Свободно движение на капитали
Свободно движение на капитали
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Какви са последиците за делото пред Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от запитващата юрисдикция?
Кой орган е компетентен да се произнесе по въпроса за разноските в случай на прекратяване на производството пред Съда поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Прилага ли се член 5, първа алинея от [Блокиращия регламент на ЕС] само когато на предприемащия съответните действия икономически оператор от ЕС по смисъла на член 11 от този [регламент] пряко или косвено са дадени указания от административни или съдебни органи на Съединените американски щати, или за приложимостта на посочената разпоредба е достатъчно въпросните действия на икономическия оператор от ЕС да имат за цел спазването на вторични санкции и без да са налице такива указания?
2) Ако Съдът отговори на първия въпрос в смисъла на втората алтернатива:
недопустимо ли е съгласно член 5, първа алинея от [Блокиращия регламент на ЕС] националното право да се тълкува в смисъл, че прекратяващата договора страна може във всички случаи да прекрати с едностранно изявление договор с продължително изпълнение с насрещната страна, която е включена във водения от [OFAC] списък [SDN], включително и по съображението да спази наложени от САЩ санкции, без да е необходимо да посочи основание за прекратяването и съответно без да е необходимо да посочи и докаже в гражданско дело, че във всеки случай основанието за едностранното прекратяване на договора не е свързано със спазване на санкциите на САЩ?
3) Ако Съдът отговори утвърдително на втория въпрос:
следва ли едностранно прекратяване на договор по общия ред, извършено в нарушение на член 5, първа алинея от [Блокиращия регламент на ЕС], задължително да се смята за недействително, или за постигането на целта на този регламент са достатъчни и други санкции, като например налагането на имуществена санкция?
4) Ако Съдът отговори на третия въпрос в смисъла на първата алтернатива:
като се имат предвид, от една страна, членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и от друга страна, възможността по член 5, втора алинея от [Блокиращия регламент на ЕС] да се предостави разрешение по изключение, важи ли посоченото и в случаите, когато запазването на търговското отношение с насрещната страна по договора, която е включена в посочения по-горе списък, би създало опасност за икономическия оператор от ЕС да претърпи значителни икономически загуби на пазара в САЩ (в случая 50 % от оборота на групата предприятия)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1. Допускат ли член 63 ДФЕС относно свободното движение на капитали или член 56 ДФЕС относно свободното предоставяне на услуги данъчен режим като разглеждания в главното производство, установен в член 22 от Правилник за данъчните предимства, който предвижда облагане с окончателен данък при източника на дивидентите, разпределяни от португалски дружества и получавани от предприятия за колективно инвестиране, които не са установени в Португалия и са учредени в други държави — членки на Съюза, докато предприятията за колективно инвестиране, учредени в съответствие с португалското данъчно законодателство, които за данъчни цели са местни лица в Португалия, могат да се ползват от освобождаване от данъка при източника, удържан за посочените доходи?
2. Като предвижда облагане с данък при източника на дивидентите, разпределяни на чуждестранни предприятия за колективно инвестиране, и запазва за местните предприятия за колективно инвестиране възможността да бъдат освободени от такова облагане с данък при източника, установява ли разглежданата в главното производство национална правна уредба по-неблагоприятно третиране за дивидентите, разпределяни на чуждестранни предприятия за колективно инвестиране, доколкото последните по никакъв начин не могат да получат достъп до посоченото освобождаване?
3. От значение ли е приложимият спрямо притежателите на дялово участие в предприятията за колективно инвестиране данъчен режим за преценката на дискриминационния характер на португалското законодателство, което предвижда специфично и различно данъчно третиране на
предприятията за колективно инвестиране (местни), от една страна, и
на съответните притежатели на дялово участие в предприятия за колективно инвестиране, от друга страна
Или, предвид обстоятелството, че данъчният режим на местните предприятия за колективно инвестиране по никакъв начин не се засяга или променя от това дали притежателите на дялово участие в тези предприятия са местни или чуждестранни лица в Португалия, необходимо ли е за определяне на сходството на положенията за целите на преценката за дискриминационния характер на посочената правна уредба да се вземе предвид единствено приложимият данъчен режим на ниво инвестиционен механизъм?
4. Допустимо ли е различното третиране между местните и чуждестранните предприятия за колективно инвестиране в Португалия, предвид обстоятелството, че установените в Португалия физически и юридически лица, притежаващи дялово участие в предприятия за колективно инвестиране (местни или чуждестранни) и в двата случая подлежат по един и същи начин (и като цяло не подлежат на освобождаване) на облагане за доходите, разпределяни от предприятия за колективно инвестиране, независимо че чуждестранните притежатели на дялово участие се облагат с по-висок данък?
