Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-100/08: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 10 септември 2009 г.
Съвместими ли са белгийските ограничения относно вноса, притежаването и продажбата на излюпени и отгледани в плен птици, които се предлагат законно на пазара в други държави членки, с принципа на свободно движение на стоки по член 28 ЕО?
Може ли Белгия да изисква специфично маркиране и да не признава маркирането и сертификатите, издадени в други държави членки, съгласно Регламент (ЕО) № 338/97, без да нарушава правото на Съюза?
Допустимо ли е да се отказва дерогация от забраната за притежаване на местни европейски птици, законно предлагани на пазара в други държави членки, без да се нарушава член 28 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-457/07: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 10 септември 2009 г.
Допуснато ли е нарушение на задължението за изпълнение на решение на Съда относно премахване на пречките пред свободното движение на стоки, произтичащи от процедурата за одобрение по член 17 от Общия правилник относно градското строителство и член 9, параграф 2 от Декрет-закон № 113/93?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз ограничението само производителят или неговият пълномощник да могат да поискат признаване на сертификати, издадени в други държави членки?
Спазен ли е принципът на пропорционалност и изискването за обективни, недискриминационни и предварително известни критерии при процедурата за одобрение на продукти, за които не съществуват технически спецификации?
Допустимо ли е признаването на сертификати, издадени в други държави членки, да бъде поставено в зависимост от критерии, които могат да доведат до дискриминация (т.нар. „тройно гражданство“)?
Изпълнено ли е задължението за предприемане на мерки по отношение на икономическите оператори, засегнати от националното законодателство, признато за несъвместимо с правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-333/08: Комисия/Франция, Заключение от 8 септември 2009 г.
Нарушение на задълженията по член 28 ЕО, изразяващо се в предвиждане на режим на предварително разрешение за обработващите спомагателни вещества и храните, за приготвянето на които са използвани обработващи спомагателни вещества от други държави членки, където те са законно произведени и/или пуснати в продажба, без да се предвижда съобразена с принципа на пропорционалност процедура, позволяваща на икономическите оператори да впишат такива вещества в националния позитивен списък на разрешените обработващи спомагателни вещества.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-478/07: Budĕjovický Budvar, Съдебно решение от 8 септември 2009 г.
1) В [Решение по дело Budějovický Budvar, посочено по-горе] Съдът е поставил изисквания за съвместимост с член 28 ЕО на закрилата като географско указание на означение, което в държавата по произход не е нито името на място, нито това на район, според които такова означение трябва
— съгласно фактическото положение и
— преобладаващите схващания в държавата по произход да обозначава район или място на територията на тази държава
— и неговата закрила трябва да бъде обоснована с оглед на критериите на член 30 ЕО.
Тези изисквания означават ли,
— че означението като такова изпълнява конкретна функция да насочва към определено място или район, или е достатъчно означението, свързано с обозначения от него продукт, да е в състояние да укаже на потребителите, че този продукт произхожда от определено място или район на територията на държавата по произход?
— че трите условия представляват кумулативни условия, които трябва да бъдат разгледани поотделно?
— че трябва да се направи проучване сред потребителите, за да се определят преобладаващите в страната по произход схващания, и при утвърдителен отговор — че за закрилата е необходима ниска, средна или висока степен на известност и причисляване?
— че означението действително се използва като географско указание в страната по произход от няколко предприятия, а не само от едно, и че използването като марка от едно-единствено предприятие е в противоречие със закрилата?
2) Обстоятелството, че за дадено означение не е направено уведомление или не е подадена заявка нито в предвидения в Регламент № 918/2004 шестмесечен срок, нито другояче в рамките на Регламент № 510/2006, води ли до отпадане на съществуваща национална закрила или във всеки случай на закрила, разпростираща се по силата на двустранно споразумение в друга държава членка, когато според националното право на държавата по произход означението се определя като квалифицирано географско указание?
3) Обстоятелството, че в рамките на Акта за присъединяване [дадена] държава членка […] претендира въз основа на Регламент (EО) № 510/2006 закрила за няколко квалифицирани географски указания за дадена храна, води ли до невъзможност да се запази съществуваща национална закрила, предоставена на друго означение за същия продукт — или във всеки случай закрила, разпростираща се по силата на двустранно споразумение в друга държава членка — и в този смисъл до [изчерпателно] действие на Регламент (EО) № 510/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/08: Dansk Transport og Logistik, Заключение от 3 септември 2009 г.
1. Следва ли съдържащият се в член 233, буква г) от Митническия кодекс израз „са задържани […] и веднага или впоследствие са отнети“ да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба обхваща случаите, при които стоките, иззети при неправомерното им въвеждане на основание първо изречение от член 83, параграф 1 от [датския] Закон за митниците, веднага или впоследствие са унищожени от митническите органи, като междувременно непрекъснато са били във владение на тези органи?
