Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-35/79: Grosoli, Заключение от 13 декември 1979 г.
Дали националните правила, приети за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2861/77, които водят до предоставяне на достъп до част от квотата на категория лица, които досега са били изключени — важен елемент в системата, предвидена в Регламент (ЕИО) № 2453/76 — са несъвместими с принципа на свободен достъп до националните квоти, който държавите членки трябва да гарантират за всички заинтересовани лица, установени на тяхна територия, или с някоя друга разпоредба на Договора или с друго изискване или обвързващ принцип на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/79: Meyer-Uetze/Hauptzollamt Bad Reichenhall, Заключение от 13 декември 1979 г.
1. Трябва ли изразът „еднаква цена франко местоназначение“ в член 8, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 803/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно определянето на стойността на стоките за митнически цели да се тълкува в смисъл, че тази цена трябва да бъде еднаква за всички местоназначения в митническата територия на Общността?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, може ли да се вземе предвид фактът, че еднакви цени франко местоназначение се прилагат само в една държава членка и ако да, по какъв начин?
3. Как следва да се тълкува второто изречение на член 8, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 803/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно определянето на стойността на стоките за митнически цели по отношение на изискванията за доказателствата, които трябва да бъдат представени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/79: Land Berlin/Wigei, Заключение от 27 ноември 1979 г.
Разрешава ли член 15 от Директива 71/118/ЕИО на Съвета ... налагането на такси, предназначени да покрият разходите за инспекция при внос на прясно птиче месо от трети страни, която има за цел да установи дали пратките носят необходимите маркировки и са придружени от необходимите сертификати и, въз основа на взети проби, дали предназначеното за внос птиче месо е годно за консумация, когато съгласно законодателството на съответната държава членка вносът на такова месо е разрешен само при условие, че в изнасящата страна са изпълнени всички изисквания за обществено здраве, които тази директива налага на изнасяща страна при вътреобщностната търговия, и когато за това в третата страна се налагат такси по нейното национално законодателство?
Решаващо ли е нивото на таксите, наложени в третата страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/79: Groenveld, Съдебно решение от 8 ноември 1979 г.
Следва ли член 34 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, евентуално тълкуван във връзка с която и да е друга разпоредба на този договор и/или с който и да е принцип, основополагащ за този договор, да се тълкува в смисъл, че забраната за държане на склад, приготвяне и преработване на конско месо, предвидена в член 3, параграф 1 от Verordening Be- en Verwerking Vlees 1973 на Produktschap — като се вземат предвид inter alia целта и обхватът на тази забрана, както са изложени в точка 7 от настоящото определение — е несъвместима с тази разпоредба на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/78: Denkavit Futtermittel, Съдебно решение от 8 ноември 1979 г.
Следва ли членове 9, 30 и 36 от Договора за ЕИО, Регламент (ЕИО) № 804/68 (относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти) и Регламент (ЕИО) № 2727/75 (относно общата организация на пазара на зърнени култури) да се тълкуват в смисъл, че е забранено:
или
да се предвиди с нормативен акт на държава членка, че вносът на фуражи от животински произход от друга държава членка се допуска само ако за всяка пратка се представи удостоверение от компетентния орган на изнасящата държава, че фуражите са преминали обработка за унищожаване на салмонели, и освен това да се разрешава вносът само ако компетентният национален орган на внасящата държава е установил чрез бактериологично изследване, че стоките не съдържат салмонели,
или
да се остави на преценката на компетентния орган издаването на специални разрешения за освобождаване от това изискване, като този орган има право да издава такива разрешения при следните условия:
- разрешението се издава само за ограничен период, може да бъде отнето без обезщетение по всяко време по преценка на ветеринарния орган, валидно е само за стоки с определено количество и произход и само за транспорт през определени митнически пунктове до определени получатели,
- за всяка отделна пратка се представя удостоверение от ветеринарния орган на изнасящата държава относно състава и начина на обработка на фуражите,
- вносът в пластмасови торби се допуска само ако торбите са нови и се унищожават след изпразване,
- за всяко разрешение се събира административна такса не по-малка от 5 DM и не по-голяма от 50 DM,
ако, от една страна, разпоредба на закона за заразните болести по животните на внасящата държава предвижда по отношение на вътрешното производство като цяло контрол от ветеринарния орган върху инсталациите за промишлено производство на фуражи, съдържащи продукти от животински произход, а от друга страна, в изнасящата държава няма сравнима разпоредба, но изнасящото производствено предприятие е обект на официален контрол, който е поне сравним с контрола, упражняван във внасящата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/79: Danis, Съдебно решение от 6 ноември 1979 г.
Следва ли член 30 от Договора да се тълкува в смисъл, че забраната за мерки с ефект, равностоен на количествени ограничения върху вноса, обхваща и правилата, съдържащи се в министерската заповед от 22 декември 1971 г., която налага на всички производители и вносители задължението да уведомяват най-малко два месеца предварително за всяко увеличение на цените, което възнамеряват да прилагат на белгийския пазар за всякакви продукти, суровини, хранителни стоки и стоки, както и за всякакви услуги, доколкото тези правила:
(а) не правят разлика между вносни и национални продукти;
(б) предоставят на министъра правомощието да възпрепятства или поне да забавя извън приемливите граници прехвърлянето на непосредствените последици от увеличенията на цените на вносните продукти;
(в) по-специално по отношение на предприятия като управляваното от жалбоподателя, занимаващо се с производство на фуражи за животни, по необходимост причиняват такова забавяне в резултат на предвидената административна процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-159/78: Комисия/Италия, Съдебно решение от 25 октомври 1979 г.
