдържащи 500 mg студено пресовано масло от черен кимион, 38,7 mg соево масло, 18,8 mg витамин E, 16 mg маслена мазнина, 10 mg лецитин, 8,2 mg восък, 8 mg калциев пантотенат, 0,2 mg фолиева киселина и 0,11 mg биотин в капсула с обвивка, състояща се от 313,97 mg желатинов разтвор (47,3% желатин, 17,2% глицерин, 35,5% вода), 4,30 mg паста от 50% титанов диоксид и 50% глицерин и 1,73 mg паста от 25% жълт хинолин и 75% глицерин, и предназначени за използване като хранителна добавка,
следва да бъдат класирани в позиция 2106 от Комбинираната номенклатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-412/08: Swiss Caps, Съдебно решение от 17 декември 2009 г.
Следва ли обвивките на капсули, съставени от желатин, глицерол и вода или от гранулат скорбяла, съдържащи хранителни добавки, да се разглеждат като „опаковка“ по смисъла на общо правило 5 към Комбинираната номенклатура?
Могат ли хранителни препарати под формата на капсули, съдържащи животински или растителни масла с добавени витамини, да бъдат класирани в позиции 1515 или 1517 от Комбинираната номенклатура, или следва да се класират в позиция 2106?
Възможно ли е класиране на разглежданите продукти в позиция 3004 от Комбинираната номенклатура, когато те не преследват терапевтични или профилактични цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-446/08: Solgar Vitamin’s France и др., Заключение от 17 декември 2009 г.
1) Следва ли Директива 2002/46/ЕО от 10 юни 2002 година, и по-конкретно член 5, параграф 4, и член 11, параграф 2 от нея, да се тълкува в смисъл, че по принцип в правомощията на Комисията е да определя максималните количества от витамини и минерали, съдържащи се в добавките към храни, като държавите членки си запазват компетентността да приемат правна уредба в тази област до приемането на необходимия общностен акт от Комисията?
2) При утвърдителен отговор на този въпрос:
а) Като се има предвид задължението на държавите членки да спазват разпоредбите на членове 28 [ЕО] и 30 [ЕО] при определянето на тези максимални количества, следва ли те да се ръководят и от критериите, определени в член 5 от Директивата, включително и от изискването за оценка на риска, основаваща се на общопризнати научни данни в един сектор, който се характеризира все още с относителна неяснота?
б) Може ли държава членка да определя максимално допустими стойности, когато не е възможно, както например при флуора, да се определи с точност в цифрово изражение приемът на витамини и минерали, постъпващи от други хранителни източници, по-конкретно от питейната вода, за всяка група потребители и поотделно за всяка територия
Може ли в този случай тя да определя нулев процент при наличието на доказани рискове, без да приложи предпазната процедура по член 12 от Директивата [2002/46]?
в) При определяне на максимално допустимото съдържание, ако е възможно да се отчитат разликите в степента на чувствителност на различните потребителски групи по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директивата [2002/46], може ли държава членка да се основава и на това, че дадена мярка, отнасяща се единствено до особено изложени на риск потребители, например подходящо етикетиране, би могла да възпре тази група от това да прибягва до хранителни вещества с благоприятно влияние за нея в малки дози
Може ли отчитането на тази разлика в чувствителността да доведе до прилагане по отношение на цялото население на максимално допустимото съдържание, подходящо за чувствителни потребители, по-конкретно деца?
г) Доколко могат да бъдат определени максимално допустими стойности, ако не са налице граници за безопасен прием поради липса на установена опасност за здравето
По-общо, в каква степен и при какви условия претеглянето на критериите, които трябва да се отчитат, би могло да доведе до максимално допустими стойности, чувствително по-ниски от границите за безопасен прием, определени за тези хранителни вещества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.