2. Трябва ли Директивата за акциза да се тълкува в смисъл, че по отношение на неправомерно въведени стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от митническите органи, „плащането на акциз […] се счита за отложено“, поради което не възниква задължение за заплащане на акциз или възникналото задължение се погасява (вж. член 5, параграф 2, първа алинея и член 6, параграф 1, буква в) от Директивата за акциза във връзка с член 84, параграф 1, буква а) и член 98 от Митническия кодекс, както и с член 867a от Регламента за прилагане)?
Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобно неправомерно въвеждане, е погасено по силата на член 233, буква г) от Митническия кодекс?
3. Трябва ли Шеста директива да се тълкува в смисъл, че неправомерно въведени стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от съответните органи, следва да се считат за поставени под режим на „митническо складиране“, в резултат от което не възниква задължение за заплащане на данък върху добавената стойност или възникналото задължение се погасява (вж. член 7, параграф 3, член 10, параграф 3 и член 16, параграф 1, Б, буква в) от Шеста директива и член 867а от Регламента за прилагане)?
Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобно неправомерно въвеждане, е погасено по силата на член 233, буква г) от Митническия кодекс?
4. Трябва ли Митническият кодекс, Регламентът за прилагане на Митническия кодекс и Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че митническите органи на държавата членка, в която е установен неправомерен внос на стоки с ТИР превоз, са компетентни да съберат митата, акцизите и ДДС във връзка с този превод, когато органите на друга държава членка, в която е било извършено неправомерното въвеждане на стоките в Общността, не са установили нарушението и поради това не са събрали съответните мита, акцизи и ДДС (вж. членове 215 и 217 от Митническия кодекс във връзка с член 454, параграфи 2 и 3 от действащата към съответния момент редакция на Регламента за прилагане и във връзка с член 7 от Шеста директива)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/09: Комисия/Австрия, Определение от 19 август 2009 г.
Допустимо ли е допускане на встъпила страна след изтичане на предвидения срок съгласно процесуалните правила на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-257/09: Alfa Vita Vassilopoulos, Определение от 7 август 2009 г.
Последиците от оттегляне на преюдициално запитване от националния съд върху производството пред Съда на Европейския съюз.
Компетентността за произнасяне по съдебните разноски след прекратяване на производството пред Съда на Европейския съюз.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-56/08: Pärlitigu, Съдебно решение от 16 юли 2009 г.
Трябва ли да се тълкува Комбинираната номенклатура в смисъл, че замразените гръбначни кости (рибени кости с месото от риба) на отглеждана в рибовъдни стопанства атлантическа сьомга (Salmo salar), получени след обезкостяване на рибата, които са годни за консумация и обикновено се пускат в продажба като хранителен продукт, трябва да бъдат класирани във:
а) подпозиция 05119110 „отпадъци от риба“, или във
б) подпозиция 0303220015 „други“ части от „други атлантически сьомги (Salmo salar)“?
Ако на първия въпрос следва да се отговори в смисъла на точка б), трябва ли да се счита, че таблицата към член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 85/2006 е невалидна поради нарушаване на принципа на пропорционалност, установен в член 5 от Договора за ЕО, доколкото предвидената в таблицата минимална цена на вноса за замразените гръбначни кости от сьомга е по-висока от минималната цена на вноса, предвидена за целите риби и за изчистените с глави риби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/08: Deschaumes, Съдебно решение от 16 юли 2009 г.
Допустимо ли е митническите органи да уведомят длъжника за размера на дължимите вносни или износни сборове, без преди това този размер да е бил взет под отчет?
Могат ли митническите органи да уведомят длъжника за размера на дължимите сборове след изтичане на тригодишния срок, когато поради деяние, подлежащо на наказателно преследване, не са могли да определят точния размер на сборовете, дори ако длъжникът не е извършител на това деяние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/08: Distillerie Smeets Hasselt и др., Съдебно решение от 16 юли 2009 г.
Дали член 217, параграф 1 и член 221, параграф 1 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкуват в смисъл, че изискването за вземане под отчет на митническо задължение може да бъде правомерно изпълнено и чрез вписване на размера [на произтичащите от това задължение митнически сборове] в протокол, изготвен съгласно LGDA от разследващи служители, а не от лица, които имат право да вписват този размер в счетоводните документи, както и дали подобен протокол може да се разглежда като счетоводен документ или друг носител на счетоводна информация по смисъла на член 217, параграф 1 [от посочения кодекс]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.