5. Предвид обстоятелството, че дискриминацията, предмет на главното производство, е свързана с разлика в данъчното облагане на доходите от дивиденти, разпределяни от местни предприятия за колективно инвестиране на съответните притежатели на дялово участие, законосъобразно ли е за целите на преценката на сходството на данъчното облагане да се вземат предвид други данъци, освобождавания или налози, които се прилагат в рамките на инвестициите, осъществявани от предприятия за колективно инвестиране
По-специално, законосъобразно и допустимо ли е за целите на преценката за сходство да се отчита отражението на данъците върху имуществото, разходите или друг вид отражение, а не само данъкът върху доходите на предприятията за колективно инвестиране, включително на евентуални особени налози?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС да се разбират в смисъл, че не допускат тълкуване на [национални разпоредби], съгласно което доходите на живеещо във Финландия физическо лице, получени от установено в друга държава членка [ПКИПЦК], учредено въз основа на устав по смисъла на [Директивата за ПКИПЦК] […], не се третират за целите на подоходното облагане по същия начин като доходите, получени от финландски инвестиционен фонд, учреден в съответствие с договорното право по смисъла на същата директива […], тъй като правната форма на установеното в другата държава членка [ПКИПЦК] не съответства на правната структура на местния инвестиционен фонд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли членове 18 ДФЕС и 63—65 ДФЕС, взети заедно, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в настоящото производство (член 43, параграф 2 от [CIRS]), изменена с вмъкването на параграфи 9 и 10 в член 72 от посочения кодекс с цел да позволи инвестиционните доходи от продажба на недвижимо имущество с местонахождение в една държава членка (Португалия) от лице, местно за друга държава — членка на Европейския съюз (Франция), по избор да не се облагат с данък, по-висок от приложимия при същия вид сделка към доходите, получени от лице, което е местно за държавата по местонахождение на имотите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
Допуска ли правото на Съюза — и по-конкретно разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното движение на капитали, както се тълкуват от Съда — прилагането на разпоредба от националното право като тази на член 35, параграф 10-ter от Декрет закон № 223/2006 (в частта, в която предвижда, че данъчните облекчения за данъка за придобиване на недвижим имот и за такса вписване в имотния регистър се прилагат само за инвестиционните фондове за недвижими имоти от затворен тип)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли членове 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и 63 ДФЕС, които гарантират съответно свободата на установяване, свободното предоставяне на услуги и свободното движение на капитали, да се тълкуват в смисъл, че не допускат по-специално система на приспадания като предвидената за ДДКИА в член 6, параграф 7, точки 2 и 3 от [Закон 11/2010]?
Трябва ли ДДКИА да се окачестви като непряк данък, въпреки че член 6, параграф 2 от [Закон 11/2010] го приема за пряк, и ако да, съществуването и събирането му в съответствие ли са с ДДС, с оглед на предвиденото в член 401 и член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
С оглед на член 63 ДФЕС обстоятелството, че прилагането на националноправните норми за компенсиране на двойното данъчно облагане на дивидентите, изплатени на дружество, облагаемо с корпоративен данък в държавата членка, в която то е местно лице, от дружество, което е местно лице в друга държава членка и което поради упражнените от тази държава данъчни правомощия подлежи на облагане с данък при източника, може да доведе до запазване на неблагоприятно третиране на сделките с ценни книжа на чуждестранни дружества, извършени от дружества, облагаеми с корпоративен данък в първата държава, предполага ли, че тази държава — предвид избора да се компенсира двойното данъчно облагане — трябва да отиде по-далеч от отказа да събере данъчните приходи, които би получила от облагането с корпоративен данък на разглежданите дивиденти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Дали член 17, § 1 от [Хартата] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска, заради компрометиране на точния баланс между обществения интерес и изискването за защита на правото на собственост, национална правна уредба като тази по чл. 242, ал. 8 от [НК], предвиждаща отнемане в полза на държавата на послужилото за извършване на квалифицирана митническа контрабанда превозно средство, собственост на трето лице, което не е знаело, нито е трябвало и можело да знае за извършване на престъплението от страна на свой служител?
Дали чл. 47 от [Хартата] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 242, ал. 8 от [НК], даваща възможност да бъде отнето превозно средство, собственост на лице, което не съвпада с лицето, извършило престъплението, без на лицето - собственик да бъде осигурен пряк достъп до правосъдие с цел излагане на гледната му точка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Следва ли производството да бъде прекратено при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Коя юрисдикция следва да вземе решение относно съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите на лица, които не са страни по главното производство, но са представили становища пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.