Съвместими ли са италианските разпоредби, които ограничават възможността на собственика на стоки да бъде представляван пред митниците само от митнически агент, с правилата на Съюза относно свободното движение на стоки и забраната за мерки с равностоен ефект на количествени ограничения?
Съвместимо ли е изискването за местожителство на митническия агент в определен район с правилата на Съюза относно свободното движение на стоки?
Съвместимо ли е условието за предоставяне на лиценз за митнически агент само на италиански граждани или граждани на държави, предоставящи реципрочност, с правото на установяване по член 52 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/79: Henn и Darby, Заключение от 25 октомври 1979 г.
1. Являва ли се закон на държава членка, който забранява вноса в тази държава на порнографски артикули, мярка с равностоен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, означава ли първото изречение на член 36, че държава членка може законосъобразно да налага забрани за вноса на стоки от друга държава членка, които са с неприличен или непристоен характер според законите на тази държава членка?
3. По-специално:
(i) Има ли право държавата членка да поддържа такива забрани с цел да предотврати, да се предпази или да намали вероятността от нарушения на вътрешното право на всички съставни части на митническата територия на държавата?
(ii) Има ли право държавата членка да поддържа такива забрани, като взема предвид националните стандарти и характеристики на тази държава, както са демонстрирани от вътрешните закони на съставните части на митническата територия на тази държава, включително закона, налагащ забраната, независимо от различията между законите на съставните части?
4. Ако забрана за внос на стоки е оправдана на основания на обществената нравственост или обществения ред и е наложена с тази цел, може ли тази забрана въпреки това да представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията, противоречащо на член 36?
5. Ако отговорът на въпрос 4 е положителен, представлява ли фактът, че наложената забрана за внос на такива стоки се различава по обхват от тази, наложена от наказателното право върху притежанието и разпространението на такива стоки в държавата членка или в която и да е част от нея, непременно средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки, така че да противоречи на изискванията на второто изречение на член 36?
6. Ако е факт, че забраната, наложена върху вноса, и забрана като тази, наложена върху притежанието и разпространението, не могат административно да бъдат прилагани от митническите служители, отговорни за проверката на стоките при вноса, има ли този факт някакво значение за отговора на въпрос 5?
7. Независимо от горепосочените въпроси, може ли държава членка законосъобразно да налага забрани за вноса на такива стоки от друга държава членка, позовавайки се на задължения, произтичащи от Женевската конвенция от 1923 г. за потискане на трафика с неприлични публикации и на Всеобщата пощенска конвенция (преиздадена в Лозана през 1974 г., влязла в сила на 1 януари 1976 г.), като се има предвид разпоредбите на член 234 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/79: Buys, Съдебно решение от 18 октомври 1979 г.
1. Дали продуктите за хранене на телета с високо съдържание на мляко-прах и с посочения в главното производство състав представляват млечни продукти по смисъла на член 1 от Регламент № 804/68 на Съвета от 27 юни 1968 година и поради това попадат ли под общата организация на пазара, установена с този регламент?
2. Дали продуктите за хранене на телета, предмет на главното производство, са подчинени на системата на паричните компенсационни суми, установена с Регламент № 974/71 на Съвета от 12 май 1971 година?
3. Трябва ли Регламент № 804/68 на Съвета от 27 юни 1968 година, самостоятелно или във връзка с Регламент № 805/68, да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки да прилагат национални правила за замразяване на цените спрямо продуктите за хранене на телета с мляко-прах, които попадат под общата организация на пазара, установена с този регламент?
4. Забраняват ли правилата за свободно движение на стоки, установени в членове 30—34 от Договора за ЕИО, и по-специално член 22 от Регламент № 804/68, прилагането спрямо посочените продукти на национални правила за замразяване на цените, които не позволяват увеличението на покупната цена на суровините или на готовите продукти, внесени от друга държава членка, да бъде прехвърлено върху продажните цени?
5. Трябва ли Регламент № 804/68 на Съвета от 27 юни 1968 година да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки да прилагат национални правила за замразяване на цените, които не съдържат специални разпоредби за селскостопански продукти, регулирани с актове на Общността?
6. Забраняват ли съвместно разпоредбите на член 5 и член 85 от Договора за ЕИО на държавите членки да прилагат национални правила за замразяване на цените спрямо продукти, подчинени на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/78: Bouhelier, Съдебно решение от 11 октомври 1979 г.
1. Позволява ли тълкуването на членове 6, 28 и 29 от Споразумението за асоцииране, сключено на 9 юли 1961 г. между Европейската общност и Гърция, на държава членка на ЕИО да изисква от своите износители за Гърция или лиценз за износ, или сертификат, който го замества, когато този сертификат не води до налагане на такса и може да бъде отказан само ако качеството на стоките не отговаря на стандартите, определени от органа, издаващ сертификата?
2. Позволява ли тълкуването на разпоредбите на Споразумението, сключено на 29 юни 1970 г. между ЕИО и Испания, по-специално членове 1, 8 и 12, на държава членка на ЕИО да изисква от своите износители за Испания или лиценз за износ, или сертификат, който го замества, когато този сертификат не води до налагане на такса и може да бъде отказан само ако качеството на стоките не отговаря на стандартите, определени от органа, издаващ сертификата; и по-специално, представлява ли изискването за такъв сертификат средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията?
3. Позволява ли тълкуването на разпоредбите на Временното споразумение, сключено на 22 юли 1972 г. между ЕИО и Република Австрия, по-специално членове 10 и 16, на държава членка на ЕИО да изисква от своите износители за Австрия или лиценз за износ, или сертификат, който го замества, когато този сертификат не води до налагане на такса и може да бъде отказан само ако качеството на стоките не отговаря на стандартите, определени от органа, издаващ сертификата; и по-специално, представлява ли изискването за такъв сертификат средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.